Свържи се с нас

Икономика

Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

Published

on

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.

Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.

То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.

В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.

Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.

С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.

Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.

Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.

Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.

Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.

Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.

В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.

Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.

Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.

Икономика

Габрово оптимизира светофарите: Осем кръстовища под лупата на урбанистите

Община Габрово предприема сериозни стъпки към по-безопасен и интелигентен градски трафик. Новите решения бяха представени пред специализиран съвет в началото на април.

Published

on

Съветът за устойчиво градско развитие на Габрово проведе заседание, на което градът показа амбициозни планове за трансформация на уличното движение. В центъра на дискусията бяха резултатите от мащабно изследване на осем ключови кръстовища в града, което постави началото на нова страница в управлението на градската мобилност.

Цифрата осем невинаги е голяма, но в случая е красноречива. Именно толкова стратегически кръстовища в Габрово бяха подложени на подробен анализ в рамките на европейски проект за иновации в активната мобилност и зелените градски решения. Изследването не е формално упражнение. То включва измерване на реалния трафик в различни часови диапазони, картографиране на конфликтните точки между автомобили, пешеходци и велосипедисти, и систематично събиране на данни, на базата на които да бъдат взети информирани решения.

Резултатите са категорични. Интензивността на движение се различава съществено в зависимост от часа на денонощието, а съществуващата организация на светофарните цикли не отразява тази реалност.

Изследването не е самоцел. На базата на събраните данни са разработени нови циклограми – технически планове, които определят продължителността и последователността на светофарните фази. Новите циклограми са съобразени с реалното натоварване на всяко кръстовище в конкретния час от деня, вместо да следват унифициран шаблон.

Очакваният ефект е конкретен, а именно намаляване на конфликтните точки между превозните средства и уязвимите участници в движението – пешеходци и велосипедисти, като следствие, значително повишаване на безопасността на движение. Това е особено важно в контекста на европейските цели за нулева смъртност по пътищата, към които България все още изостава.

Паралелно с оптимизацията на циклограмите, Общината представи и нова интелигентна система за управление на трафика. Тя включва камери за преброяване и наблюдение, специализиран аналитичен софтуер и което е новото – възможност за централизирано управление на светофарите в реално време.

Подобен подход позволява гъвкава реакция при извънредни ситуации, обществени събития или промени в трафика.

Зареди още

Икономика

Мирослав Дончев бе сред ключовите участници на Forbes Sustainability

Published

on

Устойчивото лидерство и зеленият преход вече не са просто морален ангажимент, а категорична икономическа необходимост. Около това послание се обединиха над 40 лектори и повече от 200 гости по време на тазгодишното издание на Forbes Sustainability Forum, което се проведе на 19 март в София. Форумът събра на едно място бизнес лидери, инвеститори и експерти, за да обсъдят решенията, които оформят икономиката на утрешния ден.

Сред ключовите участници, които привлякоха вниманието на аудиторията, бе Мирослав Дончев. Присъствието на габровския предприемач и основател на компанията „Интер Пауър“ доказа, че местният бизнес не просто следва тенденциите, а активно участва в задаването на посоката за националната енергийна трансформация.

Мирослав Дончев взе участие в един от най-очакваните панели на форума – дискусията на тема: „Готови ли са ВЕИ да гарантират икономическа сила и енергийна независимост?“. Заедно с други водещи експерти в сектор енергетика, габровският предприемач сподели своя дългогодишен практически опит при изграждането на индустриални соларни централи.

В своето изложение Дончев подчерта, че самото изграждане на фотоволтаична централа вече не е достатъчно, за да гарантира конкурентоспособност. „Един бизнес би бил много по-устойчив, ако съчетае инсталирането на ВЕИ с батерийни системи за съхранение и правилно менажиране на тази енергия. Този, който управлява енергията, е много по-важен от този, който само я произвежда“, заяви от сцената той.

Воден именно от нуждата на бизнеса да се справи с високите сметки за ток, Мирослав Дончев, като съосновател на OptiSol, вече предлага работещо решение на тези предизвикателства. Той подчертава, че най-критичният момент при инвестицията в индустриална соларна централа е правилното оразмеряване на батерията. Никой собственик на бизнес не иска да инвестира в скъпо оборудване и батерия, които няма да използва пълноценно.

За да елиминират този риск, Дончев и неговият екип са разработили механизъм за най- точно изчисление на реалните нужди на всяко предприятие. Чрез софтуера OptiSol енергията се менажира интелигентно в реално време – системата сама „преценява“ кога да съхранява в батериите и кога да консумира, за да извлече максимална икономическа полза и да превърне соларната централа от пасивен актив в печеливш инструмент.

По време на форума Дончев не спести и градивната критика към настоящата нормативна уредба, посочвайки че законодателството в момента е твърде „тромаво“ за инвеститорите. Според него е нужна по-гъвкава държавна политика, за да може зеленият преход да се случи по-бързо и ефективно за българските предприятия.

В заключение, Мирослав Дончев посъветва бизнесите да не се фокусират единствено върху мащаба на централата, а да търсят партньори, които разбират профила им на потребление. Събитието на Forbes ясно показа, че иновативното бизнес мислене има силни корени в Габрово в лицето на „Интер Пауър“.

Ако високите сметки за ток са проблемът, който спира растежа Ви, екипът на Мирослав Дончев е Вашият доверен партньор. Те ще разберат от какво точно има нужда Вашият бизнес, ще оразмерят правилно батерийната Ви система и чрез OptiSol ще я управляват така, че да печелите Вие. Не оставяйте енергийните си разходи на случайността.

Свържете се с тях:
Адрес: гр. Габрово, ул. „Брянска“ №58
Телефон за връзка: 0893 556 772
Електронна поща: info@inter-power.eu
Уебсайт: www.inter-power.eu

Интер Пауър: Умното управление на Вашата енергия.

Зареди още

Икономика

Габровският предприемач Мирослав Дончев ще участва на престижен форум

Published

on

Мирослав Дончев, управител на габровската компания „Интер Пауър“, е сред ключовите участници във Forbes Sustainability Forum 2026 — събитие, поставящо устойчивостта в центъра на икономическия дебат в България.

На 19 март в Joy Station, София, Дончев ще вземе думата в една от най-актуалните дискусии на форума — дали възобновяемите енергийни източници могат да гарантират едновременно икономическа стабилност и енергийна независимост.

Неговата гледна точка е тази на практика: управител на компания, изградила бизнес модел върху фотоволтаични системи, LED осветление и енергийна ефективност, Дончев ще коментира как развитието на ВЕИ сектора променя енергийната карта на региона и какви са реалните възможности на бизнеса да ускори този преход. Участието му е повече от символично.

Във форум, доминиран от имена на мултинационални корпорации и столични организации, габровският предприемач представлява регионалния бизнес — и доказва, че устойчивото лидерство не е привилегия на големите играчи.

Forbes Sustainability Forum надгражда три успешни издания на Forbes ESG Summit и тази година работи под мотото „Лидерите на устойчивото бъдеще — от морален дълг до икономическа необходимост“.

Темата отразява зрялост в корпоративното мислене: устойчивостта вече не е въпрос на имидж, а на конкурентоспособност и дългосрочен растеж.

Наред с Дончев на събитието ще говорят представители на Schneider Electric, Yettel Bulgaria и Junior Achievement Bulgaria, а форумът ще бъде открит и воден от журналиста Светослав Иванов.

В свят, в който енергийните предизвикателства преначертават икономическите граници, гласът на предприемачи като Мирослав Дончев е не просто добре дошъл — той е необходим.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица