Свържи се с нас

Култура

Годишнина от рождението на д-р Петър Цончев – лекар, дарител, общественик и и историограф

Published

on

На 8 ноември 1867 г. в Габрово е роден д-р Петър Цончев. Като априловски стипендиант завършва медицина в Киев. В периода 1899-1907 г. работи като околийски и болничен лекар в Горна Оряховица и Габрово. Още с връщането си в Габрово, възобновява дейността на Дружество „Червен кръст“, като става и негов председател. Лектор по професионална хигиена в Механотехническото училище „Д-р Никола Василиади”, назначен е за учител-лекар в Габровската Априловска гимназия.

През Балканската война е началник на IV полева болница при Девета плевенска дивизия. През Първата Световна война е началник на XV местна военна болница в София. След това работи като ръководител на Дирекцията на народното здраве в София, член е на Върховния медицински съвет и на Висшия медицински съвет. Наред с дейността си като медик, заема редица важни обществени постове, заради проявените си отлични организаторски качества и любовта си към родния град. По негова инициатива, през 1920 г. в Габрово се основава Историографско дружество, като заедно с Еким Андрейчин поставят началото на музей към Дружеството. През 1926 г. възобновява дейността на Габровската дружба в София, на която е председател до 1932 г., а след това почетен председател. Сътрудничи на медицински списания, като заедно с д-р Т. Петров е редактор на сп. „Съвременна хигиена“, в други списания прави публикации по стопански въпроси. Д-р Петър Цончев освен лекар и общественик е един от най-големите габровски краеведи.

На историята на Габрово посвещава капиталния си труд в два тома: Из стопанското минало на Габрово” (1929 г.) и „Из общественото и културно минало на Габрово” (1934 г.). В предговора си към втория том, авторът споделя „Появата на настоящия труд се дължи на желанието щото родния град да има своя по-пълна история в навечерието, когато той се готви да празнува стогодишнината на своето училище и да чества паметта на неговия радетел Васил Евстатиев Априлов.“.

През 1996 г. безценните трудове на д-р Петър Цончев са преиздадени. Ето какво пишат рецензентите в предговора към първия том: „Книгата има фундаментално значение за изучаване на историята на Габрово и на националната ни история изобщо“..“ проф. д-р Константин Косев, „Проучил всички достъпни за времето си документални и литературни източници, разпитал множество участници в освободителните борби и културния живот на възрожденския град, д-р П. Цончев ни поднася труд, които отдавна е оценен като образец на краеведско изследване“..“ – ст. н.с. д-р Стефан Дойнов. Изследва живота и дейността на Цанко Дюстабанов, съставя „Поменник на обесените, избитите и поминали се габровски въстаници от 1876 г“, прави изследвания за развитието на занаятите гайтанджийство и самарджийство в Габрово.

Д-р Петър Цончев е и щедър дарител. През 1935 г. по повод 100-годишнината от създаване на първото светско българско училище – после Априловска гимназия, той дарява 100 000 лв., с които е създаден фонд на негово име за подпомагане на бедни ученици.

Съпругата му, Стоянка Цончева, с подкрепата на д-р Цончев дарява на гимназията 300 000 лв. през 1937 г., която както е записана в книгата за дарителите на Априловската гимназия „..да послужи за постройка на дом за телесно възпитание и историографски музей“.

Средствата са употребени по предназначение за сградата в двора на гимназията, която и до днес се използва за физкултурен салон. Д-р Цончев е дарител и на Габровската библиотека, на която дарява 100 000 лв. и около 1 500 тома литература.

Като председател на Габровската дружба в София работи най-активно за събиране средства за изграждане на паметник на Васил Априлов. През 1932 г. е провъзгласен за почетен член и почетен председател на организацията.

По случай 70-та му годишнина е Провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово на 9 ноем. 1937 г. за изключителните му заслуги като изследовател на родния край и популяризатор на габровското минало.

В протоколите на Габровската община е запазена информацията за взетите решения за провъзгласяването му за Почетен гражданин, както и за командироването на кмета Стою Андрейчев до София за поднасяне на благодарствен адрес. Габровската библиотека също уважава своя дарител като отбелязва тържествено годишнината му и през 1938 г. го обявява за свой почетен член, ръководството на Механо-техническото училище „Д-р Никола Василиади“ изпраща поздравителна телеграма.

Две години по-късно, Габровския градски общински съвет взема решение да преименува улица на негово име. През ноември 1942 г. е взето за заслугите му към Габрово да се изработи негов мраморен бюст.

Д-р Петър Цончев почива на 22 септ. 1947 г. в София. Днес, в Габрово на негово име е наречена улица, намираща се в центъра на града, където е живял до заминаването си в София, издигнат е и негов бюст-паметник, южно от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” – Габрово.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи и снимки, свързани с дейността на заслужилия габровец. Те се намират във фондовете на Габровско градско общинско управление, Габровска дружба „В. Е. Априлов”, Априловска гимназия, Народно читалище „Априлов-Палаузов“, Колекция „Документални материали за Габровски окръг“, личните фондове на Константин Вапцов, Тотю Новаков, Илия Габровски и др. Запазени са и печатни издания на „Из стопанското минало на Габрово” и „Из общественото и културно минало на Габрово”, както и други негови изследвания. Те са достъпни за потребителни на архивна информация в читалнята на Държавен архив – Габрово.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица