

Икономика
В условията на ниско потребление няма стимул за доходите

снимка: КНСБ
В изследването за издръжката на живота през третото тримесечие на 2013 г. се прави ясната констатация, че последователното задържане на дефлация безусловно е показател за трайно свито потребление на населението. Този процес е доказателство за липсата на промяна в статуквото на домакинствата. Основната причина за това състояние са ниските доходи, високите нива на безработица и бедност. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на пресконференция на 1 ноември в сградата на КНСБ, която бе посветена на регулярното изследване за издръжката на живота, изготвяно от Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ, информираха от Регионалния съвет на КНСБ в Габрово.
„Само за последните четири години издръжката на живот е нараснала със 17,5% (спрямо септември 2009 г.), като нарастването при хранителните стоки е с 21,7%, а при нехранителните стоки – с 13,8%”, каза Виолета Иванова – изследовател в ИССИ на КНСБ, която представи основните резултати от изследването.
В него се посочва още, че 23,5% от домакинствата са под границата на бедност от 212 лв. на едно лице от домакинство, като същевременно нараства и делът на тези домакинства (37.6%), при които едно лице от домакинство получава доход между 311 до 562 лв. Освен това ако през юни т.г. разликата мужду най-ниската и най-високата работна заплата е била 5,5 пъти, то три месеца по-късно тази разлика е 6,2 пъти. Това отчетливо показва разтварянето на ножицата на задълбочаващото се социално неравество.
Затова КНСБ настоява за прилагане на адекватни мерки, насочени в подкрепа на доходите на работещите българи, които са отразени и в становището на КНСБ по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
„В предложения бюджет за 2014 г. виждаме опит за промяна на философията, но той е доста плах”, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той допълни, че във всички сфери не достигат средства, въпреки че има варианти за допълнителни приходи. Сред тях е и вземането най-сетне на решението за криминализиране на укриването на неплащането на осигурителни вноски, които след ДДС и акцизите носят най-големи приходи в бюджета. Според разчетите на предходното правителство това би донесло допълнително между 180 и 200 млн. лв. „Всички имаме претенции към здравната система в България, а има много хора, които просто не плащат, за да я използват. Трябва да осъзнаем, че ако всички спрем да плащаме всичко, тогава просто няма да има държава”, изрази възмущението си Пламен Димитров.
Той представи предложението на КНСБ за въвеждане на задължително здравно осигуряване на лица, които по закон не са здравно осигурени, на реалния доход, който получават от собственост или от управление на капитали/ дивиденти. Според разчетите това би донесло допълнително между 20 и 50 млн. лв.
Сред предложенията на КНСБ за повече приходи са прихващането на задълженията за осигурителни вноски при получаване на данъчен кредит, ограничаването на разплащанията в брой, както и увеличението на максималния осигурителен доход, което ще гарантира допълнително 37 млн. лв. годишно за бюджета.
Пламен Димитров подчерта, че общо тези мерки ще донесат между 200 и 300 млн. лв. приходи, с които могат да се финансират исканията на КНСБ в социалната сфера. Президентът на Конфедерацията представи една от възможностите за увеличаване на доходите на най-бедните работещи в България – чрез въвеждане на данъчен кредит за плащания на данъци върху доходите на лица, които получават работна заплата близо или в размера на минималната за страната. В България тези лица, чийто нетен месечен доход е под 352 лв., са над 600 хиляди.
Президентът на КНСБ изрази сериозно притеснение относно заложените средства за политики на пазара на труда. Съгласно поетия ангажимент на България към Европейската комисия, държавата трябва постигне 76% заетост към 2020 г., което прави 2% годишно увеличаване на заетостта спрямо сегашното ниво. Това няма как да се случи със заложените 73 млн. лв. в бюджета, когато са необходими поне 145 млн. лв. годишно за активни политики на пазара на труда.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.
Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.
То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.
В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.
Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.
С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.
Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.
Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.
Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.
Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.
Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.
В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.
Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.
Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.


Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
-
Културапреди 3 дни
Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“
-
Новинипреди 5 дни
Габровец изведе Козловец до Купата в „А“ ОГ Велико Търново
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ изпрати най-успешния си сезон във Втора лига
-
Кримипреди 2 дни
Инцидент в Габрово: Прострелян е криминално проявен!
-
Кримипреди 5 дни
Изловиха трима дрогирани с кокаин по баловете в Габрово
-
Новинипреди 5 дни
100-годишен юбилей отпразнува дядо Пенчо
-
Кримипреди 5 дни
Полицията хвана водач без книжка, дрогиран и с чужди номера
-
Новинипреди 5 дни
Следят нивата на реките в Габрово, проверяват се деретата и критични участъци