Докато Пари Сен Жермен се готви да се изправи срещу Интер Милано във финала на тазгодишната Шампионска лига, футболните фенове по целия свят ще се питат дали парижаните най-накрая ще успеят да прекъснат европейската си проклятие.

От придобиването си през 2011 г. ПСЖ събра едни от най-талантливите играчи в историята на футбола, но трофеят на Шампионската лига продължава да им убягва. Въпреки това, отборът на Луис Енрике заминава за Бавария като фаворит срещу Интер според LiveScore Bet Sports Betting, но знае, че „нерадзурите“ имат богат опит, достигайки финала през 2023 г.

Шампионите на Лига 1 са били близо до успеха и преди. Тъжната загуба от Байерн Мюнхен на финала през 2020 г. под ръководството на Томас Тухел показва колко близо са били до славата, но те далеч не са единственият футболен гранд, който е паднал на последната пречка.

В тази статия ще разгледаме някои от най-добрите отбори, които не са успели да пресекат финалната линия в Шампионската лига.

Байер Леверкузен
През 2002 г. Байер Леверкузен беше на три победи от безсмъртието. Момчетата на Клаус Топмолер се бореха за безпрецедентен требъл: Бундеслигата, Купата на Германия и Шампионската лига. Сред талантливите им играчи беше и българинът Димитър Бербатов, чиито умения и изключителна техника го превърнаха в любимец на феновете.

Германският отбор достигна финала на Шампионската лига в Глазгоу, където се изправи срещу галактиковете на Реал Мадрид. Последва огромно разочарование. Зинедин Зидан с невероятен удар с левия крак, считан за един от най-красивите голове в историята на Шампионската лига, обрече Леверкузен на поражение с 2:1.

За да влоши още повече положението си, отборът завърши втори и в двете вътрешни първенства, което му донесе неласкателното прозвище „Neverkusen“ (Никогакузен) и го превърна в първия отбор, достигнал три големи финала в един сезон, без да спечели нито един от тях.

Монако
Пътят на Монако в Шампионската лига е белязан от две забележителни кампании, всяка от които демонстрира способността на клуба да развива изключителни таланти.

През 2004 г. отборът на Дидие Дешан шокира футболния свят, като елиминира Реал Мадрид и Челси по пътя си към финала.

Фернандо Мориентес и Лудовик Жули завладяха въображението на неутралните фенове по целия свят. В крайна сметка обаче те отстъпиха на тактически изкусния отбор на Жозе Моуриньо Порто във финала.

13 години по-късно отборът на Леонардо Жардим се превърна в най-вълнуващия отбор в Европа. Съставът му беше пълен с таланти: Килиан Мбапе, Бернардо Силва, Фабиньо и Радамеал Фалкао, който се радваше на ренесанс след контузия на предната кръстна връзка – всички те се обединиха, за да създадат един от най-забавните отбори в историята, достигайки полуфиналите.

И двата отбора на Монако показаха футбола в най-радостната му форма, но научиха суровия урок, че забавлението не винаги е равно на трофеи.

Арсенал
Отборът на Арсенал от 2006 г. под ръководството на Арсен Венгер беше много близо до европейската слава. След като достигна финала в Париж, без да допусне нито един гол в елиминационните фази, Арсенал започна обещаващо срещу Барселона, когато Сол Кембъл изведе отбора напред с гол с глава.

Въпреки това, ходът на мача се промени драстично, когато вратарят Йенс Леман беше изгонен рано, оставяйки Арсенал да се бори с десет души през по-голямата част от мача. Въпреки героичните усилия в защита, качеството на Барселона в крайна сметка надделя и късни голове на Самуел Ето’о и Жулиано Белети разбиха сърцата на Арсенал.

Постигнатото полуфинално участие през този сезон беше най-близкото до титлата от 2009 г. насам, което подсказва, че Арсенал може би най-накрая се завръща в елита на Европа под ръководството на Микел Артета.

Валенсия
В началото на новото хилядолетие Валенсия се утвърди като един от най-добрите отбори в Европа под ръководството на Хектор Купер. Испанският отбор достигна два поредни финала в Шампионската лига през 2000 и 2001 г., но два пъти остана на второ място, след като загуби от Мадрид, а след това и от Байерн Мюнхен в дузпи.

Въпреки разочарованието в Европа, Валенсия доминираше в страната, печелейки титлата в Ла Лига през 2002 и 2004 г. под ръководството на Рафаел Бенитес. Въпреки това, трофеите в витрината на Местая събират прах през последните години, тъй като финансови проблеми попречиха на амбициите на клуба.