Свържи се с нас

Култура

55 години от първия брой на периодичен сборник „Мизия“

Published

on

През 1959 г. по предложение и настояване на Кольо Атанасов – библиотекар, читалищен деятел, писател, журналист във в. „Балканско знаме” и кореспондент на БТА, се създава Клуб на културните дейци в Габрово.

В него се представя план от Кольо Атанасов с набелязани 55 теми за развитие на творческата литературна и художествена дейност в Габрово и Габровския край.

Снимка на Кольо Атанансов със Стефан Фъртунов и Мария Тоска
Стефанова, 1960 г.

С помощта на Бочо Обретенов, родом от с. Димча, който работи в издание „Народна младеж”, се изисква разрешение да се издава литературен свитък към вестника. В началото на 1970 г. Цвятко Йовчев – поет и писател, напуска редакцията на в. „Балканско знаме” и заедно с Кольо Атанасов и Иван Венков – писател и журналист – полагат основите на литературния свитък „Мизия”, по-късно прераснал в алманах „Зорница”.

Снимка на екипа на алманах „Зорница”, 1975 г.

В свитъка се публикуват художествено-документални произведения от български поети и писатели като: Елисавета Багряна, Младен Исаев, Слав Христов Караславов, Андрей Германов и др. с главен редактор Кольо Атанасов и редакционна колегия – за 1970 г. Атанас Смирнов, Иван Венков, Иван Врачев, Никола Николов, Николай Димков и Цветан Йовчев с главен редактор Кольо Атанасов и редакционна колегия – за 1970 г. Атанас Смирнов, Иван Венков, Иван Врачев, Никола Николов, Николай Димков и Цветан Йовчев. През 1971 г. остава същия главен редактор и редакционна комисия, като на мястото на Никола Николов е назначен Стефан Фъртунов.

Снимка от обсъждане на белетристични книги на млади автори в
алманах „Зорница”, 1975 г.

За издаване на свитъка са отпуснати средства, както от Клуба на културните дейци, така и от промишлените предприятия в града.

Литературен свитък „Мизия” – издание на Клуб на културните дейци и
Кабинета на литературния работник – Габрово, година I, март 1970 г., книжка I

Литературният свитък „Мизия” има всички предпоставки за развитие, но от Комитета по печат – София се забранява отпечатването му под претекст, че публикациите в свитъка са слаби и некачествени. Кольо Атанасов търси съдействието на в. „Народна младеж“, където има решение да се издават сборници „Сезони“, които да излизат в четири книжки годишно. Един от тези сборници „Сезони“ е литературно- художествен алманах „Зорница“. Той излиза като луксозно списание с репродукции на художници и литературно-художествени произведения на писатели.

Отговорен редактор на алманаха през 1973 г. е Кольо Атанасов, зам. отговорен редактор Иван Венков и редколегия Руси Божанов, Методи Владимиров, Андрей Германов, Владимир Голев, Рангел Игнатов, Слав Христов Караславов, Давид Овадия, Станислав Севриев, Атанас Смирнов и Атанас Стойнов.

Илюстрация от Илия Пашов – художник, предоставена за публикуване в
алманах „Зорница”, б.д.

През 1975 г. от редакционната колегия напускат Рангел Игнатов и Атанас Стойнов. Същите се заменят от Димитър Горсов, Евтим Евтимов, Салис Таджер и Янислав Янков. Литературно-художествен алманах „Зорница“ – Габрово от 1972 до 1977 г. издава по две книжки годишно. Благодарение на неговото издаване и дейността на Дружеството на писателите в Габрово се провеждат много творчески конференции и се обсъждат плановете на издателствата. В Алманах „Зорница“ се публикуват текстове на млади писатели и от Шумен, Стара Загора, Бургас, Казанлък, Варна, Пловдив и други градове.

След 1977 г. започва един спад с издаването на алманаха. Същият се отдалечава от основната си концепция – национално издаване на младите писатели. Започва издаването на една книжка годишно, обозначена с номерата на два броя.

Литературно-художествен алманах „Зорница”, книга 3 от 1973 г.

Във връзка с издаването на първи брой на литературен свитък „Мизия” Държавен архив – Габрово представя във витрина оригинални документи, които отразяват дейността на свитък „Мизия” и алманах „Зорница”. Включени са писма от Иван Мартинов – български писател-белетрист и мемоарист до Цвятко Йовчев с препоръки по усъвършенстването на алманах „Мизия”, както и от Кирил Борисов – поет за публикуване на негови стихотворения в сборника. Представени са и две пълни годишни издания на литературно списание „Мизия” за 1970 г. и 1971 г., снимки на Кольо Атанасов – редактор и заместник главен редактор на свитък „Мизия“ в периода 1970-1977 г. с Ружа Велчева, Надежда Катевска, Николай Димков, Стефан Фъртунов, Мария Тоска Стефанова и Емил Розин, снимки на екипа на алманах „Зорница” през 1974 г.

От личния фонд на Иван Венков в периода 1970-1979 г. е представена снимка от обсъждане на белетристични книги на млади автори в алманах „Зорница”.

Всички представени документи са достъпни за потребителите на архивна информация.

Изготвил:
Стефка Вуцова – гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица