Свържи се с нас

Култура

Годишнина от рождението на д-р Петър Цончев – лекар, дарител, общественик и и историограф

Published

on

На 8 ноември 1867 г. в Габрово е роден д-р Петър Цончев. Като априловски стипендиант завършва медицина в Киев. В периода 1899-1907 г. работи като околийски и болничен лекар в Горна Оряховица и Габрово. Още с връщането си в Габрово, възобновява дейността на Дружество „Червен кръст“, като става и негов председател. Лектор по професионална хигиена в Механотехническото училище „Д-р Никола Василиади”, назначен е за учител-лекар в Габровската Априловска гимназия.

През Балканската война е началник на IV полева болница при Девета плевенска дивизия. През Първата Световна война е началник на XV местна военна болница в София. След това работи като ръководител на Дирекцията на народното здраве в София, член е на Върховния медицински съвет и на Висшия медицински съвет. Наред с дейността си като медик, заема редица важни обществени постове, заради проявените си отлични организаторски качества и любовта си към родния град. По негова инициатива, през 1920 г. в Габрово се основава Историографско дружество, като заедно с Еким Андрейчин поставят началото на музей към Дружеството. През 1926 г. възобновява дейността на Габровската дружба в София, на която е председател до 1932 г., а след това почетен председател. Сътрудничи на медицински списания, като заедно с д-р Т. Петров е редактор на сп. „Съвременна хигиена“, в други списания прави публикации по стопански въпроси. Д-р Петър Цончев освен лекар и общественик е един от най-големите габровски краеведи.

На историята на Габрово посвещава капиталния си труд в два тома: Из стопанското минало на Габрово” (1929 г.) и „Из общественото и културно минало на Габрово” (1934 г.). В предговора си към втория том, авторът споделя „Появата на настоящия труд се дължи на желанието щото родния град да има своя по-пълна история в навечерието, когато той се готви да празнува стогодишнината на своето училище и да чества паметта на неговия радетел Васил Евстатиев Априлов.“.

През 1996 г. безценните трудове на д-р Петър Цончев са преиздадени. Ето какво пишат рецензентите в предговора към първия том: „Книгата има фундаментално значение за изучаване на историята на Габрово и на националната ни история изобщо“..“ проф. д-р Константин Косев, „Проучил всички достъпни за времето си документални и литературни източници, разпитал множество участници в освободителните борби и културния живот на възрожденския град, д-р П. Цончев ни поднася труд, които отдавна е оценен като образец на краеведско изследване“..“ – ст. н.с. д-р Стефан Дойнов. Изследва живота и дейността на Цанко Дюстабанов, съставя „Поменник на обесените, избитите и поминали се габровски въстаници от 1876 г“, прави изследвания за развитието на занаятите гайтанджийство и самарджийство в Габрово.

Д-р Петър Цончев е и щедър дарител. През 1935 г. по повод 100-годишнината от създаване на първото светско българско училище – после Априловска гимназия, той дарява 100 000 лв., с които е създаден фонд на негово име за подпомагане на бедни ученици.

Съпругата му, Стоянка Цончева, с подкрепата на д-р Цончев дарява на гимназията 300 000 лв. през 1937 г., която както е записана в книгата за дарителите на Априловската гимназия „..да послужи за постройка на дом за телесно възпитание и историографски музей“.

Средствата са употребени по предназначение за сградата в двора на гимназията, която и до днес се използва за физкултурен салон. Д-р Цончев е дарител и на Габровската библиотека, на която дарява 100 000 лв. и около 1 500 тома литература.

Като председател на Габровската дружба в София работи най-активно за събиране средства за изграждане на паметник на Васил Априлов. През 1932 г. е провъзгласен за почетен член и почетен председател на организацията.

По случай 70-та му годишнина е Провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово на 9 ноем. 1937 г. за изключителните му заслуги като изследовател на родния край и популяризатор на габровското минало.

В протоколите на Габровската община е запазена информацията за взетите решения за провъзгласяването му за Почетен гражданин, както и за командироването на кмета Стою Андрейчев до София за поднасяне на благодарствен адрес. Габровската библиотека също уважава своя дарител като отбелязва тържествено годишнината му и през 1938 г. го обявява за свой почетен член, ръководството на Механо-техническото училище „Д-р Никола Василиади“ изпраща поздравителна телеграма.

Две години по-късно, Габровския градски общински съвет взема решение да преименува улица на негово име. През ноември 1942 г. е взето за заслугите му към Габрово да се изработи негов мраморен бюст.

Д-р Петър Цончев почива на 22 септ. 1947 г. в София. Днес, в Габрово на негово име е наречена улица, намираща се в центъра на града, където е живял до заминаването си в София, издигнат е и негов бюст-паметник, южно от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” – Габрово.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи и снимки, свързани с дейността на заслужилия габровец. Те се намират във фондовете на Габровско градско общинско управление, Габровска дружба „В. Е. Априлов”, Априловска гимназия, Народно читалище „Априлов-Палаузов“, Колекция „Документални материали за Габровски окръг“, личните фондове на Константин Вапцов, Тотю Новаков, Илия Габровски и др. Запазени са и печатни издания на „Из стопанското минало на Габрово” и „Из общественото и културно минало на Габрово”, както и други негови изследвания. Те са достъпни за потребителни на архивна информация в читалнята на Държавен архив – Габрово.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица