Свържи се с нас

Култура

Започват Дните на камерната музика

Published

on

снимка: www.arenamedia.net

снимка: www.arenamedia.net

Силно присъствие на осем изявени габровски творци във фестивалния афиш, разчупване на рутината и стереотипите чрез смесване на различни изкуства и музикални жанрове, присъствие на класни изпълнители от България и чужбина – с това накратко се характеризира поредното издание на международния музикален фестивал Дни на камерната музика. От създаването му през 1976 г. до днес това е „най-габровската“ фестивална програма съобразена с желанията на голяма част от постоянната концертна публика.

Концертите са 8 на брой, като в пет от тях ще участват изпълнители, които за пръв път ще гостуват на Дните на камерната музика. Афишът е изключително разнообразен и застъпва широк жанров спектър от концерти. Целта е да се задоволят почти всички вкусове и желания на високо образованата габровска публика, която по време на фестивалните вечери попълва анкетни карти и по този начин косвено влияе както на програмирането на Дните на камерната музика, така и на сезона на Габровския камерен оркестър. Част от концертите имат свое мото, което ще помогне на посетители, които за първи път ще прекрачат прага на фестивалната зала да се ориентират по- лесно в музикалните послания. По този начин организаторите от Община Габрово се надяват да провокират любопитството на младите хора и те да станат бъдеща публика на този фестивал – запазена марка за висока култура.

По време на фестивала ще се отбележат и личните юбилеи на забележителния цигулар проф. Димо Димов, пианистката проф. Ружка Чаракчиева – почетен гражданин на Габрово и известния габровски живописец и карикатурист Георги Каралиев. С изключение на неделно матине от 11 часа на 15 септември, всички концерти ще се състоят в Художествената галерия „Христо Цокев” от 19 часа и ще бъдат съпътствани от специална тематична изложба с нови творби на Георги Каралиев.

В това издание, три концерта са посветени на синтеза – музика и поезия, в който ще бъдат представени стихове от немския романтик Вилхелм Мюлер, френският символист Артюр Рембо и изявените габровски поети Велизар Велчев, Жанет Октавиан Михова и Елена Христова. В традиционния междужанров концерт „Класика и Джаз“ за пръв път на фестивала ще гостува виртуозното клавирно дуо Живко Петров и Ангел Заберски – син. И тази година в програмата са включени любимите на габровската публика Международен майсторски клас на проф. Минчо Минчев и Софийски солисти.

На 9 септември, понеделник, от 19 часа в Художествената галерия „Христо Цокев” с тематична юбилейна изложба на известния художник Георги Каралиев и китарно дуо Милена Вълчева и Димитър Балев ще бъде открито 37-то издание на Дни на камерната музика Габрово 2013 и 45-я концертен сезон на Габровския камерен оркестър. За пръв път от създаването си, Дните на камерната музика ще бъдат открити с музика за китарно дуо и оркестър. Като солисти на Габровския камерен оркестър ще дебютират китаристите Милена Вълчева и Димитър Балев. Ще бъдат изпълнени концерти за една и две китари от Антонио Вивалди, Йозеф Хайдн, италианският романтичен композитор Фердинандо Карули и съвременния немски автор на театрална и филмова музика Хербет Бауман. Всички творби, включени в програмата ще бъдат изпълнени за пръв път в Габрово.

Втората вечер, 10 септември, вторник е посветена на 75 годишнината на изтъкнатия български камерен музикант и цигулар проф. Димо Димов. С най-прославеният български квартет „Димов“ той отново ще гостува на Дните на камерната музика след 30-годишно отсъствие. Квартет „Димов“ е единственият български квартет, който е концертирал на всички континенти, записван е от най-реномираните световни звукозаписни фирми и е отличаван с десетки международни награди. Проф. Димо Димов освен забележителен музикант е и изявен общественик и дипломат. Той е основател и директор на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол, бил е ректор на Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров“ в София, депутат в Народното събрание и посланик в Дания. Програмата на концерта включва първия струнен квартет на Лудвиг ван Бетховен, рядко изпълнявания струнен квартет № 3 от Паул Хиндемит и недовършения квартет на Антон Веберн от неговия ранен романтичен период.

Третата вечер, 11 септември, традиционно е посветена на съчетанието между класическа музика и джаз. За пръв път в Габрово ще гостува елитното клавирно дуо Живко Петров и Ангел Заберски – син. Най-виртуозните български джаз пианисти ще импровизират върху теми от популярни произведения на Волфганг Амадеус Моцарт, Едвард Григ, Сергей Рахманинов, Джузепе Верди, Клод Дебюси и Петко Стайнов. В този атрактивен междужанров проект ще участват и джазмените Борис Таслев – контрабас и Димитър Семов – ударни инструменти

На 12 септември, четвъртък габровската музикална общественост ще отбележи 70-годишния юбилей на почетната гражданка на Габрово, забележителната българска пианиска проф. Ружка Чаракчиева. В партньорство с младия баритон Алекс Аведисян, за пръв път в Габрово ще бъде представен вокалния цикъл на Франц Шуберт „Хубавата мелничарка“ по стихове на немския поет Вилхелм Мюлер. Гостуването на Ружка Чаракчиева и Алекс Аведисян е по желание на постоянната габровска концертна публика.

Международният майсторски клас на проф. МИНЧО МИНЧЕВ традиционно ще гостува на Дните на камерната музика на 13 септември, петък. В присъствието на своя професор младите цигулари ще изпълнят популярни виртуозни пиеси за цигулка.

Съботната вечер на 14 септември е адресирана към най-образованата част от габровската публика. Фестивално клавирно трио в състав: Цветана Гигова – пиано, Теодора Христова – цигулка и Иван Лалев – виолончело ще представи за пръв път в България клавирното трио на Морис Равел и на непознатия у нас белгийски романтичен композитор Гийом Лекю. Членовете на фестивалното клавирно трио са изявени млади български музиканти завършили престижни висши училища по изкуствата в Лос Анжелис и Брюксел. Цигуларката Теодора Христова – цигулка понастоящем е концертмайстор на Софийската опера, а Иван Лалев е солист – оркестрант в Симфоничния оркестър на Българското национално радио. И двамата гостуват за пръв път на габровския фестивал.

Неделно матине от 11 часа на 15 септември ще реставрира позабравените традиции от преди 30 години в програмата на фестивала да присъстват и изявени български поети. Под надслов „Споделяне на самота“ свои стихове ще представят изявените габровски поети Велизар Велчев, Жанет Октовиан Михова и Елена Христова. Поезията ще бъде озвучена от любимецът на габровци, цигуларя Христофор Михайлов.

На 16 септември, понеделник, от 19 часа, Дните на камерната музика Габрово 2013 традиционно ще бъдат закрити от най-класния български оркестър – Камерният ансамбъл „Софийски солисти” с диригент проф. Пламен Джуров. Солист ще бъде изявеното българско сопрано Мариана Панова, която за пръв път ще гостува в Габрово. Програмата включва шедьоври на бароковата, класическата и музиката на ХХ век. Освен прочутия Канон на Йохан Пахелбел, Фантазия и фуга в сол минор на Йохан Себастииан Бах и Концертът за струнен оркестър на Игор Стравински, габровци ще имат възможността запознаят с първото дивертименто на Йозеф Хайдн и „Видения“ за сопран и оркестър по стихове на Артюр Рембо на Бенджамин Бритън.

Екип на Българското национално радио традиционно ще запише и ще излъчи всички концерти в специализираните предавания по програма „Христо Ботев”. Някои от концертите ще се предават пряко в ефир.

37-то издание на Дните на камерната музика Габрово 2013 г. се реализира със субсидия от Община Габрово и финансовата подкрепа на Министерството на културата спечелена с проект от Габровския камерен оркестър.

Цените на билетите са символични. За един концерт всеки посетител ще плати 3 лева, а учениците, студентите и пенсионерите 2 лева. Абонаментна карта за всичките 8 концерта е на цена 10 лева.

Афишът с програмата на Дните на камерната музика можете да видите тук.

Дните на камерната музика се провеждат в рамките на „Есенен салон на изкуствата“ Габрово 2013 г., които е част от кампанията по кандидатурата на нашия град за Европейска столица на културата 2019 г.

Източник: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Кулинарен събор „Бабините тефтери“ събира пазители на традициите в Драгановци

Published

on

Народно читалище „Христо Ботев 1923 г.“ организира първия кулинарен събор „Бабините тефтери“ – празник, посветен на българската кухня, спомените и живите традиции.

Събитието ще се проведе на 25 април от 10.30 ч. на площада в с. Драгановци, община Габрово. Инициативата има за цел да съживи спомените за бабината кухня, старите тефтери с рецепти и автентичния български дух, предаван през поколенията чрез вкус, песен, музика и разказ.

Организаторите споделят, че вярват в силата на традициите, които оживяват най-ярко, когато се споделят заедно. В програмата са включени участия на фолклорни групи от различни читалища, работилница за приготвяне на традиционни ястия, пазар за „бабини вкусотии“, фото зона за спомени и изложба на автентични „бабини тефтери“.

Специални гости на събора ще бъдат Силвия Минкова, Трио „Звън“, Детски фолклорен фолклорен ансамбъл „Габровски гласчета“, както и изпълнение на гайда, които ще допринесат за празничната атмосфера.

Организаторите канят всички жители и гости на региона да се включат в събитието, за да готвят, пеят и съхраняват българските традиции заедно.

Зареди още

Култура

Изложба в памет на Атанас Смирнов

Published

on

На 26 февруари 2026 г. се навършват 50 години от смъртта на видния дряновски творец и общественик Атанас Смирнов. В знак на почит към неговата памет четири институции обединяват усилията си за организирането на документална изложба, която ще бъде открита на 24 февруари от 17.30 ч. в малкия салон на Народно читалище „Развитие-1869“.

Инициативата е на читалище „Развитие-1869“, а като съорганизатор се включва Исторически музей – Дряново, който осигурява многобройни архивни материали, както и необходимата експертна и техническа помощ. В подготовката участват още Държавен архив – Габрово с факсимилета, снимки и кратък 4-минутен филм от 1969 г., както и Националният литературен музей – София.

„Това не е просто изложба, а опит да върнем в обществената памет цялостния образ на една необикновена личност – поет, преводач, общественик и морален авторитет“, подчертава Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново. „Смирнов е от хората, които придават духовен облик на своя град.“

Атанас Смирнов е роден през 1909 г. в учителско семейство в гр. Дряново като Атанас Стефанов Дечев. Още в младежките си години е покосен от тежко заболяване, което частично го обездвижва. Въпреки това той посвещава целия си живот и творчество на родния град и се превръща в една от най-емблематичните фигури в неговия обществен и културен живот.

Първите му литературни опити датират от края на 20-те години на ХХ век, а през 1928 г. във вестник „Глобус“ е публикувано стихотворението му „Слънчева песен“. Именно тогава той приема псевдонима Смирнов, с който остава в историята на българската литература. Следват стихосбирките „Кръгозор“ (1933), „Колибарски химни“ (1964), „Далечно ехо“ (1968), „Избрани стихотворения“ (1969) и „Ранна светлина“ (1974).

През 1934 г. е приет в Съюза на писателите от провинцията, а от 1945 г. е член на Съюза на българските писатели. Особено активен е като преводач на руски поети в периода 1946–1965 г., както и като сътрудник на редица литературни издания. През 1943 г. съставя първия сборник „Писатели-дряновци“, а през 1945 г. е сред учредителите на читалищния литературен кръжок „Николай Хрелков“. Повече от 30 години е председател на дряновското читалище „Развитие“ (в периода на социализма носещо името „Иван Владков“). След 1969 г. поставя основите на културните празници „Поезия и песен на Балкана“, които продължават успешно и до днес.

„Неговият принос не се изчерпва с публикуваните книги. Смирнов изгражда културна среда – той създава пространства за диалог, за срещи между творци, за обмен на идеи“, отбелязва още Дянко Колев. „Домът му е бил отворен за редица значими личности на българската култура.“

Сред неговите приятели и съмишленици през годините са писателите Рачо Стоянов, Атанас Далчев, Камен Калчев, Павел Матев, Марко Ганчев, Димитър Стефанов, Николай Димков, скулпторът Любомир Далчев, оперният певец Никола Гюзелев и много други дейци на образованието и културата. С тях той води оживена кореспонденция и ги посреща често в дома си в Дряново.

Наред с литературната си дейност, Атанас Смирнов остава верен на своите леви убеждения, които според някои негови биографи му създават пречки преди 9 септември 1944 г. В дните след тази дата обаче той се обявява решително против намеренията на новите управници да репресират и дори да унищожат част от дряновската интелигенция, свързана пряко или косвено с предишната власт. В този сложен исторически момент Дряново се превръща в отрицание на масовите прояви на политическа саморазправа и насилие, довели в много други населени места до физическото унищожение на хиляди български граждани без съд и присъда.

„Това е един от най-ярките примери за неговия морален кураж“, посочва Дянко Колев. „В едно поредно „време разделно“ той избира пътя на помирението. Успява да наложи в малкия балкански град един по-различен, цивилизован модел на обществено поведение – модел, основан на човечност и отговорност.“

През 1967 г. Атанас Смирнов е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“, а по случай своята 60-годишнина получава орден „Кирил и Методий“, първа степен. Малко са личностите в най-новата история на Дряново, които се ползват с подобно уважение независимо от политически и идеологически различия.

Атанас Смирнов умира на 26 февруари 1976 г., но името му и днес се споменава като пример за човечност, културна отдаденост и неуморна работа в полза на обществото.

„С тази изложба искаме не просто да отбележим една годишнина, а да напомним защо паметта за такива личности е важна“, обобщава Дянко Колев. „Защото те ни показват, че истинската мярка за величие не е властта, а служенето на общността.“

Зареди още

Култура

Среща – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ

Published

on

Ивелина Радионова е родена в Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет, гр. Варна. Автор е на стихосбирките „България в сърцето ми”, „Златни нишки”, „Копнеж по слънце”, „В тебе аз ще остана”, „Все ти пиша, Любов”, „Вълшебство за Коледа“, „България навеки“, „Цвете за теб“, повестите „Обич“ и „Алтъна” и сборниците с разкази „ Йова разказва“, „Писано с огън“, „До Боянския майстор“ и „Наричат ме България“, както и на романа „Приключенията на Ардин“.

Носител е много награди в международни и национални конкурси. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. В съвременния свят, където технологиите често заменят магията и естествената връзка с природата, детската книга „Приключенията на Ардин“ се появява като малък, но силен оазис на чудото и добротата. Тя не е просто сборник от приказки – това е пътешествие, което води децата в свят на открития, приятелства и ценности, изградени върху любов към природата и състрадание към всички живи същества.

Главният герой, Ардин, е дете със специален дар – способността да разбира езика на животните. Момчето се сприятелява с умна и забавна сврака и заедно се впускат във вълнуващи приключения. В края на всяка история Ардин записва поука в тетрадка – символ на мъдростта и личното развитие, която насърчава децата да наблюдават, мислят и разсъждават върху света около тях. Книгата се отличава с ценни послания и деликатно чувство за хумор.

Подходяща е за деца на възраст от 5 до 12 години, но също така е и ценен инструмент за родители и педагози, които искат да възпитават малките човеци в доброта, смелост и емпатия. Тя съчетава класическия чар на приказките с модерен, вдъхновяващ и образователен подход, който прави четенето удоволствие и вълнуващо изживяване за цялото семейство.

Срещата – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ ще се проведе днес, 17 февруари, от 17.15 ч. в читалня д-р „Петър Цончев“ на РБ „Априлов- Палаузов“- Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица