Свържи се с нас

Култура

50 години от първата копка на „Етъра“

Published

on

снимка: АЕК “Етър”

снимка: АЕК “Етър”

На 23 април се навършват 50 години от първата копка на „Етъра“, информира Петя Бонева от Музея на открито. Във тази връзка в Архитектурно етнографския музей се проведе национален конкурс “Моят първи спомен от Етъра”. В началото на тези седмица приключи събирането на материалите – снимки, разкази, стихотворения и песни. Интересът към конкурса беше изключително голям и участие взеха над 50 човека от Габрово, Търговище, Сливен, Свищов, Варна, Русе, Горна Оряховица, Шабла, Димитровград, Велико Търново, Пловдив, а конкурсът дори прерасна в международен – приятели на музея от Франция, Швейцария, Америка изпратиха свои творби.

Всички участници са вложили много емоция в своите разкази и снимки. Вижда се как поколения наред са израснали в и край Етъра. Някои с умиление си спомнят създателя на комплекса, Лазар Донков.

Сред участниците има както посетители, така и хора работили от създаването на музея, които са видели как Етъра расте заедно с тях. Едни свързват това магнетично място с бялото сладко, миризмата на симиди, докато други го предават и на следващите.

Етъра се свързва и с много празници – някой са дошли конкретно за Еньовден, където са се научили да омайват ергените с китка, други са попаднали случайно на Гергьовден, където са усетили магията на музика, народни песни, настроение и много усмивки – имали са уникалната възможност да се залюлеят на гергьовска люлка, да се премерят на гергьовденския кантар и да се хванат на кръшно българско хоро.

С умиление се гледа на воденицата, тепавицата и валявицата, поставили началото на Етъра. Тук са започнали много нови приятелства, както се е зародила и голяма любов. Именно затова комисията от служители от АЕК “Етър” се затрудни много при оценяването на тези съкровени спомени.

След дълга дискусия се стигна до решението 22 участника да получат награди. За тях АЕК „Етър“ осигури нощувка за двама, абонаментни карти, изделия от етърските майстори и рекламни материали. Наградите ще се обявят и връчат на 23 април от 11.30 часа в АЕК „Етър“.

снимка: АЕК “Етър”

„Всички участници се представиха изключително емоционално и ни напомниха някои позабравени неща. Текстовете и снимките могат да бъдат прочетени и видени във фейсбук страницата на Етъра. Те ще красят Табаханата в комплекса и посетителите ще могат да ги разгледат. Конкурсът показва, че тук са израснали поколения наред и че Етъра е едно „цветно минало“, което завинаги ще топли сърцата ни“, споделя Петя Бонева.

Следващият вторник (23 април) ще бъде открита изложбата „Мечта вградена в камък и дърво“, по случай 50 години от първата копка. През целия ден ще има прожекции на филми „Етъра в старите ленти“ в информационния център и ще се открие изложбата „Гергьовден в стария Пазарджик“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица