Свържи се с нас

Новини

Борисов направил много българи богати, а те се оказали мързеливи

Вместо да си инвестират парите, замогналите се нашенци ги трупали в банките за „лихвичките“

Published

on

Премиерът Бойко Борисов се мръщи на мързела на българите. СНИМКА: ИВАН СТОИМЕНОВ

Премиерът Бойко Борисов е направил много българи богати, а те взели, че се оказали мързеливи. Причината – трупали ли си парите в банките и не искали да ги инвестират. Това става ясно от стенограмата на последното заседание на кабинета “Борисов”, която е публикувана на сайта на правителството.

“Банковата ни система, от всички стрес тестове, и от това, което има, е стабилна”,  казва премиерът  Борисов на министрите си и продължава: “Доверието в нея е голямо и всеки, който продаде къща, вила, нива, а да не говорим, че сега стотици милиони даваме за отчуждителни процедури по магистрали, всъщност ние много хора направихме богати – пречиствателни станции, жп линии, субсидиите в земеделието са огромни пари. С една дума, банката, веднъж, е стабилна институция, второ, лихвите са големи.

В началото на кризата това е сигурност, в края на кризата това вече е мързел. Свикваш, всеки месец отиваш и си взимаш лихвичката и колкото – толкова. Майката, голямата сума, си седи в банката. Но в същото време, когато попиташ тези хора навън, те казват: Бедни сме, ужасно мизерстваме. А в същото време имат влог от 100, 200 или 50, 40, 30 хиляди лева. Така че, донякъде високите лихви, лихварството е точната дума, това е най-мързеливото нещо, то е най-непродуктивното.

Освен това, да се върнем назад като потребление. През 1990 година, след промените, всички разполагаха – огромната част, огромният процент, 90-95% от населението разполагаха с руска и стара домакинска техника, стара дограма, стари кухни. Какво се случи като потребление? Първо, домакините масово подмениха кухните. Хиляди, хиляди кухненски обзавеждания. След това – старите дивани бяха подменени с нови гарнитури. Погледнете приятели, близки и ще видите, че това е навсякъде. Това е огромно потребление, Дянков, защото всички отиват и плаща с ДДС.

След това беше подменена т. нар. бяла техника. Вижте си приятелите или познатите дали някой има още хладилник “Мраз”. Сигурно има тук-там, но всички подмениха с нови хладилници, нови печки, микровълнови, абсорбатори… Поне аз съм го правил няколко пъти това упражнение. Това е също огромно потребление. И примерно чакаш по два, три, четири месеца да ти направят кухня, защото има голямо търсене. След това смениха телевизорите – ламповите и т. н. Сега е на плазма. След това – видеото. Сега DVD и всичко, което излезе. Другото – алуминиевите дограми. Почти всички смениха дървените с алуминиеви дограми, стъклопакети и т. н. Автомобилите смениха. Да, ще кажете – ама докараха втора, трета ръка… Да, но пак това е оборот – даваш пари, автокъщи, еди какво си и се върти. Всичките тези процеси сега в средностатистическо, Дянков, семейство, ако възложиш, ще ти кажат, че телевизорите са им сменени, перални, миялни, хладилници и печки са им добри, дограмата – сменена, гарнитурата – сменена, и да напъва жената да прави ремонти той вика – чакай сега, криза е, нали виждаш, имаме сто хиляди, продадохме нивата на баба или минава магистралата на Лили оттам, платиха ни сега парите – я да си седят на лихва – 500-1000 лева, но отгоре ти идват и толкоз. Това са обективни и субективни процеси. Субективните са, че не им се работи, не им се инвестира, не им се носи риск на хората, когато има една гарантирана сигурност.”

АргументиБГ

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица