Свържи се с нас

Икономика

Кога ще излезем от кризата?

България трайно ще остане най-бедната държава в Европа, ако спешно не предприеме действия за гарантиране на платежоспособността на фиска и за икономически растеж

Published

on

Краят на кризата у нас, май, още не се вижда...

Вече практически всички водещи икономисти признават, че българската икономика не е излязла от кризата, независимо от това, че официално краят на последната беше обявяван неколкократно.

Има две причини за незадоволителните показатели на българската икономика. Първата е свързана със стратегическата недооценка за тежестта на кризисните явления в световната икономика и България, датираща още от 2008 година. Тогава, както представители на Тройната коалиция, така и на ГЕРБ, предвиждаха само незначителен спад и бързо възстановяване на икономиката. Известни български анализатори дори твърдяха, че България последна от европейските страни ще навлезе във фазата на икономическия спад и първа ще възстанови своята икономика.

При такива оптимистични прогнози, предложенията за използване на заем от Международния валутен фонд (МВФ), направени в прословутия, обявен от финансовия министър Симеон Дянков за “малоумен”, доклад до президента от 2009 година, бяха отхвърлени като неуместни.

Българската общественост беше целенасочено заблудена, че става въпрос за традиционен заем на МВФ,

отпускан на държави, изпаднали в тежко финансово-икономическо положение. Всъщност в случая се касаеше за заеми от принципно нов тип, които се отпускат не на закъсали икономики, а на страни със стабилни финанси с оглед превантивно действие срещу кризата. Ще отбележим само, че Полша, единствената държава в Европейския съюз (ЕС), която получи подобен заем, се оказа и единствената, която успя да избегне икономическия спад.

Подценяването на кризата не само доведе до отхвърляне на сътрудничеството с МВФ, но тласна страната по пътя на една силно рискова политика. Тъй като се очакваше спадът да бъде незначителен и краткотраен, беше решено бюджетните дефицити, които се появиха незбежно в условията на свиване на икономиката, да бъдат финансирани не чрез емисия на държавни ценни книжа (ДЦК), а с използване на фискалния резерв. В резултат на това последният беше изчерпан точно преди момента, когато трябва да бъдат направени сериозни плащания по външния дълг на страната.

Решението, към което се ориентира правителството – пласиране на заем на международните пазари, е отново погрешно и недооценява нестабилността на глобалната финансова система.

По-правилно би било България да използва заем от ЕС

по линията на подкрепата на платежния баланс. Подобен заем би бил значително по-евтин и би способствал за по-тясната координация на макроикономическата политика с останалите страни от ЕС.

Ще бъде неправилно обаче да обясняваме мъчителното излизане от кризата единствено с недооценката на сложността на икономическата конюнктура. Втората основна причина за икономическите трудности е моделът на икономическо развитие, възприет у нас. Този модел се изгражда върху два “кита”- валутния борд и политиката на ниско подоходно и ниско корпоративно облагане.

Очакваше се валутният борд да гарантира автоматично саморегулиране на икономиката, в т.ч. автоматично излизане от кризата. Ниските данъци, от своя страна, би следвало да насърчат деловата активност и да привлекат чужди инвестиции. В допълнение, т.нар. фискална стабилност, би трябвало да повиши доверието в страната и да гарантира допълнително силен приток на преки чуждестранни капиталовложения.

Абсолютно нищо от тези очаквания не се сбъдна

Паричният съвет се оказа един доста примитивен инструмент за адаптиране на икономиката към промените в световните пазари. Страната на практика не може да използва нито лихвената политика, нито валутния курс като инструменти за насърчаване на инвестициите и заетостта. От своя страна, въвеждането на изключително ниски корпоративни и подоходни данъци съвпадна с рязко свиване на чуждестранните инвестиции. Паралелно с това, вследствие нарастването на изтичането на доход по линията на плащането на дивиденти и лихви по чуждестранните вложения в България, нетният приток на капитали стана отрицателен. Поради ниските корпоративни данъци ние практически не облагаме доходите, изтичащи от страната, с което влошаваме още повече създалата се ситуация.

Професор Ганчо Ганчев е председател на Научния съвет на Института за икономика и международни отношения.

Не по-добро е положението с фискалната стабилност. Вярно е, че бюджетният дефицит и държавният дълг са на относително ниско равнище. Същевременно обаче спадна фискалният резерв, а съотношението между резерва и очакваните плащания по външния и вътрешния дълг нараства застрашително. Това в никакъв случай не повишава доверието към страната.

Съчетанието между силната недооценка на негативното въздействие на глобалната криза с неадекватен модел на икономическо развитие е в основата на тежките икономически проблеми, стоящи пред страната. Необходими са както срочни действия за гарантиране платежоспособността на фиска, така и сериозна дискусия за икономическата стратегия, която може да гарантира висок и устойчив икономически растеж. Без решаването на тези проблеми България ще остане трайно най-бедната държава в Европа.

Автор: Професор д-р Ганчо Т. Ганчев

АргументиБГ

Икономика

Започва трансформацията на Централния общински пазар

Published

on

Община Габрово възложи на „Агенция Дизайн и Архитектура“ АД изработването на инвестиционния проект и упражняването на авторски надзор за реконструкцията и модернизацията на Централния общински пазар, след като дружеството спечели обществената поръчка.

С този избор започва пътя към реалната трансформация на едно от най-значимите пространства в сърцето на града, което дълги години е било в амортизирано състояние и е загубило своята привлекателност за жителите, младите хора и гостите на Габрово.

Проектът предвижда изготвяне на пълния инвестиционен работен проект във всички необходими части – архитектура, конструктивни решения, електро- и ВиК инсталации, енергийна ефективност, ОВК, благоустройство, паркоустройство, пътна инфраструктура и организация на движението.

Това е първата стъпка към създаването на съвременна, функционална и устойчива среда, която да отговори на политиките на Габрово като един от климатично неутралните градове в Европа.

„Работим за това Общински пазар Габрово да има съвсем ново развитие, което ще отрази много от традициите, но по начин, който ще бъдат осъвременени и ще направят мястото наистина привлекателно“, подчерта кметът Таня Христова.

По време на срещата между кмета и екипа на изпълнителя арх. Пантелеев представи концепцията, върху която се работи. Тя запазва качествата на пазара, но ги надгражда чрез модерни решения, които да отговорят на съвременните нужди на търговците и гражданите.

Предвижда се ново покритие със зелен покрив, което да създаде устойчив микроклимат и да позволи комфортна работа през най-горещите и най-студените дни. Щандовете и павилионите ще бъдат разположени под това покритие, а пространството ще включва зона за рекреация с водна площ около съществуващите липи, кафе с обществени тоалетни и напълно достъпна среда.

Паркингът ще бъде модернизиран с фотоволтаични навеси, които ще генерират енергия за нуждите на пазара, а калканите на околните сгради ще бъдат трансформирани чрез нови обеми, които ще приютят магазини, павилиони и помощни помещения на второ и трето ниво.

Според арх. Пантелеев концепцията цели пазарът да се превърне не само в място за търговия, но и във вторичен градски център – пространство за социални контакти, културни събития и качествена пешеходна среда.

Представената визия отговаря пряко на очакванията на габровци, изразени в допитването от 2025 година. Жителите, търговците и потребителите посочиха необходимостта от благоустрояване на прилежащите улици и пространства, подобряване на транспортната достъпност и паркирането, създаване на пазар за местни производители и занаятчии, оформяне на комплексно публично пространство за търговия, услуги, събития и отдих, както и осигуряване на комфортна, сигурна и модерна среда.

Концепцията на арх. Пантелеев отразява именно тези очаквания – чрез достъпност, зелени решения, нови зони за рекреация, модерна инфраструктура и условия за местни производители, тя изпълнява ключовите обществени приоритети.

Този проект става възможен след финализирането на дългогодишната сага за собствеността на Централния пазар. През 2024 година, след 14 години трудности и съдебни спорове с дружество „Пазари“, Община Габрово успя да си върне пълните права върху терена. Това се случи след предложението на кмета Таня Христова, подкрепено от Общинския съвет, което позволи Общината да придобие собствеността чрез прихващане на дължими обезщетения и последващо закупуване на имоти и съоръжения.

Така бяха придобити поземлен имот от 417 кв. м със сграда, три павилиона, слънцезащитно съоръжение и метални щандове, което увеличи потенциалната търговска площ и отвори пътя към модернизацията. „Габровци заслужават да се радват и гордеят със съвременен и функционално удобен градски пазар, който по подобаващ начин се вписва в архитектурната среда, духа и характера на централната градска зона“, каза тогава кметът Христова.

Предстои изработването на два идейни проекта, които ще бъдат представени и обсъдени с обществеността. След тази фаза ще започне подготовката на работния проект, включващ техническите решения и детайлите за реализация. Изборът на изпълнител и ясната визия за развитие поставят на фокус една от най-значимите градски трансформации през последните години – създаването на модерен, устойчив и жив градски пазар, който да бъде притегателно място за търговия, култура, социални контакти и градски живот.

Зареди още

Икономика

Липсата на кадри е сред водещите проблеми на работодателите

Published

on

Работодателите в област Габрово все още посочват недостига на кадри като основен проблем. Това става ясно от анкетното проучване, проведено от Агенция по заетостта в периода 28 май – 3 юли 2026г. Данните бяха представени на редовно заседание на Постоянната комисия по заетост, което се проведе под председателството на заместник областния управител Андрей Николов.

В представителната извадка са включени 165 работодатели, като 62 от тях взеха участие в анкетата. Според резултатите през следващите 12 месеца работодателите в областта ще търсят работници и специалисти предимно в секторите на преработващата промишленост, здравеопазването, строителството и транспорта.

Най-голямо търсене се очаква за шивачи, монтьори на енергийни съоръжения и инсталации, работници в производството на облекло, медицински сестри, лекари, строителни инженери и мотокаристи. Заявена е и потребност от работници без специална квалификация.

Сред основните причини за недостига на кадри работодателите открояват липсата на кандидати за свободните работни места, недостига на квалифицирани специалисти и несъответствието между уменията на търсещите работа и изискванията на бизнеса.

Наред с професионалната квалификация все по-голямо значение придобиват и т.нар. „меки умения“ – дисциплина и самоконтрол, умения за работа в екип, комуникативност, адаптивност и способност за решаване на проблеми.

Резултатите от проучването потвърждават, че демографските процеси, застаряването на населението и недостигът на квалифицирани кадри остават сред най-сериозните предизвикателства пред икономическото развитие на област Габрово.

Зареди още

Икономика

„Скарата“ в Габрово посреща гостите си от днес с отличен вкус на жар

Published

on

От днес, 20 юли, Габрово има ново място за вкусна храна на жар. „Скарата“ отвори врати на ул. „Ванче Михайлов“ 25, в двора на бившия завод Карталов, и заявява своя специалитет – разкраченото пиле, изпечено бавно на жар до онази златиста коричка, която кара човек да предвкусва хапката отдалеч.

Месото е мариновано предварително в специална марината, в която отлежава, за да поеме напълно аромата, а след приготвянето се поднася със специален сос, който довършва вкуса.

Освен емблематичното разкрачено пиле, менюто предлага свински и пилешки пържоли, свински и пилешки шишчета, сочни свински ребра и четири вида риба на жар – всички приготвени по същия принцип на предварително маринованите и отлежали продукти. Компания им правят пресни печени и пържени картофи.

„Скарата“ предлага достатъчно паркоместа в двора на бившия завод Карталов, за да могат клиентите спокойно да оставят автомобилите си, независимо дали ще похапнат на място, на някоя от обособените маси, или ще вземат поръчката за вкъщи.

На разположение са и напитки.

Работното време е от понеделник до петък – от 11.30 до 20.30 ч., събота от 11.30 до 16.30 ч.

За предварителни заявки: +359 877 609 200.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица