Свържи се с нас

Култура

Паметникът на Априлов възвръща истинския си блясък

Published

on

По повод приключването на реставрацията и почистването на паметника на Васил Априлов, разговаряме със скулптора Адриан Новаков.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

В какво се състои работата, която извършвате?

За начало трябва да обясня, че реставрацията не означава абсолютно реновиране на една фигура, тъй като времето доста е поработило по нея и би трябвало следите му да бъдат все пак видими. Фактически, реставрацията и рехабилитацията покриват една дейност, която е свързана с хигиенизирането на дадения обект. В началото можеше да се забележи въздействието на микроорганизми, лишеи и плесени, които бяха отстранени с антибактериални препарати. Препатинирането на фигурата извади образа на Васил Априлов изпод окисите и стечките на времето, които бяха твърде агресивни в лицевата му част и към дрехите. Смятам, че с това фигурата и релефите омекнаха, а окисите станаха по-малко четливи. Това, обаче не означава, че те ще изчезнат изцяло, тъй като едно тотално реновиране или полиране /защото и това е възможно стига да поискаме/ би изглеждало нелепо и смешно. Всъщност, реставрационните работи помагат на едно произведение да покаже истинския си блясък, не в момента в който е било монтирано, а след като времето е поработило върху него.

Защо конкретно Вие се заловихте с тази работа?

Радвам се, че аз се захванах с тази работа, защото имам известен опит, тъй като миналата година реставрирах ансамбъла от скулптури на Далчев на моста Игото. Искам да акцентирам, че това тук не е пребоядисване или възстановяване във вида, който е имала скулптурата, когато е била монтирана. Това е съхраняване и акт на уважение към съответния паметник, тъй като тази дейност ще спомогне времето по-завоалирано да покаже въздействието си върху него.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Паметникът на Васил Априлов е монтиран по повод 100 годишнината от основаването на Априловската гимназия през 1935г. Неговият автор е Кирил Тодоров, забележителен представител на съвременната скулптурна школа, отличник на Академията по изящни изкуства в Рим. Личи си, че със страхотно усърдие и чест е поел ангажимента. Като артист се е раздал изключително в малкия детайл. Паметникът е много детайлизиран, почти до разказвателност – особено в барелефите. На мен лично много ми харесва, защото изразява вкуса на времето. В него има много послания и смятам, че е трудно постижимо като произведение в съвременни дни.

Колко сериозни бяха пораженията по паметника ?

Наистина имаше сериозни поражения. Дейностите не се свеждаха само до хигиенизиране и рехабилитиране. Паметникът имаше и конструктивни проблеми относно стъпката, където се съединява бронзовата част с гранита. Там са подменени корозиралите щифтове, използвана е смес за закрепване и попълване на фугата. С това искам да успокоя и габровската общественост – паметникът на Априлов няма да падне. Все пак това е произведение, което е изработено в Италия, отливките не са както при нашите съвременни скулптури от месинг. Тук е използван бронз с много високо качество, самите монтажни работи също са изключително качествено изпълнени, така че нека всички негативни подозрения и съмнения да изчезнат.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Какво мислите за кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата през 2019 година?

Смятам, че Габрово притежава много сериозни ресурси за подобен вид кандидатура в чисто културен аспект. Първо, чисто географски, градът ни има уникално местоположение – в центъра на България. Естествено трябва да споменем Габрово като световна столица на хумора и сатирата, Габрово като стопанин и хранител на стоте паметника, които отдавна вече надхвърлиха тази цифра.

Нашата основна гордост е с това, че притежаваме многобройни произведения на изкуството от невероятни автори, като започнем от Любомир Далчев, който е брат на поета Атанас Далчев, живял е в Монмартър заедно с Моделиани в едно ателие, завършил е три академии и може би много малко хора в града ни знаят, че такова голямо име е изработило символа на Габрово – Рачо Ковача, както и целия скулптурен ансамбъл на моста Игото.

Ето, сега стоим и пред скулптурата на Кирил Тодоров, представител на Академията за изящни изкуства в Рим. Ако се разходим и малко по-нататък в нашия регион няма как да не споменем Асен Пейков, един от невероятните бардове на Рим, човекът направил паметника на Леонардо да Винчи на летището в Рим, което е изключителна чест за един чужденец.

Градът на Кристо, въпреки че е роден в Пловдив, той е завършил Априловската гимназия. Когато съм пътувал в Европа, като спомена, че съм скулптор от града на Христо Явашев – един космополитен артист – хората започват да ме гледат с по-други очи. Сам по себе си, само този факт, е сериозна заявка в подкрепа на кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата през 2019 година, защото ние сме и столица на хумора, което също е уникално.

Това, което всъщност разбрах е, че града, който ще бъде избран, не е задължително да има много добре изградена пътна инфраструктура или пък да е много добре развит като град. Точно обратното – идеята на цялото това начинание е един град, който има ресурси да бъде подпомогнат, за да може да покаже блясъка си и аз смятам, че Габрово има страхотни шансове за успех.

Източник: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица