Свържи се с нас

Култура

55 години от първия брой на периодичен сборник „Мизия“

Published

on

През 1959 г. по предложение и настояване на Кольо Атанасов – библиотекар, читалищен деятел, писател, журналист във в. „Балканско знаме” и кореспондент на БТА, се създава Клуб на културните дейци в Габрово.

В него се представя план от Кольо Атанасов с набелязани 55 теми за развитие на творческата литературна и художествена дейност в Габрово и Габровския край.

Снимка на Кольо Атанансов със Стефан Фъртунов и Мария Тоска
Стефанова, 1960 г.

С помощта на Бочо Обретенов, родом от с. Димча, който работи в издание „Народна младеж”, се изисква разрешение да се издава литературен свитък към вестника. В началото на 1970 г. Цвятко Йовчев – поет и писател, напуска редакцията на в. „Балканско знаме” и заедно с Кольо Атанасов и Иван Венков – писател и журналист – полагат основите на литературния свитък „Мизия”, по-късно прераснал в алманах „Зорница”.

Снимка на екипа на алманах „Зорница”, 1975 г.

В свитъка се публикуват художествено-документални произведения от български поети и писатели като: Елисавета Багряна, Младен Исаев, Слав Христов Караславов, Андрей Германов и др. с главен редактор Кольо Атанасов и редакционна колегия – за 1970 г. Атанас Смирнов, Иван Венков, Иван Врачев, Никола Николов, Николай Димков и Цветан Йовчев с главен редактор Кольо Атанасов и редакционна колегия – за 1970 г. Атанас Смирнов, Иван Венков, Иван Врачев, Никола Николов, Николай Димков и Цветан Йовчев. През 1971 г. остава същия главен редактор и редакционна комисия, като на мястото на Никола Николов е назначен Стефан Фъртунов.

Снимка от обсъждане на белетристични книги на млади автори в
алманах „Зорница”, 1975 г.

За издаване на свитъка са отпуснати средства, както от Клуба на културните дейци, така и от промишлените предприятия в града.

Литературен свитък „Мизия” – издание на Клуб на културните дейци и
Кабинета на литературния работник – Габрово, година I, март 1970 г., книжка I

Литературният свитък „Мизия” има всички предпоставки за развитие, но от Комитета по печат – София се забранява отпечатването му под претекст, че публикациите в свитъка са слаби и некачествени. Кольо Атанасов търси съдействието на в. „Народна младеж“, където има решение да се издават сборници „Сезони“, които да излизат в четири книжки годишно. Един от тези сборници „Сезони“ е литературно- художествен алманах „Зорница“. Той излиза като луксозно списание с репродукции на художници и литературно-художествени произведения на писатели.

Отговорен редактор на алманаха през 1973 г. е Кольо Атанасов, зам. отговорен редактор Иван Венков и редколегия Руси Божанов, Методи Владимиров, Андрей Германов, Владимир Голев, Рангел Игнатов, Слав Христов Караславов, Давид Овадия, Станислав Севриев, Атанас Смирнов и Атанас Стойнов.

Илюстрация от Илия Пашов – художник, предоставена за публикуване в
алманах „Зорница”, б.д.

През 1975 г. от редакционната колегия напускат Рангел Игнатов и Атанас Стойнов. Същите се заменят от Димитър Горсов, Евтим Евтимов, Салис Таджер и Янислав Янков. Литературно-художествен алманах „Зорница“ – Габрово от 1972 до 1977 г. издава по две книжки годишно. Благодарение на неговото издаване и дейността на Дружеството на писателите в Габрово се провеждат много творчески конференции и се обсъждат плановете на издателствата. В Алманах „Зорница“ се публикуват текстове на млади писатели и от Шумен, Стара Загора, Бургас, Казанлък, Варна, Пловдив и други градове.

След 1977 г. започва един спад с издаването на алманаха. Същият се отдалечава от основната си концепция – национално издаване на младите писатели. Започва издаването на една книжка годишно, обозначена с номерата на два броя.

Литературно-художествен алманах „Зорница”, книга 3 от 1973 г.

Във връзка с издаването на първи брой на литературен свитък „Мизия” Държавен архив – Габрово представя във витрина оригинални документи, които отразяват дейността на свитък „Мизия” и алманах „Зорница”. Включени са писма от Иван Мартинов – български писател-белетрист и мемоарист до Цвятко Йовчев с препоръки по усъвършенстването на алманах „Мизия”, както и от Кирил Борисов – поет за публикуване на негови стихотворения в сборника. Представени са и две пълни годишни издания на литературно списание „Мизия” за 1970 г. и 1971 г., снимки на Кольо Атанасов – редактор и заместник главен редактор на свитък „Мизия“ в периода 1970-1977 г. с Ружа Велчева, Надежда Катевска, Николай Димков, Стефан Фъртунов, Мария Тоска Стефанова и Емил Розин, снимки на екипа на алманах „Зорница” през 1974 г.

От личния фонд на Иван Венков в периода 1970-1979 г. е представена снимка от обсъждане на белетристични книги на млади автори в алманах „Зорница”.

Всички представени документи са достъпни за потребителите на архивна информация.

Изготвил:
Стефка Вуцова – гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Култура

Габрово отбелязва духовния си празник на Петковден!

Published

on

В деня на Света Петка Българска – 14 октомври, Петковден, Габрово чества своя духовен празник. Светицата на покровителка на Габрово и негова закрилница. По повод са подготвени празнични инициативи, съчетаващи християнските традиции, музиката, благотворителността и споделените моменти в общността.

Духовният празник на Габрово ще започне със света литургия в храма „Успение на Пресвета Богородица“, след която ще бъде отслужен молебен за здраве в параклиса на Света Петка.

Вечерта, от 17.30 ч. в градска градина пред глинените гърнета ще се проведен Петковденско сгледно хоро с Оркестър „Габрово“ и НЧ „Будителите – 2017″.

Инициативите, посветени на духовния празник ще продължат и идните дни. На 17 октомври от 18.30 ч. в храма „Света Троица“ ще бъде открит XXIV Празник на Духовната музика.

Петковден се смята за завършек на лятото и есента. В християнството Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Днес тя е почитана като закрилница на семейството и изцелителка. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите ѝ. Също така е свързана с жените, раждането, къщната работа.

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до наши дни. Според житията й, още като десетгодишна, Св. Петка чула в храма гласа на Христос и решила да се посвети на вярата. Водила благочестив и скромен живот, раздала своето имущество на бедните.

Габрово е свързан със светицата заради процесията, пренасяща мощите ѝ, която на път за столицата Търновград, минава през Габрово. Те пренощували тук в местност с църква и два манастира, а по-късно в града бил построен и храм, носещ нейното име.

На 14 октомври 2000 г. в центъра на Габрово, до храма „Успение на Пресвета Богородица”, е осветен параклис Света Петка.

Днес е празник и на редица български градове – Севлиево, Дряново, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян и Трън. На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

Зареди още

Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Зареди още

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица