Икономика
Еврото в България: Какво печелим и защо е важно за джоба ни?
Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.
Напоследък сме свидетели на противоречиви новини и факти относно приемането на еврото. Влизането на България в Еврозоната не е просто “събитие” от новините, а икономическа промяна, която ще усетим в ежедневието си чрез по-евтини кредити, по малко такси за бизнеса и по-голямо доверие в държавата ни. От 1 януари 2026 г. официално преминахме към еврото при добре познатия ни курс 1 евро = 1.95583 лева. Относно митът за загубата на “независимия лев” – важно е да кажем истината – това не отговаря на реалността, тъй като чрез Валутния борд левът ни от десетилетия е номинал на европейската валута.
Най-голямата полза за икономиката е по-ниската цена на финансиране. Когато държавата е част от Еврозоната, валутният риск изчезва и инвеститорите оценяват страната ни като много по-предвидима. Това води до по-добри условия по държавния дълг и по-лесен достъп до кредит за фирмите и домакинствата. Резултатът е видим: повече инвестиции в нови машини, технологии и енергийна ефективност. А там, където има реални инвестиции, неизменно следват по-висока производителност и догонващи европейски нива заплати.
Втората голяма полза е свързана с банковите транзакции. С приемането на еврото отпадат разходите по обмен на валута и несигурността при разплащания с партньори от ЕС. За износителите това означава по-точно планиране и край на загубите от курсови разлики. За туризма и услугите – по-лесно плащане и по-малко такси. За хората – по-малко разходи при пътувания, онлайн покупки и преводи. Макар това да изглеждат като дребни суми за цялата икономика, те се равняват на около 500 млн. лева годишно, които буквално изчезваха, сега остават в бизнеса и в джоба на потребителя.
Еврозоната е мощен сигнал, че правилата в България са ясни и инвестиционният риск е нисък. Това ни прави далеч по-конкурентни в битката за нови заводи, логистични бази и инженерни центрове. Подобни инвестиции не са абстракция – те означават нови поръчки за местните подизпълнители и стабилна заетост в регионите извън столицата. Нещо повече, като част от Евросистемата, България вече има „мрежа за сигурност“ и директен глас там, където се вземат големите решения за финансовата стабилност на континента. Често срещаните страхове около еврото звучат стряскащо, но цифрите ги опровергават. Твърдението, че курсът може да бъде променен в наш ущърб или да има свръхинфлация е невярно – курсът е юридически фиксиран, а опитът на държави като Хърватия също успокоява. Според данни на Eurostat, влиянието върху инфлацията в първите месеци е било минимално и временно, а Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че влиянието върху цените е било едва 0,4%.
Реалният риск не идва от самата валута, а от отделни случаи на некоректно закръгляне. Ето защо ключови са строгият контрол, институционалните санкции и нашата информираност като потребители.
Еврото не е чудо, което ще ни направи богати за един ден, но е мощен ускорител. По-евтиният капитал, премахването на излишните разходи и по-високото доверие са инструментите, които дават шанс на българската икономика да расте по-бързо, а на доходите – най-после да настигнат средните за Европа.
Икономика
Местните бизнеси губят клиенти, заради липса на маркетинг стратегия

Въпреки че все повече местни бизнеси присъстват онлайн, голяма част от тях продължават да разчитат основно на реклама „от уста на уста“ и случайни публикации в социалните медии. Това показва проучване на габровската дигитална агенция market tackle сред фирми от региона.
Според наблюденията, 70% от местните бизнеси нямат ясна маркетингова стратегия, като 40% от тях не работят със специалисти в сферата на дигиталния маркетинг. В резултат на това много фирми губят потенциални клиенти, без дори да осъзнават причината.
„Много собственици вярват, че ако услугата им е добра, клиентите ще дойдат сами чрез препоръки. Истината е, че днес хората първо търсят онлайн, сравняват, проверяват мнения и чак тогава избират“, коментира Мирена Колева, собственик на market tackle.
Неефективно изразходване на бюджети
Най-честият проблем не е липсата на бюджет, а липсата на посока. Много фирми инвестират време и средства хаотично, без анализ какво реално носи резултат.
Често маркетингът се свежда до „пускане на постове“ или “спонсориране на публикации” без реална стратегия как бизнесът да достига нови клиенти и да изгражда доверие.
Според проучването, голяма част от местните фирми имат поне едно слабо звено, като:
- остарели сайтове;
- неактивни страници;
- липса на Google присъствие;
- реклами без конкретна цел;
- липса на последователна комуникация с клиентите.
Променени потребителски нагласи
Дори при традиционни местни бизнеси като ресторанти, магазини, салони, сервизи или медицински услуги, изборът на клиентите все по-често започва онлайн. Все повече потребители търсят мнения в Google, релевантно съдържание, което резонира с техните потребности, бързина при обратната връзка, надеждност и актуалност на бизнеса онлайн.
Ако една фирма липсва или изглежда неподдържана онлайн, клиентът често избира конкурент, дори услугата да не е по-добра.
Как местните бизнеси да растат?
Според експертите в market tackle именно местните бизнеси имат най-голям потенциал за растеж, когато използват правилно дигиталните канали.
Изграждането и следването на ясна маркетингова стратегия не е привилегия за избрани бизнеси, тя е задължителна за всеки бранд, който иска да се развива. “Често се смята, че работата по един канал, например създаването на съдържание за социалните медии, е цялостна услуга, която ще направи чудеса и не е необходимо друго. За съжаление това не е така. Онлайн, та дори и офлайн, присъствието и имиджът на един бизнес не се градят само със съдържание. Съдържанието е едно от парчетата на пъзела. За да се разкрие цялостната картина са необходими правилно таргетирана реклама, добра и уеднаквена комуникация на бранда, изграждане на доверие.“, добавя още Мирена Колева.
Икономика
2 427 данъчни декларации са подадени в офис на НАП в Габрово

Над 2 400 юридически лица, отчитащи дейността си пред офис на НАП Габрово, вече са изпълнили задължението си и са подали годишни данъчни декларации.
Времето изтича – крайният срок е 30 юни. До тази дата своите декларации трябва да подадат и едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане.
Те дължат и окончателни осигурителни вноски, декларирани с Образец № 6. Декларирането става единствено по електронен път – през сайта на НАП с ПИК или електронен подпис.
Данъците могат да се платят онлайн, в банка или с пощенски запис. Допълнителна информация можете да намерите тук.

Икономика
Област Габрово продължава да се топи: Всеки трети жител е пенсионер

*Автор на използваното фоново изображение е Светломир Христов.
Област Габрово продължава да губи население с тревожни темпове, а демографската картина в региона става все по-тежка. Това показват данните за 2025 година, оповестени от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, според които областта вече е сред най-застаряващите в цялата страна.
Към края на миналата година жителите на областта са 92 722 души, с 1 095 по-малко спрямо година по-рано. Зад сухата статистика обаче се крие далеч по-сериозен проблем, а именно, че бързото застаряване и свиване на населението поставя под въпрос бъдещото развитие на региона.
Данните показват, че над 30% от хората в областта са на възраст над 65 години. Това означава, че почти всеки трети жител е пенсионер. По този показател Област Габрово е на трето място в страната, изпреварвана единствено от Област Видин и Област Смолян.
В същото време децата до 15-годишна възраст са едва 11.5% от населението. Средната възраст в региона вече достига 49.6 години, стойност, която ясно показва задълбочаващото се демографско остаряване.
Особено тревожна е ситуацията с трудоспособното население. На всеки 100 души, които излизат от пазара на труда, се падат едва 58 млади хора, които тепърва навлизат в него. Този дисбаланс поставя сериозни въпроси пред бизнеса, икономиката и устойчивостта на социалната система през следващите години.
Продължава и спадът при раждаемостта. През 2025 година живородените деца в областта са по-малко спрямо предходната година, а средният брой деца, които една жена ражда през живота си, пада до 1.66. Това остава далеч под нивото, необходимо за естествено възпроизводство на населението.
Въпреки че смъртността бележи лек спад, тя остава изключително висока – 20.7 промила. По този показател областта отново е сред първенците в негативната национална статистика.
Най-тежка е картината в Трявна, където повече от една трета от населението е над 65 години. Най-благоприятна остава структурата в Севлиево, макар и там тенденцията също да е негативна.
Демографските процеси в Област Габрово от години вървят в посока на обезлюдяване, но новите данни показват, че кризата вече придобива критични размери. Все по-малко млади хора, все по-възрастно население и все по-сериозен недостиг на работна сила. Това е реалността, пред която регионът е изправен днес.

-
Кримипреди 2 дниСгащиха непълнолетен, посегнал на кутия с дарения в Габрово
-
Новинипреди 2 дниВодата под контрол: РЗИ – Габрово следи качеството ѝ след наводненията!
-
Новинипреди 2 дни„Янтра“ излиза за исторически шанс срещу „Септември“
-
Новинипреди 2 дниДнес ще излязат резултатите на водата от засегнатите при наводненията райони
-
Кримипреди 2 дниПроверяват пръчка на Държавната психиатрична болница в Севлиево
-
Любопитнопреди 2 дниКакви обувки ще бъдат модерни този сезон?
-
Любопитнопреди един денГаброво с мащабен празник за Деня на детето (Програма)
-
Кримипреди 2 дниЗадържаха рецидивист на място, намъкнал се в апартамент да краде






