Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

За трета поредна година България оглавява класацията на „Галъп Уърлд“ за „най-страдащ“ народ, съобщават от Аргументи БГ. Според публикуваните днес подробни данни за 2012 г. от проучване на агенцията 39% от българите определят живота си като достатъчно тежък, за да се каже, че страдат.

„Галъп“ класифицира живота на респондентите в три категории: като „процъфтяващ“, „борба“ и „страдание“. Тези определения обаче не са дадени от самите интервюирани. Те трябва да оценят настоящото си състояние и бъдещите си перспективи по скала от 1 до 10. Ако посоченото от тях число е 4 или по-малко, попадат в групата на „страдащите“. Социолозите са провели интервюта с по около 1000 души на възраст над 15 години във всяка от изследваните държави. Конкретно в България разговорите са проведени „лице в лице“ в периода 1-26 юни 2012 г. и на български език.

Освен българите като най-тежък определят живота си арменците (37%), камбоджанците (34%), хаитяните (32%), унгарците (32%), малгашите (жителите на Мадагаскар), македонците и иранците (по 31%). Още три държави от Балканите влизат в челната 20-ца: Босна и Херцеговина е 13-та с 27% от населението, които страдат, а Румъния и Гърция са съответно на 15-о и 17-о място.

В 20 от изследваните през 2012 г. 143 държави най-малко една четвърт от възрастното население оценява положението си като достатъчно трудно, за да попадне под определението на „Галъп“ за страдание. В глобален мащаб се оказва, че един на всеки 7 души е дал на благосъстоянието си оценка под 4. Сравнение на проучванията от последните няколко години показва, че като цяло броят на затруднените по света се увеличава.

В едва 17 държави, повечето от които богати и развити, „страдащите“ респонденти са 2% или по-малко. Челото на тази част от класацията се води от Исландия, Катар, Швеция, Норвегия, Обединените арабски емирства и Нигерия, в които само 1% от населението се определят като „страдащи“. Няколко развиващи се страни също попадат в този списък: Тайланд, Венецуела, автономният регион Сомалиленд и Либия. САЩ са извън 20-цата на отличниците с 4% затруднени граждани.

Сред регионите по света Южна Азия е с най-висок коефициент хора, класифициращи се като страдащи – 24%, следвана от Балканите и Близкия изток и Северна Африка с по 21%. Южна Азия бележи и най-голям ръст на броя хора, за които животът е станал много тежък – в периода 2006-2008 г., т.е. преди началото на глобалната финансова криза „страдащите“ в региона са били 12%, а през 2010-2012 г. са скочили до 22%. Това е и основната причина за отрицателната глобална тенденция, като се има предвид голямото население на региона.

Топ 10 на „процъфтяващите“ народи.
Дял от населението, недоволно от настоящето и песимистично за бъдещето:
1. Исландия 1%
2. Катар 1%
3. Швеция 1%
4. Норвегия 1%
5. ОАЕ 1%
6. Нигерия 1%
7. Швейцария 2%
8. Сомалиленд 2%
9. Венецуела 2%
10. Австралия 2%

Какво е Скалата на Кантрил?

За анализ, оценка и класифициране на отговорите от социологическото допитване в „Галъп“ са използвали метод, разработен в средата на 60-т егодини от Хадли Кантрил. В американската социология тя е известна като Скала на Кантрил за самооценка на страданието и е използвала от „Галъп“ в няколко световни проучвания.

Основният принцип в нея е анкетираният да си представи, че се намира на стълба с 10 стъпала, като най-ниското представлява „най-ложия възможен живот“. Отговарящият е питан да посочи „на кое от тях лично вие смятате, че се намирате в момента“ и „на кое стъпало си представяте, че ще се намирате след 5 години“.

Авторите на допитването обясняват, че много добре знаят, че така се получава само един вид оценка на благосъстоянието, което иначе е сложен процес, комбиниращ основно дългосрочни преценки (оценка на живота) и чувства (ефекта от всекидневието). Различни методи дават различни перспективи към този процес, като Скалата на Кантрил е по-скоро с акцент върху дългосрочната преценка. Редица проучвания през последните 10-ина години твърдят, че има значителна връзка между Скалата на Кантрил и нивото на доходите, за разлика от други подходи, в които водеща е оценката на хората за обкръжаващите ги, начина им на живот и обществените ценности.

„Галъп“ са избегнали анализ на събрания материал по „10-те стъпала“ и са го представили като емпирични резултати. Освен това са комбинирали чрез средства на психометриката представите за „настояще“ и „бъдеще“ с цел да представят резултат, максимално близък до реалността и да калкулират склонността на хората да представят по-оптимистични очаквания за непосредственото си бъдеще.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730