Свържи се с нас

Култура

Цветомир Цанков: За джаза и късметите в живота

Published

on

На 14, 15 и 16 юни тази година в Стара Загора се проведе първи по рода си Джаз форум, в който специалният акцент беше представянето на най-изтъкнатите имена в сферата на вокалния джаз в България. Оттам буквално преди два дни се завърна габровецът Цветомир Цанков, който ни гостува, за да разкаже по-подробно не само за състоялия се в Града на липите форум , а и за да поговори съвсем искрено за себе си и да сподели спонтанните си размишления относно битието на родния музикант, избрал съдбата да се занимава с джаз…

снимка: Facebook

На 14, 15 и 16 юни тази година в Стара Загора се проведе първи по рода си Джаз форум, в който специалният акцент беше представянето на най-изтъкнатите имена в сферата на вокалния джаз в България. Оттам буквално преди два дни се завърна габровецът Цветомир Цанков, който ни гостува, за да разкаже по-подробно не само за състоялия се в Града на липите форум , а и за да поговори съвсем искрено за себе си и да сподели спонтанните си размишления относно битието на родния музикант, избрал съдбата да се занимава с джаз…

… Ще започна по-отдалеко… Знаем си, че късметите са онези хубави нещица,  които се случват рядко и които никога не трябва да изпускаме – без значение дали се доверяваме на разума или на интуицията си. За последните две години от живота си аз имах ДВА ТАКИВА КЪСМЕТА. ПЪРВИЯТ ОТ ТЯХ беше да попадна и буквално да заживея в старопрестолния Търновград, където на фона на цялостната криза музикалният живот все пак кипи сравнително интензивно. Именно в старата столица намерих съмишленици-колеги, които ми подадоха ръка да изляза от професионалната посредственост, в която бях почнал да затъвам от работа по кръчми и халтури в родния си град. Е, това няма нищо общо с факта, че за известно време бях на щат в Оркестър „Габрово”, но след съчинените от няколко висшестоящи общински глави реформи не можах да намеря място за себе си там – и не само аз… Та така, във Велико Търново, работата ми с музиканти като местния лидер на джазмените саксофонистът-пианист Румен Халачев и с колегите от „Ройъл дикси бенд” се яви като спасителната глътка въздух, която поех в подходящото време – „на попрището жизнено в средата”… Съвместните ни участия не само в търновския клуб „Мелон” /където за всеки уважаващ себе си български блус и рок, а и джаз-музикант е въпрос на престиж/, но и на други сцени, ми помогнаха да заживея с истинския интензитет на музиката и да възстановя онова отношение на доверие към професията си, което бях загубил през годините, попрахосани в Габрово… Тук е мястото да отбележа едно много специално участие – това на организирания точно от „Ройъл дикси бенд” Дикси джаз фест, който миналата година се проведе за четвърти път на сцена на открито на паметника на Асеневци… Знаменателно за всички нас тридневно събитие, съпроводено с много емоции, бири, безкрайни нощни джемове в „Мелон”. И тук се намесва ВТОРИЯТ МОЙ КЪСМЕТ – срещата ми с тромпетиста Венцислав Благоев – човек, който не само оцени значимостта на това събитие, но и обърна внимание на това, което тогава като програма представихме и с дикси бенда, и с един квартет, воден от споменатия Румен Халачев, в който участваха и търновския барабанист Емо Костурков, габровския контрабасист Стефан Косев, и моя милост…

Венци Благоев е един от малкото изтъкнати български джазмени, които имат желание да подават ръка на талантливите музиканти, помагайки им да се осъзнаят като такива и да придобият друго самочувствие. Напълно съзнателно казвам, че той е съвременния джазпосланик на добра воля, който отваря очите на много хора за обаянието на тази световна музика и прави това ненатрапчиво, с финес и добронамереност, които демонстрира особено изтънчено по време на образователните цикли „Джаз за деца” /обявявани и като „Джаз за смели птици”/, които се провеждат вече от доста време насам. Желанието на Венци за съвместна работа с мен беше наистина подарък от съдбата – и това стана за пръв път в Стара Загора, през декември миналата година, когато в Регионалната библиотека „Захарий Княжески” се проведе един страхотен концерт на Венци със старозагорския военен биг бенд, дирижиран от капитан Цветомир Василев. Това е оркестър, с който вече на два пъти бях имал удоволствието да пея, но сега новото беше сътрудничеството с Венци – сътрудничество, което в тази календарна – вече 2012 – година – продължи с един проект „Почит към Луис Армстронг” в софийския клуб „Студио 5”, както и със съвместно участие на Благоевградския джазфест в средата на месец май.

Бидейки в Благоевград, аз разбрах за това какво предстои месец по-късно да се случи в Стара Загора. Задаваше се първият по рода си джаз форум, на който Венци Благоев щеше да е артистичен директор и който щеше да се проведе под егидата на Старозагорската община. Този форум щеше да се проведе почти изцяло на открито върху останките от стария град и в него акцента щеше да бъде поставен върху родния вокален джаз. В Града на липите трябваше да се изявят българските певци, отдадени на този стил – Йълдъз Ибрахимова, Марина Господинова, Милица Гладнишка, Петър Салчев… Идеята за съвместен концерт със старозагорския военен биг бенд отново беше налице, само че сега Венци предложи да я доразвием – на една сцена щеше да бъде прекрасно да се съберат ученик с неговия учител – в случая това е моята преподавателка в Музикалната академия в София – примата на българския джаз Стефка Оникян. Речено-сторено – един телефонен разговор от моя страна със Стефка беше абсолютно достатъчен, за да пристъпим към по-нататъшната реализация на тази хрумка. Но идеите при Венци извират като реки от поток – в хода на организацията той покани и американската певица Джанис Харингтън, с която доста е работил и която с присъствието си на Джаз форума го превърна от национален в международен.

И така, на 14 юни, с моите колеги от търновския диксибенд попаднахме в Стара Загора, където  джазовият живот течеше четвърти ден – вече три дни се провеждаха обедни издания на „Джазът за деца”, за който стана въпрос по-горе… Настанявания, репетиции, първи ден с прекрасния концерт на Марина Господинова, която накара джаза да „пее на български” с интимната поезия на старозагорската поетеса Мария Донева. Запомнящ се беше и концерта на Петър Салчев, който успя пред очите ни да реализира и най-смелите мечти на един певец да обхожда множество стилови ареали – от афромузиката през откровените поппарчета, за да стигне до македонските и българските мотиви, които всички можем да припяваме…

На 15 юни беше нашият ред – първо с „Ройъл дикси бенд” – програма изцяло свързана с домодерните джазови стилове ДИКСИ и СУИНГ, която поднесохме с много усмивка и настроение. Успяхме да се заредим с много енергия за концерта със старозагорския бенд, Стефка, Джанис и… ТУК БЕШЕ ОТНОВО ГОЛЯМА ИЗНЕНАДАТА ЗА МЕН – отново име, свързано с Габрово – кларинетиста Стоян Роянов, когото всички познаваме от годините, прекарани в нашия роден Суинг дикси бенд… Та като ви казвам, че идеите на Венци Благоев извират като реки от поток, вярвайте ми!!! Емоциите на сцената не подлежат на описание, всеки даде всичко от себе си /както се пее в популярния джаз стандарт ALL OF ME/ и всичко се случи така, както трябваше да се случи!

Последният ден на Джаз форума беше деня на желания от мен пълен релакс – цял ден в леглото, а след това в залата на Регионалната библиотека – пропитият с носталгия спомен за една вокална група, която си спомням от детството – старозагорската формация „Траяна”… Оттам – веднага в Операта, където се състоя истинския гвоздей на програмата – концерта на Йълдъз Ибрахимова, съвместно с Антони Дончев – пиано, Веселин Веселинов – Еко – контрабас, и Христо Йоцов – барабани… Палитра от джаз, класически арии, цигански мотиви, турски напеви, от какво ли още не… Йълдъз побира цялата световна музика в себе си и я трансформира в нещо лично, което демонстрира в шоу, нямащо сравнение с нищо, което досега съм гледал… А и накрая, финалният от трите биса – може би най-емоционално болезнения джазов стандарт ROUND MIDNIGHT /Около полунощ/ на Телониъс Мънк – признавам – ме докара до предела на разплакването…

След този прекрасен концерт отново слязохме на сцената на открито, където за себе си открих певицата, за която напоследък много се говори – Милица Гладнишка. Експресия в интерпретацията на джазстандарта, гарнирана с оригинално актьорско присъствие и визуална провокативност – не обичам да затъвам в подобен род детайли, но Милица беше облечена в рокля от… сини торбички, с които си правим покупките по магазините… И един идеален контраст между началото и края на Джаз форума – ако Марина Господинова, която откри събитието, е изтънчена и рафинирана в пеенето и поведението си, то Милица Гладнишка застава на другия полюс – обмислена, но не прекалена, нито дразнеща, ексцентрика, която съумява също да направи акта на възприемането на джаза акт на удоволствие…

И ще завърша със събитието в джазовия живот на страната ни, което също ми предстои да посетя, а защо не и да отразя за вас!… Веднага бързам да издам – това е Петият дикси джаз фест – Велико Търново – на 12,13 и 14 юли, на който също ще има изненади, за които още не съм уведомен – даже подозирам международно участие… А времената, колкото и да са трудни за всички нас, поне ни носят късмета да участваме и да съпреживяваме емоциите на джаза – и ще продължаваме въпреки всичко да музицираме, защото трябва да правим това, което можем – и това, за което сме призвани!!!

Култура

Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово

Published

on

Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.

След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.

Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е  утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.  

Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.

Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.

Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в  различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.

Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.

Зареди още

Култура

Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа

Published

on

До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.

Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.

Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.

„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.

Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.

Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.

Зареди още

Култура

Честит празник, архивисти!

Published

on

За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.

Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.

Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.

На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.

„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.

Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица