В полето се вижда пепел. Навсякъде дими. Комините пушат, черни сажди покриват малкото автомобили, улиците, всичко. Отвсякъде прииждат хора, навъсени, облечени с дебели дрехи. Струпват се около останалите дървета. Нищо друго не им остава, освен да отрежат гората, останала на края на квартала и да се стоплят. Защото жиците отдавна са отрязани, няма електричество. Времената са замръзнали. Отдавна сме се запътили към тази действителност. Какво ни остана? Сюжетът на нов роман, нова книга или филм, който да ни напомня за пейзажите в страните с развит комунизъм, където народът прибягва до всякакви комбинации, само и само да оцелее. И да се стопли. Все по наближаваща реалност. Уви.

Да се пуснат газените лампи, да се нацепят дръвца за печката, да се сложи нещо да се сготви и да се чака да дойде отново електрификацията. Така, както е тръгнало, много българи ще се разделят с екстрите на цивилизацията. Седмицата го показва. Готови са на всичко, за да спрат монополите. Но цената ще е висока. Ще влезем в още една статистика, която ще гласи: имаха електричество – отрязаха го, имаха вода – отказаха се от нея, имаха топлофикация – отрязаха всички тръби. Каква нация, какво развитие? Този сценарий настъпателно пъпли в много български домове. Ще стане като в началото на века. Центърът свети, наоколо мъждукат факлите и газените лампи. Вторите също ще станат кът, защото монополистите ще вдигнат газта. Това ще бъде единственото средство, останало за печалба.

Защо другите държави отдавна светят? Ярко. Плащат много, но и получават много. Не отделят целите заплати и всичко, което притежават, за сметки. Това не е първата зима, в която хората изнемогват. В началото мислехме, че всичко е временно. Тази година ще е тежко, догодина ще имаме късмет и ще се оправим. Кухи политически платформи. Да не говорим за всичките лишения, режим на тока, профилактики, които търпим, и в същото време плащаме за пълни услуги.

В края на 90-те България тънеше в мрак. Оправданията тогава бяха с Югоембарго, липса на пазари, лоша търговия, мафия. Обидно ми ставаше, когато летяхме за някъде. Как светеше на Запад. Особено разликата в светлината се вижда в Белгия. Тя е така осветена, че светлината кандидатства за новите чудеса на света. Прогрес в икономиката и в стандарта на живот. Всеки път, магистрала, цялата земя е като една неонова крушка. Това е огромната разликата. Между земите на войводите и тези на стара Европа. Която така и не се промени.

Такива мисли се бунтуват в главите ни, защото няма да е далечно времето, когато ще се задоволим с малкото, което ни остана. Ще върнем беднотията такава, каквато я помнят нашите деди, защото времето на лишенията изчерпа лимита си. Докъде ще стигнем? В далечните времена, когато стояхме на тъмно през час и ни уверяваха, че няма мощности и капацитетът на родното електричество е забавен. Липса на модернизация, нови централи и всякакви лъжи, които ние попивахме, защото плащахме стотинки. Минаха тези години, продадохме всичко, което имаше стойност – ВЕЦ-ове, „Марица–Изток”, политиците станаха енергийни посредници. Изучиха се, оплитаха ни във всякакви комисионни, за да дойдем дотук. Министър- председатели, министри разбраха, набързо проумяха, че това са най-печелившите и доходни пера в икономиката ни и набързо скроиха всякакви монополни шапки на обществото.

До днес, когато за първи път, без да очакват и управляващи, и всякакви държавни структури, изпълнителни директори и чиновници, че дойде времето да кажем „Стига!”. Да, стига лъжи, изкарайте на светло кой печели най-много и защо? По-добре да изтърпим студа на улицата, отколкото да смятаме, че така ще продължава и занапред. Дали ще устоим на празните обещания и отново ще се примирим с монополите? Изходът от тази ситуация е много мъглив, защото държавата няма как да национализира за няколко дни електропреносната мрежа, отделните дружества навлезли удобно у нас, цялата мъглявина около ДКЕВР, НЕК и останалите енергийни посредници. Този път ще чакаме. Дълго, но решаващо.

Ех, кога ще ги стигнем американците? Става ми мъчно, когато и последният оптимизъм ни напусне, както ни напускат големите българи…

Автор: Владислав Прелезов

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730