Свържи се с нас

Култура

Със здраве да я четете!

Published

on

Поредицата „Благолаж” току-що се попълни със седмата си книжка. В нея са събрани усмивките от 14. Национална среща-наддумване, проведена на 22 май т.г. в зала „Грехът” на Музея „Дом на хумора и сатирата”. Изданието е реализирано по проект, финансиран от Министерството на културата, съорганизатор на проявата. Съставители на сборника са етнолозите от ДХС Венета Козарева и Татяна Цанкова. Илюстрациите са на Йорданка Шиякова, художник в ДХС, а за корица е послужила картината „Приказка” на Румен Гаргов, съхранявана във фонда „Хумор на народите”.

Този път темата, обединила приятелите на българския комичен фолклор, беше СМЕХЪТ Е ЗДРАВЕ! Наддумването се превърна в среща на смехотерапевти от Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Русе, Троян, Търговище; разменяха се стари габровски рецепти, успешно участваха млади приятели на смехотерапията от няколко габровски училища, алхимични смеси от хумористични песни и танци (с лечебна цел) бяха приготвили чаровни габровчета от Представителния детски фолклорен ансамбъл „Габровче”.

Много активно участваха в смехотерапевтичните проучвания редица читалища в страната. По интернет пък бяха получени лековити мехлеми и таблетки от Клуба на българските жени и българските семейства в Хамбург (Германия), а здравословните награди присъди жури от етнолози, фолклористи и психотерапевта Мадлен Алгафари. Специална награда връчиха от РЕКИЦ – Габрово, съорганизатори на наддумването. Научихме много забавни истории и анекдоти, чухме нови габровски вицове, приказки, хумористични песни…

Българинът си пожелава здраве за празник и в делник: за Коледа и Нова година, благослови за здраве се сипят на сватба, когато домът се огласи от бебешки плач, на кръщене, когато изпращат войник, когато се облече нова дреха…

Затова книжка седма от библиотека „Благолаж” е пожелание от здраве да не се отървете, да имате здравето на орлите (или на скалите), юнашко (или сибирско) здраве. Не само това – подсказва и как да постигнете мечтаното здраве: чрез много смях. Смехът, колкото и да е заразителен, няма негативни странични ефекти.

Да, темата на 14. Национална среща наддумване не е случайно хрумване. Лечението чрез смях е известно отдавна, а на много места по света и се практикува. Домът на хумора и сатирата има своя „територия“ в местната болница и там близо две десетилетия прилага – чрез специализираните си изложби – отдавна познатата на медиците смехотерапия. Започната заедно с д-р Тодор Шандурков, известен габровец, автор на поетични книги, един от сценаристите на габровския карнавал, ръководител на Мим театъра в града… В Дома има Стена на смеха, Виц банка, още се помни и голямата изложба „Смехотерапия”. Вярно, няма проведени научни изследвания за ефекта от музейните смехотерапии – никой досега не си е поставял такава цел! Но мислите ли, че един посетител на Веселата къща, който има възможност да види тук към хиляда творби от смеховата култура на народите, при това от няколко вида изкуство, не си тръгва по-ведър, по-жизнен, по-здрав? Ние сме убедени!

Опитайте и вие. А когато посетите някоя от многобройните изложби на Музея, не забравяйте да се отбиете на щанда за сувенири, откъдето можете да си купите кн.7 от библиотека „Благолаж” „Смехът е здраве!” – чудесен подарък за коледните и новогодишни празници.

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица