Свържи се с нас

Новини

Копката на Обхода направена при висящи дела във ВАС и проверка на ЕК

Published

on

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“ алармира медиите и обществото, че се направи първа копка на проекта „Обходен път на Габрово с тунел под Шипка“, преди да има окончателно решение за законността на проекта. Това прави хората заложници на вече вложените обществени средства в един вреден и погрешен вариант на трасе на обходния път. Това съобщи представителят на инициативните комитети от Габрово Николай Николов, чрез разпространено в габровските медии писмо.

В момента тече обжалване на решението по оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) във Върховен административен съд. Наред с това Главна дирекция Околна среда на Европейската комисия (ЕК) е започнала проверка с номер 4374/12/ENVI, която не е приключила.

Поводите за обжалванията са два. Избран е вариант на обходен път, който засяга пет квартала на Габрово. Така вместо решение на проблема с трафика през града, той се прехвърля механично от едни жители към други. За преминаване през Стара планина е приет къс вариант на тунел от 3,2 км. Това означава, че път с дължина над 4,5 км и ширина между 15 и 40 м щe бъде изграден директно през Природен парк Българка и една от най-дивите му части – долината на Козята река, обитавана от защитените от закона видове мечка, вълк и рис.

Целият природен парк е защитена зона от европейската екологична мрежа Натура 2000. Българка е един от младите природни паркове у нас, който съществува от 2003 г., за да опазва буковите гори, които са вододайни зони, осигуряващи питейна вода на Габрово и района. Освен директно унищожение на горите, този вариант на пътя ще доведе до увеличаване на шума и замърсяването, фрагментация на местообитанията и прогонване на животинските видове.

Коалицията „За да остане природа в България“ и инициативните комитети от Габрово не са против проекта за обходен път и тунел под Шипка като цяло, а против одобрените негови алтернативи. Те предлагат алтернативен вариант на обхода през т.нар. трасе „Мусман“. Той е с 2,8 км по-дълъг, но чрез него се избягва преминаването на обходния път през страничните западни квартали. За преминаването през Природен парк Българка единственият приемлив вариант е изграждането на дълъг тунел от 7 км. Този вариант е бил заложен в заданието на фонд „Републиканска инфраструктура“ още през още през 2008 и 2009 г., но впоследствие изчезва от последващите заданията на проекта. Дълъг вариант на Тунела би съответствал на концепцията за зелена инфраструктура, разработена от ЕК и обявена като приоритетна за финансиране през следващия финансов период 2014 – 2020 г.

Започването на строителството в този момент и по този начин поставя здравето на хората и природата в опасност. Самото изпълнение на проекта докрай е невъзможно, тъй като в рамките на досегашното обжалване вещите лица потвърдиха всички твърдения на жалбоподателите.

В рамките на досегашната процедура се установиха многобройни и важни пропуски в процедурата по оценка на въздействието върху околната среда. Съществуват повече от 20 неточни измервания на разстоянията от предложеното трасе до жилищни сгради в засегнатите квартали. Всички неточности са „в полза“ на предложеното трасе и „във вреда“ на трасето Мусман.

Това навежда на сигурен извод за манипулиране на оценката на въздействието върху околната среда. Освен това беше несъмнено установено, че оценката на въздействието на предложеното решение за тунел под връх Шипка е непълна – изобщо не е коментирано въздействието върху определени видове и местообитания от мрежата Натура 2000. Също така не е коментирано кумулативното въздействие на предложения проект и вече утвърдени други проекти – какъвто е строителството на язовир Нейковци.

Тези вече установени нарушения със сигурност ще доведат до глоби за България за нарушаване на европейското природозащитно законодателство, ако българският съд пропусне да санкционира тези нарушения. Накратко, оценката за въздействието върху околната среда е манипулирана, за да се изберат предварително зададените алтернативи.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Новини

Неделно училище за деца в Габрово на 8 октомври

Published

on

Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.

Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.

Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.

Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.

Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица