Новини
Тържествено отбелязаха 120 години от рождението на Дан Колов

снимка: Община Севлиево
120 години от рождението на легендарния борец Дан Колов отбелязаха в събота жителите и гостите на Сенник. Венци и цветя пред паметника на Балканския лъв поставиха ръководствата на побратимения на Севлиево македонски град Гевгелия и ръководството на Община Севлиево, президентът на Българската федерация по борба – Валентин Йорданов, Александър Томов – многократен световен вице олимпийски шампион по борба, Янко Шопов – световен шампион по класическа борба, ген. Михо Михов, роднини на Дан Колов, както и млади борци от Севлиево и Велико Търново. Новината разпространиха от Община Севлиево.

снимка: Община Севлиево
Споменът за Дан Колов е жив. Пази се в архивите, във фондовете на музеите и най-вече в сърцата на хората. Със спомени за него е изпълнена и къщата, която той изгражда в родното си село Сенник, превърната в Дом музей „Дан Колов”. Родителите на Дан Колов дошли от тревненските села – здрави балканджии с пословична сила. Предпоследното им дете Дончо се ражда на 26 декември 1892 г. След ранната смърт на баща си малкото селско момче тръгва на гурбет в Унгария, още ненавършило 13 години. В края на октомври 1909 година Дончо Колев Тревненски пристига в Америка с надеждата за по-добро бъдеще в „страната на неограничените възможности”. Без образование и квалификация, той е принуден да се захваща с най-тежката работа първо в Ню Йорк, сетне в Скалистите планини и по поречието на Мисисипи, където получава медал „За достойна работа”. Млад и видимо силен физически, Дончо скоро изпитва първата тръпка от голяма победа – първо в любителска среща, а след това срещу професионален борец.

снимка: Община Севлиево
С желязната му воля и огромното желание да се бори и побеждава са принудени да се съобразяват всички. Става известен в борбата свободен стил – кеч ес кеч кян. Влиза в схватки и побеждава най-силните мъже по това време. В Ню Йорк и Чикаго, Детройт и Филаделфия, Сан Франциско и Лос Анджелис той допира на тепиха плещите на Чудото от Небраска Джо Стечър, Джим Броунинг, Джак Шерей, Руди Дудес, Ед Левис… По време на първото чуждестранно турне в Япония пред неудържимата му сила и ловкост отстъпва дори кумирът на японците Джики Хиген. Следващото дълго турне започва с Аржентина и Бразилия. Следва Китай, където победата над борец, наричан „Геният на борбата”, е поредната, с която се утвърждава световната му слава. Гастролира и в Африка. Славата вече работи за него, той е смятан за непобедим.
След завръщането от Япония в САЩ побеждава повечето изявени американски борци. До края на кариерата си не успява да си уреди двубой с носителя на световната титла Джим Лондос, който всячески избягва среща с могъщия българин. Европа е следващата стъпка на утвърдения вече борец към световната слава. През лятото на 1933 г. той пристига във Франция и с това започва златният период от неговата кариера.
Многократно му предлагат да приеме американско поданство, но той е непреклонен: „Не мога да се откажа от България никога”. С българското си име и гражданство побеждава навсякъде – в Америка и Азия, в Европа, Австралия и Африка – всички се прекланят пред Балканския лъв. Заради феноменалната му сила, издържливост и пъргавина, както и бързината на мисълта му при съвършеното прилагане на множество хватки, пресата с уважение и възхита го нарича Кралят на ринга.
„Всички ме познават. Аз съм Дан Колов” – има основание да заявява той преди триумфалното си завръщане в Родината. Скоро след това с победа над Анри Деглан става европейски шампион по свободна борба и носител на диамантения пояс.
Славата не го променя и той остава същият добряк и дарител с благородно сърце. В края на 30-те години желязната му физика е победена от нелечимата по това време туберкулоза. Великият Дан Колов издъхва, ненавършил 48 години, на 27 март 1940 г.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Заплатите в Габровско: Ръст на цифрите, застой в класацията!

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово за първото тримесечие на 2026 г. е 1 102 евро. Числото расте – с почти 17% спрямо същия период на миналата година. Но расте и нещо друго: разстоянието между Габрово и областите, които го изпреварват в националната класация. А те са цели единадесет.
Това сочат официални данни, обявени днес от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“. По месеци динамиката изглежда стабилна: януари – 1 084 евро, февруари – 1 085 евро, март – 1 136 евро. Общото увеличение за тримесечието е 16,9% спрямо първото тримесечие на 2025 г. – 16,0% в обществения сектор и 16,9% в частния.
Проблемът не е в темпото на растеж само по себе си. Проблемът е, че останалата страна не стои на място. Габрово се нарежда на дванадесето място сред областите по средна брутна заплата – след София (столица), Варна, София (област), Враца, Стара Загора, Пловдив, Русе, Бургас, Шумен, Ловеч и Плевен. Присъствието на Шумен, Ловеч и Плевен пред традиционния индустриален и образователен център на Средна България е трудно да се нарече случайност.
Средната стойност от 1 102 евро прикрива дълбока пропаст между отделните сектори. На върха стоят заетите в „Държавно управление“ – 1 411 евро, следвани от тези в „Образование“ – 1 386 евро, и в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива“ – 1 292 евро.
В дъното картината е съвсем различна. Работещите в „Административни и спомагателни дейности“ получават средно 707 евро – сума, която е почти два пъти по-малка от тази на държавния служител. „Хотелиерство и ресторантьорство“ е на 779 евро, „Операции с недвижими имоти“ – на 833 евро.
Разликата не е в усилието. Разликата е в сектора, в който си попаднал. Особено тревожен е спадът на заплащането в редица дейности спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г. Сред засегнатите са „Образование“, „Култура, спорт и развлечения“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения“. Именно тези сектори задържат образованите хора в региона – или ги изпращат към по-големите градове, когато не могат да им предложат достатъчно. Когато заплатата в образованието и културата намалява, не губи само работещият в тях. Губи целият регион.
Ръстът от близо 17% за година звучи добре в отчет. В реалния живот обаче 1 102 евро средна месечна заплата в област, която изостава от единадесет други, не е повод за успокоение.

Култура
Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.
Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.
Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.
През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.
Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.
Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.
Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.
Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.
Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.
Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.
От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.
Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.
Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.
И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.
Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.
„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.
Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.
*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Новини
ОУ „Неофит Рилски“ спечели „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“

Отборът на ОУ „Неофит Рилски“ спечели първото място в традиционното ученическо състезание „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“, проведено в парк „Маркотея“ в Габрово. Събитието бе заключителен етап на Националната програма „Работата на полицията в училищата“ и събра ученици от девет учебни заведения от областта.

Второто място зае ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“, а третото – отборът на СУ „Райчо Каролев“. В надпреварата взеха участие и ученици от ОУ „Ран Босилек“, ОУ „Христо Ботев“, ОУ „Иван Вазов“, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, ОУ „Васил Левски“ – с. Шумата и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Душево.

Участниците демонстрираха знания и умения в осем тематични зони, обхващащи безопасността на движението, превенцията на рисковото поведение и правилната реакция при извънредни ситуации. На събитието присъстваха комисар Андрей Хайтов – началник на сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Габрово, и заместник областният управител Андрей Николов, които подчертаха важността на знанията за безопасно поведение в ежедневието и по време на ваканцията. Наградите на победителите бяха връчени лично от кмета на Габрово Таня Христова.
След края на състезанието децата имаха възможност да разгледат специализирана техника и оборудване на полицията и пожарната. Организатори на инициативата бяха ОДМВР – Габрово и Превантивно-информационният център по зависимости, с подкрепата на Община Габрово и редица регионални институции.

-
Кримипреди 4 дниДвама 15-годишни на тротинетка бягаха от полицията и не успяха
-
Културапреди 6 дниЛятото идва с ритъма на суинга
-
Новинипреди 6 дниДнес е 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България
-
Кримипреди 6 дниНов началник на пожарната в Севлиево
-
Новинипреди 6 дниДанаил Лалев: Хората в севлиевските села питат да умират или да бягат
-
Кримипреди 3 дниПолицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба
-
Културапреди 7 дниРекорден интерес към конкурса „Преминал майстор през земята“
-
Културапреди 5 дниСлавейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)






