Култура
Годишнина от рождението на д-р Петър Цончев – лекар, дарител, общественик и и историограф

На 8 ноември 1867 г. в Габрово е роден д-р Петър Цончев. Като априловски стипендиант завършва медицина в Киев. В периода 1899-1907 г. работи като околийски и болничен лекар в Горна Оряховица и Габрово. Още с връщането си в Габрово, възобновява дейността на Дружество „Червен кръст“, като става и негов председател. Лектор по професионална хигиена в Механотехническото училище „Д-р Никола Василиади”, назначен е за учител-лекар в Габровската Априловска гимназия.
През Балканската война е началник на IV полева болница при Девета плевенска дивизия. През Първата Световна война е началник на XV местна военна болница в София. След това работи като ръководител на Дирекцията на народното здраве в София, член е на Върховния медицински съвет и на Висшия медицински съвет. Наред с дейността си като медик, заема редица важни обществени постове, заради проявените си отлични организаторски качества и любовта си към родния град. По негова инициатива, през 1920 г. в Габрово се основава Историографско дружество, като заедно с Еким Андрейчин поставят началото на музей към Дружеството. През 1926 г. възобновява дейността на Габровската дружба в София, на която е председател до 1932 г., а след това почетен председател. Сътрудничи на медицински списания, като заедно с д-р Т. Петров е редактор на сп. „Съвременна хигиена“, в други списания прави публикации по стопански въпроси. Д-р Петър Цончев освен лекар и общественик е един от най-големите габровски краеведи.
На историята на Габрово посвещава капиталния си труд в два тома: Из стопанското минало на Габрово” (1929 г.) и „Из общественото и културно минало на Габрово” (1934 г.). В предговора си към втория том, авторът споделя „Появата на настоящия труд се дължи на желанието щото родния град да има своя по-пълна история в навечерието, когато той се готви да празнува стогодишнината на своето училище и да чества паметта на неговия радетел Васил Евстатиев Априлов.“.

През 1996 г. безценните трудове на д-р Петър Цончев са преиздадени. Ето какво пишат рецензентите в предговора към първия том: „Книгата има фундаментално значение за изучаване на историята на Габрово и на националната ни история изобщо“..“ проф. д-р Константин Косев, „Проучил всички достъпни за времето си документални и литературни източници, разпитал множество участници в освободителните борби и културния живот на възрожденския град, д-р П. Цончев ни поднася труд, които отдавна е оценен като образец на краеведско изследване“..“ – ст. н.с. д-р Стефан Дойнов. Изследва живота и дейността на Цанко Дюстабанов, съставя „Поменник на обесените, избитите и поминали се габровски въстаници от 1876 г“, прави изследвания за развитието на занаятите гайтанджийство и самарджийство в Габрово.
Д-р Петър Цончев е и щедър дарител. През 1935 г. по повод 100-годишнината от създаване на първото светско българско училище – после Априловска гимназия, той дарява 100 000 лв., с които е създаден фонд на негово име за подпомагане на бедни ученици.
Съпругата му, Стоянка Цончева, с подкрепата на д-р Цончев дарява на гимназията 300 000 лв. през 1937 г., която както е записана в книгата за дарителите на Априловската гимназия „..да послужи за постройка на дом за телесно възпитание и историографски музей“.
Средствата са употребени по предназначение за сградата в двора на гимназията, която и до днес се използва за физкултурен салон. Д-р Цончев е дарител и на Габровската библиотека, на която дарява 100 000 лв. и около 1 500 тома литература.
Като председател на Габровската дружба в София работи най-активно за събиране средства за изграждане на паметник на Васил Априлов. През 1932 г. е провъзгласен за почетен член и почетен председател на организацията.
По случай 70-та му годишнина е Провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово на 9 ноем. 1937 г. за изключителните му заслуги като изследовател на родния край и популяризатор на габровското минало.
В протоколите на Габровската община е запазена информацията за взетите решения за провъзгласяването му за Почетен гражданин, както и за командироването на кмета Стою Андрейчев до София за поднасяне на благодарствен адрес. Габровската библиотека също уважава своя дарител като отбелязва тържествено годишнината му и през 1938 г. го обявява за свой почетен член, ръководството на Механо-техническото училище „Д-р Никола Василиади“ изпраща поздравителна телеграма.
Две години по-късно, Габровския градски общински съвет взема решение да преименува улица на негово име. През ноември 1942 г. е взето за заслугите му към Габрово да се изработи негов мраморен бюст.
Д-р Петър Цончев почива на 22 септ. 1947 г. в София. Днес, в Габрово на негово име е наречена улица, намираща се в центъра на града, където е живял до заминаването си в София, издигнат е и негов бюст-паметник, южно от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” – Габрово.
В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи и снимки, свързани с дейността на заслужилия габровец. Те се намират във фондовете на Габровско градско общинско управление, Габровска дружба „В. Е. Априлов”, Априловска гимназия, Народно читалище „Априлов-Палаузов“, Колекция „Документални материали за Габровски окръг“, личните фондове на Константин Вапцов, Тотю Новаков, Илия Габровски и др. Запазени са и печатни издания на „Из стопанското минало на Габрово” и „Из общественото и културно минало на Габрово”, както и други негови изследвания. Те са достъпни за потребителни на архивна информация в читалнята на Държавен архив – Габрово.
*Източник: Държавен архив – Габрово.


Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 3 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 5 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 5 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 2 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 5 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 4 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди 2 дниМладши съдия Илиева вече е доктор по право












