Свържи се с нас

Икономика

Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

Published

on

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.

Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.

То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.

В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.

Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.

С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.

Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.

Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.

Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.

Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.

Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.

В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.

Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.

Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.

Икономика

Мирослав Дончев влезе в ръководството на „Соларна Академия България“

Published

on

Поредно високо признание за бизнеса и експертизата в региона! Управителят на утвърдената компания „Интер Пауър“, Мирослав Дончев, бе избран за член на Управителния съвет на престижното Сдружение „Соларна Академия България“.

Решението бе взето на 14 май по време на редовното Общо събрание на организацията, което събра водещи имена и компании от ВЕИ сектора у нас. По време на срещата бе направен детайлен отчет на реализираните инициативи през изминалата година и бяха начертани приоритетите пред слънчевата енергетика в България.

Основен фокус на Сдружението остава развитието на фотоволтаичния сектор, обучението на специалисти и внедряването на добри европейски практики в сферата на възобновяемата енергия.

Новото ръководство на Сдружението е избрано с мандат от пет години. Председател на Управителния съвет е д-р инж. Веселин Тодоров, а редом с Мирослав Дончев като представител на „Интер Пауър“, в съвета влизат още Светослав Младенов („Смарт Енерджи Груп“) и представители на „ВВТ Инженеринг“ ЕООД. Изборът на Мирослав Дончев в управленския орган на Академията е ясен знак за доверието към опита на „Интер Пауър“ и приноса на компанията за зелената трансформация.

В новата си роля, Дончев ще има възможността активно да допринася за разширяването на дейността на организацията, укрепването на ключови партньорства и утвърждаването на „Соларна Академия България“ като водещ образователен и експертен център, подпомагащ устойчивото развитие на соларния сектор в цялата страна.

Търсите ли сигурен партньор по пътя към енергийната независимост? Възползвайте се от лидерския опит и доказания професионализъм на екипа на „Интер Пауър“. Без значение дали планирате изграждане на фотоволтаична централа за дома или за бизнеса си, експертите на компанията ще ви предложат индивидуални, високоефективни и устойчиви решения.

Направете първата стъпка към по-чисто и по- рентабилно бъдеще още днес! За професионална консултация и повече информация, свържете се с екипа на „Интер Пауър“:

  • адрес: гр. Габрово, ул. „Брянска“ №58 (Административна сграда и шоурум)
  • Телефон: 0893 556 772
  • Уебсайт: inter-power.eu
  • Имейл: info@inter-power.eu
Зареди още

Икономика

Gabrovo Digital Summit показва технологичното бъдеще на Габрово

Published

on

Защо една ИТ конференция е толкова важна за Габрово?
Отговорът се крие в ДНК-то на града, който още от времето на „българския Манчестър“ се развива благодарение на иновациите и предприемаческия дух. Днес, в ерата на изкуствения интелект, Gabrovo Digital Summit се превръща в естествено продължение на този завет, като свързва традициите ни с икономиката на бъдещето и разкрива нови перспективи.

Събития като Gabrovo Digital Summit са ключови за местната общност – те събират на едно място водещи имена от технологичния сектор, които рядко могат да бъдат срещнати извън най-големите национални форуми, вдъхновяващи личности и доайени в областта на информационните технологии. Конференцията е насочена както към ученици и студенти, така и към предприемачи и доказани специалисти, създавайки безценна възможност за обмен на знания, идеи и опит.

Събитието ще се проведе за седми път в зала „Възраждане“ в Габрово, затвърждавайки позицията си като най-голямата технологична конференция в Централна България. Зад инициативата стоят млади и амбициозни хора от ИТ сферата. Организатори са JAKALA – международна компания с присъствие в Габрово и дългогодишен опит в сферата на технологиите, данните и дигиталната трансформация, начело с Божидар Бошнаков – човекът-двигател зад инициативата.

На 20 юни Габрово отново ще бъде място за среща на идеи, технологии и хора с визия за бъдещето – запазете своето място още днес!

Участието в конференцията е напълно безплатно, но изисква предварителна регистрация на адрес: https://tinyurl.com/2hmnjsjs.

Зареди още

Икономика

Дигитални треньори ще подпомагат използването на модел за зрялост на МСП за въвеждане на ИИ

Published

on

Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот. Ръководителите на МСП обмислят внедряването на решения, базирани на ИИ, но не са сигурни дали използването на такива решения е подходящо за тяхната фирма.

Каква е готовността на фирмата за въвеждане на ИИ, какви организационни дейности трябва да направи, каква е готовността на персонала – знания, умения, психологически нагласи и съпротиви, колко ще струва и има ли достатъчно ресурси? – това са само част от въпросите, на които моделът за зрялост помага да се намерят отговори.

Моделът за зрялост на МСП за въвеждане на ИИ (моделът за зрялост за ИИ) е разработен в рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE, в който Габровската търговско-промишлена палата е партньор. В проведения семинар в Габрово представители на МСП, на Дигиталния хъб, на регионални и местни власти, както и преподаватели от Техническия университет в Габрово се запознаха с модела за зрялост. Разгледан беше пример за прилагане във фирма в Германия и практически насоки как да се анализират получените резултати от прилагането му от гледна точка на дигиталния треньор. Предвижда се пилотното тестване на модела за зрялост в пет български фирми.

В рамките на проекта се разработват и модули за самообучение на дигиталните треньори в редица направления – ИИ в производството, ИИ в услугите, ИИ и управление на човешките ресурси, Компютърно виждане, ИИ и устойчивостта (разработва се от България) и др. Предвижда се оценка на ролята на учебните фабрики в този процес, както и разработване на учебни модули, които могат да се приложат в средното образование. Водеща организация е Институтът за трудово-правни науки към Рурския университет в Бохум, Германия. Включена е и учебната фабрика към университета. Останалите партньори са университети, търговско-промишлени палати и консултантска фирма от Франция, Унгария, Гърция. Повече – на сайта на проекта.

Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение 2024 от 2024 до 2027 г. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на Изпълнителната агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA носят отговорност за тях.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица