Култура
Изложба „Пенчо Семов – Благодетелят“

снимка: Община Габрово
Днес, 8 октомври, се навършват 140 години от рождението на българския индустриалец и дарител Пенчо Иванов Семов (1873 – 1945 г.). По този повод в РИМ-Габрово е експонирана изложба „Пенчо Семов – Благодетелят”.
Организатори на събитието са: Регионален исторически музей – Габрово и Държавен архив – Габрово.
В трите взаимносвързани части на експозицията: Жизнен път, Модерният предприемач и Благодетелят със средствата на музейното експониране Пенчо Семов е показан като един от създателите на индустриалната столица на България. Построил свои фабрики из цялата страна, той предпочита пред всички селища Габрово. Твърде щедър в благотворителната си дейност, полага всички усилия Габрово да стане един модерен във всяко отношение град. Безспорен е организационният му гений. Той ръководи 28 индустриални фабрики, търговски, застрахователни дружества и банки.
Творил през всички дни на своя живот, подчинил огромни средства под свое ръководство – 1 082 582 000 лева – сума на крайните активи по баланси на акционерните дружества, Пенчо Семов не е роб на капитала, за него богатството не е самоцел. Парите за него са средство, чрез което може да бъде полезен на държавата и обществото и е направил дарения на стойност над 55 млн. лева. За социално-благотворителната си дейност през 1936 г. Пенчо Семов е наречен в централния печат „Българският Рокфелер”. Професор Дмитрие Антич от Белградския университет го определя като най-социалния индустриалец на Балканите.
Началото на изложбата се поставя с текст, в който Пенчо Семов сам дава оценка на своя живот: „Аз се родих беден и цял живот творих, борих се и победих. Моето дело е налице. Аз бях социален, без да бях социалист. Богат съм, без да съм егоист. Работих вдъхновено, без да бях поет”.
В първата част на експозицията са показани отделни моменти от личния живот на Семов и неговото семейство чрез: снимки и родословие, принадлежащи на фамилиите Семови, Патеви и Кедеви. Експонираните родови снимки ни запознават с майка му Бона Семова ( 1843 – 1924 г.), втората му съпруга Радка Патева (1884 – 1958 г.), осиновения им син Пенчо Пенчев Семов (1924 – 1999 г.), роднини и приятели.
Централно място е отделено на портрета на Пенчо Семов от Добри Добрев и единствената лична вещ на габровския индустриалец, запазена до днес – неговия бастун.
Втората част на експозицията проследява дейността на Семов като модерен предприемач. Показани са снимки от албум, притежание на фамилия Семови, и акции. Представен е и пълен списък на 28-те акционерни дружества с дялово участие на Пенчо Семов и диаграма с информация за растежа на активите в резултат на вложените от него капитали.
Посетителят може да прочете прощалното писмо на Семов до работниците му от фабрика „Принц Кирил” – Габрово.
Основният акцент на експозицията е в третата част – Благодетелят. Тук водещо място е отделено на завещанията от 1928 и 1943 г. и създадената фондация „Пенчо Иванов Семов”, която работи по уреждане на старопиталище, две средни училища – пансиони за момичета и момчета с по 100 ученика, болница с най-модерно оборудване и фабрика за издръжка на родното му село Цвятковци (Габровска област).
Проследени са аспекти на неговата впечатляваща социално-благотворителна дейност чрез фотоси на: имоти на фондацията – парка, старопиталището и пансиона за момичета; на закупената с негови пари сграда на ЖБД „Майчина грижа” – Габрово; на построените с дарени средства стопанско училище „х. Радка Семова” – Габрово и начално училище „Иван Семов” – с.Цвятковци.
Експозицията „Пенчо Семов – Благодетелят” представя и оригинални грамоти, ордени и медали, с които са отличени Пенчо Семов за народополезната му дейност преживе и признанието му посмъртно за почетен гражданин на Габрово през 2008 г.
Умело са съчетани снимки, документи, вещи с произведения на изкуството, като портретите в цял ръст на Пенчо Семов и х. Радка Семова, маслени бои, рисувани от българския художник Добри Добрев – преподавател в Художествената академия в София.
В изложбата за пръв път са показани нови, непубликувани и неизвестни досега снимки от оригинален албум на племеницата на Пенчо Семов.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Новинипреди 6 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 5 дниТаня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!
-
Кримипреди 5 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Новинипреди 6 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Кримипреди 6 дниЗаплашиха с бомба прокуратурата в Габрово
-
Културапреди 5 дниИзлезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“
-
Културапреди 6 дниМария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година
-
Кримипреди 6 дниПолицията предотврати телефонна измама за 13 000 евро и злато








