Краят на кризата у нас, май, още не се вижда...

Вече практически всички водещи икономисти признават, че българската икономика не е излязла от кризата, независимо от това, че официално краят на последната беше обявяван неколкократно.

Има две причини за незадоволителните показатели на българската икономика. Първата е свързана със стратегическата недооценка за тежестта на кризисните явления в световната икономика и България, датираща още от 2008 година. Тогава, както представители на Тройната коалиция, така и на ГЕРБ, предвиждаха само незначителен спад и бързо възстановяване на икономиката. Известни български анализатори дори твърдяха, че България последна от европейските страни ще навлезе във фазата на икономическия спад и първа ще възстанови своята икономика.

При такива оптимистични прогнози, предложенията за използване на заем от Международния валутен фонд (МВФ), направени в прословутия, обявен от финансовия министър Симеон Дянков за “малоумен”, доклад до президента от 2009 година, бяха отхвърлени като неуместни.

Българската общественост беше целенасочено заблудена, че става въпрос за традиционен заем на МВФ,

отпускан на държави, изпаднали в тежко финансово-икономическо положение. Всъщност в случая се касаеше за заеми от принципно нов тип, които се отпускат не на закъсали икономики, а на страни със стабилни финанси с оглед превантивно действие срещу кризата. Ще отбележим само, че Полша, единствената държава в Европейския съюз (ЕС), която получи подобен заем, се оказа и единствената, която успя да избегне икономическия спад.

Подценяването на кризата не само доведе до отхвърляне на сътрудничеството с МВФ, но тласна страната по пътя на една силно рискова политика. Тъй като се очакваше спадът да бъде незначителен и краткотраен, беше решено бюджетните дефицити, които се появиха незбежно в условията на свиване на икономиката, да бъдат финансирани не чрез емисия на държавни ценни книжа (ДЦК), а с използване на фискалния резерв. В резултат на това последният беше изчерпан точно преди момента, когато трябва да бъдат направени сериозни плащания по външния дълг на страната.

Решението, към което се ориентира правителството – пласиране на заем на международните пазари, е отново погрешно и недооценява нестабилността на глобалната финансова система.

По-правилно би било България да използва заем от ЕС

по линията на подкрепата на платежния баланс. Подобен заем би бил значително по-евтин и би способствал за по-тясната координация на макроикономическата политика с останалите страни от ЕС.

Ще бъде неправилно обаче да обясняваме мъчителното излизане от кризата единствено с недооценката на сложността на икономическата конюнктура. Втората основна причина за икономическите трудности е моделът на икономическо развитие, възприет у нас. Този модел се изгражда върху два “кита”- валутния борд и политиката на ниско подоходно и ниско корпоративно облагане.

Очакваше се валутният борд да гарантира автоматично саморегулиране на икономиката, в т.ч. автоматично излизане от кризата. Ниските данъци, от своя страна, би следвало да насърчат деловата активност и да привлекат чужди инвестиции. В допълнение, т.нар. фискална стабилност, би трябвало да повиши доверието в страната и да гарантира допълнително силен приток на преки чуждестранни капиталовложения.

Абсолютно нищо от тези очаквания не се сбъдна

Паричният съвет се оказа един доста примитивен инструмент за адаптиране на икономиката към промените в световните пазари. Страната на практика не може да използва нито лихвената политика, нито валутния курс като инструменти за насърчаване на инвестициите и заетостта. От своя страна, въвеждането на изключително ниски корпоративни и подоходни данъци съвпадна с рязко свиване на чуждестранните инвестиции. Паралелно с това, вследствие нарастването на изтичането на доход по линията на плащането на дивиденти и лихви по чуждестранните вложения в България, нетният приток на капитали стана отрицателен. Поради ниските корпоративни данъци ние практически не облагаме доходите, изтичащи от страната, с което влошаваме още повече създалата се ситуация.

Професор Ганчо Ганчев е председател на Научния съвет на Института за икономика и международни отношения.

Не по-добро е положението с фискалната стабилност. Вярно е, че бюджетният дефицит и държавният дълг са на относително ниско равнище. Същевременно обаче спадна фискалният резерв, а съотношението между резерва и очакваните плащания по външния и вътрешния дълг нараства застрашително. Това в никакъв случай не повишава доверието към страната.

Съчетанието между силната недооценка на негативното въздействие на глобалната криза с неадекватен модел на икономическо развитие е в основата на тежките икономически проблеми, стоящи пред страната. Необходими са както срочни действия за гарантиране платежоспособността на фиска, така и сериозна дискусия за икономическата стратегия, която може да гарантира висок и устойчив икономически растеж. Без решаването на тези проблеми България ще остане трайно най-бедната държава в Европа.

Автор: Професор д-р Ганчо Т. Ганчев

АргументиБГ