Свържи се с нас

Култура

„… Решихме да извършим един акт на човещина и благотворителност…“

Published

on

На днешния 13 март в Габрово през 1897 г. в семейство на еснафи е родена Марийка Табакова (13 март 1897 – 13 юли 1945). Омъжена е за Марин Петров Табаков (15 дек. 1886 – 6 юли 1952) – занаятчия и търговец обущар.

Двамата са едни от значимите благодетели на Габрово. В летописната книга на Априловска гимназия през март 1937 г. е записано желанието им да дарят на училището сумата от около 200 хил. лв. за построяване на летовище. Любопитен факт е, че няколко дни по-късно Стоянка д-р Петър Цончева (1879-1963) – активна общественичка, заявява своето решение да дари на училището 250 хил. лв. също за построяване на летовище, но от гимназията предлагат да пренасочат дарението й за изграждане на физкултурен салон.

Снимка на Марин Табаков

Семейство Табакови закупуват земя от Соколския манастир в землището на с. Водици, Етърска община и построяват двуетажна сграда със столова, сервизни помещения, спални и стаи за персонала. На 17 юли 1937 г. е тържествено открит почивен дом „Марийка и Марин Табакови” за летуване на ученички и ученици от Априловска гимназия.

По волята на дарителите чрез завещанието си те учредяват фондация „Летен почивен дом „Марийка и Марин Табакови”.

Снимка на Марийка Табакова

„Днес, на 18 февруарий 1939 г. …. ние Маринъ П. Табаковъ, обущаръ, и Марийка М. Табакова, по баща Иванова Баева, двамата жители на гр. Габрово, решихме да извършим един акт на човещина и благотворителност, който да бъде полезен за обществото и за народа ни.

Водени от тия ни мисли и разбирания ние решихме и се съгласихме върху следното:
1. Учредяваме за вечни времена фондация под названието „Летенъ почивенъ домъ Марийка и Марин Табакови” за възпитаниците на Габровската Априловска гимназия.
2. Целта на фондацията е: да поддържа, управлява и използува на вечни времена построения и обзаведен отъ насъ летенъ почивенъ домъ край Габровския Соколски монастиръ…”.

Изрично се подчертава, че почивният дом е предназначен за възпитаниците на Априловска гимназия, като с предимство се ползват бедните ученици.

Летописна книга на Априловската гимназия,  (1911 – септ. 1959 г.)

Управлението на фондацията се възлага на ефория, в което влизат двамата учредители, кмета на Габрово или неговия заместник, Великотърновският митрополит и неговият заместник, директорът на Априловската гимназия и двама учители, един представител на Родителско-учителския комитет при гимназията, габровският околийски лесничей, Христо Захариев – адвокат от Габрово, Иван Немцов – индустриалец, Рашко Негенцов – търговец и д-р Райчо Колев – зъболекар.

След смъртта на горепосочените лица техните места ще се заемат от техните наследници, ако имат такива, или от длъжностните лица габровски околийски съдия, председателят на Габровското занаятчийско сдружение или неговия заместник, Габровският околийски управител или неговия заместник, лице от Габрово, което се е отличило със своята благотворителност.

За увеличаване на активите на ефорията те завещават собствения си дюкян в София на стойност 1 200 000 лв., върху който си запазват правото на ползване до живот. След смъртта им всички приходи от него следва да се използват за нуждите на летовището, като се разпределят по следния начин: 10% за възнаграждение на ръководители и възпитатели на от почивния дом, 40 % се внасят във фонд за поддържане на зданието и 50% за издръжка на бедни летовници.

Копия на снимки на „Летен почивен дом Марийка и Марин Табакови“ в землището  на Соколски манастир в строеж и Марин Табаков с ученици и персонала на колонията, 1937 г.

През 1942 г. към почивния дом се построява вила, за която семейство Табакови дарява 458 108 лв. Издръжката на летовниците се подпомага и от Априловска гимназия, като се правят отчисления от различни фондове към гимназията. Родителско-учителският комитет при нея също заделя средства ежегодно. През цялото това време семейство Табакови влага допълнителни средства за благоустрояването и поддръжката на почивния дом.

„Учредителите правят дарението си на българските деца – ученици, които ще се ползуват отъ него за укрепване на силите и здравето си, за да станат достойни и полезни граждани….”

За този дарителски жест Марийка и Марин Табакови са поздравени от цар Борис III (1894-1943) с писмо и наградени с почетен знак „За насърчение към човеколюбие”. Представените снимки са на Марийка и Марин Табаков, летописна книга на Априловска гимназия, както и снимки на Марин Табаков с ученици и с персонала на колонията през 1937 г. и се съхраняват в Държавен архив – Габрово.

*Автор: Стефка Вуцова, гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица