Свържи се с нас

Култура

Изложба „Габровски девически манастир „Свето Благовещение“ и Шипченска епопея

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

През август 2012 година се навършват 135 години от Шипченската епопея. По този повод Регионален исторически музей, Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” експонират изложбата „Габровски девически манастир „Св. Благовещение” и Шипченската епопея” на мястото, където до 1959 г. се е намирала светата обител. Официалното откриване на изложбата ще се състои на 21 август от 11 часа в градинката до театъра. Новината предадоха от Община Габрово.

Габровският девически манастир е основан от архимандрит Йосиф Соколски през 1836 г. с подкрепата на габровските първенци Петър Хаджихристов, Андрея Семов Парлапанът, Петко и Петър Родито и др. В края на 1839 г. султан Махмуд ІІ издава ферман за манастира. През 1846 г. завършва строителството на църквата. Тя е кръстокуполна, а камбаната е дарение от кожаря Тотю Антипов. Стенописите са дело на  калоферския живописец Андон Хр. Варски (Киричев), иконостасът е изработен през 1862 г. от майстора – резбар Антон Г. Станишев от Дебър и варакосан от поп Генко Петров от Трявна. Повечето от иконите са дело на Захари Зограф. През 1864 г. е направена манастирската чешма, украсена с каменна пластика.

По инициатива на Търновския митрополит Софроний през 1936 г.се открива детски дневен дом за деца на габровски работници, а през 1937 г. – девически пансион за 50 ученички. В светата обител е отсядал Васил Левски по време на обиколките си в българските земи. Тук са намирали убежище Матей Преображенски, Цанко Дюстабанов, Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров и др. По време на Освободителната война манастирът е прeвърнат във военна болница. През август 1959 г. ОНС и ГС – Габрово вземат решение за разрушаването на манастира, а монахините са преместени в Соколския манастир.

В западната част на разрушения манастир е разположена експозиция  „Габровски девически манастир „Св. Благовещение” и Шипченската епопея” във вид на оригиналната ограда с манастирската порта. Изложбата е съставена от две взаимносвързани части, представящи създаването и развитието на манастира, както и приноса му за освобождението на Габрово и Шипченската епопея. В експозицията умело са съчетани снимки, документи, вещи, книги с  произведения на изкуството: писма на Йосиф Соколски – основател на манастира; ферман, издаден от султан Махмуд ІІ през декември 1839 г.; печат на манастира от 1834 г.; шахатлиме (договор) от 16 декември 1860 г., снимки на манастирското братство.

Централно място е отделено на единствената запазена лична вещ на архиепископ Йосиф Соколски – митра (корона), както на иконата „Света Богородица с младенеца”, рисувана от Захари Зограф. Експонирани са и снимки на Габрово от 1899 г., снимки на манастира в различни периоди от неговото съществуване, проекти, скици и снимки от строителството на Девическия пансион (1936) и др.

Атмосфера в изложбата създават акварелни рисунки от албума на арх. Нено Ямантиев „Габрово през епохата на Възраждането” и портрет с маслени бои на Йосиф Соколски.

Основният акцент в експозицията е във втората част на изложбата –  гравюрата „Вид города Габрово в Балканах” с автор Аугуст Даугел, публикувана в сп. „Всемирная иллюстрация”, № 453 от 2 септември 1877 г. и препечатана в    книгата на Феликс Каниц „Дунавска България и Балканът” (Лайпциг, 1882).

Чрез снимки и документи е проследена впечатляващата дейност на габровци за организиране на болници в помощ на ранените в боевете: в Девическия манастир, сградата на гимназията, в Дечковата къща и дома на свещеник Христо Илиев (т.нар. Опълченска  болница).

За пръв път пред публика са представени писма от Габрово на милосърдни сестри (1877 г.); спомени на участници във войната 1877-1878 г.; изложение на игуменката за ролята на манастира по време на събитията; ведомост за продуктите, осигурени от временното градско управление в Габрово на руските войски през 1877 г. и други. Интерес представляват и копията на 2 документа от руските архиви – сведения за 56-пехотен Житомирски полк на Н.В. Николай Николаевич Младши в Руско-турската война 1877-1878 г. и информация за 54-ти пехотен Мински полк и участието му в охраната на Шипченските позиции през зимата на 1877 г.

Експозицията завършва с информация за руски военни дейци, провъзгласени за почетни граждани на Габрово. Специално място е отделено на  наградни отличия на габровски опълченци (ордени и медали), както и на книги с оценка на събитията. В изложбата със свои културни ценности участват Държавен архив – Габрово, Регионален исторически музей, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” и Габровски Соколски манастир „Успение Богородично”.

Габровският девически манастир „Св. Благовещение” оставя трайна следа  в обществено – политическия живот на Габрово и България. Превърнал се в духовен център на града манастирът „Св. Благовещение” има своя принос в раждането на заветната Свобода.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята

Published

on

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ представи Габровския регион в новия сборник „По следите на историята от Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен: Личности, събития и любопитни факти“ – съвместен проект на краеведските отдели на регионалните библиотеки в четирите града.

Изданието е подготвено и отпечатано по повод 60-годишнината от създаването на краеведско обединение „Мизия“. Основната му цел е да представи на читателите по достъпен и увлекателен начин интересни личности, събития и любопитни факти от историята на Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен. Сборникът включва 100 материала – по 25 текста от всяка библиотека, придружени от илюстрации и библиографски справки.      

Сред подбраните от габровските краеведи материали читателите ще открият информация за акад. Иван Гюзелев: Първият математик, физик и философ в България; Българският Рокфелер: Пенчо Семов; Габровецът, заснел града от дирижабъл; Дан Колов – Балканският лъв; Емануил Манолов; Първата българка на сцената на Миланската скала Елена Доскова–Рикарди; Първата българска дипломирана лекарка д-р Тота Венкова; Първата електрическа крушка в България, светнала чрез водна енергия; Първият българин, номиниран за Нобелова награда за литература Пенчо Славейков; Първият българин, обиколил света по море капитан Иван Станчев; Първият български етнограф и нумизмат Васил Априлов; Първият български инженер – корабостроител инж. Иван Родев; Първият живописец в България Христо Цокев; Първомайсторът – уста Колю Фичето; С колело до Лондон – Димо Заимов; Теофана Крил – една от първите жени летци в България; Тодор Бурмов; Априловата чешма; Габровската стая в Рилския манастир; Два моста един до друг; Паметник в реката; Параход в гората; Първата българска банкнота; Първата метеорологична станция в България; Тревненската книгохранителница.

Сборникът беше официално представен на работна среща на КО „Мизия” през октомври в Дряново. Изданието очаква своите читатели в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово

Зареди още

Култура

Валентин Велчев запозна кметове комшии на габровски събор

Published

on

Младият певец Валентин Велчев срещна на свой концерт кметове от две съседни общини – Габрово и Севлиево, които се оказало, че не се познават лично. Носителят на наградите „Албум на годината 2023“ и „Певец на годината 2021“ за дебют бе специален гост на събора в габровското село Стоевци.

Тържеството се състоя навръх Димитровден на площада пред храма на Свети Димитър, построен от Стойчо Стоев по време на кметуването на неговата съпруга Николина Стоева.

„Великолепен Димитровден на събора в габровското село Стоевци! Благодаря за поканата на кмета Петко Червенски и Искрена Щерева от читалище „Отец Паисий 1931“! Благодаря и на кмета на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова, че пореден път уважи мой концерт и води хорото, както и за изненадата – разкошен домашен кекс и бурканчета със сладко от ягоди и смокини!“, написа в социалните мрежи Валентин Велчев.

Докато си говорел с двамата кметове след концерта, той разбрал, че те всъщност не се познават официално и ги представил един на друг.

„Миналата година Христинка Генова ме покани да пея на събора на нейното село Хирево и се получи страхотен празник. После тя дойде и на концерт-промоцията на новия ми албум „Свети Валентин“ в София, а сега и на събора на близкото село Стоевци.

Тя вече има любими песни от моя първи албум „Аз съм Валентин“ и щом чуе че започват, е на хорото, което ме прави много щастлив“, разказа лауреатът на „Пирин Фолк“.

Зареди още

Култура

Промяна в мястото на концерта на грузинския ансамбъл „Мхедрули“ в Габрово

Published

on

Концертът на прочутия Държавен ансамбъл за песни и танци на Грузия „Мхедрули“, който ще се състои утре, 29 октомври, в Габрово, ще се проведе в нова локация. Вместо в зала „Орловец“, спектакълът ще се състои в Дома на културата „Емануил Манолов“. Началният час остава непроменен – 19.00 часа.

Името на ансамбъла означава „Воин на кон“, а зад него стои повече от две десетилетия история, преплетена с традиция, изящество и гордост. Над 20 години „Мхедрули“ покорява световните сцени – от Франция и Австрия до Китай, където 31 поредни концерта изправят публиката на крака.

След изключително топлото посрещане през 2024 г., грузинските артисти идват за втори път в България с още по-мащабно турне. В Габрово ще пристигне внушителна трупа от 70 души – певци, музиканти и танцьори, водени от Народния артист на Грузия и диригент Бичико Наврозашвили – легендарният изпълнител на обичаната песен „Йоро“, която ще звучи и на българска сцена.

Танци, родени от традицията „Мхедрули“ се отличава с това, че не следва модата и комерсиалните тенденции, а пази автентичните грузински танци – сурови, благородни и емоционални. Всички танцьори са възпитаници на собствената школа на ансамбъла, в която се обучават над 400 деца.

На сцената няма външни изпълнители – само хора, израснали заедно като семейство, сплотени от любовта към своята култура.

Особено впечатляващ момент в спектакъла е мъжкият хор от академични певци, всеки с индивидуална кариера, които се събират специално за турнето. Публиката ще има възможност да чуе грузинското многогласие, признато от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство.

В съчетание със звука на древните инструменти и виртуозните музиканти, концертът обещава истинска фолклорна симфония. Програмата, озаглавена „Духът на Грузия“, отвежда зрителя през историята, любовта и духовността на страната. Всеки танц и всяка песен носят усещане за преклонение пред жената, майката и свободата – най-голямата ценност за грузинския народ.

Дори след като прожекторите изгаснат, артистите от „Мхедрули“ продължават да пеят, свирят и танцуват – с неизчерпаема енергия и радост от живота, каквато само истинските творци могат да излъчват.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица