Свържи се с нас

Икономика

Кога ще излезем от кризата?

България трайно ще остане най-бедната държава в Европа, ако спешно не предприеме действия за гарантиране на платежоспособността на фиска и за икономически растеж

Published

on

Краят на кризата у нас, май, още не се вижда...

Вече практически всички водещи икономисти признават, че българската икономика не е излязла от кризата, независимо от това, че официално краят на последната беше обявяван неколкократно.

Има две причини за незадоволителните показатели на българската икономика. Първата е свързана със стратегическата недооценка за тежестта на кризисните явления в световната икономика и България, датираща още от 2008 година. Тогава, както представители на Тройната коалиция, така и на ГЕРБ, предвиждаха само незначителен спад и бързо възстановяване на икономиката. Известни български анализатори дори твърдяха, че България последна от европейските страни ще навлезе във фазата на икономическия спад и първа ще възстанови своята икономика.

При такива оптимистични прогнози, предложенията за използване на заем от Международния валутен фонд (МВФ), направени в прословутия, обявен от финансовия министър Симеон Дянков за “малоумен”, доклад до президента от 2009 година, бяха отхвърлени като неуместни.

Българската общественост беше целенасочено заблудена, че става въпрос за традиционен заем на МВФ,

отпускан на държави, изпаднали в тежко финансово-икономическо положение. Всъщност в случая се касаеше за заеми от принципно нов тип, които се отпускат не на закъсали икономики, а на страни със стабилни финанси с оглед превантивно действие срещу кризата. Ще отбележим само, че Полша, единствената държава в Европейския съюз (ЕС), която получи подобен заем, се оказа и единствената, която успя да избегне икономическия спад.

Подценяването на кризата не само доведе до отхвърляне на сътрудничеството с МВФ, но тласна страната по пътя на една силно рискова политика. Тъй като се очакваше спадът да бъде незначителен и краткотраен, беше решено бюджетните дефицити, които се появиха незбежно в условията на свиване на икономиката, да бъдат финансирани не чрез емисия на държавни ценни книжа (ДЦК), а с използване на фискалния резерв. В резултат на това последният беше изчерпан точно преди момента, когато трябва да бъдат направени сериозни плащания по външния дълг на страната.

Решението, към което се ориентира правителството – пласиране на заем на международните пазари, е отново погрешно и недооценява нестабилността на глобалната финансова система.

По-правилно би било България да използва заем от ЕС

по линията на подкрепата на платежния баланс. Подобен заем би бил значително по-евтин и би способствал за по-тясната координация на макроикономическата политика с останалите страни от ЕС.

Ще бъде неправилно обаче да обясняваме мъчителното излизане от кризата единствено с недооценката на сложността на икономическата конюнктура. Втората основна причина за икономическите трудности е моделът на икономическо развитие, възприет у нас. Този модел се изгражда върху два “кита”- валутния борд и политиката на ниско подоходно и ниско корпоративно облагане.

Очакваше се валутният борд да гарантира автоматично саморегулиране на икономиката, в т.ч. автоматично излизане от кризата. Ниските данъци, от своя страна, би следвало да насърчат деловата активност и да привлекат чужди инвестиции. В допълнение, т.нар. фискална стабилност, би трябвало да повиши доверието в страната и да гарантира допълнително силен приток на преки чуждестранни капиталовложения.

Абсолютно нищо от тези очаквания не се сбъдна

Паричният съвет се оказа един доста примитивен инструмент за адаптиране на икономиката към промените в световните пазари. Страната на практика не може да използва нито лихвената политика, нито валутния курс като инструменти за насърчаване на инвестициите и заетостта. От своя страна, въвеждането на изключително ниски корпоративни и подоходни данъци съвпадна с рязко свиване на чуждестранните инвестиции. Паралелно с това, вследствие нарастването на изтичането на доход по линията на плащането на дивиденти и лихви по чуждестранните вложения в България, нетният приток на капитали стана отрицателен. Поради ниските корпоративни данъци ние практически не облагаме доходите, изтичащи от страната, с което влошаваме още повече създалата се ситуация.

Професор Ганчо Ганчев е председател на Научния съвет на Института за икономика и международни отношения.

Не по-добро е положението с фискалната стабилност. Вярно е, че бюджетният дефицит и държавният дълг са на относително ниско равнище. Същевременно обаче спадна фискалният резерв, а съотношението между резерва и очакваните плащания по външния и вътрешния дълг нараства застрашително. Това в никакъв случай не повишава доверието към страната.

Съчетанието между силната недооценка на негативното въздействие на глобалната криза с неадекватен модел на икономическо развитие е в основата на тежките икономически проблеми, стоящи пред страната. Необходими са както срочни действия за гарантиране платежоспособността на фиска, така и сериозна дискусия за икономическата стратегия, която може да гарантира висок и устойчив икономически растеж. Без решаването на тези проблеми България ще остане трайно най-бедната държава в Европа.

Автор: Професор д-р Ганчо Т. Ганчев

АргументиБГ

Икономика

Близо 9 милиона евро за нов живот на крайречната до ДХС и зала Орловец

Община обяви обществена поръчка за благоустрояване на над 5,5 хектара по двата бряга на реката – амбициозен проект, чието изпълнение ще изпита реалния капацитет на строителния бранш в региона.

Published

on

С обявяването на обществена поръчка за строително-монтажни работи по крайречната зона на р. Янтра, Община Габрово направи поредната и вероятно най-значима стъпка в рамките на концепцията си за интегрирани териториални инвестиции. Проектът, финансиран по две европейски програми за периода 2021–2027 г., обхваща участъка между моста на ул. „Д-р Никола Василиади“ и моста на ул. „Христо Ботев“ и засяга площ от приблизително 5,5 хектара по двата бряга на реката.

Стойността на обявената обществена поръчка е 9 001 948,09 евро без ДДС, нареждащ проекта сред по-мащабните инфраструктурни интервенции в малките и средни български общини за последните години. За сравнение, тя надхвърля типичния бюджет за цялостна реконструкция на централен градски площад или основен булевард в сходни по размер общини.

Техническият обхват на поръчката е структуриран в четири основни подобекта: зоните по левия и десния бряг, разделени на северни и южни части, плюс дейности по изместване на съществуващи електрически съоръжения. Това последното обстоятелство заслужава специално внимание.

Преместването на ел. инфраструктура традиционно е сред позициите, които генерират забавяния и допълнителни разходи при подобни проекти, тъй като изисква координация с мрежовия оператор и нерядко води до непредвидени технически усложнения.

Предвидените интервенции в зоната включват изграждане на пешеходни и велосипедни алеи, места за отдих и обществени събития, детски и спортни площадки. В северната част на левия бряг е заложен специализиран екстремен парк за велосипеди и скейтборд.

Съществена, макар и по-рядко акцентирана, част от проекта са хидротехническите и геостабилизационните дейности. Укрепването на речните брегове, ограничаването на ерозионните процеси и намаляването на риска от наводнения не са декоративни добавки, а функционален гръбнак на цялата интервенция.

Не е изненада, че проектът изисква интегриран подход, а евентуалните изпълнители ще трябва да докажат капацитет в няколко различни строителни специалности.

Проектната документация изрично посочва, че пешеходният мост, предвиден в цялостната концепция за развитие на района, не е включен в настоящата поръчка. Това разграничение е показателно. Мостът вероятно е предмет на отделна процедура или все още е в по-ранен етап на проектиране.

От практическа гледна точка обаче изпълнението на крайбрежното благоустрояване без реализацията на свързващата пешеходна структура би могло да ограничи функционалната свързаност между двата бряга – въпрос, който Общината ще трябва да адресира своевременно.

Обявяването на поръчката с краен срок за подаване на оферти 19 май 2026 г. дава относително кратък прозорец за подготовка на документация. Документацията е публично достъпна в платформата ЦАИС ЕОП.

Зареди още

Икономика

Габрово оптимизира светофарите: Осем кръстовища под лупата на урбанистите

Община Габрово предприема сериозни стъпки към по-безопасен и интелигентен градски трафик. Новите решения бяха представени пред специализиран съвет в началото на април.

Published

on

Съветът за устойчиво градско развитие на Габрово проведе заседание, на което градът показа амбициозни планове за трансформация на уличното движение. В центъра на дискусията бяха резултатите от мащабно изследване на осем ключови кръстовища в града, което постави началото на нова страница в управлението на градската мобилност.

Цифрата осем невинаги е голяма, но в случая е красноречива. Именно толкова стратегически кръстовища в Габрово бяха подложени на подробен анализ в рамките на европейски проект за иновации в активната мобилност и зелените градски решения. Изследването не е формално упражнение. То включва измерване на реалния трафик в различни часови диапазони, картографиране на конфликтните точки между автомобили, пешеходци и велосипедисти, и систематично събиране на данни, на базата на които да бъдат взети информирани решения.

Резултатите са категорични. Интензивността на движение се различава съществено в зависимост от часа на денонощието, а съществуващата организация на светофарните цикли не отразява тази реалност.

Изследването не е самоцел. На базата на събраните данни са разработени нови циклограми – технически планове, които определят продължителността и последователността на светофарните фази. Новите циклограми са съобразени с реалното натоварване на всяко кръстовище в конкретния час от деня, вместо да следват унифициран шаблон.

Очакваният ефект е конкретен, а именно намаляване на конфликтните точки между превозните средства и уязвимите участници в движението – пешеходци и велосипедисти, като следствие, значително повишаване на безопасността на движение. Това е особено важно в контекста на европейските цели за нулева смъртност по пътищата, към които България все още изостава.

Паралелно с оптимизацията на циклограмите, Общината представи и нова интелигентна система за управление на трафика. Тя включва камери за преброяване и наблюдение, специализиран аналитичен софтуер и което е новото – възможност за централизирано управление на светофарите в реално време.

Подобен подход позволява гъвкава реакция при извънредни ситуации, обществени събития или промени в трафика.

Зареди още

Икономика

Мирослав Дончев бе сред ключовите участници на Forbes Sustainability

Published

on

Устойчивото лидерство и зеленият преход вече не са просто морален ангажимент, а категорична икономическа необходимост. Около това послание се обединиха над 40 лектори и повече от 200 гости по време на тазгодишното издание на Forbes Sustainability Forum, което се проведе на 19 март в София. Форумът събра на едно място бизнес лидери, инвеститори и експерти, за да обсъдят решенията, които оформят икономиката на утрешния ден.

Сред ключовите участници, които привлякоха вниманието на аудиторията, бе Мирослав Дончев. Присъствието на габровския предприемач и основател на компанията „Интер Пауър“ доказа, че местният бизнес не просто следва тенденциите, а активно участва в задаването на посоката за националната енергийна трансформация.

Мирослав Дончев взе участие в един от най-очакваните панели на форума – дискусията на тема: „Готови ли са ВЕИ да гарантират икономическа сила и енергийна независимост?“. Заедно с други водещи експерти в сектор енергетика, габровският предприемач сподели своя дългогодишен практически опит при изграждането на индустриални соларни централи.

В своето изложение Дончев подчерта, че самото изграждане на фотоволтаична централа вече не е достатъчно, за да гарантира конкурентоспособност. „Един бизнес би бил много по-устойчив, ако съчетае инсталирането на ВЕИ с батерийни системи за съхранение и правилно менажиране на тази енергия. Този, който управлява енергията, е много по-важен от този, който само я произвежда“, заяви от сцената той.

Воден именно от нуждата на бизнеса да се справи с високите сметки за ток, Мирослав Дончев, като съосновател на OptiSol, вече предлага работещо решение на тези предизвикателства. Той подчертава, че най-критичният момент при инвестицията в индустриална соларна централа е правилното оразмеряване на батерията. Никой собственик на бизнес не иска да инвестира в скъпо оборудване и батерия, които няма да използва пълноценно.

За да елиминират този риск, Дончев и неговият екип са разработили механизъм за най- точно изчисление на реалните нужди на всяко предприятие. Чрез софтуера OptiSol енергията се менажира интелигентно в реално време – системата сама „преценява“ кога да съхранява в батериите и кога да консумира, за да извлече максимална икономическа полза и да превърне соларната централа от пасивен актив в печеливш инструмент.

По време на форума Дончев не спести и градивната критика към настоящата нормативна уредба, посочвайки че законодателството в момента е твърде „тромаво“ за инвеститорите. Според него е нужна по-гъвкава държавна политика, за да може зеленият преход да се случи по-бързо и ефективно за българските предприятия.

В заключение, Мирослав Дончев посъветва бизнесите да не се фокусират единствено върху мащаба на централата, а да търсят партньори, които разбират профила им на потребление. Събитието на Forbes ясно показа, че иновативното бизнес мислене има силни корени в Габрово в лицето на „Интер Пауър“.

Ако високите сметки за ток са проблемът, който спира растежа Ви, екипът на Мирослав Дончев е Вашият доверен партньор. Те ще разберат от какво точно има нужда Вашият бизнес, ще оразмерят правилно батерийната Ви система и чрез OptiSol ще я управляват така, че да печелите Вие. Не оставяйте енергийните си разходи на случайността.

Свържете се с тях:
Адрес: гр. Габрово, ул. „Брянска“ №58
Телефон за връзка: 0893 556 772
Електронна поща: info@inter-power.eu
Уебсайт: www.inter-power.eu

Интер Пауър: Умното управление на Вашата енергия.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица