Свържи се с нас

Икономика

Гордейте се, с привидната стабилност!

Защо, след като в България сме толкова добри, страдаме от липса на инвестиции

Published

on

Въпреки стабилността на България, инвеститорите бягат от нея като дявол от тамян.

Съществува ли показател, който да ни показва едновременно кредитния имидж на дадена държава, нейната фискална стабилност и оценката на инвеститорите за финансовата политика в нея? При това, ако е възможно този показател да е стандартизиран и да позволява сравнителен анализ с другите държави. Такива показатели съществуват и днес искам да коментираме един от тях – лихвеният процент по дългосрочните правителствени облигации. Нека обаче първо да си разясним какво точно представлява този дългов инструмент.

Когато правителството има нужда от пари в заем, то може да емитира облигации, които се отличават с някои характерни особености – емитент (централното правителство), срок до падежа (матуритет) и доходност до падежа. Последната обикновено се приема за дългосрочен номинален лихвен процент (без да се отчитат други фактори като инфлация, данъци и др.). Дългосрочните правителствени облигации (със срок до падежа 10 години) се предлагат на вторичния пазар, където инвеститорите ги търгуват, според очакванията за покачване или намаляване на цената им. Приема се, че колкото по-висока е доходността до падежа (лихвения процент), толкова по-рискова е облигацията и цената се понижава. Рискът се оценява на база възможността на правителството да изплаща дълговете си. До скоро се смяташе, че правителствените облигации са с нулев риск, но след 2008 година тази идея претърпя генерално преразглеждане.

На горната графика са изобразени дългосрочните лихвени проценти по правителствени облигации на три държави-членки на еврозоната и на две държави-членки на Европейския съюз (ЕС), но все още извън еврозоната. Виждаме, че добре известната ни вече Гърция продължава да се радва на лош кредитен имидж и лихвения процент стремглаво расте. Италия тепърва ще бъде анатемосана като лош длъжник, особено ако не извърши ключови реформи и не започне да си връща прекомерните дългове. По-интересно е обаче да видим нашата си мила родина. Горната графика е един от най-ясните показатели за това, че света (разбирайте, инвеститорите) смята България за стабилна страна със сравнително балансиран бюджет и консервативна фискална политика. Няма спор в това. Или ако някой го води, то е, за да си чеше езика. И това в никакъв случай не е заслуга на настоящето правителство.

Истината е, че от 2001 година насам фискът ни като цяло е управляван сравнително разумно. С някои доста фрапиращи изключения. И какво от това ? Да, инвеститорите считат, че сме стабилни и пример за подражание, но това е само едната страна на монетата. Да обърнем внимание и на другата страна.

Искрен Пенчев e индивидуален инвеститор. Макроикономист

Задавали ли сте си въпроса защо, след като сме толкова добри, страдаме от липса на инвестиции? Аз се сещам за 2 основни причини. Първата е, че държавата ни продължава да се държи неадекватно с ключови инвеститори и да счита данъчните облекчения за създаването на голям бизнес с чужди капитали у нас за анатема. И втората ще прозвучи малко невероятно, но е вярна – инвеститорите просто не искат да рискуват, било то в България, или в Гърция. И така, ние сме много красиви и праведни, гледано отвън. Вътре обаче нещата хич не са розови. Стандартът ни на живот е най-ниският в Съюза, сивият сектор се разраства все повече. Държавата се обезкървява, а до 2025 година малцинствата ще станат мнозинства. Можем безспорно да се хвалим със стабилността си. Но липсва политика на доходите, стимули за увеличаване на вътрешното потребление, липсват реформи в държавните разходи, износът се свива, и социалната политика на държавата ни превръща малцинствата в мнозинства. И това са само част от проблемите, които се крият под привидната стабилност. И колкото и философски да гледаме на нещата, уверявам ви, магистралите няма да ги решат.

автор: Искрен Пенчев

АрументиБГ

Икономика

Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово

Published

on

Нов офис на Изи Пей отвори врати в Габрово. Той се намира в квартал „Трендафила“, на ул. „Тота Венкова“ 12.

Работно време:
*Понеделник – Петък – от 09.00 до 19.00 часа
*Събота – от 09.30 до 13.30 часа.

Зареди още

Икономика

Семинар „Социално предприемачество в действие“

Published

on

Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.

Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.

Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.

В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.

Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.

Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.

В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.

Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.

В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.

В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.

Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.

Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.

Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

Зареди още

Икономика

Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово

Published

on

Нов офис на Изи Пей отвори врати в Габрово. Той се намира в квартал „Трендафила“, на ул. „Тота Венкова“ 12.

Работно време:
*Понеделник – Петък – от 09.00 до 19.00 часа
*Събота – от 09.30 до 13.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица