Свържи се с нас

Икономика

Кога ще излезем от кризата?

България трайно ще остане най-бедната държава в Европа, ако спешно не предприеме действия за гарантиране на платежоспособността на фиска и за икономически растеж

Published

on

Краят на кризата у нас, май, още не се вижда...

Вече практически всички водещи икономисти признават, че българската икономика не е излязла от кризата, независимо от това, че официално краят на последната беше обявяван неколкократно.

Има две причини за незадоволителните показатели на българската икономика. Първата е свързана със стратегическата недооценка за тежестта на кризисните явления в световната икономика и България, датираща още от 2008 година. Тогава, както представители на Тройната коалиция, така и на ГЕРБ, предвиждаха само незначителен спад и бързо възстановяване на икономиката. Известни български анализатори дори твърдяха, че България последна от европейските страни ще навлезе във фазата на икономическия спад и първа ще възстанови своята икономика.

При такива оптимистични прогнози, предложенията за използване на заем от Международния валутен фонд (МВФ), направени в прословутия, обявен от финансовия министър Симеон Дянков за “малоумен”, доклад до президента от 2009 година, бяха отхвърлени като неуместни.

Българската общественост беше целенасочено заблудена, че става въпрос за традиционен заем на МВФ,

отпускан на държави, изпаднали в тежко финансово-икономическо положение. Всъщност в случая се касаеше за заеми от принципно нов тип, които се отпускат не на закъсали икономики, а на страни със стабилни финанси с оглед превантивно действие срещу кризата. Ще отбележим само, че Полша, единствената държава в Европейския съюз (ЕС), която получи подобен заем, се оказа и единствената, която успя да избегне икономическия спад.

Подценяването на кризата не само доведе до отхвърляне на сътрудничеството с МВФ, но тласна страната по пътя на една силно рискова политика. Тъй като се очакваше спадът да бъде незначителен и краткотраен, беше решено бюджетните дефицити, които се появиха незбежно в условията на свиване на икономиката, да бъдат финансирани не чрез емисия на държавни ценни книжа (ДЦК), а с използване на фискалния резерв. В резултат на това последният беше изчерпан точно преди момента, когато трябва да бъдат направени сериозни плащания по външния дълг на страната.

Решението, към което се ориентира правителството – пласиране на заем на международните пазари, е отново погрешно и недооценява нестабилността на глобалната финансова система.

По-правилно би било България да използва заем от ЕС

по линията на подкрепата на платежния баланс. Подобен заем би бил значително по-евтин и би способствал за по-тясната координация на макроикономическата политика с останалите страни от ЕС.

Ще бъде неправилно обаче да обясняваме мъчителното излизане от кризата единствено с недооценката на сложността на икономическата конюнктура. Втората основна причина за икономическите трудности е моделът на икономическо развитие, възприет у нас. Този модел се изгражда върху два “кита”- валутния борд и политиката на ниско подоходно и ниско корпоративно облагане.

Очакваше се валутният борд да гарантира автоматично саморегулиране на икономиката, в т.ч. автоматично излизане от кризата. Ниските данъци, от своя страна, би следвало да насърчат деловата активност и да привлекат чужди инвестиции. В допълнение, т.нар. фискална стабилност, би трябвало да повиши доверието в страната и да гарантира допълнително силен приток на преки чуждестранни капиталовложения.

Абсолютно нищо от тези очаквания не се сбъдна

Паричният съвет се оказа един доста примитивен инструмент за адаптиране на икономиката към промените в световните пазари. Страната на практика не може да използва нито лихвената политика, нито валутния курс като инструменти за насърчаване на инвестициите и заетостта. От своя страна, въвеждането на изключително ниски корпоративни и подоходни данъци съвпадна с рязко свиване на чуждестранните инвестиции. Паралелно с това, вследствие нарастването на изтичането на доход по линията на плащането на дивиденти и лихви по чуждестранните вложения в България, нетният приток на капитали стана отрицателен. Поради ниските корпоративни данъци ние практически не облагаме доходите, изтичащи от страната, с което влошаваме още повече създалата се ситуация.

Професор Ганчо Ганчев е председател на Научния съвет на Института за икономика и международни отношения.

Не по-добро е положението с фискалната стабилност. Вярно е, че бюджетният дефицит и държавният дълг са на относително ниско равнище. Същевременно обаче спадна фискалният резерв, а съотношението между резерва и очакваните плащания по външния и вътрешния дълг нараства застрашително. Това в никакъв случай не повишава доверието към страната.

Съчетанието между силната недооценка на негативното въздействие на глобалната криза с неадекватен модел на икономическо развитие е в основата на тежките икономически проблеми, стоящи пред страната. Необходими са както срочни действия за гарантиране платежоспособността на фиска, така и сериозна дискусия за икономическата стратегия, която може да гарантира висок и устойчив икономически растеж. Без решаването на тези проблеми България ще остане трайно най-бедната държава в Европа.

Автор: Професор д-р Ганчо Т. Ганчев

АргументиБГ

Икономика

Местните бизнеси губят клиенти, заради липса на маркетинг стратегия

Published

on

Въпреки че все повече местни бизнеси присъстват онлайн, голяма част от тях продължават да разчитат основно на реклама „от уста на уста“ и случайни публикации в социалните медии. Това показва проучване на габровската дигитална агенция market tackle сред фирми от региона.

Според наблюденията, 70% от местните бизнеси нямат ясна маркетингова стратегия, като 40% от тях не работят със специалисти в сферата на дигиталния маркетинг. В резултат на това много фирми губят потенциални клиенти, без дори да осъзнават причината.

„Много собственици вярват, че ако услугата им е добра, клиентите ще дойдат сами чрез препоръки. Истината е, че днес хората първо търсят онлайн, сравняват, проверяват мнения и чак тогава избират“, коментира Мирена Колева, собственик на market tackle.

Неефективно изразходване на бюджети

Най-честият проблем не е липсата на бюджет, а липсата на посока. Много фирми инвестират време и средства хаотично, без анализ какво реално носи резултат.

Често маркетингът се свежда до „пускане на постове“ или “спонсориране на публикации” без реална стратегия как бизнесът да достига нови клиенти и да изгражда доверие.

Според проучването, голяма част от местните фирми имат поне едно слабо звено, като:

  • остарели сайтове;
  • неактивни страници;
  • липса на Google присъствие;
  • реклами без конкретна цел;
  • липса на последователна комуникация с клиентите.

Променени потребителски нагласи 

Дори при традиционни местни бизнеси като ресторанти, магазини, салони, сервизи или медицински услуги, изборът на клиентите все по-често започва онлайн. Все повече потребители търсят мнения в Google, релевантно съдържание, което резонира с техните потребности, бързина при обратната връзка, надеждност и актуалност на бизнеса онлайн.

Ако една фирма липсва или изглежда неподдържана онлайн, клиентът често избира конкурент, дори услугата да не е по-добра.

Как местните бизнеси да растат?

Според експертите в market tackle именно местните бизнеси имат най-голям потенциал за растеж, когато използват правилно дигиталните канали.

Изграждането и следването на ясна маркетингова стратегия не е привилегия за избрани бизнеси, тя е задължителна за всеки бранд, който иска да се развива. “Често се смята, че работата по един канал, например създаването на съдържание за социалните медии, е цялостна услуга, която ще направи чудеса и не е необходимо друго. За съжаление това не е така. Онлайн, та дори и офлайн, присъствието и имиджът на един бизнес не се градят само със съдържание. Съдържанието е едно от парчетата на пъзела. За да се разкрие цялостната картина са необходими правилно таргетирана реклама, добра и уеднаквена комуникация на бранда, изграждане на доверие.“, добавя още Мирена Колева.

Зареди още

Икономика

2 427 данъчни декларации са подадени в офис на НАП в Габрово

Published

on

Над 2 400 юридически лица, отчитащи дейността си пред офис на НАП Габрово, вече са изпълнили задължението си и са подали годишни данъчни декларации.

Времето изтича – крайният срок е 30 юни. До тази дата своите декларации трябва да подадат и едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане.

Те дължат и окончателни осигурителни вноски, декларирани с Образец № 6. Декларирането става единствено по електронен път – през сайта на НАП с ПИК или електронен подпис.

Данъците могат да се платят онлайн, в банка или с пощенски запис. Допълнителна информация можете да намерите тук.

Зареди още

Икономика

Област Габрово продължава да се топи: Всеки трети жител е пенсионер

Published

on

*Автор на използваното фоново изображение е Светломир Христов.

Област Габрово продължава да губи население с тревожни темпове, а демографската картина в региона става все по-тежка. Това показват данните за 2025 година, оповестени от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, според които областта вече е сред най-застаряващите в цялата страна.

Към края на миналата година жителите на областта са 92 722 души, с 1 095 по-малко спрямо година по-рано. Зад сухата статистика обаче се крие далеч по-сериозен проблем, а именно, че бързото застаряване и свиване на населението поставя под въпрос бъдещото развитие на региона.

Данните показват, че над 30% от хората в областта са на възраст над 65 години. Това означава, че почти всеки трети жител е пенсионер. По този показател Област Габрово е на трето място в страната, изпреварвана единствено от Област Видин и Област Смолян.

В същото време децата до 15-годишна възраст са едва 11.5% от населението. Средната възраст в региона вече достига 49.6 години, стойност, която ясно показва задълбочаващото се демографско остаряване.

Особено тревожна е ситуацията с трудоспособното население. На всеки 100 души, които излизат от пазара на труда, се падат едва 58 млади хора, които тепърва навлизат в него. Този дисбаланс поставя сериозни въпроси пред бизнеса, икономиката и устойчивостта на социалната система през следващите години.

Продължава и спадът при раждаемостта. През 2025 година живородените деца в областта са по-малко спрямо предходната година, а средният брой деца, които една жена ражда през живота си, пада до 1.66. Това остава далеч под нивото, необходимо за естествено възпроизводство на населението.

Въпреки че смъртността бележи лек спад, тя остава изключително висока – 20.7 промила. По този показател областта отново е сред първенците в негативната национална статистика.

Най-тежка е картината в Трявна, където повече от една трета от населението е над 65 години. Най-благоприятна остава структурата в Севлиево, макар и там тенденцията също да е негативна.

Демографските процеси в Област Габрово от години вървят в посока на обезлюдяване, но новите данни показват, че кризата вече придобива критични размери. Все по-малко млади хора, все по-възрастно население и все по-сериозен недостиг на работна сила. Това е реалността, пред която регионът е изправен днес.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица