Култура
РИМ-Габрово представя културна ценност на месец март
снимка: РИМ – Габрово
Културна ценност на месец март в Регионалния исторически музей – Габрово е сабя, принадлежала на руски воин от 30-ти Донски казашки полк, сражавал се на Шипка. Дарена е на атамана Феодор Мелников от руската императрица Елисавета I за вярна служба. На дръжката с надпис „За храброст” и е изобразен и Кръст за храброст. Върху клина й със сребро е изписан текста: „Божиею милостию мы Елисаветь Первая императрица и самодержица всероссиская ипросая ипросая ипросая пожаловали сею саблею волскаго войска зимовои станицы атамана Феодора Мелникова заево верныя служба всанктпетербурхе майя 25 дня 1759 году”. Най-вероятно казашкият атаман е прародител на младия руски воин. Тя има не само сантиментална стойност, но е и ценност с важно значение за илюстриране на най-голямото събитие в българското 19-то столетие. Руско-турската война от 1877-1878 г. е един достоен финал на националноосвободителните борби на българите, на продължилите близо две столетия социално-икономически и културно-духовни възрожденски процеси.
Военната, разузнавателна, икономическа и медицинска помощ на габровци е емблематичен пример в летописа на българското участие в Освободителната война. Паметта за габровския принос в най-крупното събитие от преди 135 години е илюстрирана чрез различни свидетелства. Документи, оръжие, лични вещи, художествени произведения, паметници и паметни места са богатото историческо наследство, което подхранва корените на нашето минало. Непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на военните действия Шипченски проход, на Габрово е отредена важна роля в плана за осъществяване освободителния поход на руската армия. Този исторически факт обяснява съхраняването на значителен масив културни ценности в Регионален исторически музей – Габрово, белязали събитията в Габровския край в месеците на Руско-турската освободителна война и габровското участие в нея.
След освобождението на Габрово (28 юни 1877 г.), когато габровци посрещат първите руски военни части на 30-ти Донски казашки полк, само за няколко дни в града пристигат още 36-ти Орловски полк, 55-ти Подолски полк, Брянския полк, 14-та пехотна дивизия, 9-а артилерийска бригада. Сформира се Габровския отряд под ръководството на ген. Валериан Ф. Дерожински със задача за овладяване на Шипченския проход, превърнал се в символ на българската свобода. След два неуспешни опита, на 19 юли 1877 г. в резултат на съгласуваните действия от север на ген. Дерожински и от юг ген. Гурко с Предния отряд, Шипка е овладяна от руси и българи. Започва няколкомесечната му защита, продължила пет месеца в условията на необходимост от вода, храна, боеприпаси, при изтощителна умора, горещина и ниски температури през зимата. След периода на т. нар. „зимно шипченско стоене”, приковало близо 40 хилядна турска армия, в края на декември 1877 г. (н. ст. януари 1878 г.), Шипка послужи като отворена врата за победоносното шествие на руската армия към Цариград. Успешната му отбрана е с огромно военностратегическо значение, защото отвлича вниманието на турските войски от другите пунктове на бойните действия, което улеснява и другите два руски фронта (Западният и Източният), подготвя капитулацията на турската блокада при Плевен, който се оказва „костеливият орех”, а падането на крепостта „развръзва възела на войната”. Последният победен акт на величавата и драматична борба за Шипченския проход е сражението при Шипка – Шейново.
Краят на поредната Руско-турска война е ознаменуван с подписания на трети март 1878 г. в Сан Стефано мирен договор, поставил началото на историческото, съдбовно завоевание – възкресяването на българската държава. И макар договорът да е предварителен, а следващите месеци и години да носят на освободената нация немалко изпитания, тази война завинаги остава като вододел в новата българска история, като дълготраен фактор в съдбините на България.
Вчера на главния градски площад беше отслужен тържествен молебен. За един миг украсиха и окичиха целия площад, който се превърна в изящна цветна градина, в средата имаше голяма арка, цялата покрита с красива тъмна зеленина. На арката беше закачен голям надпис: „За освободителя на България – ура”.
Из писмо на руска милосърдна сестра, Габрово – 1 март 1878 г.
Автор: Даниела Цонева, уредник в Регионален исторически музей – Габрово
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
В четвъртък, 24 юли, от 17.30 ч. в залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“ на Исторически музей – Дряново ще бъде открита въздействащата изложба „Габровци под Самарското знаме“. Тя е посветена на българските опълченци от Габровския регион – Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна – и отдава почит на приноса им в Освободителната война.
Експозицията е създадена за Национално честване Шипченска епопея 2024 г. по инициатива и с финансиране от Областен управител на област с административен център Габрово. Изложбата е подготвена от Регионален исторически музей Габрово, със съдействието на Исторически музей – Дряново, музеите в Севлиево и Трявна, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Регионален исторически музей – Плевен и потомци на опълченци.
В 12 табла са представени архивни и визуализирани със съвременна техника снимки на 123 опълченци от общо 1 054 мъже от региона, участвали в дружините. Личностите са подредени по военни части – от Първа до Десета дружина и конната сотня – съобразно първоначалното записване. Посочено е родното място на всеки герой, а имената са осъвременени за по-лесно разпознаване.
Автор на изложбата е Катя Гечева, гл. уредник в РИМ – Габрово, която цели чрез фотографиите да застанем „очи в очи“ с лицата на онези, чиято саможертва оформя свободна България. Макар имената на опълченците да са добре известни и документирани, откриването на техни изображения остава най-трудната и ценна част от изследователската работа.
Силните думи на ген. Ростислав Фадеев, цитирани на плаката на изложбата, ни напомнят за смелостта и достойнството на българите: „Да издигнат българското знаме с пълен успех, с пълно значение за света, а също да го разнесат по страната могат само самите българи…“.
С две престижни награди се завърнаха младите пианистки Полина Флориду и Невин Халил от шестото издание на Международния конкурс „От Бах до джаз“, който се проведе в Атина, Гърция.
Двете талантливи музикантки, възпитанички на клавирния педагог Весела Пенева, представиха достойно Музикален клуб „Весела“ и България сред над 80 участници от различни страни.
Журито на конкурса, съставено от изтъкнати музиканти и преподаватели от Русия, Турция, Франция, Румъния, Гърция и Китай, оцени високо изпълненията на младите инструменталисти, като отличи само най-добрите.
В първа възрастова група, второкласничката Невин Халил впечатли журито и публиката със своето майсторство и заслужено спечели втора награда. Тя бе и сред малкото участници, поканени да свирят на заключителния Гала-концерт – признание за нейния талант и сценично присъствие.
В четвърта възрастова група, където конкуренцията беше особено оспорвана, Полина Флориду, ученичка в 10 клас, завоюва четвърта награда – постижение, което заслужено бе определено като изключително от артистичния директор на конкурса, пианистката Лилия Бояджиева (България – Франция).
Тя сърдечно поздрави двете участнички, техните родители и техния преподавател Весела Пенева, изразявайки възхищението си от факта, че двете момичета не учат в музикално училище, а са любители с изключителен талант и дисциплина.
Реализираните досега събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха успешно и при висок интерес. Началото даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.
Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна.
Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето.
Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.
В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.
През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.
В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.
Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ ще продължат през месец август с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, ще бъде представена най-новата книга за Колю Фичето, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново. Акцент ще бъде поставен върху живота, дело, архитектурните шедьоври на Майстора и връзката му със старата българска столица.
Кулминацията на националните чествания ще бъде през есента. Исторически музей – Дряново ще посрещне родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието ще бъде направено и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври ще се състои и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, участие в което са заявили над 40 учени и специалисти от страната.
Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето, се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерство на културата.
