Свържи се с нас

Икономика

Европарите: Дончев рапортува успех, експерти – ситуацията не е розова

2.2 млрд. лева са плащанията до момента за годината, договарянето е над 98%, отчете министър Томислав Дончев

Published

on

Над 98% от европейските средства са договорени, а разплатени до този момент са над 5.1 млрд. лв. Това казва министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев в интервю за БТА, цитирани от Аргументи БГ, публикувано в сряда.

Ако от 2007 г. до края на 2011 г. България е успяла да плати 2.9 млрд. лв., то плащанията до момента за годината, преди още тя да е приключила, са поне 2.2 млрд. лв., което означава, че това е сума, сравнима с предишните пет години”, казва още Дончев

Според него през изминалата година има и много сериозен ръст в договарянето на евросредствата.

“Усвоеният реално финансов ресурс е 33 % за всички оперативни програми плюс парите по програмата за Развитието на селските райони и рибарството”, коментира Юлия Добрева, доктор по икономика и анализатор в Аргументи БГ. Според нея изнесените от Дончев данни са “спекулативни, тъй като реално договарянето на средствата се осъществи още през периода 2008-2009 г., тоест при предишното управление. “При голяма част от проектите имаше умишлено забавяне, за да влязат в действие по време на мандата на ГЕРБ”, каза още Добрева. И сега се “подхожда манипулативно, тъй като това, че са договорени проекти, не означава, че непременно ще се стигне до реализирането им“.

Добрева посочва още, че съществува и т.нар. кухо договаряне на проекти. “Не се случва никакво стимулиране на икономиката. Всички го наблюдаваме, особено що се отнася до реалното плащане на фирмите, занимаващи се с конкретни проекти”, допълни тя. “Не може изобщо да се говори за стимулиране на българската икономика”, заключи тя.

Депутатът от левицата Димчо Михалевски коментира пред Аргументи БГ също, че реалното разплащане по проектите е някъде около 26-7 %, а договореното с ЕС около 75 на сто.

По думите на министър Томислав Дончев нямало как в ЕС да не отчетат шампионските показатели” на Оперативна програма “Транспорт” – 97.2% договорени и над 41% осъществени плащания.Оперативната програма “Конкурентоспособност” е с по-нисък темп на договаряне – малко над 76%, но с 43 на сто реализирани плащания. По Оперативна програма “Регионално развитие” договарянето е почти 90 процента и с близо 34 на сто плащания, по програма “Административен капацитет” е реализирано 75% договаряне и с почти 38% платени. ОП “Развитие на човешките ресурси” приключва с 82% договорени и с 30% платени, “Техническа помощ” е с над 72% договаряне и с 35% платени. Според Дончев  ”отлично е финансовото изпълнение на “Конкурентоспособност” – 43% плащания са почти 1 млрд. лв. изплатени реално и това е отлично финансово изпълнение, но програмата е в дълг по отношение на бизнеса”.

ОП “Околна среда” е със 135.1% договаряне и около 17% платени средства. Това е т. нар. планирано свръхдоговаряне. “Очаквам още следващата година, когато започнат да се сключват договорите за изпълнение, темповете на договаряне да се върнат в разумни размери и да се успокоят някъде на стоте процента, както му е редът”, коментира министърът.

В интервюто си Томислав Дончев казва още, че „прогрес безспорно има и от гледната точка на договарянето, и от гледна точка на стартирането на някои от проектите”.

Снимка: Иван Стоименов

Скептицизъм към отчетеното от Томислав Дончев изрази Димчо  Михалевски, според него също става дума за „донякъде кухо договаряне”. Той даде и пример с програма “Околна среда”, където има 2.5 млрд. лв., но от тях правителството отклонява 600 млн. лв., и реално по програмата остават 1.9 млрд лв. По думите му специално за тази програма има свръхдоговаряне и ако парите не бъдат усвоени до 2015 г., то България ще трябва да връща средства.

Михалевски посочи и друг пример, свързан с манипулиране на факти около еврофинансирането. За строежа на лотове на трите магистрали в страната са били сключени договори с Агенция “Пътища” за 810 млн. лв., но реалното договаряне е за 440 млн. лв. “Не става дума да спорим с министър Дончев, а да имаме трезва оценка върху ситуацията, която никак не е розова”, допълни той.

Попитан за това, как изглеждат нещата преди предстоящия през 2013 г. нов етап от борбата за разпределянето на европейските пари в Брюксел, министър Дончев отговаря, че към момента няма одобрена многогодишна финансова рамка.

Не очаквам, каквито и сценарии да се реализират, България да ползва по-малко пари през следващия програмен период. Разчитаме да ползва повече, а колко повече – ще покажат преговорите.

На въпрос за дейностите по ключови проекти, какъвто е “Дунав мост 2″, министърът отбеляза, че остават малки довършителни работи, но голямото предизвикателство оттук нататък ще е създаването на проектна компания, която ще управлява моста. Проведени са серия разговори с румънската страна с молба да мобилизира максимално румънското министерство на транспорта, за да участва активно в преговорите. Те стартираха и се надявам да приключат максимално бързо, защото мостът няма как да бъде експлоатиран без проектна компания, заяви той.

Попитан за предстоящите през 2013 г. избори и отражението им върху процеса на усвояване на средствата от ЕС, министър Дончев изрази надежда каквито и да са политическите конфигурации след вота, системата да остане максимално съхранена.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Над 4 000 данъчни декларации през първите дни от началото на кампанията

Published

on

Над 4 000 души декларираха доходите си през първите четири дни от данъчната кампания 2026 г., която стартира онлайн на 10 януари. Подаването на данъчни декларации за доходите на физическите лица в офисите на НАП, по пощата с обратна разписка и в пощенските клонове започна на 12 януари, понеделник.

Срокът за деклариране на получените през 2025 година доходи, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа и ползването на данъчни облекчения е 30 април 2026 г. С подаване на декларация за данъчно облекчение за две деца започна Данъчна кампания 2026 г. в офис на НАП Габрово.

Първият формуляр е на Ценко Атанасов, който с годишната си данъчна декларация заяви желанието си да ползва данъчно облекчение за двете си деца. В първите дни в офиса на НАП – Габрово са приети 114 данъчни декларации, като 52 от тях са подадени по електронен път с персонален идентификационен код.

Тази година, след присъединяването на България в еврозоната, доходите от миналата година се обявяват в левове, а данъкът върху тях ще се плаща в евро безкасово – с банкова карта онлайн или през физически ПОС терминал в офис на приходната агенция.

При плащане на данъка през януари в банков клон е възможно да се плати в левове, като след тяхното превалутиране те постъпват в съответната сметка на НАП в евро. Отстъпката от 5% от данъка за довнасяне може да се ползва при деклариране по електронен път и плащане до 31 март 2026 г. включително, като размерът й не може да надвишава 255,65 евро/500 лв.

Условие за ползване на отстъпката и данъчните облекчения, е лицето да няма неплатени публични задължения към датата на подаването на декларацията. В началото на март в Портала за електронни услуги на НАП ще е достъпна предварително попълнената декларация за облагане на доходите на физически лица.

Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или електронен подпис, ще могат да се възползват от предварително въведената в декларациите им информация за получени от тях доходи от трудови правоотношения, граждански договори и хонорари, субсидии, изплатени на земеделски производители, доходи от наем за имоти, чиито наематели са юридически лица, доходи от продажби в интернет с цел печалба и др.

Те ще бъдат вписани в левове, тъй като се отнасят за период преди 1 януари 2026 г., когато официално беше въведена европейската единна валута у нас. Лицата, извършващи дейност като търговци, еднолични търговци и земеделски стопани, избрали този ред на облагане, подават декларациите си от 1 март до 30 юни 2026 г.

Това е срокът, в който и фирмите трябва да декларират корпоративен данък /чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане/, данък върху разходите, данък върху приходите на бюджетните предприятия, както и данък върху дейността от опериране на кораби. Срокът за плащане на тези данъци е 30 юни 2026 г.

От НАП съветват данъкоплатците да използват електронните услуги на приходното ведомство , достъпни с ПИК или КЕП, за да си спестят време и посещенията в офисите на приходната агенция и пощенските станции. При необходимост от допълнителна помощ при попълването и подаването на декларациите по електронен път, агенцията е осигурила достъп до безплатен интернет (Wi-Fi) във всички офиси и технически устройства за ползване от клиентите при подаване на декларации и документи чрез портала на НАП с ПИК, с помощ на служител от НАП.

Допълнителна информация за декларирането на доходите може да бъде получена на телефоните на Информационния център на НАП: 02 9859 6801; 0700 18 700, на цена, според тарифите на съответния оператор, както и в сайта на приходната агенция.

Зареди още

Икономика

Еврото в България: Какво печелим и защо е важно за джоба ни?

Published

on

Напоследък сме свидетели на противоречиви новини и факти относно приемането на еврото. Влизането на България в Еврозоната не е просто “събитие” от новините, а икономическа промяна, която ще усетим в ежедневието си чрез по-евтини кредити, по малко такси за бизнеса и по-голямо доверие в държавата ни. От 1 януари 2026 г. официално преминахме към еврото при добре познатия ни курс 1 евро = 1.95583 лева. Относно митът за загубата на “независимия лев” – важно е да кажем истината – това не отговаря на реалността, тъй като чрез Валутния борд левът ни от десетилетия е номинал на европейската валута.

Най-голямата полза за икономиката е по-ниската цена на финансиране. Когато държавата е част от Еврозоната, валутният риск изчезва и инвеститорите оценяват страната ни като много по-предвидима. Това води до по-добри условия по държавния дълг и по-лесен достъп до кредит за фирмите и домакинствата. Резултатът е видим: повече инвестиции в нови машини, технологии и енергийна ефективност. А там, където има реални инвестиции, неизменно следват по-висока производителност и догонващи европейски нива заплати.

Втората голяма полза е свързана с банковите транзакции. С приемането на еврото отпадат разходите по обмен на валута и несигурността при разплащания с партньори от ЕС. За износителите това означава по-точно планиране и край на загубите от курсови разлики. За туризма и услугите – по-лесно плащане и по-малко такси. За хората – по-малко разходи при пътувания, онлайн покупки и преводи. Макар това да изглеждат като дребни суми за цялата икономика, те се равняват на около 500 млн. лева годишно, които буквално изчезваха, сега остават в бизнеса и в джоба на потребителя.

Еврозоната е мощен сигнал, че правилата в България са ясни и инвестиционният риск е нисък. Това ни прави далеч по-конкурентни в битката за нови заводи, логистични бази и инженерни центрове. Подобни инвестиции не са абстракция – те означават нови поръчки за местните подизпълнители и стабилна заетост в регионите извън столицата. Нещо повече, като част от Евросистемата, България вече има „мрежа за сигурност“ и директен глас там, където се вземат големите решения за финансовата стабилност на континента. Често срещаните страхове около еврото звучат стряскащо, но цифрите ги опровергават. Твърдението, че курсът може да бъде променен в наш ущърб или да има свръхинфлация е невярно – курсът е юридически фиксиран, а опитът на държави като Хърватия също успокоява. Според данни на Eurostat, влиянието върху инфлацията в първите месеци е било минимално и временно, а Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че влиянието върху цените е било едва 0,4%.

Реалният риск не идва от самата валута, а от отделни случаи на некоректно закръгляне. Ето защо ключови са строгият контрол, институционалните санкции и нашата информираност като потребители.

Еврото не е чудо, което ще ни направи богати за един ден, но е мощен ускорител. По-евтиният капитал, премахването на излишните разходи и по-високото доверие са инструментите, които дават шанс на българската икономика да расте по-бързо, а на доходите – най-после да настигнат средните за Европа.

Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.

Зареди още

Икономика

НАП публикува подкаст епизоди за приемането на еврото

Published

on

С поредица от подкаст епизоди Националната агенция за приходите (НАП) разяснява подробности около приемането на еврото като официална валута в България. Целта е чрез достъпно поднесено видео съдържание гражданите и бизнесът да се запознаят с изискванията, свързани с използването на единната европейска валута, декларирането и плащането на данъците и осигурителните вноски, посочват от НАП.

В единия от подкаст епизодите експерти на приходната агенция предоставят важна и полезна за бизнеса информация относно отчитането на продажби и сторно операции, както и фактури и известия към фактури, приключване на касови апарати на 31.12.2025 г. и работа в евро. Той е достъпен в YouTube канала на НАП: https://www.youtube.com/watch?v=BpsR7q8neKs&t=102s, както и в каналите на Агенцията в Инстаграм: https://www.instagram.com/p/DRxXvl9gHYj/ и TikTok: https://www.tiktok.com/@nationalrevenueagency/video/7578878570706095382?lang=en.

Друга тема, която е засегната в подкаст епизод, е свързана с данъчните и осигурителните декларации след 01.01.2026 г. След тази дата в НАП ще се подават, както декларации за данъчни и осигурителни периоди отпреди въвеждането на еврото в България, така и декларации за текущи периоди – т.е. за периоди през 2026 г.

Подкастът е достъпен на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=lQFi5VhPIVY, както и в Инстаграм и TikTok. В третия от публикуваните подкаст епизоди се дават подробности и за двойното обращение на лева и евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, както и за контролните дейности на Националната агенция за приходите.

Подкастът може да бъде видян на: https://www.youtube.com/watch?v=rDIBIBfDhsc&t=5s, както и в Инстаграм и TikTok. През следващите седмици предстои публикуването на епизоди с информация и за това в каква валута ще се плащат актовете по контролни производства след въвеждане на еврото и как ще става счетоводното отчитане след 1 януари 2026 г.

Подкаст епизод ще бъде посветен и на темата за електронен трудов запис, в каква валута ще се вписват заплатите ни, трябва ли работодателите да подават допълнителна информация в НАП след 1 януари 2026 г.; Декларирането на доходи от платформи за краткосрочно отдаване под наем в условията на новата валута, както и подаване на декларации за стар период, плащане на данъци след 01.01.2026 г., регистрация по ЗДДС също намира място във видео съдържанието.

Плащането на просрочени задължения след 01.01.2026 г. и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за публични вземания, е друга от темите в YouTube канала на Агенцията. Повече информация може да намерите в сайта на НАП, каналите на приходната агенция в YouTube и Rakuten Viber,  страниците във Facebook, Twitter (Х) и LinkedIn.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица