Свържи се с нас

Култура

Изложба „Габровски девически манастир „Свето Благовещение“ и Шипченска епопея

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

През август 2012 година се навършват 135 години от Шипченската епопея. По този повод Регионален исторически музей, Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” експонират изложбата „Габровски девически манастир „Св. Благовещение” и Шипченската епопея” на мястото, където до 1959 г. се е намирала светата обител. Официалното откриване на изложбата ще се състои на 21 август от 11 часа в градинката до театъра. Новината предадоха от Община Габрово.

Габровският девически манастир е основан от архимандрит Йосиф Соколски през 1836 г. с подкрепата на габровските първенци Петър Хаджихристов, Андрея Семов Парлапанът, Петко и Петър Родито и др. В края на 1839 г. султан Махмуд ІІ издава ферман за манастира. През 1846 г. завършва строителството на църквата. Тя е кръстокуполна, а камбаната е дарение от кожаря Тотю Антипов. Стенописите са дело на  калоферския живописец Андон Хр. Варски (Киричев), иконостасът е изработен през 1862 г. от майстора – резбар Антон Г. Станишев от Дебър и варакосан от поп Генко Петров от Трявна. Повечето от иконите са дело на Захари Зограф. През 1864 г. е направена манастирската чешма, украсена с каменна пластика.

По инициатива на Търновския митрополит Софроний през 1936 г.се открива детски дневен дом за деца на габровски работници, а през 1937 г. – девически пансион за 50 ученички. В светата обител е отсядал Васил Левски по време на обиколките си в българските земи. Тук са намирали убежище Матей Преображенски, Цанко Дюстабанов, Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров и др. По време на Освободителната война манастирът е прeвърнат във военна болница. През август 1959 г. ОНС и ГС – Габрово вземат решение за разрушаването на манастира, а монахините са преместени в Соколския манастир.

В западната част на разрушения манастир е разположена експозиция  „Габровски девически манастир „Св. Благовещение” и Шипченската епопея” във вид на оригиналната ограда с манастирската порта. Изложбата е съставена от две взаимносвързани части, представящи създаването и развитието на манастира, както и приноса му за освобождението на Габрово и Шипченската епопея. В експозицията умело са съчетани снимки, документи, вещи, книги с  произведения на изкуството: писма на Йосиф Соколски – основател на манастира; ферман, издаден от султан Махмуд ІІ през декември 1839 г.; печат на манастира от 1834 г.; шахатлиме (договор) от 16 декември 1860 г., снимки на манастирското братство.

Централно място е отделено на единствената запазена лична вещ на архиепископ Йосиф Соколски – митра (корона), както на иконата „Света Богородица с младенеца”, рисувана от Захари Зограф. Експонирани са и снимки на Габрово от 1899 г., снимки на манастира в различни периоди от неговото съществуване, проекти, скици и снимки от строителството на Девическия пансион (1936) и др.

Атмосфера в изложбата създават акварелни рисунки от албума на арх. Нено Ямантиев „Габрово през епохата на Възраждането” и портрет с маслени бои на Йосиф Соколски.

Основният акцент в експозицията е във втората част на изложбата –  гравюрата „Вид города Габрово в Балканах” с автор Аугуст Даугел, публикувана в сп. „Всемирная иллюстрация”, № 453 от 2 септември 1877 г. и препечатана в    книгата на Феликс Каниц „Дунавска България и Балканът” (Лайпциг, 1882).

Чрез снимки и документи е проследена впечатляващата дейност на габровци за организиране на болници в помощ на ранените в боевете: в Девическия манастир, сградата на гимназията, в Дечковата къща и дома на свещеник Христо Илиев (т.нар. Опълченска  болница).

За пръв път пред публика са представени писма от Габрово на милосърдни сестри (1877 г.); спомени на участници във войната 1877-1878 г.; изложение на игуменката за ролята на манастира по време на събитията; ведомост за продуктите, осигурени от временното градско управление в Габрово на руските войски през 1877 г. и други. Интерес представляват и копията на 2 документа от руските архиви – сведения за 56-пехотен Житомирски полк на Н.В. Николай Николаевич Младши в Руско-турската война 1877-1878 г. и информация за 54-ти пехотен Мински полк и участието му в охраната на Шипченските позиции през зимата на 1877 г.

Експозицията завършва с информация за руски военни дейци, провъзгласени за почетни граждани на Габрово. Специално място е отделено на  наградни отличия на габровски опълченци (ордени и медали), както и на книги с оценка на събитията. В изложбата със свои културни ценности участват Държавен архив – Габрово, Регионален исторически музей, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” и Габровски Соколски манастир „Успение Богородично”.

Габровският девически манастир „Св. Благовещение” оставя трайна следа  в обществено – политическия живот на Габрово и България. Превърнал се в духовен център на града манастирът „Св. Благовещение” има своя принос в раждането на заветната Свобода.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица