

Икономика
Под 10% от студентите в чужбина се връщат да работят у нас
Все по-често се говори, че заради кризата „мозъците“ ни, завършили в чужбина, се завръщат у нас. В действителност обаче съвсем малък процент от студентите ни навън търсят признаване на дипломите си тук. Това означава и че малцина рискуват да се пробват на нашия трудов пазар. Според запознати те най-често търсят международни компании с филиали у нас, пише в.Стандарт, цитирани от Аргументи БГ.
БГ мозъците, които се връщат от чужбина, за да работят у нас, са под 10 на сто от заминаващите абитуриенти. Всяка година около 6000 наши младежи стягат куфари, за да учат навън. Едва 405 души обаче през миналата година са поискали признаване на дипломите си, за да започнат работа тук. Толкова са издадените удостоверения от НАЦИД – центъра, който признава у нас тапиите за висше образование, получено в чужбина.
От две години насам дипломи признават и университетите. В тях обаче подават документи предимно онези, които искат да продължат образованието си тук или да преподават. Хората, чиято цел е трудовият пазар, най-често търсят НАЦИД (Национален център за информация и документация). Не всяка от признатите тапии през 2013 година е нова – има и хора, които са решили да се установят тук след дълъг престой в чужбина.
За пет години центърът е признал 3164 дипломи. Най-много наши младежи се връщат от Великобритания, Германия и Русия. Сред специалностите доминира бизнесът във всичките му разновидности, следван от икономика и международни отношения. Някои от дипломите са с печата на доста престижни университети, а впечатление прави, че всяка втора специалност носи етикета „международен“ – международен бизнес, международни отношения. Завърнали се от Кеймбридж и Оксфорд обаче няма. Сред по-любопитните специалности, получени в Англия през 2013 г, е диплома по разузнаване.
По-различно стоят нещата с младите хора, които се завръщат от Германия. Оттам основно си връщаме инженери. Има обаче и хора със специалности като история на изкуството и педагогика, както и чиста математика. Славата на руските университети като даващи добра инженерна подготовка очевидно също не е потънала в миналото. Много често дипломите с руски печат, които се признават у нас, са по доста засукани и тесни специалности в инженерната област, като например топлотехника, строителство, хидрогеология, нефт и газ. Сред куриозите е призната диплома от Московското висше гранично командно училище на КГБ на СССР. От Русия се завръщат и младежи с дипломи по счетоводство и управление на персонала, музиканти и диригенти.
Украйна също се оказва търсено място за висше образование от българите – дори и в областта на авиацията. С дипломи от подобен университет са си дошли двама българи. Имаме и доста хора, които узаконяват дипломи от бившите съветски републики – Грузия, Узбекистан и най-вече Беларус. Въпреки че Франция е едно от местата, където изпращаме много студенти, оттам за миналата година признаване на тапията са поискали едва 7 души. Повечето са с дипломи по право, икономика и банково дело.
От Гърция пък признаване на документите си искат предимно педагози и логопеди. От САЩ, който е сред търсените държави за висше образование, също има десетина завърнали се млади хора за миналата година, предимно с хуманитарни специалности, политология, икономика. Единични дипломи са признати и от Дания, Италия, Испания и Белгия. Най-далечните места, откъдето са си дошли висшисти у нас, са Китай, Канада и Австралия.
Любопитното е, че имаме сънародници, които са избрали да учат чужди езици, но не непременно в страната, където този език се говори. Сред признатите дипломи има такава по португалски език от Русия и по арабистика от Германия.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Габрово се срина до 15-то място в страната по заплати


Област Габрово регистрира сериозен спад в класацията по средна брутна месечна работна заплата и вече се нарежда на 15-то място в страната. Това сочат последните данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, за първото тримесечие на 2025 година.
Само три месеца по-рано, в края на 2024 г., областта заемаше 9-та позиция. Сега Габрово отстъпва зад София (столица), Варна, София (област), Враца, Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас, Плевен, Шумен, Перник, Търговище, Разград и Велико Търново.
Средната месечна работна заплата в Габрово за периода януари–март 2025 г. възлиза на 1 845 лева. Това е понижение от 4.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г., когато средното възнаграждение е било по-високо. По месеци, през януари тя е 1 820 лв., през февруари – 1 823 лв., а през март достига 1 892 лв. Макар и на годишна база да има ръст от 10.8% спрямо същия период на предходната година, но този ръст не е достатъчен, за да задържи областта в по-предна позиция спрямо останалите региони.
По-сериозно увеличение на заплатите се отчита в обществения сектор – 20.2%, докато в частния ръстът е по-скромен – 7.8%. Най-голям спад в заплащането е отчетен в секторите „Професионални дейности и научни изследвания“, „Образование“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“.
В същото време се наблюдава увеличение на заплатите в „Селско, горско и рибно стопанство“, „Строителство“ и „Административни и спомагателни дейности“. По отношение на нивото на възнагражденията по икономически дейности, най-високо платени през първото тримесечие са били служителите в „Държавно управление“ със средна заплата от 2 319 лв., следвани от заетите в „Образование“ – 2 208 лв., и тези в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 2 054 лв. Най-ниски са били заплатите в секторите „Административни и спомагателни дейности“ – 1 173 лв., „Други дейности“ – 1 342 лв., и „Култура, спорт и развлечения“ – 1 470 лв.
Спадът на област Габрово с шест позиции в рамките на едно тримесечие е показателен за икономическия натиск и дисбаланси в пазара на труда. Това поставя предизвикателства пред устойчивото развитие на региона и откроява нуждата от целенасочена подкрепа в секторите с намаляващи доходи.


Икономика
Габрово дава глас на бъдещето: Устойчиви градове, енергийни общности, нова визия


За четвърта поредна година Габрово ще бъде домакин на дискусионния форум „Кметовете говорят“, който се завръща в разширен формат на 24 и 25 юни 2025 г. Събитието ще е в рамките на конференцията „Изпълнението започва сега: Решения за забавени процеси в търсене на устойчиви резултати“. На фокус ще са ключови въпроси, свързани със стъпките към по-добро управление на проектите и прилагане на технологични иновации в полза на общините.
Програмата предвижда представяне на визията „Габрово 2030“ от кмета Таня Христова – стратегически инвестиции, системни решения и енергийна независимост. Темата ще бъде надградена от вицепремиера Томислав Дончев, който ще очертае възможностите пред общините и гражданите в контекста на новите програми за енергийна ефективност както чрез националното финансиране до 2030 г., така и по Социалния климатичен фонд.
За участие в сесията е поканена и Дора Янкова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресор „Сградно обновяване“, която ще даде практически указания за изпълнението на текущите проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост. Двудневният форум ще обърне внимание на темата за ролята на градовете в борбата с климатичните промени. Опитът си ще споделят експерти от Габрово, Столична община, финландския град Еспоо, както и представители на бизнеса относно изграждане на енергийни общности, фотоволтаични системи, локални решения за геотермална енергия, системи за управление на енергията чрез изкуствен интелект, пътни карти за сградно обновяване.
Събитието ще завърши с отворена среща за гражданите на Габрово на тема „Какви са ползите от енергийната ефективност, възобновяемата и споделената енергия?“. В нея ще бъдат представени резултатите от соларни обследвания в квартали на града, термографски визуализации на топлинни загуби, примери за местни ВЕИ системи и модели за собствено потребление на енергия в многофамилни сгради.
Конференцията ще се състои присъствено в зала „Възраждане“ и зала „Ритуална“ на Община Габрово. Организатори са Центърът за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“, Областният информационен център и Община Габрово. Участието е безплатно с регистрация в електронна форма на адрес – https://forms.gle/gQMsV49KFgQDjUbY8 . Предварителна програма.


Икономика
Изкуственият интелект в производството


Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот, включително и в производството. В рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE Габровската търговско-промишлена палата проведе двудневен семинар.

В първия ден участниците – на място и онлайн, се запознаха с бъдещите дейности по проекта, примери от Учебната фабрика на Рурския университет в Бохум, Германия за контрол на качеството с помощта на ИИ, добри практики в приложението му в управлението на човешките ресурси. Ръководителят на Дигиталния иновационен хъб за Северен централен район Светослав Матеев представи възможностите за подпомагане на фирмите и публичната администрация. Семинарът беше открит от зам. – областния управител на Габрово Иван Любомиров.

Във втория ден ученици от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово участваха в пилотно обучение за контрол на качеството в производството с помощта на изкуствен интелект. Представителите на учебната фабрика към Рурския университет в Бохум, Германия ги запознаха как на практика може да се използва ИИ в контрола на качеството, какви са стъпките при разработване на такова приложение.

Учениците имаха възможност да направят на практика подбор на данни за обучението на ИИ. Увериха се, че никак не е лесно да подбереш такива данни, които да дадат добър краен резултат от работата на ИИ. В края на обучението всички ученици получиха сертификати.

Повече за проекта:
Габровската търговско-промишлена палата е партньор за България по проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE. Водеща организация е Институтът за трудово правни науки към Рурския университет в Бохум. Участват и Катедрата по производствени системи към университета, Университетът в Гренобъл (Катедра „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Франция), Университетът в Будапеща (Технологичен център BME „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Унгария) и консултантска фирма по управление от Ираклион (Крит, Гърция).


Целта е да предоставим решения с ИИ на малки и средни предприятия (МСП). Потенциалът е огромен, независимо дали става въпрос за осигуряване на качеството в производството, за оптимизиране на сътрудничеството между хора и роботи или за вътрешни логистични процеси. Проектът се основава на своя предшественик „Digital Coach“, който беше признат от ЕС за проект с най-добри практики. В рамките на този проект хора от МСП бяха обучени като цифрови треньори, които ефективно следят за промените, включват служителите и помагат за преодоляване на съпротивата срещу новите технологии. Сега ще разширим сферата им на дейност, като включим и областта на изкуствения интелект. Предвижда се и активно включване на учениците от средните училища чрез разработване на гъвкави програми за обучение, които да предизвикат интереса им за работа в промишлеността и да демонстрират как ИИ може да бъде полезен.
Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество“ – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение от 2024 до 2027 г. (2024-1-DE02-KA220-VET-000256987).
-
Новинипреди 5 дни
Архивът отличи своите „Читател“, „Дарител“ и „Приятел“
-
Новинипреди 5 дни
Габровски студенти посетиха Техническия университет в Рига
-
Културапреди 5 дни
„Алея на книгата“ идва в Габрово
-
Културапреди 6 дни
Изложба „Живопис на Константин Марков“ – носител на наградата на град Дряново
-
Кримипреди 5 дни
Спипаха габровец, ловил незаконно риба от язовир „Христо Смирненски“
-
Икономикапреди 5 дни
Изкуственият интелект в производството
-
Новинипреди 4 дни
След сигнал до „Габрово Нюз“: Окосиха тревата от детска площадка на бул.“Могильов“
-
Кримипреди 6 дни
Пожарната с апел: Спазвайте противопожарните правила!