Култура
Изложба „Габровски девически манастир „Свето Благовещение“ и Шипченска епопея

снимка: Община Габрово
През август 2012 година се навършват 135 години от Шипченската епопея. По този повод Регионален исторически музей, Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” експонират изложбата „Габровски девически манастир „Св. Благовещение” и Шипченската епопея” на мястото, където до 1959 г. се е намирала светата обител. Официалното откриване на изложбата ще се състои на 21 август от 11 часа в градинката до театъра. Новината предадоха от Община Габрово.
Габровският девически манастир е основан от архимандрит Йосиф Соколски през 1836 г. с подкрепата на габровските първенци Петър Хаджихристов, Андрея Семов Парлапанът, Петко и Петър Родито и др. В края на 1839 г. султан Махмуд ІІ издава ферман за манастира. През 1846 г. завършва строителството на църквата. Тя е кръстокуполна, а камбаната е дарение от кожаря Тотю Антипов. Стенописите са дело на калоферския живописец Андон Хр. Варски (Киричев), иконостасът е изработен през 1862 г. от майстора – резбар Антон Г. Станишев от Дебър и варакосан от поп Генко Петров от Трявна. Повечето от иконите са дело на Захари Зограф. През 1864 г. е направена манастирската чешма, украсена с каменна пластика.
По инициатива на Търновския митрополит Софроний през 1936 г.се открива детски дневен дом за деца на габровски работници, а през 1937 г. – девически пансион за 50 ученички. В светата обител е отсядал Васил Левски по време на обиколките си в българските земи. Тук са намирали убежище Матей Преображенски, Цанко Дюстабанов, Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров и др. По време на Освободителната война манастирът е прeвърнат във военна болница. През август 1959 г. ОНС и ГС – Габрово вземат решение за разрушаването на манастира, а монахините са преместени в Соколския манастир.
В западната част на разрушения манастир е разположена експозиция „Габровски девически манастир „Св. Благовещение” и Шипченската епопея” във вид на оригиналната ограда с манастирската порта. Изложбата е съставена от две взаимносвързани части, представящи създаването и развитието на манастира, както и приноса му за освобождението на Габрово и Шипченската епопея. В експозицията умело са съчетани снимки, документи, вещи, книги с произведения на изкуството: писма на Йосиф Соколски – основател на манастира; ферман, издаден от султан Махмуд ІІ през декември 1839 г.; печат на манастира от 1834 г.; шахатлиме (договор) от 16 декември 1860 г., снимки на манастирското братство.
Централно място е отделено на единствената запазена лична вещ на архиепископ Йосиф Соколски – митра (корона), както на иконата „Света Богородица с младенеца”, рисувана от Захари Зограф. Експонирани са и снимки на Габрово от 1899 г., снимки на манастира в различни периоди от неговото съществуване, проекти, скици и снимки от строителството на Девическия пансион (1936) и др.
Атмосфера в изложбата създават акварелни рисунки от албума на арх. Нено Ямантиев „Габрово през епохата на Възраждането” и портрет с маслени бои на Йосиф Соколски.
Основният акцент в експозицията е във втората част на изложбата – гравюрата „Вид города Габрово в Балканах” с автор Аугуст Даугел, публикувана в сп. „Всемирная иллюстрация”, № 453 от 2 септември 1877 г. и препечатана в книгата на Феликс Каниц „Дунавска България и Балканът” (Лайпциг, 1882).
Чрез снимки и документи е проследена впечатляващата дейност на габровци за организиране на болници в помощ на ранените в боевете: в Девическия манастир, сградата на гимназията, в Дечковата къща и дома на свещеник Христо Илиев (т.нар. Опълченска болница).
За пръв път пред публика са представени писма от Габрово на милосърдни сестри (1877 г.); спомени на участници във войната 1877-1878 г.; изложение на игуменката за ролята на манастира по време на събитията; ведомост за продуктите, осигурени от временното градско управление в Габрово на руските войски през 1877 г. и други. Интерес представляват и копията на 2 документа от руските архиви – сведения за 56-пехотен Житомирски полк на Н.В. Николай Николаевич Младши в Руско-турската война 1877-1878 г. и информация за 54-ти пехотен Мински полк и участието му в охраната на Шипченските позиции през зимата на 1877 г.
Експозицията завършва с информация за руски военни дейци, провъзгласени за почетни граждани на Габрово. Специално място е отделено на наградни отличия на габровски опълченци (ордени и медали), както и на книги с оценка на събитията. В изложбата със свои културни ценности участват Държавен архив – Габрово, Регионален исторически музей, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” и Габровски Соколски манастир „Успение Богородично”.
Габровският девически манастир „Св. Благовещение” оставя трайна следа в обществено – политическия живот на Габрово и България. Превърнал се в духовен център на града манастирът „Св. Благовещение” има своя принос в раждането на заветната Свобода.
Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Габрово е домакин на вечер, посветена на майстор Колю Фичето

Исторически музей – Дряново и Интерактивният музей на индустрията в Габрово имат удоволствието да поканят всички почитатели на българската история на представянето на две издания, отдадени на живота и делото на гения на българското Възраждане – майстор Колю Фичето.
Събитието ще се състои на 13 ноември, четвъртък, от 17.30 часа в Интерактивния музей на индустрията. Гостите ще имат възможността да се запознаят с двете последни книжни издания, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“, които музея в Дряново реализира през настоящата година.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Премиерата им за Габрово ще потопи присъстващите в света на човека, превърнал се в символ на българския строителен дух и майсторство. Освен това, посетителите ще могат лично да се срещнат и разговарят с авторите на книгите, които ще споделят своя поглед към наследството на Колю Фичето и неговия принос за развитието на архитектурата и строителството през Възраждането.
Изданията са част от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението Колю Фичето, които се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.


Култура
Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.
Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.
Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.
Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.
Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.
Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.
Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.


Култура
Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.
Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.
Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.


-
Новинипреди 5 дниГаброво отбелязва Световния ден за възпоменание на жертвите при ПТП
-
Кримипреди 5 дниШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)
-
Любопитнопреди 6 дниЖБД „Майчина грижа“ с нов сайт
-
Новинипреди 5 дниПредставиха проекта, модернизиращ водната инфраструктура с 64 млн. лева
-
Новинипреди 6 дниВ Габрово се организира среща с настоящи и бъдещи родители
-
Новинипреди 2 дниПроменят движението между Севлиево и Велико Търново заради ремонт
-
Любопитнопреди 5 дниЛексикон на успеха: Никола Рахнев от Гората.бг
-
Новинипреди 5 дниДиабетът във фокуса на здравна инициатива в Габрово








