Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Още в самото начало смятам да уточня какви мисли и настроения влагам и към двата компонента на темата. По същество ЕС е организация, в която действат договори, правила и институции, които да спомагат за по- доброто икономическо функциониране и развитие на този съюз. Трудовият пазар, обаче, все още функционира предимно на национално ниво и въпрос от важно значение е да се запази ли този статут или да се засили трансевропейското сътрудничество в тази сфера, за да се координират действията за борба с безработицата?

Липсата на заетост не е проблем на една или две държави, или на Евросъюза. Тя е световен проблем. Когато човек работи- той получава сигурност. Когато работата му е хубава и добре заплатена- той изпитва удоволствие от нея. Особено когато усърдният му труд се оценява адекватно и когато работникът получава стимули от всякакво естество. Всичко това води до по-сериозно планиране за индивида (а също и за неговото семейство), до разширяване на личните му хоризонти и перспективи. Икономически погледнато, сигурните и адекватни доходи водят до по-засилено търсене и предлагане, съответно – и потребление. Това ускорява производството, търговията и услугите, увеличава данъчните приходи и спомага за общественото благоденствие и просперитет.
Европейското пространство е свободно за движение на хора, стоки и капитали. В днешно време редица членки на Съюза са измъчвани от висока липса на заетост (като младежката в някои от тях достига до 50%), докато други са в много по-благоприятно положение. Нужно ли е това нещо да продължава, или е редно да се помисли сериозно за решение на този наболял проблем?

На първо място борбата с безработицата – разбира се, трябва да бъде започната на държавно равнище, но тук изниква въпросът – не са ли някои страни по-облагодетелствани от други що се отнася до възможности, ресурси и развитие, като цяло? Отговорът е по-скоро „да“! Това подсилва чувството за неравенство и онеправдание у едни, както и до някаква степен презрението и липсата на солидарност у други.

При продължаване на гореописаната ситуация обединена Европа в един по-пълен смисъл на понятието се изпълва по- скоро с утопизъм. Перспективата за държави – развити и догонващи – остава, като това само би засилвало евроскептицизма. Погледнато в общ план – ако не се предприемат сериозни общоевропейски и координирани мерки за справяне с липсата на заетост, сянката на „Европа на две скорости“ ще продължава да покрива с тъмнината си Стария континент. Всичко това следва да ни накара да се замислим дали подобни перспективи са благоприятни и желани и какви изгоди реално получаваме ние като европейци. Разбира се, подобен въпрос не може да бъде разглеждан само на ниво граждани или на ниво политици (респективно лидери, управляващи). Този проблем трябва да бъде ясно изложен, анализиран и разбран от всички нас. Неговото решение няма да бъде от полза на един или двама, напротив- ще е за всички граждани на ЕС.

Солидарността и сътрудничеството са общоевропейски ценности и тяхното функциониране и зачитане от всички са от съществена необходимост днес. Нуждата от засилено и по-тясно европейско сътрудничество са елемент на съвременния ни живот в обединена Европа. Липсата на заетост в днешно време оказва и голямо влияние върху човешкия живот и нанася сериозни удари върху социалната стратификация и определяне на статуса на гражданите. Ето защо, не бива да изключваме възможността за една по- активна и координирана институционална регулативност на европейско ниво, която да спомогне за увеличаване на заетостта. Защо?

Финансовата криза, като всяка друга криза, води със себе си несигурност и спад в доверието. Както вече споменах, мерките на национално ниво, т.е. регулациите от страна на държавата, водят до частични успехи и не могат да убедят всички в истиността си. Не мога да заявя с някаква категоричност, че те са половинчати, това би било пресилено. Но съм сигурен, че дори да има хора, които биха защитавали борбата с безработицата, смятайки, че това е ключът към решението на проблема, също така ще се изкажат и от срещуположната група от експерти – тези, които смятат, че пазарът би се справил сам.

Една известна мисъл гласи: „Ако търсиш истината знай, че тя се крие винаги някъде по средата.“ Смятам, че това важи с особена сила и по темата с безработицата. Верният път за решение на проблема е консенсусният, където възможностите на държавното и на пазарно равнище се преплитат и акумулират в институционалното измерение. Не е редно да залитаме в крайности и да защитаваме яростно определени икономически теории и постулати. Важно е да помислим и обсъдим какви са механизмите които биха могли да послужат в конкретната ситуация и да подберем тези, които биха дали най- добри, сигурни и дългосрочни резултати.

Младежта е бъдещето на общото европейско семейство. Не бива да се забравя, че младите хора носят енергията и желанието за промяна към по-добро. „Единни в многообразието“ не е само културен девиз, който да подчертае уникалното и ценното у всеки един от нас. Това е също така и призив за сътрудничество и кооперативизъм по отношение на проблемите, засягащи всички ни. Общите усилия за борба с безработицата предполагат формирането на общ европейски трудов пазар, където всеки ще търси своето най-добро поле за изява, където чрез своя труд ще покаже на околните възможностите на неговата личност.

Кирил Ганчев

В заключение бих искал да спомена, че всичко това би могло да бъде доведено до реализация тогава, когато образованието и засиленото изучаване на приложни науки и чужди езици бъдат поставени на едно по- добро ниво, за да се засили връзката между просветата и заетостта. Нуждата от кохерентност на нива образование и работа е необходима, за да се стигне до по-голяма производителност, растеж, увеличаване на благосъстоянието и развитието както на всяка една държава, така и на целия Европейски съюз. За да се създават кадри, които все пак решават всичко. Наша е задачата да се погрижим за това и да извлечем ползите от добрите резултати. Колкото по-рано политици и граждани пристъпим към реализацията на обособени и анализирани политики за борба с безработицата, толкова по-бързо бихме се радвали на благоприятните последици, които биха настъпили.

Автор: Кирил Ганчев,
Студентски клуб на политолога –  СУ „Св. Климент Охридски“
Статията е публикувана в блога на евродепутата Ивайло Калфин.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730