Свържи се с нас

Новини

1 ноември – Ден на народните будители

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

За пръв път Денят на народните будители – 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски /по стар стил/. През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички “заслужили българи”, както са се изразявали тогава.

В освободена от османско владичество България хората съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име.

По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал.

За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.

Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и, че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.

От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение “Мати Болгария”.

Сред будителите са Кирил и Методий, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Бъдни вечер е! Денят преди Рождество Христово!

Published

on

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.

На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.

Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.

Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.

На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.

До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).

През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.

Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Зареди още

Новини

Виктор Меразов е Спортист на Габрово за 2025 година

Published

on

Завоювалият златото при младежите до 21 години от първенството на планетата на Световната киокушин федерация в Саудитска Арабия Виктор Меразов е №1 в класацията „Спортист на Габрово“ за 2025 година. Той получи отличието си кмета на Община Габрово Таня Христова на стилна церемония, който се проведе в зала „Възраждане“. Новината съобщи електронното спортно издание sport-gabrovo.com.

Специален гост на събитието беше световноизвестният цирков акробат и еквилибрист Енчо Керязов – създател на фондация, която подкрепя талантливите деца на България. Неговото присъствие бе вдъхновяващо послание към всички млади таланти, че пътят към върха започва от вярата в собствените сили.

Изборът на Виктор Меразов за „Спортист №1 на Габрово“ е напълно заслужен. Габровският талант изпраща една много силна година. Той беше и осминафиналист при мъжете на Световното първенство на Международната федерация по карате (IFK) в Лайпциг, Германия и бронзов медалист от Световната купа за младежи в Камчия. Стана държавен шампион за мъже и бе определен за най-добър състезател в мъжкия профил от Българската карате киокушин федерация за 2025-та година. Награден бе и на ежегодната тържествена церемония „Спортист на годината на НСА“, като в тази класация зае второто място.

Цялата статия за Спортист на Габрово за 2025 година, както и кои останаха негови подгласници можете да прочетете оттук.

Зареди още

Крими

Пиян водач без книжка причини тежка катастрофа със загинал край Севлиево

Published

on

Пиян водач без шофьорска книжка причини тежка катастрофа със загинал край Севлиево. Трагичният инцидент е станал снощи, около 20:46 часа, на пътя между село Богатово и Севлиево.

На място изпратеният полицейски екип, установил, че 32-годишен мъж, управлявайки лек автомобил „Опел Астра“ в посока към Севлиево, предприел маневра „изпреварване“, загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в крайпътно дърво.

В резултат на удара починал 49-годишен мъж, пътувал на задната седалка на автомобила. Водачът бил тестван за употреба на алкохол, като техническото средство отчело 2,74 промила. Същият е дал кръвна проба за химически анализ.

При извършената справка в информационните масиви на МВР било установено, че водачът е и неправоспособен. 32-годишният мъж бил настанен в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово, в хирургично отделение, без опасност за живота.

Две жени – на 32 и 35 години, пътували в автомобила, също прегледани от медицински екип, след което били освободени без установени наранявания.

По случая е образувано досъдебно производство. Работата по него продължава под надзора на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица