Култура
Проф. Веселин Янчев: Ген. Иван Фичев е олицетворение и част от българската съдба!

„Генерал Иван Фичев е олицетворение и част от българската следосвобожденска съдба, с всичките ѝ възходи и провали. Той е човек, който за по-малко от 30 години изведе българската армия до възможността и способността да побеждава Османската империя. Той е олицетворение на копнежа на българина за свободно и независимо развитие, и бляна за национално обединение.“
Това заяви проф. дин Веселин Янчев по време на среща-разговор, посветена на 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Домакин на събитието, което е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето, бе историческият музей в Дряново. Инициативите се организират от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.
На срещата с проф. Янчев, състояла се на 15 април – дата на рождението на ген. Фичев, присъстваха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, общественици и граждани.
В своето приветствие Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, представи проф. Янчев и сподели, че той е един от водещите изследователи по военна история в страната. Пред присъстващите българският учен разказа с подробности за личността, живота и дело на българския генерал, които завладяха присъстващите.
Проф. Янчев коментира, че кариерата и военното изкуство на ген. Фичев са свързани с воденето на войните за национално обединение на България и че именно той е стратегът на Балканската война. Според него биографията на генерала е показателна за устрема на нашата нация към наука, прогрес и модернизация, накарали Европа и света да говорят много бързо, с уважение и възхита за тях.
По думите му обаче за разлика от много други военни, политици, строители и общественици на следосвобожденска България, внукът на Колю Фичето не заема полагащото му се и заслужено място в пантеона на съвременните ни герои. За ген. Фичев има написана цялостно само една биография, издадена през 1942 година, чийто автор е неговият колега – ген. майор Рашко Атанасов.
Проф. Янчев е на мнение, че допуснатите грешки по време на Първата и Втората Балкански войни на ген. Фичев не трябва да бъдат игнорирани, забравени или замитани. Те трябва да бъдат помнени, за да служат за опит и поука за следващите поколения, оставяйки в националната ни памет.
Генерал Иван Фичев е внук на прочутия майстор строител Колю Фичето. Бащата му – Иван, по-известен с прозвището Панталонджията, е първородният син на Фичето. Той е бил френк-терзия (майстор шивач) и със съпругата му Катинка имат три деца – Иван, Коста и Георги.
Генерал Иван Фичев (1860–1931) е видна фигура в българската военна история, внук на прочутия майстор – строител Колю Фичето. Роден е на 15 април 1860 г. във Велико Търново в семейството на Иван Фичев – Панталонджията, най-големия син на Фичето. Майка му Катинка ражда трима синове – Иван, Коста и Георги.
Фичев получава основно образование при местни учители, след което учи в Априловската гимназия в Габрово. По-късно заминава за Робърт колеж в Цариград, но се връща в България след смъртта на баща си през 1877 г. Същата година, по време на Руско-турската война, 17-годишният Иван става доброволец в новоформираното опълчение. Благодарение на доброто си образование е забелязан от руското командване и става преводач и секретар на висши административни длъжности.

През 1880 г. постъпва във втория випуск на Военното училище в София. Завършва го с отличен успех през 1882 г. и започва служба във Варна, а по-късно и в Търново. През 1885 г. се жени за Поликсена Панайотова (Сенка Фичева), сестра на министъра Константин Панайотов. Участва в Сръбско-българската война, където командва рота при защитата на Видин. През следващите години Фичев се развива като военен стратег и публицист.
Редактира първия военен вестник „Народна защита“ и списанията „Военен журнал“ и „Войнишка сбирка“. Специализира във Военната академия в Италия в Милано и Торино, а по-късно става преподавател във Военното училище. Автор е на трудове по тактика, история и военно дело.
През 1908 г. е произведен в генерал-майор и оглавява Генералния щаб на армията. Под негово ръководство се изготвя оперативният план за война с Османската империя, който води до бързи победи в Тракия по време на Балканската война (1912–1913). Въпреки приноса му, изпада в немилост и подава оставка, която не е приета.
През 1914 г. е повишен в генерал-лейтенант и става министър на войната при цар Фердинанд. Категорично се противопоставя на присъединяването към Централните сили в Първата световна война, тъй като не вярва в крайния успех на Германия.
През 1921–1923 г. е пълномощен министър в Румъния. След това се установява в София, където се занимава с научна и историографска дейност. При атентата в църквата „Св. Неделя“ (1925) е тежко ранен, но продължава да пише до края на живота си. Умира на 18 ноември 1931 г. в София. Погребан е в семейния гроб пред църквата „Св. св. Константин и Елена“ във Велико Търново.
Фичев оставя траен отпечатък в българската военна история не само с бойните си заслуги, но и с научно-теоретичната си работа. Автор е на трудове за Македонския въпрос, Сръбско-българската и Балканската война.


Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Новинипреди 7 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Новинипреди 7 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 7 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 7 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Новинипреди 4 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Любопитнопреди 4 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 2 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Новинипреди 2 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”








