Култура
Всички пътища водят към…Габрово,или Ден на отворените врати в ДХС
„Всички пътища водят към Габрово!” – категорично знаят всички карикатуристи и творци на комичното, които вече 40 години поне веднъж са се свързвали с Габрово чрез Музея „Дом на хумора и сатирата”. Достатъчно е да са били част от Международното биенале, от някой национален или регионален карикатурен конкурс, да са пожелали тук да направят своя изложба или са получили писмо от екипа на Дома, или пък са бродили из пестеливата столица на хумора в карнавално време. Тогава наистина са се почувствали специални и когато са се върнали у дома, вече са възкликвали като истински откриватели: „Всички пътища водят към … Габрово!”
Такова е емоционалното внушение на едноименната изложба. Създадена като една от „Златните колекции” по случай празничния четиридесети рожден ден на ДХС, тя съдържа 52 произведения на 28 автори от 12 държави. Първата среща с нея може да стане в Деня на отворените врати, когато от 9 до 24 ч. Домът е отворен за всички, а входът е безплатен.
В експозицията ще забележим няколко любопитни момента. Преди всичко, тя ни припомня забележителни рисунки и карикатури на Борис Димовски, когото в Дома с право считат за един от духовните бащи на институцията. Може творците да остават с нас отброено време, такива са природните закони, но произведенията им пренасят техните послания от поколение на поколение и са винаги с нас. Специално срещите с ведрия и мъдър карикатурист и художник Димовски започват още от входната врата на Музея: в изложбата „Корените на габровския хумор”, чрез най-популярните сувенири на щанда, чрез мозайки, пана, гоблени (в изложбата „Адам и Ева”, на Рачо Ковача, да не изброяваме всички). Екипът на Дома на хумора е поканил за празника на 1 април дъщерята на Димовски – Валерия, и неговия внук, и вероятно те ще разкажат нещо интересно за прочутия си баща и дядо.
Българската карикатура във „Всички пътища…” е представена от Валентин Георгиев, Валери Лютов, Ивайло Цветков, Борислав Златанов, Велко Велков, Ивайло Нинов, Радой Гердов… Творбите им не са затворени в рамките на някакъв карикатурен каламбур, а блясват с находчива идея и будещо смях изображение. А шаржът на Ивайло Цветков е пророчески: когато рисува бразилската президентка на път за Габрово, родния град на баща й, нейният екип едва ли е планирал подобно посещение!
Юрий Кособукин (Украйна) пък е уверен, че пътят за Габрово е известен дори на облаците – достатъчно е да тръгнеш по тяхната диря. В тази „златна колекция” ще си припомним творби от първото Биенале (1973), но ще имаме удоволствието да се любуваме и на най-новите, изпратени като подарък за 40.годишнината – от Мохамед Ефат Исмаил (Египет) и Лотар Ото (Германия).
Карикатурите на Василе Трифан (Белгия) едва ли ще оставят намръщен зрител: табелките за Брюксел може да ви объркат, но за Габрово сочат вярната посока, дори да попаднете в най-заплетения лабиринт, пак ще се ориентирате правилно към Габрово. Или към габровския хумор, който ще ви вдигне и от смъртно легло (както твърди Б. Златанов), към града с гостоприемния Дом на хумора. За Ивайло Нинов ДХС е като класическа героиня, поставена на пиедистал, пред която са обожателите й – музиканти. Да, казва художникът, това не са обикновени обожатели, а наши и чужди хумористични вестници и списания, ще ги познаете по техните символи.
Може би от тази карикатура тръгва и идеята за самостоятелната изложба на прочутия ни карикатурист (роден 1960 г.), наречена „Лица от политиката” и разположена също в зала 7. Творчеството на Нинов е добре познато от пресата („Стършел”, „Поглед”, „Антени”, „Вечерни новини”, „168 часа”, „24 часа”, „Пари” и др. ). Мнозина любители на карикатурата го наричат „баща” на Малкия Иванчо заради близо двайсетгодишната му карикатурна поредица с този герой. В средите на карикатуристите са известни самостоятелните му изложби в София, Будапеща, Виена Братислава, Лондон, Прага, Варшава, Белград, Берлин. „Лица от политиката” е първата му самостоятелна карикатурна изложба в ДХС, участвал е и в Международното биенале на хумора и сатирата в карикатурата (1983).
Изложбата на Нинов ни среща с 30 вестникарски карикатури на актуални теми от съвременния обществен и политически живот в България. Както споделя авторът, „те не са правени с мисълта, че ще бъдат показвани на изложба, а са в своя автентичен вид – така, както са подавани за публикации в печатните издания – на обикновена хартия и с корекции по тях.” Подобни карикатури са като исторически хроникьори, фиксират точно събитията, а художествените средства само подсилват безпощадната оценка за хората и събитията. Изложбата ще представи главният редактор на в. „Стършел” Михаил Вешим.
Не пропускайте сериозно-лъжовния 1 април, когато в Дома на хумора празничната програма започва от 9 часа и продължава до полунощ, при това напълно безплатно, както се полага за Ден на отворените врати. Двете изложби в зала 7 са само малка част от специалната поредица.
Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Култура
Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.
В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.
Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.
Входът е свободен.

Култура
Великденски празници в музей „Етър“

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.
Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.
Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.
За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.
През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.
На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

-
Новинипреди 7 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 7 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 6 дниДнес е разпети петък!
-
Кримипреди 7 дниРумънски „амбулантен търговец“ на кухненски съдове удари греда в Габрово
-
Новинипреди 7 дни74-годишен мъж даде шанс за живот на 34-годишен пациент
-
Културапреди 7 дниПремиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово
-
Новинипреди 6 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 7 дниХартиените бюлетини за изборите са в Габрово











