Свържи се с нас

Култура

„… Решихме да извършим един акт на човещина и благотворителност…“

Published

on

На днешния 13 март в Габрово през 1897 г. в семейство на еснафи е родена Марийка Табакова (13 март 1897 – 13 юли 1945). Омъжена е за Марин Петров Табаков (15 дек. 1886 – 6 юли 1952) – занаятчия и търговец обущар.

Двамата са едни от значимите благодетели на Габрово. В летописната книга на Априловска гимназия през март 1937 г. е записано желанието им да дарят на училището сумата от около 200 хил. лв. за построяване на летовище. Любопитен факт е, че няколко дни по-късно Стоянка д-р Петър Цончева (1879-1963) – активна общественичка, заявява своето решение да дари на училището 250 хил. лв. също за построяване на летовище, но от гимназията предлагат да пренасочат дарението й за изграждане на физкултурен салон.

Снимка на Марин Табаков

Семейство Табакови закупуват земя от Соколския манастир в землището на с. Водици, Етърска община и построяват двуетажна сграда със столова, сервизни помещения, спални и стаи за персонала. На 17 юли 1937 г. е тържествено открит почивен дом „Марийка и Марин Табакови” за летуване на ученички и ученици от Априловска гимназия.

По волята на дарителите чрез завещанието си те учредяват фондация „Летен почивен дом „Марийка и Марин Табакови”.

Снимка на Марийка Табакова

„Днес, на 18 февруарий 1939 г. …. ние Маринъ П. Табаковъ, обущаръ, и Марийка М. Табакова, по баща Иванова Баева, двамата жители на гр. Габрово, решихме да извършим един акт на човещина и благотворителност, който да бъде полезен за обществото и за народа ни.

Водени от тия ни мисли и разбирания ние решихме и се съгласихме върху следното:
1. Учредяваме за вечни времена фондация под названието „Летенъ почивенъ домъ Марийка и Марин Табакови” за възпитаниците на Габровската Априловска гимназия.
2. Целта на фондацията е: да поддържа, управлява и използува на вечни времена построения и обзаведен отъ насъ летенъ почивенъ домъ край Габровския Соколски монастиръ…”.

Изрично се подчертава, че почивният дом е предназначен за възпитаниците на Априловска гимназия, като с предимство се ползват бедните ученици.

Летописна книга на Априловската гимназия,  (1911 – септ. 1959 г.)

Управлението на фондацията се възлага на ефория, в което влизат двамата учредители, кмета на Габрово или неговия заместник, Великотърновският митрополит и неговият заместник, директорът на Априловската гимназия и двама учители, един представител на Родителско-учителския комитет при гимназията, габровският околийски лесничей, Христо Захариев – адвокат от Габрово, Иван Немцов – индустриалец, Рашко Негенцов – търговец и д-р Райчо Колев – зъболекар.

След смъртта на горепосочените лица техните места ще се заемат от техните наследници, ако имат такива, или от длъжностните лица габровски околийски съдия, председателят на Габровското занаятчийско сдружение или неговия заместник, Габровският околийски управител или неговия заместник, лице от Габрово, което се е отличило със своята благотворителност.

За увеличаване на активите на ефорията те завещават собствения си дюкян в София на стойност 1 200 000 лв., върху който си запазват правото на ползване до живот. След смъртта им всички приходи от него следва да се използват за нуждите на летовището, като се разпределят по следния начин: 10% за възнаграждение на ръководители и възпитатели на от почивния дом, 40 % се внасят във фонд за поддържане на зданието и 50% за издръжка на бедни летовници.

Копия на снимки на „Летен почивен дом Марийка и Марин Табакови“ в землището  на Соколски манастир в строеж и Марин Табаков с ученици и персонала на колонията, 1937 г.

През 1942 г. към почивния дом се построява вила, за която семейство Табакови дарява 458 108 лв. Издръжката на летовниците се подпомага и от Априловска гимназия, като се правят отчисления от различни фондове към гимназията. Родителско-учителският комитет при нея също заделя средства ежегодно. През цялото това време семейство Табакови влага допълнителни средства за благоустрояването и поддръжката на почивния дом.

„Учредителите правят дарението си на българските деца – ученици, които ще се ползуват отъ него за укрепване на силите и здравето си, за да станат достойни и полезни граждани….”

За този дарителски жест Марийка и Марин Табакови са поздравени от цар Борис III (1894-1943) с писмо и наградени с почетен знак „За насърчение към човеколюбие”. Представените снимки са на Марийка и Марин Табаков, летописна книга на Априловска гимназия, както и снимки на Марин Табаков с ученици и с персонала на колонията през 1937 г. и се съхраняват в Държавен архив – Габрово.

*Автор: Стефка Вуцова, гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Култура

ИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова

Published

on

На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.

В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.

„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.

Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.

Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).

„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.

Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.

Зареди още

Култура

Теодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“

Published

on

Севлиево ще посрещне първото си голямо художествено събитие за 2026 година с откриването на изложбата „Преведена реалност /индивидът и множеството/“ на младата художничка Теодора Георгиева.

Експозицията ще бъде открита на 16 януари (петък) от 18.00 часа в галерия „Видима“. Изложбата е третата самостоятелна изява на авторката и включва 20 живописни платна и една видеоинсталация, създадени специално за пространството на галерията.

С проекта си Георгиева продължава да развива своите търсения, свързани с темата за взаимодействието между индивида и колектива, като използва образа на мравката като метафора на трудолюбието, сплотеността и оцеляването.

В творбите си художничката противопоставя антонимите голямо и малко, единство и множество, хаос и хармония, търсейки паралели между природните модели и социалните структури. Колоритната палитра, пастьозната мазка и динамичните композиции доближават живописта ѝ до абстрактното, но без да губят връзката с реалността.

Видеоинсталацията, включена в изложбата, документира движението и адаптацията на мравките в естествена среда, като превръща тяхното поведение в метафора за човешкото съществуване и постоянния стремеж към равновесие между личната свобода и колективната отговорност.

С „Преведена реалност“ галерия „Видима“ продължава своята мисия да подкрепя българското визуално изкуство, предоставяйки поле за изява както на утвърдени, така и на млади творци.

Теодора Георгиева е родена през 2003 г. в Плевен. Завършва НУИ „Панайот Пипков“ и в момента е студентка в четвърти курс по специалност „Изящни изкуства – живопис“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награда за живопис от Националната изложба „Младата българска живопис“ (2025) и награда за самостоятелна изложба от „Следващите 25“ (2024).

Зареди още

Култура

Идеи и гласове за бъдещето на културния туризъм

Published

on

Проф. д-р Светла Димитрова, председател на Българския национален комитет на ИКОМ и директор на музей „Етър“, прикани музейните директори да бъдат по-смели в представянето на културното наследство, което според нея не просто носи стойност, а има и потенциал да привлича приходи, а България – уникално място със своя непрекъснат исторически континуитет.

Това стана по време на нейното изказване на работна среща с представители на музеите в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив, където бе представена „Визия за развитие на културния туризъм в България“. Срещата бе водена от министър Мирослав Боршош.

Официалните гости на събитието бяха генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, заместник-кметът по култура археология и туризъм на Пловдив Пламен Панов, изпълнителният директор на Регионален център за опазване на нематериално културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова, председателят на Българския национален комитет на ИКОМ проф. Светла Димитрова, председателят на Сдружение „Български музеи“ д-р Огнян Тодоров и други.

Срещата започна с думите на министъра на туризма в оставка Мирослав Боршош, който подчерта, че независимо от бъдещото политическо ръководство, културният туризъм следва да бъде в центъра на тематичните акценти през новата година.

Той припомни, че България дълго време се е развивала основно в посока летен и частично зимен туризъм, но последните данни показват рязък ръст на вътрешните пътувания.

Генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев посочи, че БТА е естествената информационна платформа за българските културни институции.

Той припомни създаването на редакция ЛИК, която системно отразява културния живот у нас и по света, и сподели, че агенцията вече има договори с 12 музеи и галерии, които редовно предоставят свои програми и събития.

Д-р Огнян Тодоров от Сдружение Български музеи очерта трите основни приоритета на организацията: включването на 49 общински музея в държавна финансова рамка, подобряване на условията и задържане на специалистите, и осигуряване на стабилни средства за проектна дейност.

Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев също сподели визия за по-активно участие на медиите в подкрепа на българския туризъм. По неговите думи това може да стане чрез разкази за музейните пространства с видео материали, които да достигат до публиката онлайн и чрез ефирно време.

Д-р Ирена Тодорова от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО припомни, че музеите са пазители не само на предмети, но и на нематериални традиции и знания. Тя изтъкна, че още от 2015 г. ЮНЕСКО работи активно за популяризиране на тази роля на музеите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица