

Култура
Годишнина от рождението на д-р Петър Цончев – лекар, дарител, общественик и и историограф

На 8 ноември 1867 г. в Габрово е роден д-р Петър Цончев. Като априловски стипендиант завършва медицина в Киев. В периода 1899-1907 г. работи като околийски и болничен лекар в Горна Оряховица и Габрово. Още с връщането си в Габрово, възобновява дейността на Дружество „Червен кръст“, като става и негов председател. Лектор по професионална хигиена в Механотехническото училище „Д-р Никола Василиади”, назначен е за учител-лекар в Габровската Априловска гимназия.
През Балканската война е началник на IV полева болница при Девета плевенска дивизия. През Първата Световна война е началник на XV местна военна болница в София. След това работи като ръководител на Дирекцията на народното здраве в София, член е на Върховния медицински съвет и на Висшия медицински съвет. Наред с дейността си като медик, заема редица важни обществени постове, заради проявените си отлични организаторски качества и любовта си към родния град. По негова инициатива, през 1920 г. в Габрово се основава Историографско дружество, като заедно с Еким Андрейчин поставят началото на музей към Дружеството. През 1926 г. възобновява дейността на Габровската дружба в София, на която е председател до 1932 г., а след това почетен председател. Сътрудничи на медицински списания, като заедно с д-р Т. Петров е редактор на сп. „Съвременна хигиена“, в други списания прави публикации по стопански въпроси. Д-р Петър Цончев освен лекар и общественик е един от най-големите габровски краеведи.
На историята на Габрово посвещава капиталния си труд в два тома: Из стопанското минало на Габрово” (1929 г.) и „Из общественото и културно минало на Габрово” (1934 г.). В предговора си към втория том, авторът споделя „Появата на настоящия труд се дължи на желанието щото родния град да има своя по-пълна история в навечерието, когато той се готви да празнува стогодишнината на своето училище и да чества паметта на неговия радетел Васил Евстатиев Априлов.“.

През 1996 г. безценните трудове на д-р Петър Цончев са преиздадени. Ето какво пишат рецензентите в предговора към първия том: „Книгата има фундаментално значение за изучаване на историята на Габрово и на националната ни история изобщо“..“ проф. д-р Константин Косев, „Проучил всички достъпни за времето си документални и литературни източници, разпитал множество участници в освободителните борби и културния живот на възрожденския град, д-р П. Цончев ни поднася труд, които отдавна е оценен като образец на краеведско изследване“..“ – ст. н.с. д-р Стефан Дойнов. Изследва живота и дейността на Цанко Дюстабанов, съставя „Поменник на обесените, избитите и поминали се габровски въстаници от 1876 г“, прави изследвания за развитието на занаятите гайтанджийство и самарджийство в Габрово.
Д-р Петър Цончев е и щедър дарител. През 1935 г. по повод 100-годишнината от създаване на първото светско българско училище – после Априловска гимназия, той дарява 100 000 лв., с които е създаден фонд на негово име за подпомагане на бедни ученици.
Съпругата му, Стоянка Цончева, с подкрепата на д-р Цончев дарява на гимназията 300 000 лв. през 1937 г., която както е записана в книгата за дарителите на Априловската гимназия „..да послужи за постройка на дом за телесно възпитание и историографски музей“.
Средствата са употребени по предназначение за сградата в двора на гимназията, която и до днес се използва за физкултурен салон. Д-р Цончев е дарител и на Габровската библиотека, на която дарява 100 000 лв. и около 1 500 тома литература.
Като председател на Габровската дружба в София работи най-активно за събиране средства за изграждане на паметник на Васил Априлов. През 1932 г. е провъзгласен за почетен член и почетен председател на организацията.
По случай 70-та му годишнина е Провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово на 9 ноем. 1937 г. за изключителните му заслуги като изследовател на родния край и популяризатор на габровското минало.
В протоколите на Габровската община е запазена информацията за взетите решения за провъзгласяването му за Почетен гражданин, както и за командироването на кмета Стою Андрейчев до София за поднасяне на благодарствен адрес. Габровската библиотека също уважава своя дарител като отбелязва тържествено годишнината му и през 1938 г. го обявява за свой почетен член, ръководството на Механо-техническото училище „Д-р Никола Василиади“ изпраща поздравителна телеграма.
Две години по-късно, Габровския градски общински съвет взема решение да преименува улица на негово име. През ноември 1942 г. е взето за заслугите му към Габрово да се изработи негов мраморен бюст.
Д-р Петър Цончев почива на 22 септ. 1947 г. в София. Днес, в Габрово на негово име е наречена улица, намираща се в центъра на града, където е живял до заминаването си в София, издигнат е и негов бюст-паметник, южно от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” – Габрово.
В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи и снимки, свързани с дейността на заслужилия габровец. Те се намират във фондовете на Габровско градско общинско управление, Габровска дружба „В. Е. Априлов”, Априловска гимназия, Народно читалище „Априлов-Палаузов“, Колекция „Документални материали за Габровски окръг“, личните фондове на Константин Вапцов, Тотю Новаков, Илия Габровски и др. Запазени са и печатни издания на „Из стопанското минало на Габрово” и „Из общественото и културно минало на Габрово”, както и други негови изследвания. Те са достъпни за потребителни на архивна информация в читалнята на Държавен архив – Габрово.
*Източник: Държавен архив – Габрово.


Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 6 дни
Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)
-
Новинипреди 6 дни
Благотворителен кулинарен базар на Петковден в Габрово
-
Новинипреди 3 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Новинипреди 6 дни
Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление
-
Любопитнопреди 5 дни
Ново поколение дентална диагностика в Габрово
-
Кримипреди 5 дни
Габровка,“замъглила километража“ след пико, остана без книжка по пладне
-
Новинипреди 6 дни
Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика
-
Новинипреди 5 дни
Прерязаха лентата на хеликоптерната площадка на болницата