Свържи се с нас

Новини

„Галъп“: Повишава се обществената тревожност

Published

on

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Ако изборите са сега 21.4% биха гласували за БСП, 18.1% за ГЕРБ, 6.7% за Реформаторския блок, 5.9% за ДПС, а 2.4% за „Атака“. Съотношението между електоралните нагласи на основните партии се запазва. Силите на БСП и ГЕРБ изглеждат сходни. Това показва изследване на „Галъп интернешънъл“, известно като „Политически и икономически индекс“, проведено в периода 31 октомври – 7 ноември сред 1012 души, информираха от Аргументи БГ.

Постепенно расте разпознаваемостта на политическата формация на Николай Бареков. През този месец 1.6% заявяват, че биха гласували за нея в открит въпрос. Изрични въпроси, обаче, показват, че потенциалът на новата формация хипотетично би могъл да достигне и до една десета от избирателите, подобен е потенциалът и при Реформаторския блок.

През ноември в стандартния открит въпрос сумата от споменаванията на различните партии в блока е отново в познатите рамки от 6–7%. Вече повече от 2 процента пък назовават спонтанно името Реформаторски блок, което свидетелства за постепенно утвърждаване на новата формация.

Относно бежанците българите са разделени почти по равно “за ” и “против” приемането на нелегални имигранти. 39% са за изгонване на бежанците и преустановяване на приемането им, а 41% са “за” да ги приемаме и да им помагаме.

Неодобрението за кабинета „Орешарски“ през ноември достига рекордните 65 на сто, а хората, които желаят БСП и ДПС да останат на власт, са едва 26%. Ако тази тенденция се запази и през декември ще бъдем свидетели на невиждани от 90-те години насам тенденции. При самите протести пък се наблюдава нов импулс – всички показатели, свързани с протестите, мърдат нагоре, отчете Първан Симеонов от „Галъп „пред бТВ. Той допълни, че без съмнение живеем в нова ситуация, която до голяма степен се дължи на новия протестен тласък от последните седмици.

„След като месеци наред обществото беше разделено почти по равно в отношението си към съдбата на правителството, студентските действия са довели и до очакван ръст при различните индикатори, които сочат непопулярност на правителството – подкрепата за протестите, желанието за предсрочни избори, искането за оставка се покачват с няколко пункта“, констатират социолозите. Според тях окупацията на СУ и други висши училища от „Ранобудните студенти“ е покачила нивата на недоволство срещу правителството.

„Студентската окупация се подкрепя от близо половината от българите. Около 40 на сто пък са против“, отчитат от „Галъп“.

„И тук сработва вече обичайната картина, в която хората с по-ниски доходи и образование, на по-висока възраст, привържениците на БСП и ДПС, са в по-голяма степен привърженици на правителството, докато привържениците на окупацията са в противоположния лагер“, коментират социолозите.

„Макар да имат резерви към действията на студентите, българите в по-значимата си част смятат исканията им за справедливи“, казва още Първан Симеонов. След месец ще може да се разбере дали това е трайно и дали влияят сезонни или други конюнктурни обстоятелства.

Според „Галъп“ има рекордно неодобрение и към президентската институция. 60 на сто не вярват на държавния глава.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица