Свържи се с нас

Култура

Започват Дните на камерната музика

Published

on

снимка: www.arenamedia.net

снимка: www.arenamedia.net

Силно присъствие на осем изявени габровски творци във фестивалния афиш, разчупване на рутината и стереотипите чрез смесване на различни изкуства и музикални жанрове, присъствие на класни изпълнители от България и чужбина – с това накратко се характеризира поредното издание на международния музикален фестивал Дни на камерната музика. От създаването му през 1976 г. до днес това е „най-габровската“ фестивална програма съобразена с желанията на голяма част от постоянната концертна публика.

Концертите са 8 на брой, като в пет от тях ще участват изпълнители, които за пръв път ще гостуват на Дните на камерната музика. Афишът е изключително разнообразен и застъпва широк жанров спектър от концерти. Целта е да се задоволят почти всички вкусове и желания на високо образованата габровска публика, която по време на фестивалните вечери попълва анкетни карти и по този начин косвено влияе както на програмирането на Дните на камерната музика, така и на сезона на Габровския камерен оркестър. Част от концертите имат свое мото, което ще помогне на посетители, които за първи път ще прекрачат прага на фестивалната зала да се ориентират по- лесно в музикалните послания. По този начин организаторите от Община Габрово се надяват да провокират любопитството на младите хора и те да станат бъдеща публика на този фестивал – запазена марка за висока култура.

По време на фестивала ще се отбележат и личните юбилеи на забележителния цигулар проф. Димо Димов, пианистката проф. Ружка Чаракчиева – почетен гражданин на Габрово и известния габровски живописец и карикатурист Георги Каралиев. С изключение на неделно матине от 11 часа на 15 септември, всички концерти ще се състоят в Художествената галерия „Христо Цокев” от 19 часа и ще бъдат съпътствани от специална тематична изложба с нови творби на Георги Каралиев.

В това издание, три концерта са посветени на синтеза – музика и поезия, в който ще бъдат представени стихове от немския романтик Вилхелм Мюлер, френският символист Артюр Рембо и изявените габровски поети Велизар Велчев, Жанет Октавиан Михова и Елена Христова. В традиционния междужанров концерт „Класика и Джаз“ за пръв път на фестивала ще гостува виртуозното клавирно дуо Живко Петров и Ангел Заберски – син. И тази година в програмата са включени любимите на габровската публика Международен майсторски клас на проф. Минчо Минчев и Софийски солисти.

На 9 септември, понеделник, от 19 часа в Художествената галерия „Христо Цокев” с тематична юбилейна изложба на известния художник Георги Каралиев и китарно дуо Милена Вълчева и Димитър Балев ще бъде открито 37-то издание на Дни на камерната музика Габрово 2013 и 45-я концертен сезон на Габровския камерен оркестър. За пръв път от създаването си, Дните на камерната музика ще бъдат открити с музика за китарно дуо и оркестър. Като солисти на Габровския камерен оркестър ще дебютират китаристите Милена Вълчева и Димитър Балев. Ще бъдат изпълнени концерти за една и две китари от Антонио Вивалди, Йозеф Хайдн, италианският романтичен композитор Фердинандо Карули и съвременния немски автор на театрална и филмова музика Хербет Бауман. Всички творби, включени в програмата ще бъдат изпълнени за пръв път в Габрово.

Втората вечер, 10 септември, вторник е посветена на 75 годишнината на изтъкнатия български камерен музикант и цигулар проф. Димо Димов. С най-прославеният български квартет „Димов“ той отново ще гостува на Дните на камерната музика след 30-годишно отсъствие. Квартет „Димов“ е единственият български квартет, който е концертирал на всички континенти, записван е от най-реномираните световни звукозаписни фирми и е отличаван с десетки международни награди. Проф. Димо Димов освен забележителен музикант е и изявен общественик и дипломат. Той е основател и директор на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол, бил е ректор на Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров“ в София, депутат в Народното събрание и посланик в Дания. Програмата на концерта включва първия струнен квартет на Лудвиг ван Бетховен, рядко изпълнявания струнен квартет № 3 от Паул Хиндемит и недовършения квартет на Антон Веберн от неговия ранен романтичен период.

Третата вечер, 11 септември, традиционно е посветена на съчетанието между класическа музика и джаз. За пръв път в Габрово ще гостува елитното клавирно дуо Живко Петров и Ангел Заберски – син. Най-виртуозните български джаз пианисти ще импровизират върху теми от популярни произведения на Волфганг Амадеус Моцарт, Едвард Григ, Сергей Рахманинов, Джузепе Верди, Клод Дебюси и Петко Стайнов. В този атрактивен междужанров проект ще участват и джазмените Борис Таслев – контрабас и Димитър Семов – ударни инструменти

На 12 септември, четвъртък габровската музикална общественост ще отбележи 70-годишния юбилей на почетната гражданка на Габрово, забележителната българска пианиска проф. Ружка Чаракчиева. В партньорство с младия баритон Алекс Аведисян, за пръв път в Габрово ще бъде представен вокалния цикъл на Франц Шуберт „Хубавата мелничарка“ по стихове на немския поет Вилхелм Мюлер. Гостуването на Ружка Чаракчиева и Алекс Аведисян е по желание на постоянната габровска концертна публика.

Международният майсторски клас на проф. МИНЧО МИНЧЕВ традиционно ще гостува на Дните на камерната музика на 13 септември, петък. В присъствието на своя професор младите цигулари ще изпълнят популярни виртуозни пиеси за цигулка.

Съботната вечер на 14 септември е адресирана към най-образованата част от габровската публика. Фестивално клавирно трио в състав: Цветана Гигова – пиано, Теодора Христова – цигулка и Иван Лалев – виолончело ще представи за пръв път в България клавирното трио на Морис Равел и на непознатия у нас белгийски романтичен композитор Гийом Лекю. Членовете на фестивалното клавирно трио са изявени млади български музиканти завършили престижни висши училища по изкуствата в Лос Анжелис и Брюксел. Цигуларката Теодора Христова – цигулка понастоящем е концертмайстор на Софийската опера, а Иван Лалев е солист – оркестрант в Симфоничния оркестър на Българското национално радио. И двамата гостуват за пръв път на габровския фестивал.

Неделно матине от 11 часа на 15 септември ще реставрира позабравените традиции от преди 30 години в програмата на фестивала да присъстват и изявени български поети. Под надслов „Споделяне на самота“ свои стихове ще представят изявените габровски поети Велизар Велчев, Жанет Октовиан Михова и Елена Христова. Поезията ще бъде озвучена от любимецът на габровци, цигуларя Христофор Михайлов.

На 16 септември, понеделник, от 19 часа, Дните на камерната музика Габрово 2013 традиционно ще бъдат закрити от най-класния български оркестър – Камерният ансамбъл „Софийски солисти” с диригент проф. Пламен Джуров. Солист ще бъде изявеното българско сопрано Мариана Панова, която за пръв път ще гостува в Габрово. Програмата включва шедьоври на бароковата, класическата и музиката на ХХ век. Освен прочутия Канон на Йохан Пахелбел, Фантазия и фуга в сол минор на Йохан Себастииан Бах и Концертът за струнен оркестър на Игор Стравински, габровци ще имат възможността запознаят с първото дивертименто на Йозеф Хайдн и „Видения“ за сопран и оркестър по стихове на Артюр Рембо на Бенджамин Бритън.

Екип на Българското национално радио традиционно ще запише и ще излъчи всички концерти в специализираните предавания по програма „Христо Ботев”. Някои от концертите ще се предават пряко в ефир.

37-то издание на Дните на камерната музика Габрово 2013 г. се реализира със субсидия от Община Габрово и финансовата подкрепа на Министерството на културата спечелена с проект от Габровския камерен оркестър.

Цените на билетите са символични. За един концерт всеки посетител ще плати 3 лева, а учениците, студентите и пенсионерите 2 лева. Абонаментна карта за всичките 8 концерта е на цена 10 лева.

Афишът с програмата на Дните на камерната музика можете да видите тук.

Дните на камерната музика се провеждат в рамките на „Есенен салон на изкуствата“ Габрово 2013 г., които е част от кампанията по кандидатурата на нашия град за Европейска столица на културата 2019 г.

Източник: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Култура

Проф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя

Published

on

„Българите през XIX век са основното производително население, което захранва чрез своята стопанска дейност столицата на Османската империя – Истанбул, а това е един от най-големите град по онова време в света.“ Това каза чл. – кор. проф. д.и.н. Иван Русев, който гостува в новия епизод на първия музеен подкаст в България – „Музеят говори“.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, проф. Русев говори за двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век). Книгата бе представена и в Дряново по време на международната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ), която се състоя на 25 и 26 септември.

По думите му тези два тома, написани на базата на сериозни научни изследвания и защитени дисертации, добавят нова информация през ранния (XV – XVII в.) и късния (XVII – XIX в.) период за българите, попаднали в границите на Османската империя. „На границата между XVII и XIX в. се случват събития и процеси, които по-ясно разграничават началните и по-късните векове от съществуването на Османската империя. Българите съществуват в границите ѝ, но трудно можем да ги разграничим. Те са един от близо 80-те народа, живеещи в империята и са съжителствали с останалите. Много от изследванията се стремят да обособят и разграничат ролята на българите“, сподели още проф. Русев.

Според него осезаемо е присъствието на българите в империята, особено върху териториите, върху които възниква в последствие третата Българска държава. „За всичките тези пет века, нещата не се случват монотонно. Има динамика, която трябва да отчетем. В ранния период на империята, българите имат своят принос наравно с останалите народи. Но той става все по-осезаем през XIX век, тогава, когато по стечение на обстоятелствата Османската империя изпада в сериозна криза. Започват национално освободителните движения на другите балкански народи. Обособяват се и се появяват сръбската и гръцката държава. В един момент българите са основното производително население, което захранва със своята стопанска дейност най-големият град в света по онова време – Истанбул“, коментира Русев.

Oт едва страна това дава стимул и възможност за бурно, интензивно стопанско развитие на българите, в резултат на което в не малка степен се стига до забогатяване сред част от тях и поява на средна класа, с чиито средства е финансирана националната ни революция.

Проф. Русев сподели, че книгата не слага точка в изследванията, като изрази надежда, че оттук нататък те ще бъдат надградени чрез появата на нови проучвания. По неговото мнение двутомното издание прави моментна снимка на състоянието на съвременната историческа наука по проблемите на стопанската история на българите в Османската империя.

По думите му за първи път се обособява периода, като се акцентира върху стопанската дейност, развитие и участието на българите в стопанския живот на Османската империя. Книгата е издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, а редакцията е дело именно на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.

В епизода на „Музеят говори“ той подробно представи идеята и дейността през годините на ЦСИИ, в чието ръководство участва, както и всички изследвания на центъра, които се публикуват в годишни издания.

За зрителите на подкаста проф. Русев сподели още мнението си какъв е интересът на студентите в българските университети към дисциплината „Стопанска история“, разкри бъдещите планове пред ЦСИИ и даде отговор дали музеите и архивите в страната подпомагат изследователския процес.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България

Published

on

На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.

Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.

Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.

Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.

Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.

Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.

Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.

Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица