

Култура
55 години от първия брой на периодичен сборник „Мизия“

През 1959 г. по предложение и настояване на Кольо Атанасов – библиотекар, читалищен деятел, писател, журналист във в. „Балканско знаме” и кореспондент на БТА, се създава Клуб на културните дейци в Габрово.
В него се представя план от Кольо Атанасов с набелязани 55 теми за развитие на творческата литературна и художествена дейност в Габрово и Габровския край.

Стефанова, 1960 г.
С помощта на Бочо Обретенов, родом от с. Димча, който работи в издание „Народна младеж”, се изисква разрешение да се издава литературен свитък към вестника. В началото на 1970 г. Цвятко Йовчев – поет и писател, напуска редакцията на в. „Балканско знаме” и заедно с Кольо Атанасов и Иван Венков – писател и журналист – полагат основите на литературния свитък „Мизия”, по-късно прераснал в алманах „Зорница”.
В свитъка се публикуват художествено-документални произведения от български поети и писатели като: Елисавета Багряна, Младен Исаев, Слав Христов Караславов, Андрей Германов и др. с главен редактор Кольо Атанасов и редакционна колегия – за 1970 г. Атанас Смирнов, Иван Венков, Иван Врачев, Никола Николов, Николай Димков и Цветан Йовчев с главен редактор Кольо Атанасов и редакционна колегия – за 1970 г. Атанас Смирнов, Иван Венков, Иван Врачев, Никола Николов, Николай Димков и Цветан Йовчев. През 1971 г. остава същия главен редактор и редакционна комисия, като на мястото на Никола Николов е назначен Стефан Фъртунов.

алманах „Зорница”, 1975 г.
За издаване на свитъка са отпуснати средства, както от Клуба на културните дейци, така и от промишлените предприятия в града.

Кабинета на литературния работник – Габрово, година I, март 1970 г., книжка I
Литературният свитък „Мизия” има всички предпоставки за развитие, но от Комитета по печат – София се забранява отпечатването му под претекст, че публикациите в свитъка са слаби и некачествени. Кольо Атанасов търси съдействието на в. „Народна младеж“, където има решение да се издават сборници „Сезони“, които да излизат в четири книжки годишно. Един от тези сборници „Сезони“ е литературно- художествен алманах „Зорница“. Той излиза като луксозно списание с репродукции на художници и литературно-художествени произведения на писатели.
Отговорен редактор на алманаха през 1973 г. е Кольо Атанасов, зам. отговорен редактор Иван Венков и редколегия Руси Божанов, Методи Владимиров, Андрей Германов, Владимир Голев, Рангел Игнатов, Слав Христов Караславов, Давид Овадия, Станислав Севриев, Атанас Смирнов и Атанас Стойнов.
През 1975 г. от редакционната колегия напускат Рангел Игнатов и Атанас Стойнов. Същите се заменят от Димитър Горсов, Евтим Евтимов, Салис Таджер и Янислав Янков. Литературно-художествен алманах „Зорница“ – Габрово от 1972 до 1977 г. издава по две книжки годишно. Благодарение на неговото издаване и дейността на Дружеството на писателите в Габрово се провеждат много творчески конференции и се обсъждат плановете на издателствата. В Алманах „Зорница“ се публикуват текстове на млади писатели и от Шумен, Стара Загора, Бургас, Казанлък, Варна, Пловдив и други градове.
След 1977 г. започва един спад с издаването на алманаха. Същият се отдалечава от основната си концепция – национално издаване на младите писатели. Започва издаването на една книжка годишно, обозначена с номерата на два броя.
Във връзка с издаването на първи брой на литературен свитък „Мизия” Държавен архив – Габрово представя във витрина оригинални документи, които отразяват дейността на свитък „Мизия” и алманах „Зорница”. Включени са писма от Иван Мартинов – български писател-белетрист и мемоарист до Цвятко Йовчев с препоръки по усъвършенстването на алманах „Мизия”, както и от Кирил Борисов – поет за публикуване на негови стихотворения в сборника. Представени са и две пълни годишни издания на литературно списание „Мизия” за 1970 г. и 1971 г., снимки на Кольо Атанасов – редактор и заместник главен редактор на свитък „Мизия“ в периода 1970-1977 г. с Ружа Велчева, Надежда Катевска, Николай Димков, Стефан Фъртунов, Мария Тоска Стефанова и Емил Розин, снимки на екипа на алманах „Зорница” през 1974 г.
От личния фонд на Иван Венков в периода 1970-1979 г. е представена снимка от обсъждане на белетристични книги на млади автори в алманах „Зорница”.
Всички представени документи са достъпни за потребителите на архивна информация.
Изготвил:
Стефка Вуцова – гл. експерт в Държавен архив – Габрово.


Култура
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“


От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.
В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.


Култура
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева


Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.
Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.
Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.
По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.
Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.


Култура
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея


В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.
В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.
За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.


-
Кримипреди 6 дни
Инцидент с пътник в автобус от градския транспорт на Габрово
-
Културапреди 6 дни
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева
-
Кримипреди 5 дни
Агресия срещу животно: Мъж удари в земята малко коте и го уби
-
Кримипреди 6 дни
Задържаха млад габровец за опит за убийство
-
Кримипреди 5 дни
Пияният водач, убил жена и ранил четирима, бил в изпитателен срок и без книжка
-
Новинипреди 5 дни
Безплатен транспорт за Националното честване на Шипченската епопея
-
Културапреди 5 дни
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“
-
Кримипреди 2 дни
Задържан е садистът, убил малко коте в Севлиево