Култура
Годишнина от рождението на д-р Петър Цончев – лекар, дарител, общественик и и историограф
На 8 ноември 1867 г. в Габрово е роден д-р Петър Цончев. Като априловски стипендиант завършва медицина в Киев. В периода 1899-1907 г. работи като околийски и болничен лекар в Горна Оряховица и Габрово. Още с връщането си в Габрово, възобновява дейността на Дружество „Червен кръст“, като става и негов председател. Лектор по професионална хигиена в Механотехническото училище „Д-р Никола Василиади”, назначен е за учител-лекар в Габровската Априловска гимназия.
През Балканската война е началник на IV полева болница при Девета плевенска дивизия. През Първата Световна война е началник на XV местна военна болница в София. След това работи като ръководител на Дирекцията на народното здраве в София, член е на Върховния медицински съвет и на Висшия медицински съвет. Наред с дейността си като медик, заема редица важни обществени постове, заради проявените си отлични организаторски качества и любовта си към родния град. По негова инициатива, през 1920 г. в Габрово се основава Историографско дружество, като заедно с Еким Андрейчин поставят началото на музей към Дружеството. През 1926 г. възобновява дейността на Габровската дружба в София, на която е председател до 1932 г., а след това почетен председател. Сътрудничи на медицински списания, като заедно с д-р Т. Петров е редактор на сп. „Съвременна хигиена“, в други списания прави публикации по стопански въпроси. Д-р Петър Цончев освен лекар и общественик е един от най-големите габровски краеведи.
На историята на Габрово посвещава капиталния си труд в два тома: Из стопанското минало на Габрово” (1929 г.) и „Из общественото и културно минало на Габрово” (1934 г.). В предговора си към втория том, авторът споделя „Появата на настоящия труд се дължи на желанието щото родния град да има своя по-пълна история в навечерието, когато той се готви да празнува стогодишнината на своето училище и да чества паметта на неговия радетел Васил Евстатиев Априлов.“.
През 1996 г. безценните трудове на д-р Петър Цончев са преиздадени. Ето какво пишат рецензентите в предговора към първия том: „Книгата има фундаментално значение за изучаване на историята на Габрово и на националната ни история изобщо“..“ проф. д-р Константин Косев, „Проучил всички достъпни за времето си документални и литературни източници, разпитал множество участници в освободителните борби и културния живот на възрожденския град, д-р П. Цончев ни поднася труд, които отдавна е оценен като образец на краеведско изследване“..“ – ст. н.с. д-р Стефан Дойнов. Изследва живота и дейността на Цанко Дюстабанов, съставя „Поменник на обесените, избитите и поминали се габровски въстаници от 1876 г“, прави изследвания за развитието на занаятите гайтанджийство и самарджийство в Габрово.
Д-р Петър Цончев е и щедър дарител. През 1935 г. по повод 100-годишнината от създаване на първото светско българско училище – после Априловска гимназия, той дарява 100 000 лв., с които е създаден фонд на негово име за подпомагане на бедни ученици.
Съпругата му, Стоянка Цончева, с подкрепата на д-р Цончев дарява на гимназията 300 000 лв. през 1937 г., която както е записана в книгата за дарителите на Априловската гимназия „..да послужи за постройка на дом за телесно възпитание и историографски музей“.
Средствата са употребени по предназначение за сградата в двора на гимназията, която и до днес се използва за физкултурен салон. Д-р Цончев е дарител и на Габровската библиотека, на която дарява 100 000 лв. и около 1 500 тома литература.
Като председател на Габровската дружба в София работи най-активно за събиране средства за изграждане на паметник на Васил Априлов. През 1932 г. е провъзгласен за почетен член и почетен председател на организацията.
По случай 70-та му годишнина е Провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово на 9 ноем. 1937 г. за изключителните му заслуги като изследовател на родния край и популяризатор на габровското минало.
В протоколите на Габровската община е запазена информацията за взетите решения за провъзгласяването му за Почетен гражданин, както и за командироването на кмета Стою Андрейчев до София за поднасяне на благодарствен адрес. Габровската библиотека също уважава своя дарител като отбелязва тържествено годишнината му и през 1938 г. го обявява за свой почетен член, ръководството на Механо-техническото училище „Д-р Никола Василиади“ изпраща поздравителна телеграма.
Две години по-късно, Габровския градски общински съвет взема решение да преименува улица на негово име. През ноември 1942 г. е взето за заслугите му към Габрово да се изработи негов мраморен бюст.
Д-р Петър Цончев почива на 22 септ. 1947 г. в София. Днес, в Габрово на негово име е наречена улица, намираща се в центъра на града, където е живял до заминаването си в София, издигнат е и негов бюст-паметник, южно от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” – Габрово.
В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи и снимки, свързани с дейността на заслужилия габровец. Те се намират във фондовете на Габровско градско общинско управление, Габровска дружба „В. Е. Априлов”, Априловска гимназия, Народно читалище „Априлов-Палаузов“, Колекция „Документални материали за Габровски окръг“, личните фондове на Константин Вапцов, Тотю Новаков, Илия Габровски и др. Запазени са и печатни издания на „Из стопанското минало на Габрово” и „Из общественото и културно минало на Габрово”, както и други негови изследвания. Те са достъпни за потребителни на архивна информация в читалнята на Държавен архив – Габрово.
*Източник: Държавен архив – Габрово.
Проф. д-р Светла Димитрова, председател на Българския национален комитет на ИКОМ и директор на музей „Етър“, прикани музейните директори да бъдат по-смели в представянето на културното наследство, което според нея не просто носи стойност, а има и потенциал да привлича приходи, а България – уникално място със своя непрекъснат исторически континуитет.
Това стана по време на нейното изказване на работна среща с представители на музеите в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив, където бе представена „Визия за развитие на културния туризъм в България“. Срещата бе водена от министър Мирослав Боршош.
Официалните гости на събитието бяха генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, заместник-кметът по култура археология и туризъм на Пловдив Пламен Панов, изпълнителният директор на Регионален център за опазване на нематериално културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова, председателят на Българския национален комитет на ИКОМ проф. Светла Димитрова, председателят на Сдружение „Български музеи“ д-р Огнян Тодоров и други.
Срещата започна с думите на министъра на туризма в оставка Мирослав Боршош, който подчерта, че независимо от бъдещото политическо ръководство, културният туризъм следва да бъде в центъра на тематичните акценти през новата година.
Той припомни, че България дълго време се е развивала основно в посока летен и частично зимен туризъм, но последните данни показват рязък ръст на вътрешните пътувания.
Генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев посочи, че БТА е естествената информационна платформа за българските културни институции.
Той припомни създаването на редакция ЛИК, която системно отразява културния живот у нас и по света, и сподели, че агенцията вече има договори с 12 музеи и галерии, които редовно предоставят свои програми и събития.
Д-р Огнян Тодоров от Сдружение Български музеи очерта трите основни приоритета на организацията: включването на 49 общински музея в държавна финансова рамка, подобряване на условията и задържане на специалистите, и осигуряване на стабилни средства за проектна дейност.
Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев също сподели визия за по-активно участие на медиите в подкрепа на българския туризъм. По неговите думи това може да стане чрез разкази за музейните пространства с видео материали, които да достигат до публиката онлайн и чрез ефирно време.
Д-р Ирена Тодорова от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО припомни, че музеите са пазители не само на предмети, но и на нематериални традиции и знания. Тя изтъкна, че още от 2015 г. ЮНЕСКО работи активно за популяризиране на тази роля на музеите.
Обявено е дванадесетото издание на конкурса за събитие на годината в областта на културата. Зрители, граждани, творци, автори и изпълнители могат да правят предложения за своите фаворити от 12 до 23 януари.
Отличия и номинации за свои спектакли през изминалата година вече получиха Кукленият и Драматичния театър в Габрово. И не само те. Ще ги припознаят ли габровци като висок художествен факт и емоционална провокация?
„Без Ви да даваме насока, или Ви влияем, с горните два примера само напомняме, че можете да се разровите в спомените си, да надникнете в сърцето си и фотоалбумите си, за да дадете личната си оценка.
Уверяваме Ви, Вашето мнение е важно. Не за организаторите на конкурса, а за самите творци, за Габрово като общност и духовно средище вече 165 години. За Вас самите, които и през тази година ще седнете „на първия ред”.
Започна набирането на предложения за участие в ежегодния конкурс „Събитие в областта на културата” – Габрово 2025″, споделят организаторите на инициативата.
Клубът на будителите към НЧ „Будителите 2017” ще връчи своята награда както всяка година. Конкурсът отличава събитието, докоснало сърцата на габровци през изминалата година и прави своеобразна ретроспекция на създадения в общността културен продукт.
Предложенията се приемат от 12 до 23 януари 2026 г. на e-mail: buditelite@mail.bg и buditelite@buditelite.bg, или във Фейсбук на страницата Народно Читалище „Будителите 2017“ и на страницата „Клуб на будителите“ .
Гласуването за номинираните събития ще продължи от 26 януари до 20 февруари по същия начин. Вотът на публиката и журито ще определят събитието на Габрово в областта на културата за 2025 година и победителят ще получи специалната годишна награда. Наградите ще бъдат връчени на церемония през март.
Младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ отново доказаха своя висок професионализъм и талант, като спечелиха впечатляващи отличия на престижния Национален клавирен конкурс „Орион“, проведен в София през 2025 година. Три златни медала завоюваха Полина Флориду (11 клас), Мира Русинова (9 клас) и Кристина Стефанова (4 клас), които безапелационно грабнаха първите награди в своите възрастови групи.
Техните блестящи изпълнения впечатлиха журито и публиката, като още веднъж доказаха, че Музикален клуб „Весела“ е средище на изключителни млади таланти. Сребърни медали в надпреварата заслужиха Адриана Кънева (12 клас) и Ай Хасегава (10 клас), а бронзово отличие донесе Иво Велков (9 клас).
Всички участници впечатлиха журито, съставено от преподаватели и пианисти от Националната музикална академия. Председателят на журито, проф. Борислава Танева, отправи специални поздравления към клавирния педагог Весела Пенева за нейната всеотдайност, високо ниво на подготовка и забележителните постижения на нейните ученици.
Конкурсът „Орион“ се провежда вече пета поредна година в къщата-музей „Панчо Владигеров“ – място, което носи духа и вдъхновението на един от най-великите български композитори.
Събитието обединява както любители пианисти, така и ученици от музикалните училища, а тази година към тях се присъединиха и млади композитори, които представиха свои клавирни творби. Задушевната атмосфера в дома на Владигеров и срещата с изкуството на връстниците им мотивира младите музиканти за нови постижения и вдъхновения.
-
Новинипреди 6 дниУченик от НАГ извади кръста от водите на „Янтра“ в Габрово
-
Новинипреди 7 дниГаброво ще отбележи Богоявление с ритуал по потапяне на кръста
-
Новинипреди 7 дниМомче е първото родено бебе в Габрово
-
Новинипреди 5 дниЧестит Ивановден!
-
Новинипреди 4 дниПътищата в региона са проходими при зимни условия
-
Културапреди 4 часаОбявено е 12-то издание на конкурса за събитие на годината в областта на културата
-
Кримипреди 3 часаМъж с девет присъди подкара кола с фалшиви номера, бягайки от полицаи
-
Културапреди 3 часаИдеи и гласове за бъдещето на културния туризъм