снимка: bgrod.bg

На 3 март 1878 г. се подписва Санстефанският  прелиминарен  / предварителен / мирен договор между Русия и Османската империя. Той  регламентира създаването на българската държава. В нейните  граници са  включени всички българи. Тя обединява етническите територии на българската нация и се разпростира на 170000кв.км .    Санстефанска България се превръща в национален идеал на всеки българин.

Как се стигна до  3-ти март- денят на нашето освобождение, ден Първи на свободна България. За  него  българите се подготвят  през дългите  векове  на робството. Героизмът и саможертвата на поколения хайдути, четници и революционери  създава онзи климат на отрицание на чуждото господство  в нашите земи, който прави  възможна освободителната акция на Русия. Звънът на черковните камбани и училищния звънец, призивните слова на Паисий  и бунтовните стихове на Ботев, тихият подвиг на В. Левски и неговите последователи превръщат довчерашния роб в борец, готов да отдаде живота си за свободата. Връх на тази борба е Априлското въстание. Обхванало  по- голяма част от българската територия,  то показва зрелостта на нацията в стремежа и да създаде своя държава. Жестокостите на османските власти  при потушаване на въстанието и самоотвержената борба на априлските герои  разтърсва европейската общественост. ”Има минути , когато човешката съвест взема думата  и заповядва да я слушат…Трябва да се сложи край на империите, които  убиват”, заявява Виктор Юго на страниците на в.”Льо Рапел”.Н. Некрасов и М. Салтиков-Шчедрин призовават: ”Русия…не може да остави славяните без помощ…”

На 12  /24 / април 1877г. император Александър II, след като  осигурява подкрепата и неутралитета  на  Великите сили, ангажирани с Източния въпрос , обявява  Руско- турската война.

Военните действия  на Балканския боен театър започват  на 15 /27 / юни 1877год. След   епичните сражения  при Стара Загора и  Казанлък, след  героичната отбрана на Шипченските позиции и атаките при Плевен, в резултат на  зимното настъпление през Балкана  в края на януари  руските войски и българските опълченци превземат Одрин. Подписват примирие с Османската империя, последвано  от Санстефанския мирен договор.С цената на хилядите жертви от руска и българска страна  българското освобождение става реален факт. Но с оглед на суровите реалности на държавнополитическия  баланс  на Балканите  и Европа, Санстефанска България се оказва трудно защитима. Интересите на Великите сили и  страхът от засилването на руското влияние на Балканите  предизвикват свикването на Берлинския конгрес  на 1 /13 /юни  1878г. и  разпокъсването на единната българска територия на пет части. Създава се автономно трибутарно княжество България и автономна провинция Източна Румелия. Останалите територии  -Македония, Беломорска и части от Одринска Тракия са върнати  отново в Османската империя, Северна Добруджа е предадена на Румъния и Пиротско и Вранско са включени в границите на Сърбия. Санстефанска България се превърна в един непостижим за българите идеал.  Тяхната енергия и ентусиазъм   е прекършена от решенията на Великите сили. В деня на освобождението  заслужено си задаваме въпросите: Напразни ли бяха жертвите дадени за българската свобода?  Готови ли бяхме  да я отстояваме? Постижима ли е националната ни мечта? Всички тези въпроси чакат своите отговори във  времето. Но днес на 3-ти март е нужно да сведем в знак на признателност глави  и да благодарим на освободителите.