Свържи се с нас

Любопитно

На този ден…

Published

on

На 2 януари:

1492 г. — Реконкиста: Арагонският крал Фернандо превзема Гранада, последната крепост на маврите в Европа.
1635 г. — Кардинал Ришельо създава Френската академия.
1757 г. — Великобритания завладява Калкута, Индия.
1788 г. — Джорджия става 4-тия щат на САЩ.
1793 г. — Русия и Прусия си разделят Полша.

1835 г. — По инициатива на Васил Априлов в Габрово е открито първото взаимно училище с първи учител Неофит Рилски.
1839 г. — Френският художник и фотограф Луи Дагер прави първата фотография на Луната.
1870 г. — Започва строежът на Бруклинския мост.
1871 г. — Амадеус I става крал на Испания.
1882 г. — Джон Рокфелер обединява петролните си холдинги в тръста Стандарт Ойл.
1891 г. — В софийското читалище Славянска беседа се състои първото оперно представление.
1905 г. — Руско-японска война: След 6-месечна обсада Япония завзема руската крепост Порт Артур, след което Китай се предава.
1905 г. — Американският астроном Чарлз Дилон Перин открива Елара — естествен спътник на Юпитер.
1912 г. — На гарите в София, Пловдив и Плевен са монтирани първите телефони.
1913 г. — Балканска война: Турският гарнизон на остров Хиос се предава на гръцката армия и островът става част от Гърция.
1929 г. — Канада и САЩ приемат план за запазване на Ниагарския водопад.
1929 г. — Арестуван е Лев Троцки, обвинен в антисъветска дейност.
1941 г. — Втората световна война: В Оберзалцбург се състои среща на българския министър-председател Богдан Филов с Хитлер, на която е постигнато съгласие за присъединяване на България към Тристранния пакт.
1942 г. — Втората световна война: Манила е превзета от японските сили.
1943 г. — Втората световна война: Започва отстъплението на немските войски от Кавказ.
1955 г. — Убит е президентът на Панама Хосе Антонио Ремон.
1956 г. — ФРГ създава първите си редовни военни части след Втората световна война — Бундесвер.
1958 г. — Влиза в действие първата българска подземна електроцентрала — ВЕЦ Батак.
1959 г. — От космодрума Байконур, СССР изстрелва първия в света изкуствен спътник на Луната — Луна 1.
1963 г. — Между София и Москва през Букурещ е установена радиорелейна линия, като е приета и излъчена у нас първата телевизионна програма от чужбина.
1965 г. — Индонезия напуска ООН.
1967 г. — Кристиан Бърнард извършва втората успешна сърдечна трансплантация.
1988 г. — Канада и САЩ подписват договор за свободна търговия.
1998 г. — В Русия влизат в обращение нови рубли, за да се задържи инфлацията и възстанови доверието.

На 2 януари са родени:
1642 г. — Мехмед IV, султан на Османската империя († 1693 г.)
1699 г. — Осман III, султан на Османската империя († 1757 г.)
1777 г. — Кристиан Даниел Раух, германски скулптор († 1857 г.)
1822 г. — Рудолф Клаузиус, германски физик († 1888 г.)
1827 г. — Пьотър Семьонов-Тяншански, руски географ († 1914 г.)
1834 г. — Тодор Бурмов, първи министър-председател на България († 1906 г.)
1837 г. — Милий Балакирев, руски композитор († 1910 г.)
1839 г. — Нешо Бончев, български възрожденец, литературен критик, педагог († 1878 г.)
1846 г. — Жул Дютрей дьо Рен, френски изследовател географ († 1894 г.)
1848 г. — Георги Тишев, български политик († 1929 г.)
1878 г. — Христо Кабакчиев, български политик († 1940 г.)
1880 г. — Луи Брегет, френски авиоконструктор († 1956 г.)
1896 г. — Дзига Вертов, руски кинорежисьор († 1954 г.)
1897 г. — Иван Странски, български учен († 1979 г.)
1905 г. — Лев Шнирелман, руски математик († 1938 г.)
1907 г. — Тодор Мазаров, български тенор († 1975 г.)
1913 г. — Анна Ли, британска актриса († 2004 г.)
1917 г. — Вера Зорина, германска танцьорка († 2003 г.)
1920 г. — Айзък Азимов, американски писател от руски произход († 1992 г.)
1922 г. — Блага Димитрова, българска поетеса († 2003 г.)
1925 г. — Франческо Коласуоно, италиански духовник († 2003 г.)
1936 г. — Роджър Милър, американски поп-певец
1937 г. — Веско Зехирев, български актьор
1938 г. — Иън Бради, британски сериен убиец
1951 г. — Цуи Харк, китайски режисьор
1955 г. — Хриска Пейчева, българска плувкиня
1957 г. — Йоанна Пацула, американска актриса от полски произход
1958 г. — Владимир Овчинников, руски пианист
1958 г. — Красимир Рангелов, български скулптор
1964 г. — Арабел Караян, швейцарска джаз изпълнителка
1967 г. — Тиа Карере, американска актриса
1968 г. — Куба Гудинг Джуниър, американски актьор
1968 г. — Олег Дерипаска, руски милиардер
1969 г. — Кристи Търлингтън, американски топмодел
1975 г. — Олександър Шовковски, украински футболен вратар
1976 г. — Паз Вега, испанска актриса
1979 г. — Асен Гайдарджиев, български футболист
1981 г. — Мексимилиано „Макси“ Родригес, аржентински футболист
1983 г. — Кейт Босуърт, американска актриса
1987 г. — Иван Колев, български волейболист

Любопитно

Детски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли

Published

on

Община Габрово организира детски следобед, изпълнен с игри и изненади, който ще се проведе в понеделник, 6 юли, от 17.00 до 18.00 часа на детската площадка зад Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“.

Инициативата е насочена към най-малките жители на града, както и към гостите на Габрово, а входът е свободен за всички семейства, които искат да прекарат приятно време заедно.

Събитието се организира съвместно с няколко институции и организации, които работят активно с деца и хора в неравностойно положение. Сред тях са Държавен куклен театър Габрово, Център за обществена подкрепа към Сдружение „ИМКА“, Дневен център за пълнолетни лица с увреждания, Дневен център за деца с увреждания, Център за социална рехабилитация и интеграция „Келер“, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“, както и кафе Липите.

Очаква се децата да могат да участват в различни занимания и игри, подготвени специално за случая, докато родителите ще имат възможност да наблюдават или да се включат заедно с тях.

Организаторите канят всички семейства с деца да се възползват от инициативата и да прекарат част от следобеда на понеделник в компанията на приятели, игри и добро настроение край библиотеката.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица