Свържи се с нас

Култура

Лицата от политическия спектър – в карикатурна изложба

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

Музеят „Дом на хумора и сатирата” кани своите приятели и почитателите на българската политическа карикатура на поредната си изложба. Този път „Веселият четвъртък” ще бъде в петък, 5 октомври, от 17.30 часа в зала 6 на Музея. Гостите ще имат привилегията да присъстват на откриването на самостоятелната изложба КИТКАТУРИ на Иван Кутузов – Кути, един от най-прочутите български карикатуристи и майстор на политическия портрет. ДХС обеща този празник на габровци още по време на откриването на 37-та Национална изложба на карикатурата през февруари тази година. Тогава бе излъчен десетият носител на специалната награда на институцията (лауреати от 2003 г. са Румен Драгостинов, Илийчо Алексиев, Алла и Чавдар Георгиеви, Чавдар Николов, Доньо Донев, Георги Чалъков, Ивайло Цветков, Илиян Савков, Христо Комарницки). Освен почетен плакет с мотото „Светът е оцелял, защото се е смял”, всеки лауреат получава правото да открие самостоятелна изложба в ДХС.

На изложбата на Иван Кутузов – Кути ни предстои да се срещнем очи в очи с политическия елит (или псевдоелит?!) от последните десетилетия, да си припомним щекотливи събития и дела на първите хора в държавата ни. При това видени с безпощадното око на сатирика, който като нас забелязва провиненията им и ги критикува, но има и дарбата да ги осмее и извади на показ. Така чрез своите сатирични творби той успява – вместо нас! – да им въздаде според делата. Или поне ние си мислим, че нашето тихо недоволство, трансформирано в неговите карикатури (а и на други майстори на сатиричното изображение), ще удари право в целта и наистина чрез смях ще се разделим с грозното, пошлото, отвратителното, недостойното в живота ни. Всеки, който е следил карикатурните изяви на Кути в пресата (в. „Стършел”, „Труд”, „ 24 часа”, „Капитал”, „Дневник” и мн.др.), непременно има и свои „любими” персонажи точно заради характерната му сатирична рисунка.

Името на Иван Кутузов – Кути е добре познато извън страната от активното му участие в международни конкурси за карикатура и спечелени престижни награди (в Италия, Сърбия, Иран, Румъния, Япония), той е носител на Специалната награда за карикатура на СБХ, на Голямата награда на СБХ; на „Майстори на карикатурата” в Пловдив и много други.

С ДХС е свързан от 1983 г. от участието си в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата в разделите „Карикатура” и „Графика”. Помним го и от Националния конкурс „Европа мечтае за България” (1998), в Биенале – 2003 получи наградата на Сдружение „Планета Габрово”, през 2006 г. гостува заедно с Анатолий Станкулов и Румен Драгостинов с юбилейната сборна изложба „3 х 50”. През 2009 г. пък бе поканен от ДХС и участва в Националния конкурс за карикатура на тема „Евросапиенс” и стана носител на третата награда (конкурсът беше спонсориран от Николай Младенов, тогава евродепутат, и връчването на наградите стана в Европейския парламент в Брюксел точно на рождения ден на Дома 1 април). В своя фонд „Хумор на народите” Домът притежава 9 негови карикатури, а някои от тях са включени в много популярната пътуваща изложба „КарикаТУРИСТИ”.

Срещата с Иван Кутузов-Кути ще ни даде възможност и за лично общуване с твореца, ще научим дали карикатурата днес може да промени нещо, а може би и ще наблюдаваме как се раждат карикатурните портрети изпод неговия остър молив. Предкарнавално очарование на вечерта ще добави Танцова школа „Лиана”.

Изложбата КИТКАТУРИ на Иван Кутузов-Кути ще очаква своите почитатели до края на настоящата година.

Автор: Венета Георгиева-Козарева, Музей „ДХС”

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица