Свържи се с нас

Култура

Всички пътища водят към…Габрово,или Ден на отворените врати в ДХС

Published

on

„Всички пътища водят към Габрово!” – категорично знаят всички карикатуристи и творци на комичното, които вече 40 години поне веднъж са се свързвали с Габрово чрез Музея „Дом на хумора и сатирата”. Достатъчно е да са били част от Международното биенале, от някой национален или регионален карикатурен конкурс, да са пожелали тук да направят своя изложба или са получили писмо от екипа на Дома, или пък са бродили из пестеливата столица на хумора в карнавално време. Тогава наистина са се почувствали специални и когато са се върнали у дома, вече са възкликвали като истински откриватели: „Всички пътища водят към … Габрово!”

Такова е емоционалното внушение на едноименната изложба. Създадена като една от „Златните колекции” по случай празничния четиридесети рожден ден на ДХС, тя съдържа 52 произведения на 28 автори от 12 държави. Първата среща с нея може да стане в Деня на отворените врати, когато от 9 до 24 ч. Домът е отворен за всички, а входът е безплатен.

В експозицията ще забележим няколко любопитни момента. Преди всичко, тя ни припомня забележителни рисунки и карикатури на Борис Димовски, когото в Дома с право считат за един от духовните бащи на институцията. Може творците да остават с нас отброено време, такива са природните закони, но произведенията им пренасят техните послания от поколение на поколение и са винаги с нас. Специално срещите с ведрия и мъдър карикатурист и художник Димовски започват още от входната врата на Музея: в изложбата „Корените на габровския хумор”, чрез най-популярните сувенири на щанда, чрез мозайки, пана, гоблени (в изложбата „Адам и Ева”, на Рачо Ковача, да не изброяваме всички). Екипът на Дома на хумора е поканил за празника на 1 април дъщерята на Димовски – Валерия, и неговия внук, и вероятно те ще разкажат нещо интересно за прочутия си баща и дядо.

Българската карикатура във „Всички пътища…” е представена от Валентин Георгиев, Валери Лютов, Ивайло Цветков, Борислав Златанов, Велко Велков, Ивайло Нинов, Радой Гердов… Творбите им не са затворени в рамките на някакъв карикатурен каламбур, а блясват с находчива идея и будещо смях изображение. А шаржът на Ивайло Цветков е пророчески: когато рисува бразилската президентка на път за Габрово, родния град на баща й, нейният екип едва ли е планирал подобно посещение!

Юрий Кособукин (Украйна) пък е уверен, че пътят за Габрово е известен дори на облаците – достатъчно е да тръгнеш по тяхната диря. В тази „златна колекция” ще си припомним творби от първото Биенале (1973), но ще имаме удоволствието да се любуваме и на най-новите, изпратени като подарък за 40.годишнината – от Мохамед Ефат Исмаил (Египет) и Лотар Ото (Германия).

Карикатурите на Василе Трифан (Белгия) едва ли ще оставят намръщен зрител: табелките за Брюксел може да ви объркат, но за Габрово сочат вярната посока, дори да попаднете в най-заплетения лабиринт, пак ще се ориентирате правилно към Габрово. Или към габровския хумор, който ще ви вдигне и от смъртно легло (както твърди Б. Златанов), към града с гостоприемния Дом на хумора. За Ивайло Нинов ДХС е като класическа героиня, поставена на пиедистал, пред която са обожателите й – музиканти. Да, казва художникът, това не са обикновени обожатели, а наши и чужди хумористични вестници и списания, ще ги познаете по техните символи.

 Може би от тази карикатура тръгва и идеята за самостоятелната изложба на прочутия ни карикатурист (роден 1960 г.), наречена „Лица от политиката” и разположена също в зала 7. Творчеството на Нинов е добре познато от пресата („Стършел”, „Поглед”, „Антени”, „Вечерни новини”, „168 часа”, „24 часа”, „Пари” и др. ). Мнозина любители на карикатурата го наричат „баща” на Малкия Иванчо заради близо двайсетгодишната му карикатурна поредица с този герой. В средите на карикатуристите са известни самостоятелните му изложби в София, Будапеща, Виена Братислава, Лондон, Прага, Варшава, Белград, Берлин. „Лица от политиката” е първата му самостоятелна карикатурна изложба в ДХС, участвал е и в Международното биенале на хумора и сатирата в карикатурата (1983).

 Изложбата на Нинов ни среща с 30 вестникарски карикатури на актуални теми от съвременния обществен и политически живот в България. Както споделя авторът, „те не са правени с мисълта, че ще бъдат показвани на изложба, а са в своя автентичен вид – така, както са подавани за публикации в печатните издания – на обикновена хартия и с корекции по тях.” Подобни карикатури са като исторически хроникьори, фиксират точно събитията, а художествените средства само подсилват безпощадната оценка за хората и събитията. Изложбата ще представи главният редактор на в. „Стършел” Михаил Вешим.

 Не пропускайте сериозно-лъжовния 1 април, когато в Дома на хумора празничната програма започва от 9 часа и продължава до полунощ, при това напълно безплатно, както се полага за Ден на отворените врати. Двете изложби в зала 7 са само малка част от специалната поредица.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица