Свържи се с нас

Култура

Представят Петър Денчев и романа му „Истории в минало време”

Published

on

Петър Денчев

Издателска къща Жанет-45 и галерия „Орловска 10“ представят Петър Денчев и романа му „Истории в минало време”. Събитието ще се състои  днес в галерията „Орловска 10” /ул. „Орловска” 10, Габрово/ от 18.30 часа.

Петър Денчев е роден през 1986 г. във Варна. Завършил е режисура за драматичен театър в НАТФИЗ, София. Автор на къси разкази, публикации в различни списания и вестници („Алтера”, „Капитал Light”, “ЛИК”, „Култура” и др.) и на романа „Тъй както мъж целува жена, която обича” ( Награда за нов български роман „Развитие”, 2007). Има различни награди от конкурси за поезия и проза – „Алтера”, „Веселин Ханчев”, „Южна пролет”. Негови учебни спектакли са гостували на театралните фестивали „Варненско лято”, „Славия” – Белград, „Скена ЪП!” – Прищина. През 2010 г. се дипломира със спектакъла „Слугините” по Жьоне, а през 2011 г. е неговият дебют с „Жената от миналото” от Роланд Шимелпфениг в театър „К.Величков”, Пазарджик.

„…Непреднамерена елегантност и стаяваща се между епизодите поетичност. Разкази за страха, за самотата, извън която човекът изглежда няма съществуване. Тези разкази поставят най-трудния въпрос: от какво е съставен аз-ът?
…Спомени и телесна сетивност, детски преживявания и театър на половете. Едно силно усещане за накърненост трайно се наслагва: кракът го няма, родителят го няма, нещо ценно от миналото го няма…
Човекът в тези разкази е разпилян в поредица от бълнувания и травми.”
Борис Минков

„…Повечето от тези „Истории в минало време“ са монолози и обикновено са не толкова истории, колкото ситуации – тези две особености навярно имат общо с образованието и практиката на автора като театрален режисьор. Начупени парчета живот, в които героите се опитват да съхранят човешките си чувства в един като цяло студен, враждебен и чужд свят; и ако опитът им носи предимно болка и отчаяние, то те предпочитат да кътат и култивират тези емоции. Животът им зависи от това болката да бъде съхранена…“

Пълния текст от Ангел Игов можете да прочетете във вестник „Култура”, Брой 34 (2652), 14 октомври 2011, www.kultura.bg

http://www.kultura.bg/bg/article/view/18842

 Откъс от рецензия:

ИСТОРИИ В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ… Ангел Г. Ангелов

„…Появата на нова книга в литературното пространство не винаги бива забелязана, а дори и да докосне литературно-критическите рецептори, те не винаги реагират, а понякога реагират неадекватно… Белетристичният сборник „Истории в минало време” от Петър Денчев, носещ знака на престижното издателство „Жанет 45”, излезе неотдавна, но вече успя да убеди своите читатели, че в българското литературно пространство се появява талантлив млад писател. Шестнайсетте разказа и новелата, поместена в края на книгата, превръщат това елегантно книгоиздателско произведение в носител на модерна съвременна литература, чиито герои общуват помежду си плахо и ранимо, поетично и същевременно с известен страх. Героите и техните преживявания са разтворени в белетристичните късове, от които са изградени текстовете, така че те се представят пред читателя като монолитни произведения въпреки първоначалното впечатление за известна фрагментарност на повествованието. Отказът на автора от традиционното сюжетно изграждане на текста предоставя на читателя възможността да участва в съзиждането на литературната тъкан и в същото време по един естествен начин се повишава художеството на текстовете. Бягството от буквалната фактологичност, онова ненатрапчиво загатване „какво се случва и какво ще се случи” е една от причините разказите на Петър Денчев да звучат модерно и актуално, в съзвучие със съвременните схващания за днешно разказване…“

Рецензията можете да прочетете в LiterNet
http://liternet.bg/publish2/agangelov/petyr-denchev.htm

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица