Свържи се с нас

Икономика

Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

Published

on

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.

Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.

То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.

В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.

Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.

С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.

Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.

Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.

Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.

Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.

Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.

В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.

Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.

Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.

Икономика

Работа за сериозни хора над 55!

Published

on

Габровска фирма, с отлична репутация, търси да назначи отговорен човек над 55-годишна възраст за работа в производството си.

Не се изисква специална квалификация, достатъчна е основна техническа грамотност, а най-ценени са желанието за работа и стремежът към развитие.

За положения труд се предлага добро финансово възнаграждение, пълни осигуровки, постоянен трудов договор и стандартен 8-часов работен ден.

За връзка: +359 88 954 3686.

Зареди още

Икономика

Започва трансформацията на Централния общински пазар

Published

on

Община Габрово възложи на „Агенция Дизайн и Архитектура“ АД изработването на инвестиционния проект и упражняването на авторски надзор за реконструкцията и модернизацията на Централния общински пазар, след като дружеството спечели обществената поръчка.

С този избор започва пътя към реалната трансформация на едно от най-значимите пространства в сърцето на града, което дълги години е било в амортизирано състояние и е загубило своята привлекателност за жителите, младите хора и гостите на Габрово.

Проектът предвижда изготвяне на пълния инвестиционен работен проект във всички необходими части – архитектура, конструктивни решения, електро- и ВиК инсталации, енергийна ефективност, ОВК, благоустройство, паркоустройство, пътна инфраструктура и организация на движението.

Това е първата стъпка към създаването на съвременна, функционална и устойчива среда, която да отговори на политиките на Габрово като един от климатично неутралните градове в Европа.

„Работим за това Общински пазар Габрово да има съвсем ново развитие, което ще отрази много от традициите, но по начин, който ще бъдат осъвременени и ще направят мястото наистина привлекателно“, подчерта кметът Таня Христова.

По време на срещата между кмета и екипа на изпълнителя арх. Пантелеев представи концепцията, върху която се работи. Тя запазва качествата на пазара, но ги надгражда чрез модерни решения, които да отговорят на съвременните нужди на търговците и гражданите.

Предвижда се ново покритие със зелен покрив, което да създаде устойчив микроклимат и да позволи комфортна работа през най-горещите и най-студените дни. Щандовете и павилионите ще бъдат разположени под това покритие, а пространството ще включва зона за рекреация с водна площ около съществуващите липи, кафе с обществени тоалетни и напълно достъпна среда.

Паркингът ще бъде модернизиран с фотоволтаични навеси, които ще генерират енергия за нуждите на пазара, а калканите на околните сгради ще бъдат трансформирани чрез нови обеми, които ще приютят магазини, павилиони и помощни помещения на второ и трето ниво.

Според арх. Пантелеев концепцията цели пазарът да се превърне не само в място за търговия, но и във вторичен градски център – пространство за социални контакти, културни събития и качествена пешеходна среда.

Представената визия отговаря пряко на очакванията на габровци, изразени в допитването от 2025 година. Жителите, търговците и потребителите посочиха необходимостта от благоустрояване на прилежащите улици и пространства, подобряване на транспортната достъпност и паркирането, създаване на пазар за местни производители и занаятчии, оформяне на комплексно публично пространство за търговия, услуги, събития и отдих, както и осигуряване на комфортна, сигурна и модерна среда.

Концепцията на арх. Пантелеев отразява именно тези очаквания – чрез достъпност, зелени решения, нови зони за рекреация, модерна инфраструктура и условия за местни производители, тя изпълнява ключовите обществени приоритети.

Този проект става възможен след финализирането на дългогодишната сага за собствеността на Централния пазар. През 2024 година, след 14 години трудности и съдебни спорове с дружество „Пазари“, Община Габрово успя да си върне пълните права върху терена. Това се случи след предложението на кмета Таня Христова, подкрепено от Общинския съвет, което позволи Общината да придобие собствеността чрез прихващане на дължими обезщетения и последващо закупуване на имоти и съоръжения.

Така бяха придобити поземлен имот от 417 кв. м със сграда, три павилиона, слънцезащитно съоръжение и метални щандове, което увеличи потенциалната търговска площ и отвори пътя към модернизацията. „Габровци заслужават да се радват и гордеят със съвременен и функционално удобен градски пазар, който по подобаващ начин се вписва в архитектурната среда, духа и характера на централната градска зона“, каза тогава кметът Христова.

Предстои изработването на два идейни проекта, които ще бъдат представени и обсъдени с обществеността. След тази фаза ще започне подготовката на работния проект, включващ техническите решения и детайлите за реализация. Изборът на изпълнител и ясната визия за развитие поставят на фокус една от най-значимите градски трансформации през последните години – създаването на модерен, устойчив и жив градски пазар, който да бъде притегателно място за търговия, култура, социални контакти и градски живот.

Зареди още

Икономика

Липсата на кадри е сред водещите проблеми на работодателите

Published

on

Работодателите в област Габрово все още посочват недостига на кадри като основен проблем. Това става ясно от анкетното проучване, проведено от Агенция по заетостта в периода 28 май – 3 юли 2026г. Данните бяха представени на редовно заседание на Постоянната комисия по заетост, което се проведе под председателството на заместник областния управител Андрей Николов.

В представителната извадка са включени 165 работодатели, като 62 от тях взеха участие в анкетата. Според резултатите през следващите 12 месеца работодателите в областта ще търсят работници и специалисти предимно в секторите на преработващата промишленост, здравеопазването, строителството и транспорта.

Най-голямо търсене се очаква за шивачи, монтьори на енергийни съоръжения и инсталации, работници в производството на облекло, медицински сестри, лекари, строителни инженери и мотокаристи. Заявена е и потребност от работници без специална квалификация.

Сред основните причини за недостига на кадри работодателите открояват липсата на кандидати за свободните работни места, недостига на квалифицирани специалисти и несъответствието между уменията на търсещите работа и изискванията на бизнеса.

Наред с професионалната квалификация все по-голямо значение придобиват и т.нар. „меки умения“ – дисциплина и самоконтрол, умения за работа в екип, комуникативност, адаптивност и способност за решаване на проблеми.

Резултатите от проучването потвърждават, че демографските процеси, застаряването на населението и недостигът на квалифицирани кадри остават сред най-сериозните предизвикателства пред икономическото развитие на област Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица