Свържи се с нас

Култура

Има ли нещо по-весело от сръбска и руска комедия?

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

„Ивкова слава”, или имен ден по сръбски… От 16 часа на Смешен филм фест 3. Екранизацията по класическото произведение на Стефан Сремац не просто разсмива, но и свидетелства, че „от време оно” на Балканите празниците са безкрай… Лентата „Имен ден по сръбски /Ивкова слава/” е поредната екранизация, дело на режисьора Здравко Шотра, по произведение на класика на сръбската литература от края на ХІХ и началото на ХХ в. Стефан Сремац. Интересът на Шотра към творчеството на писателя-хуморист датира от 2002 г., когато огромен успех пожъна филма му по новелата „Зона Замфирова” на същия автор. В този смисъл логично идва и поредната екранизация на „Ивкова слава” (любопитен факт е, че в една от предишните екранни версии на повестта на Сремац участие има попфолкдивата Рени).

Филмът ни връща повече от век назад, в Ниш, в навечерието на откриването на железницата там, когато – колко познато! –  разгорещено се разискват проблемите за техническия прогрес, както и темата за връзката на Балканите с Европа и европейската култура. И в този контекст започва подготовката на именния ден на един от гражданите на Ниш. А, както е известно, по нашите балкански ширини на имен ден не се кани, всеки е добре дошъл… Това е началото на най-дългия в буквалния смисъл празник, на който се явяват стари приятели на домакина, както и непознат самопоканил се…

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

От 18 часа любителите на киното могат да гледат руската продукция „Служебен роман. В наше време.“. Кинохитът на големия Елдар Рязанов от 70-те години има своя супер успешен римейк – сюжетът на прототипа е „ъпдейтван” и пренесен в съвремието ни.Героите са същите: тя е Людмила Калугина, ръководителка на сериозна компания, кариерата е всичко за нея, защото Сухарката, както я наричат зад гърба й подчинените, няма личен живот; той е Анатоли Новоселцев, или просто Толя, служител в компанията, самотен баща на две момиченца и запален мотоциклетист. Изпитва ужас от шефката си, а тя вижда в него единствено безличен тип и неудачник. Само че съвместната работа по проект с новодошлия напорист колега Самохвалов ще промени всичко. На организираното от него луксозно парти зад граница, опиянени от алкохола, екзотиката и впечатленията, Сухарката и Толя ще излязат от черупките си… Това е началото на техния служебен роман. В „Служебен роман. В наше време.” сюжетът е леко променен, но възхищението на младия режисьор Сарик Андреасян към колегата му и вдъхновител Рязанов е подчертано във всеки кадър. Касовият кинохит от 1977 г. с Алиса Фрейндлих, Андрей Мягков и Олег Басилашвили си остава един от най-ярките образци в историята на руското кино, гледан от повече от 58 милиона зрители само за първите дванадесет месеца,  а песните от филма са безспорен евъргрийн. В „ъпдейтваната” му версия обаче отпечатъкът на новото време е отчетлив и именно това освежава въздействието на лентата. Адаптацията към съвременността стига до там, че на мястото на традиционната секретарка на Сухарката стои метросексуален тип. Самата Сухарка е представена като красива жена, но студена и затворена, самотница, която не открива щастието си в любовта. Статистическата служба е заменена от рекламна и рейтингова агенция, а луксозните офиси и турските морски курорти са красивия фон, на който се разгръща киноразказът. Дори финалът е различен. Ролите тук са поверени на една от най-награждаваните в последните години руска актриса Светлана Ходченкова, стартирала кариерата си едва 15-годишна като модел, и на известния украински телевизионен водещ и актьор  Владимир Зеленски – дипломираният юрист пожъна завидна популярност и като победител в първото издание на украинския вариант на тв-формата „Танцувай със звездите”. Новата версия на добре познатата романтична история доказва, че през годините се променя само „обвивката”, иначе проблемите за взаимоотношенията и любовта са си все същите.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

В 20 часа започва американският „Стръкчета трева“, в който си партнират редица световни звезди – Едуард Нортън, Ричард Драйфус, Сюзан Сарандън, Мелани Лински, Кери Ръсел, Тим Блейк Нелсън.

Бил Кинкейд, професор по класическа литература в университет от Бръшляновата лига, научава за убийството на своя отчужден брат близнак Брейди при провалена сделка за марихуана.

Той напус­ка североизточния академичен свят и отпътува за родния си щат Оклахома.

С прис­ти­га­не­то си установява, че съобщенията за смъртта на брат му са доста преувеличени, и скоро се опли­та в опасния и непредсказуем свят на търговията с наркотици в затънтения Югозапад.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица