Новини
Ивелин Николов е доволен от работата си

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Депутатът от левицата Ивелин Николов заяви пред журналисти, че е доволен от свършеното. „Считам, че това беше много усилена и активна сесия на Народното събрание“, каза той. На пресконференция в Габрово, той отчете част от дейностите си. Със свои колеги от Коалиция за България, той е един от вносителите на предложения за промяна на Закона за енергетиката, свързани с начина на заплащане на топлинна енергия от хората, които са се отказали от използването й.
Ивелин Николов заяви: „Нашето предложение беше освен, че те трябва да свалят радиаторите и изолират преносната мрежа в жилищата за собствена сметка, тогава да не плащат изразходвана топлоенергия, а само за общите части от блок. Ако целият блок изолира и общите части за своя сметка, тогава нищо не трябва да плащат“. Николов обясни, че предложението е било обсъждано 2 пъти в комисия по Икономика, енергетика, търговия и туризъм, както и в пленарна зала, но било отхвърлено с нелогични, според него доводи. „Обяснението на министър Дилян Добрев беше, че управляващите от ГЕРБ имат свои намерения да вкарат свои текстове в Закона и когато са готови ще го направят“, бяха думите на депутата. Според Добрев проблемът е сериозен и касае много хора. Ще бъде създадена работна група и когато тя има готовност текстовете ще бъдат вкарани и законът ще бъде обсъден.
Ивелин Николов сподели още и успешни по негова преценка действия. „Под натиска, който казах, включително и с помощта на медиите министърът на спорта обяви, че се отказва от намерението туристическите хижи да бъдат давани на концесия на частници и те ще останат за управление от БТС“. Законът не е минал на второ четене в зала и след това ще се разбере дали това е така. Като успех депутатът от левицата определя постигането на широко споразумение между парламентарно представените партии, към което той се надява да се присъединят ГЕРБ и ДПС. Това е свързано с промените в Закона за висшето образование, отнасящи се до реда в студентските общежития и около тях.
Депутатът социалист каза още, че това е единственият начин за спасяване на Студентски град в София, а именно забраната за отдаването под наем на общежития за заведения за хазарт и питейни заведения след 22.00 часа, както и забраната в радиус от 100 метра от студентски общежития да се откриват такива заведения. „Най-сетне се регламентира, че студентското общежитие е жилищна сграда, тъй като до сега по закон то нямаше този статут и там не важаха правилата за жилищните сгради в етажната собственост.“ Законопроектът е вкаран, подписан е от 3 парламентарни групи. Има уверение, че ще бъде подписан и приет единодушно. Предвиждат се още санкции за университетите, които нарушават правилата. Това важи за Техническия университет в Габрово.
Като заключение Николов сподели, че за съжаление по време на тази сесия са отхвърлени предложения свързани със Закона за младежта и възможността много организации да получат държавна субсидия. В парламентарната комисия на второ четене е решено математическите гимназии да нямат право да обучават след 5 клас. Ако габровската все пак иска това, тя трябва да се превърне в СОУ. Закриват се помощните училища и ресурсните центрове за деца с увреждания.
В новия Закон за просветата се предвижда закриването на националните гимназии, които трябва да стана общински. Новият Закон няма да може да влезе в сила от новата учебна година.
Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 7 дниДжудистите ни с 9 медала от турнир в Перник
-
Новинипреди 7 дниМихаил Митов: Само за година стартирахме отново работата по приоритетите на областта
-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 4 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 5 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400






