Свържи се с нас

Икономика

Фирмите ще имат повече директно еврофинансиране след 2014 г.

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Повече директна подкрепа за българския бизнес – това е основната цел на новата оперативна програма “Иновации и Конкурентоспособност”, обяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев по време на дискусия “Деветте европътя пред България до 2020 г: Предизвикателства пред бизнеса”, информираха от Аргументи БГ.

Програмата е една от малкото, чийто бюджет беше увеличен с 50 млн. евро спрямо настоящия програмен период. Така безвъзмездната европейска помощ за вторите седем години възлиза на 1.037 млн. евро и ще отиде за технологична модернизация на предприятията, стандартизация и интернационализация на бизнеса, ваучери за иновации, каза министър Стойнев.

Над четири пъти се свиват средствата за финансов инженеринг за сметка на безвъзмездната помощ за малките и средните предприятия. От 350 млн. евро сега те се редуцират на 70-80 млн. евро след 2014 г., каза зам.-министърът на икономиката Юнал Тасим, който отговаря за оперативната програма. Аргументът му е, че инструментът “Джеръми” (чрез който става финансовия инженеринг) е неефективен и неразбираем за българския бизнес. “Само наливаме пари в банковата система, където и без това има свръхликвидност”, каза Тасим. В момента отпускането на средствата през “Джеръми” става с помощта на банковата система.

Другата новост е, че финансовият инженеринг няма да бъде отделна ос на програмата, както е сега, а ще бъде част от двата приоритета, като допълваща мярка, посочи Тасим.

Вторият вариант на програма “Иновации и Конкурентоспособност”, разработен от екипа на Стойнев, няма нищо общо с първия, направен от служебното правителство. “В първите дни видях една концепция, която беше изцяло отхвърлена от българския бизнес, и новата програма е изцяло преработена”, каза икономическият министър. Сега му предстои по-тежката задача програмата да бъде защитена пред Европейската комисия. Тя, заедно с “Човешки ресурси”, “Наука и образование” и “Добро управление” все още не са изпратени в Брюксел за съгласуване, каза вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова.

И новият вариант на “Иновации и Конкурентоспособност” обаче не решава основния проблем на бизнеса – осигуряването на мостово финансиране за фирмите, стана ясно по време на дискусията. В момента около една пета от компаниите се отказаха от реализацията на проектите, защото не могат да осигурят съфинансирането по тях. “Мостовото финансиране не може да се случи с европейски средства и инструментът “Джеръми” не може да играе тази роля, защото това е недопустима помощ”, обясни Ели Милушева, новият ръководител на оперативна програма “Конкурентоспособност”.

По схемата за предприемачество ще се финансира технологичното обновление на фирмите, като за това към момента са предвидени 458 млн. евро при 450 млн. евро през този програмен период. По схемите за интернационализация се предвижда не само участие в международни панаири и изложения, но и подпомагане на експорта, каза министър Стойнев.

Бизнесът поиска да има ваучери за участие в чуждите панаири, вместо сега действащия модел, по който Агенцията за малки и средни предприятия да организира и определя в кои изложения и кои браншове ще участват фирмите. Бизнесът поиска още и помощ при експортното застраховане.

Към момента по програмата са предвидени само ваучери за иновации. Идеята е бизнесът да си поръчва разработката или закупуването на иновативен продукт срещу определена сума.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Габрово се срина до 15-то място в страната по заплати

Published

on

Област Габрово регистрира сериозен спад в класацията по средна брутна месечна работна заплата и вече се нарежда на 15-то място в страната. Това сочат последните данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, за първото тримесечие на 2025 година.

Само три месеца по-рано, в края на 2024 г., областта заемаше 9-та позиция. Сега Габрово отстъпва зад София (столица), Варна, София (област), Враца, Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас, Плевен, Шумен, Перник, Търговище, Разград и Велико Търново.

Средната месечна работна заплата в Габрово за периода януари–март 2025 г. възлиза на 1 845 лева. Това е понижение от 4.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г., когато средното възнаграждение е било по-високо. По месеци, през януари тя е 1 820 лв., през февруари – 1 823 лв., а през март достига 1 892 лв. Макар и на годишна база да има ръст от 10.8% спрямо същия период на предходната година, но този ръст не е достатъчен, за да задържи областта в по-предна позиция спрямо останалите региони.

По-сериозно увеличение на заплатите се отчита в обществения сектор – 20.2%, докато в частния ръстът е по-скромен – 7.8%. Най-голям спад в заплащането е отчетен в секторите „Професионални дейности и научни изследвания“, „Образование“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“.

В същото време се наблюдава увеличение на заплатите в „Селско, горско и рибно стопанство“, „Строителство“ и „Административни и спомагателни дейности“. По отношение на нивото на възнагражденията по икономически дейности, най-високо платени през първото тримесечие са били служителите в „Държавно управление“ със средна заплата от 2 319 лв., следвани от заетите в „Образование“ – 2 208 лв., и тези в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 2 054 лв. Най-ниски са били заплатите в секторите „Административни и спомагателни дейности“ – 1 173 лв., „Други дейности“ – 1 342 лв., и „Култура, спорт и развлечения“ – 1 470 лв.

Спадът на област Габрово с шест позиции в рамките на едно тримесечие е показателен за икономическия натиск и дисбаланси в пазара на труда. Това поставя предизвикателства пред устойчивото развитие на региона и откроява нуждата от целенасочена подкрепа в секторите с намаляващи доходи.

Зареди още

Икономика

Габрово дава глас на бъдещето: Устойчиви градове, енергийни общности, нова визия

Published

on

За четвърта поредна година Габрово ще бъде домакин на дискусионния форум „Кметовете говорят“, който се завръща в разширен формат на 24 и 25 юни 2025 г. Събитието ще е в рамките на конференцията „Изпълнението започва сега: Решения за забавени процеси в търсене на устойчиви резултати“. На фокус ще са ключови въпроси, свързани със стъпките към по-добро управление на проектите и прилагане на технологични иновации в полза на общините. 

Програмата предвижда представяне на визията „Габрово 2030“ от кмета Таня Христова – стратегически инвестиции, системни решения и енергийна независимост. Темата ще бъде надградена от вицепремиера Томислав Дончев, който ще очертае възможностите пред общините и гражданите в контекста на новите програми за енергийна ефективност както чрез националното финансиране до 2030 г., така и по Социалния климатичен фонд.

За участие в сесията е поканена и Дора Янкова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресор „Сградно обновяване“, която ще даде практически указания за изпълнението на текущите проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост. Двудневният форум ще обърне внимание на темата за ролята на градовете в борбата с климатичните промени. Опитът си ще споделят експерти от Габрово, Столична община, финландския град Еспоо, както и представители на бизнеса относно изграждане на енергийни общности, фотоволтаични системи, локални решения за геотермална енергия, системи за управление на енергията чрез изкуствен интелект, пътни карти за сградно обновяване.

Събитието ще завърши с отворена среща за гражданите на Габрово на тема „Какви са ползите от енергийната ефективност, възобновяемата и споделената енергия?“. В нея ще бъдат представени резултатите от соларни обследвания в квартали на града, термографски визуализации на топлинни загуби, примери за местни ВЕИ системи и модели за собствено потребление на енергия в многофамилни сгради.

Конференцията ще се състои присъствено в зала „Възраждане“ и зала „Ритуална“ на Община Габрово. Организатори са Центърът за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“, Областният информационен център и Община Габрово. Участието е безплатно с регистрация в електронна форма на адрес – https://forms.gle/gQMsV49KFgQDjUbY8 .   Предварителна програма.

Зареди още

Икономика

Изкуственият интелект в производството

Published

on

Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот, включително и в производството. В рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE Габровската търговско-промишлена палата проведе двудневен семинар.

В първия ден участниците – на място и онлайн, се запознаха с бъдещите дейности по проекта, примери от Учебната фабрика на Рурския университет в Бохум, Германия за контрол на качеството с помощта на ИИ, добри практики в приложението му в управлението на човешките ресурси. Ръководителят на Дигиталния иновационен хъб за Северен централен район Светослав Матеев представи възможностите за подпомагане на фирмите и публичната администрация. Семинарът беше открит от зам. – областния управител на Габрово Иван Любомиров.

Във втория ден ученици от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово участваха в пилотно обучение за контрол на качеството в производството с помощта на изкуствен интелект. Представителите на учебната фабрика към Рурския университет в Бохум, Германия ги запознаха как на практика може да се използва ИИ в контрола на качеството, какви са стъпките при разработване на такова приложение.

Учениците имаха възможност да направят на практика подбор на данни за обучението на ИИ. Увериха се, че никак не е лесно да подбереш такива данни, които да дадат добър краен резултат от работата на ИИ. В края на обучението всички ученици получиха сертификати.

Повече за проекта:
Габровската търговско-промишлена палата е партньор за България по проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE. Водеща организация е Институтът за трудово правни науки към Рурския университет в Бохум. Участват и Катедрата по производствени системи към университета, Университетът в Гренобъл (Катедра „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Франция), Университетът в Будапеща (Технологичен център BME „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Унгария) и консултантска фирма по управление от Ираклион (Крит, Гърция).

Целта е да предоставим решения с ИИ на малки и средни предприятия (МСП). Потенциалът е огромен, независимо дали става въпрос за осигуряване на качеството в производството, за оптимизиране на сътрудничеството между хора и роботи или за вътрешни логистични процеси. Проектът се основава на своя предшественик „Digital Coach“, който беше признат от ЕС за проект с най-добри практики. В рамките на този проект хора от МСП бяха обучени като цифрови треньори, които ефективно следят за промените, включват служителите и помагат за преодоляване на съпротивата срещу новите технологии. Сега ще разширим сферата им на дейност, като включим и областта на изкуствения интелект. Предвижда се и активно включване на учениците от средните училища чрез разработване на гъвкави програми за обучение, които да предизвикат интереса им за работа в промишлеността и да демонстрират как ИИ може да бъде полезен.

Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество“ – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение от 2024 до 2027 г. (2024-1-DE02-KA220-VET-000256987).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица