Свържи се с нас

Култура

Експонат на месеца

Published

on

Във връзка с празничния Великденски цикъл, Регионалният исторически музей в Габрово представя в инициативата „Експонат на  месеца” специфичен вид културни ценности, свързани с основния християнски символ – реликвиарни кръстове.

В ранното християнство кръстът се счита за оръдие на смъртната казън на Иисус Христос, но от началото на ІV век вече е символ на победата над смъртта.

Повсеместно в територията на Ортодоксалната църква започва носенето на плоски и релефни метални нагръдни кръстове, изработени от бронз, желязо, камък, известни с гръцкия термин „енколпиони” (ἐγκόλπιον – „нагръден”). Носят се окачени на връвчица или верижка на гърдите.

Тези малки предмети, които човек е носил със себе си като постоянен съпътстващ елемент на своите вярвания и всекидневна религиозна практика, разкриват една от формите на проникване и утвърждаване на християнската религия в българските земи, в годините след покръстването, когато заменят старите езически амулети. Техният брой се увеличава при управлението на цар Петър (927-970) и особено много в първите десетилетия на византийското владичество и намалява значително след 1204 г.

Измежду енколпионите – движими културни ценности – от фондовете на РИМ – Габрово, интерес представляват няколко артефакта, придобити при археологически проучвания. Основната част от тях произхождат от средновековния манастир при с. Батошево. Христос – главната фигура в християнския пантеон, е представян предимно в сцената „Разпятие”, но в няколко случая е изобразен в орантна поза.

Интересен е кръстът с гравирани върху двете половини цели фигури на светците архиереи Николай-Власий и великомъчениците Георги-Димитър. Краищата му завършват с капчици. Специфичното в случая е, че изображенията са отляти заедно с основната форма, а не са нанесени впоследствие. Главите са без нимбове, а пояснителните надписи са правилни и в негатив. Този тип енколпиони се произвежда към края на ХІІ в.

Особен интерес представлява неголемия реликвиарен кръст с гравирани надписи на гръцки „ФWC-ZWH” („Светлина-Живот”) с обща омега в средокръстието и абревиатурата „IC XC NH KA” („Исус Христос побеждава”) на опакото, с 8-лъчева звезда на средокръстието, символ на Витлеемската звезда.

Другият най-разпространен тип е с релефни образи, получени чрез  техниката на отливане, и характерна иконография: на лицето Исус Христос на Честния кръст, облечен в перизома, вече мъртъв, стъпил върху супеданеум, заобиколен от допоясните образи на четиримата евангелисти. На гърба – Св. Богородица в орантна поза, заобиколена с бюстове на светци. Понякога образът на Христос е обогатяван с табелката с ІНСІ и образите на слънцето и Луната над кръста, и Голготския череп под него.

Енколпионите отразяват духовния живот на средновековния човек, неговите молби и вълнения, надеждите му за помощ и защита от Исус Христос, Богородица и предпочитаните патронни светци.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица