Култура
Изложба „Пенчо Семов – Благодетелят“

снимка: Община Габрово
Днес, 8 октомври, се навършват 140 години от рождението на българския индустриалец и дарител Пенчо Иванов Семов (1873 – 1945 г.). По този повод в РИМ-Габрово е експонирана изложба „Пенчо Семов – Благодетелят”.
Организатори на събитието са: Регионален исторически музей – Габрово и Държавен архив – Габрово.
В трите взаимносвързани части на експозицията: Жизнен път, Модерният предприемач и Благодетелят със средствата на музейното експониране Пенчо Семов е показан като един от създателите на индустриалната столица на България. Построил свои фабрики из цялата страна, той предпочита пред всички селища Габрово. Твърде щедър в благотворителната си дейност, полага всички усилия Габрово да стане един модерен във всяко отношение град. Безспорен е организационният му гений. Той ръководи 28 индустриални фабрики, търговски, застрахователни дружества и банки.
Творил през всички дни на своя живот, подчинил огромни средства под свое ръководство – 1 082 582 000 лева – сума на крайните активи по баланси на акционерните дружества, Пенчо Семов не е роб на капитала, за него богатството не е самоцел. Парите за него са средство, чрез което може да бъде полезен на държавата и обществото и е направил дарения на стойност над 55 млн. лева. За социално-благотворителната си дейност през 1936 г. Пенчо Семов е наречен в централния печат „Българският Рокфелер”. Професор Дмитрие Антич от Белградския университет го определя като най-социалния индустриалец на Балканите.
Началото на изложбата се поставя с текст, в който Пенчо Семов сам дава оценка на своя живот: „Аз се родих беден и цял живот творих, борих се и победих. Моето дело е налице. Аз бях социален, без да бях социалист. Богат съм, без да съм егоист. Работих вдъхновено, без да бях поет”.
В първата част на експозицията са показани отделни моменти от личния живот на Семов и неговото семейство чрез: снимки и родословие, принадлежащи на фамилиите Семови, Патеви и Кедеви. Експонираните родови снимки ни запознават с майка му Бона Семова ( 1843 – 1924 г.), втората му съпруга Радка Патева (1884 – 1958 г.), осиновения им син Пенчо Пенчев Семов (1924 – 1999 г.), роднини и приятели.
Централно място е отделено на портрета на Пенчо Семов от Добри Добрев и единствената лична вещ на габровския индустриалец, запазена до днес – неговия бастун.
Втората част на експозицията проследява дейността на Семов като модерен предприемач. Показани са снимки от албум, притежание на фамилия Семови, и акции. Представен е и пълен списък на 28-те акционерни дружества с дялово участие на Пенчо Семов и диаграма с информация за растежа на активите в резултат на вложените от него капитали.
Посетителят може да прочете прощалното писмо на Семов до работниците му от фабрика „Принц Кирил” – Габрово.
Основният акцент на експозицията е в третата част – Благодетелят. Тук водещо място е отделено на завещанията от 1928 и 1943 г. и създадената фондация „Пенчо Иванов Семов”, която работи по уреждане на старопиталище, две средни училища – пансиони за момичета и момчета с по 100 ученика, болница с най-модерно оборудване и фабрика за издръжка на родното му село Цвятковци (Габровска област).
Проследени са аспекти на неговата впечатляваща социално-благотворителна дейност чрез фотоси на: имоти на фондацията – парка, старопиталището и пансиона за момичета; на закупената с негови пари сграда на ЖБД „Майчина грижа” – Габрово; на построените с дарени средства стопанско училище „х. Радка Семова” – Габрово и начално училище „Иван Семов” – с.Цвятковци.
Експозицията „Пенчо Семов – Благодетелят” представя и оригинални грамоти, ордени и медали, с които са отличени Пенчо Семов за народополезната му дейност преживе и признанието му посмъртно за почетен гражданин на Габрово през 2008 г.
Умело са съчетани снимки, документи, вещи с произведения на изкуството, като портретите в цял ръст на Пенчо Семов и х. Радка Семова, маслени бои, рисувани от българския художник Добри Добрев – преподавател в Художествената академия в София.
В изложбата за пръв път са показани нови, непубликувани и неизвестни досега снимки от оригинален албум на племеницата на Пенчо Семов.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 4 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 6 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 6 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 3 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 5 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 5 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Икономикапреди 6 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 3 дниЕднократна помощ за семейството на загиналия при наводненията







