Култура
Изложба „Пенчо Семов – Благодетелят“

снимка: Община Габрово
Днес, 8 октомври, се навършват 140 години от рождението на българския индустриалец и дарител Пенчо Иванов Семов (1873 – 1945 г.). По този повод в РИМ-Габрово е експонирана изложба „Пенчо Семов – Благодетелят”.
Организатори на събитието са: Регионален исторически музей – Габрово и Държавен архив – Габрово.
В трите взаимносвързани части на експозицията: Жизнен път, Модерният предприемач и Благодетелят със средствата на музейното експониране Пенчо Семов е показан като един от създателите на индустриалната столица на България. Построил свои фабрики из цялата страна, той предпочита пред всички селища Габрово. Твърде щедър в благотворителната си дейност, полага всички усилия Габрово да стане един модерен във всяко отношение град. Безспорен е организационният му гений. Той ръководи 28 индустриални фабрики, търговски, застрахователни дружества и банки.
Творил през всички дни на своя живот, подчинил огромни средства под свое ръководство – 1 082 582 000 лева – сума на крайните активи по баланси на акционерните дружества, Пенчо Семов не е роб на капитала, за него богатството не е самоцел. Парите за него са средство, чрез което може да бъде полезен на държавата и обществото и е направил дарения на стойност над 55 млн. лева. За социално-благотворителната си дейност през 1936 г. Пенчо Семов е наречен в централния печат „Българският Рокфелер”. Професор Дмитрие Антич от Белградския университет го определя като най-социалния индустриалец на Балканите.
Началото на изложбата се поставя с текст, в който Пенчо Семов сам дава оценка на своя живот: „Аз се родих беден и цял живот творих, борих се и победих. Моето дело е налице. Аз бях социален, без да бях социалист. Богат съм, без да съм егоист. Работих вдъхновено, без да бях поет”.
В първата част на експозицията са показани отделни моменти от личния живот на Семов и неговото семейство чрез: снимки и родословие, принадлежащи на фамилиите Семови, Патеви и Кедеви. Експонираните родови снимки ни запознават с майка му Бона Семова ( 1843 – 1924 г.), втората му съпруга Радка Патева (1884 – 1958 г.), осиновения им син Пенчо Пенчев Семов (1924 – 1999 г.), роднини и приятели.
Централно място е отделено на портрета на Пенчо Семов от Добри Добрев и единствената лична вещ на габровския индустриалец, запазена до днес – неговия бастун.
Втората част на експозицията проследява дейността на Семов като модерен предприемач. Показани са снимки от албум, притежание на фамилия Семови, и акции. Представен е и пълен списък на 28-те акционерни дружества с дялово участие на Пенчо Семов и диаграма с информация за растежа на активите в резултат на вложените от него капитали.
Посетителят може да прочете прощалното писмо на Семов до работниците му от фабрика „Принц Кирил” – Габрово.
Основният акцент на експозицията е в третата част – Благодетелят. Тук водещо място е отделено на завещанията от 1928 и 1943 г. и създадената фондация „Пенчо Иванов Семов”, която работи по уреждане на старопиталище, две средни училища – пансиони за момичета и момчета с по 100 ученика, болница с най-модерно оборудване и фабрика за издръжка на родното му село Цвятковци (Габровска област).
Проследени са аспекти на неговата впечатляваща социално-благотворителна дейност чрез фотоси на: имоти на фондацията – парка, старопиталището и пансиона за момичета; на закупената с негови пари сграда на ЖБД „Майчина грижа” – Габрово; на построените с дарени средства стопанско училище „х. Радка Семова” – Габрово и начално училище „Иван Семов” – с.Цвятковци.
Експозицията „Пенчо Семов – Благодетелят” представя и оригинални грамоти, ордени и медали, с които са отличени Пенчо Семов за народополезната му дейност преживе и признанието му посмъртно за почетен гражданин на Габрово през 2008 г.
Умело са съчетани снимки, документи, вещи с произведения на изкуството, като портретите в цял ръст на Пенчо Семов и х. Радка Семова, маслени бои, рисувани от българския художник Добри Добрев – преподавател в Художествената академия в София.
В изложбата за пръв път са показани нови, непубликувани и неизвестни досега снимки от оригинален албум на племеницата на Пенчо Семов.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

-
Без категорияпреди 6 дниОтличиха 34 полицаи от Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Културапреди 7 дниПотомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово
-
Икономикапреди 7 дниГаброво гради бизнес общност: Предстои Втората вечер на Gabrovo Informal
-
Икономикапреди 7 дниКъде да инвестирате в имот в България през 2027 г.?
-
Новинипреди 7 дниЦСОП – Габрово успешно приключи проект за мобилност по програма Еразъм+
-
Кримипреди 7 дниПолицай отнесе тупаник в челюстта, фрасна го скандалджия
-
Икономикапреди 6 дниФирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски
-
Новинипреди 5 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“






