Икономика
Кога ще излезем от кризата?
България трайно ще остане най-бедната държава в Европа, ако спешно не предприеме действия за гарантиране на платежоспособността на фиска и за икономически растеж

Краят на кризата у нас, май, още не се вижда...
Вече практически всички водещи икономисти признават, че българската икономика не е излязла от кризата, независимо от това, че официално краят на последната беше обявяван неколкократно.
Има две причини за незадоволителните показатели на българската икономика. Първата е свързана със стратегическата недооценка за тежестта на кризисните явления в световната икономика и България, датираща още от 2008 година. Тогава, както представители на Тройната коалиция, така и на ГЕРБ, предвиждаха само незначителен спад и бързо възстановяване на икономиката. Известни български анализатори дори твърдяха, че България последна от европейските страни ще навлезе във фазата на икономическия спад и първа ще възстанови своята икономика.
При такива оптимистични прогнози, предложенията за използване на заем от Международния валутен фонд (МВФ), направени в прословутия, обявен от финансовия министър Симеон Дянков за “малоумен”, доклад до президента от 2009 година, бяха отхвърлени като неуместни.
Българската общественост беше целенасочено заблудена, че става въпрос за традиционен заем на МВФ,
отпускан на държави, изпаднали в тежко финансово-икономическо положение. Всъщност в случая се касаеше за заеми от принципно нов тип, които се отпускат не на закъсали икономики, а на страни със стабилни финанси с оглед превантивно действие срещу кризата. Ще отбележим само, че Полша, единствената държава в Европейския съюз (ЕС), която получи подобен заем, се оказа и единствената, която успя да избегне икономическия спад.
Подценяването на кризата не само доведе до отхвърляне на сътрудничеството с МВФ, но тласна страната по пътя на една силно рискова политика. Тъй като се очакваше спадът да бъде незначителен и краткотраен, беше решено бюджетните дефицити, които се появиха незбежно в условията на свиване на икономиката, да бъдат финансирани не чрез емисия на държавни ценни книжа (ДЦК), а с използване на фискалния резерв. В резултат на това последният беше изчерпан точно преди момента, когато трябва да бъдат направени сериозни плащания по външния дълг на страната.
Решението, към което се ориентира правителството – пласиране на заем на международните пазари, е отново погрешно и недооценява нестабилността на глобалната финансова система.
По-правилно би било България да използва заем от ЕС
по линията на подкрепата на платежния баланс. Подобен заем би бил значително по-евтин и би способствал за по-тясната координация на макроикономическата политика с останалите страни от ЕС.
Ще бъде неправилно обаче да обясняваме мъчителното излизане от кризата единствено с недооценката на сложността на икономическата конюнктура. Втората основна причина за икономическите трудности е моделът на икономическо развитие, възприет у нас. Този модел се изгражда върху два “кита”- валутния борд и политиката на ниско подоходно и ниско корпоративно облагане.
Очакваше се валутният борд да гарантира автоматично саморегулиране на икономиката, в т.ч. автоматично излизане от кризата. Ниските данъци, от своя страна, би следвало да насърчат деловата активност и да привлекат чужди инвестиции. В допълнение, т.нар. фискална стабилност, би трябвало да повиши доверието в страната и да гарантира допълнително силен приток на преки чуждестранни капиталовложения.
Абсолютно нищо от тези очаквания не се сбъдна
Паричният съвет се оказа един доста примитивен инструмент за адаптиране на икономиката към промените в световните пазари. Страната на практика не може да използва нито лихвената политика, нито валутния курс като инструменти за насърчаване на инвестициите и заетостта. От своя страна, въвеждането на изключително ниски корпоративни и подоходни данъци съвпадна с рязко свиване на чуждестранните инвестиции. Паралелно с това, вследствие нарастването на изтичането на доход по линията на плащането на дивиденти и лихви по чуждестранните вложения в България, нетният приток на капитали стана отрицателен. Поради ниските корпоративни данъци ние практически не облагаме доходите, изтичащи от страната, с което влошаваме още повече създалата се ситуация.

Професор Ганчо Ганчев е председател на Научния съвет на Института за икономика и международни отношения.
Не по-добро е положението с фискалната стабилност. Вярно е, че бюджетният дефицит и държавният дълг са на относително ниско равнище. Същевременно обаче спадна фискалният резерв, а съотношението между резерва и очакваните плащания по външния и вътрешния дълг нараства застрашително. Това в никакъв случай не повишава доверието към страната.
Съчетанието между силната недооценка на негативното въздействие на глобалната криза с неадекватен модел на икономическо развитие е в основата на тежките икономически проблеми, стоящи пред страната. Необходими са както срочни действия за гарантиране платежоспособността на фиска, така и сериозна дискусия за икономическата стратегия, която може да гарантира висок и устойчив икономически растеж. Без решаването на тези проблеми България ще остане трайно най-бедната държава в Европа.
Автор: Професор д-р Ганчо Т. Ганчев
АргументиБГ
Икономика
Габрово е домакин на Лагер за иновации 2026 „Пространството между нас“

В Габрово започна Лагер за иновации Габрово 2026 „Пространството между нас“. Инициативата на Община Габрово и Европейския комитет на регионите продължава до 30 октомври и събира представители на институции, предприятия, научни и културни организации, независими творци и гражданския сектор. В центъра на форума са кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032 и сътрудничеството между бизнеса и науката.
Форумът се провежда десет години след първия иновационен лагер в града, организиран пак в партньорство с Европейския комитет на регионите. „Тогава заложихме на силата на сътрудничеството – на срещата между различни знания, опит и гледни точки. Десет години по-късно тази идея има още по-голямо значение“, каза при откриването кметът Таня Христова.
В словото си кметът подчерта, че европейската конкурентоспособност не бива да остава привилегия на най-развитите центрове. „Тя трябва да се усеща и в индустриалните градове, в малките и средните общности, в регионите, които имат потенциал, но губят хора“, посочи Христова. Според нея бъдещето на политиката на сближаване след 2027 г. е въпрос на посока за цяла Европа: „Кохезията не е компенсация за изоставане. Тя е инвестиция в способността на всички европейски територии да участват в общия просперитет.“

Като член на Европейския комитет на регионите кметът заяви, че градовете и регионите трябва да имат реален глас при определянето на тези политики, защото „именно на местно ниво най-ясно се вижда как икономическите промени се отразяват върху живота на хората“.
Христова постави в центъра на разговора идеята за „правото да останеш“ и предизвикателството пред Габрово да задържа и привлича хора. „Силната икономика е необходима, но сама по себе си не е достатъчна, за да осигури бъдещето на един град“, каза тя и добави: „Нашата задача не е да убеждаваме младите хора, че трябва да останат в Габрово. Нашата задача е да създадем град, който те сами да изберат.“
Като пример за младежка енергия кметът посочи играта „Съхрани миналото и бъди бъдещето“, създадена от отбора „Пазители на времето“ от Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“. С помощта на съвременните технологии учениците превръщат историята на Габрово в преживяване. „Тези млади хора не чакат бъдещето да им бъде предложено. Те вече участват в неговото създаване“, отбеляза Христова.Кметът припомни, че в основата на габровската индустрия и култура стои стремежът да се създава. „Индустрията и културата не са два паралелни разговора за бъдещето на Габрово. Те са част от един и същ разговор – как да бъдем град, който създава стойност и привлича хора“, каза тя.

Според Христова на това разбиране се основават и амбицията на Габрово за климатична неутралност до 2030 г. и кандидатурата за Европейска столица на културата 2032, която общината подготвя в стратегическо партньорство с Велико Търново. Тя заяви, че защитава разбирането, че културата е съществена част от икономическото развитие, и в работата си по „Културния компас за Европа“.
Темата на лагера, „Пространството между нас“, е това между предприятията и университета, между културата и икономиката, между институциите и гражданските инициативи, между поколенията. „Понякога именно там са най-големите ни пропуснати възможности. Но там могат да възникнат и най-интересните решения – когато хора, които обикновено работят поотделно, започнат да мислят и действат заедно“, посочи кметът.
В продължение на три дни участниците ще обменят опит, ще посещават местни предприятия и културни обекти и ще разработват предложения по две предизвикателства.

„Габрово 2030 – От знания към индустриални иновации“ е насочено към конкретни технологични проблеми на местните предприятия и към възможностите бизнесът и науката да търсят решения заедно. Това включва разработване и изпитване на нови продукти, подобряване на производствените процеси и прилагане на изкуствен интелект и автоматизация. Целта е да се очертае обща индустриална програма, основана на потребностите на местния бизнес.
Културното предизвикателство ще търси как творците, местните занаяти и културните организации да намират нови възможности в условията на технологична промяна. Те ще продължат да творят с ръцете си, да се срещат с хората и да се обединяват около идеи. Екипът ще разработва предложения за сътрудничество между културни институции, независими творци, бизнеса и гражданите с принос към кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032.

Откриващият семинар днес е отворен за всички заинтересовани, от 10:00 до 14:00 ч. Кметът Таня Христова представи „Културен компас за Европа“, стратегическия документ на Европейската комисия за развитието на културата в ЕС, по който е докладчик на Европейския комитет на регионите. Програмата включва още темите за Новия европейски Баухаус и бъдещето на Европейските столици на културата, последвани от дискусия „Габрово и Европа: културата като двигател на градското развитие“.
От 12:00 ч. Петър Ганев от Института за пазарна икономика представя икономическия профил и перспективите пред Габрово. В дискусията за технологичната промяна и подкрепата за индустриални иновации участват Томислав Дончев, председател на Комисията по иновациите и дигиталната трансформация в Народното събрание, представители на Техническия университет – Габрово, на Управляващия орган на Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ и на Регионалния иновационен център „Амбициозно Габрово“.
Резултатите от работните групи ще бъдат представени публично на 30 октомври.

Икономика
Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан в България Елмар Маммадов. Той разказа за своя професионален път, дипломатическия си опит и работата си в сферата на международните отношения, икономическото сътрудничество и държавното управление.
Основен акцент в разговора бяха Габрово и Баку – двата града, техният потенциал за развитие и възможностите за обмен на опит и добри практики. Посланикът представи накратко своя дългогодишен професионален път, преминал през различни структури на Министерството на външните работи на Азербайджан, дипломатическата мисия на страната към ООН и международните организации в Женева, както и посолството на Азербайджан във Франция.
В периода 2017–2024 г. той заема отговорни позиции в администрацията на президента на Азербайджан, а преди назначаването си за извънреден и пълномощен посланик на страната в България през февруари 2026 г. ръководи отдела за икономическо сътрудничество към Министерството на външните работи.
В хода на разговора бяха засегнати теми, свързани с икономическото сътрудничество, международните отношения, местното самоуправление и развитието на градовете. Обсъдени бяха още възможностите за насърчаване на контактите между Габрово и Баку, обмена на информация и опит в управлението, както и потенциалът за бъдещи инициативи в области от взаимен интерес.
Кметът Таня Христова и посланикът обмениха информация и впечатления за своите градове, като споделиха опит и гледни точки за предизвикателствата и възможностите пред съвременните градове. Разговорът даде възможност за по-добро взаимно опознаване и за очертаване на перспективи за бъдещи контакти.
В края на срещата двамата си размениха символични подаръци за спомен от гостуването – жест на уважение и приятелство, който допълни топлата атмосфера на разговора.
Посещението е още една възможност за изграждане на мостове между Габрово и Азербайджан и за проучване на нови посоки за сътрудничество, основано на споделен опит, диалог и взаимно уважение.

Икономика
Gabrovo Informal навлиза в нов етап от развитието си
Новата нетуъркинг инициатива Gabrovo Informal навлиза в нов етап от своето развитие. Вече можете да се включите в нея и да я подкрепите чрез годишни партньорски пакети. Това обяви нейният основател Васил Гърбов.
Поводът за тази важна стъпка е породен от успеха и огромния потенциал, която първата по рода си среща предизвика сред местния бизнес и потребността подобна общност да се обедини в името на по-добрия икономически облик и развитие на региона.
„Над 120 активни хора и представители на бизнеса от Габрово и региона се събраха на едно място. Създадоха се нови контакти, приятелства, идеи и възможности, които тепърва ще се развиват. Дори вече започнаха съвместни партньорства по общи проекти. Вечерта мина перфектно, но истинската работа започва сега. Gabrovo Informal е нова възможност за региона, която не е за подценяване. Истината е, че ако сами не подобрим средата и бизнес еко-системата на любимия ни град – няма кой да го направи“, сподели Гърбов.
Средствата от годишните партньорски пакети ще се използват за организацията на събитията, развитието на самата платформа, създаването на съдържание и поддържане на инициативата.
В замяна партньорите ще получат конкретни ползи и дивиденти, видимост пред общността, профил в платформата и възможности да представят своя бизнес и свободни позиции. Могат да се включат както компании, така и физически лица.
Подкрепата ще бъде насочена към две направления. Едното е постоянни нетуъркинг събития – вечери и Informal Talks – включващ лайф подкаст сесии с успешни български предприемачи. А второто – платформа, която в момента се разработва, чиято идеята е да създаде безплатна регионална борса за работа с профили на специалисти и тяхната квалификация, заедно с каталог на компаниите и обяви от региона, които да носят възможност и да се привлекат потенциални външни инвеститори.
Можете да се свържете с Gabrovo Informal на: https://gabrovoinformal.com/.

-
Културапреди 6 дниИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“
-
Кримипреди 7 дниПолицията с мащабна акция в Севлиевско в навечерието на изборите
-
Кримипреди 7 дниСтудент налетя с юмруци на портиер
-
Новинипреди 7 дниЕстакадата на ул. Лазурна ще бъде затворена от 26 октомври
-
Кримипреди 6 дниПолицейска операция в Габрово, Севлиево и Трявна
-
Икономикапреди 6 дниКметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан
-
Културапреди 2 дниВ село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката
-
Новинипреди 2 дниУспешен дебют за Димитър Димитров в силовия многобой





