Новини
Предизборна програма на „Възраждане“ във всички сектори

Демографската политика е основна за нас, от “Възраждане”, защото най-важни са хората. Когато ги няма хората, я няма държавата.
Демографската ни политика включва подобряване на икономическата и стопанската среда и доходите на младите хора, като първи сериозен мотив за формиране на решението за създаване на семейство и дете. Финансови стимули за млади семейства и формиране на семейни модели чрез прогресивно подпомагане на отговорното родителство до 4-то дете. Или колкото повече деца има едно семейство, толкова по-малко данъци плаща. Подобряване на социалната среда, облекчаване на достъпа до детски градини и други социални мерки за младите семейства и техните деца, включително местни общински и регионални инициативи. Предвиждаме увеличаване на доходите на българите, изграждане на държавни предприятия и стимулиране на частните компании да инвестират в обезлюдяващи райони, като за целта да ползват данъчни облекчения. Специални мерки за малките населени места – мерки в областта на здравеопазването, бърз и адекватен достъп до здравно обслужване, безплатни лекарства и безплатно лечение на деца до 18 години, включително ако се налага лечение в чужбина. Мерки в областта на образованието, адекватни учебни програми и щадяща среда.
Социалната ни програма включва адекватни пенсионни помощи за хора с увреждания, и контрол върху издаването на ТЕЛК решенията и намаляване на злоупотребите в системата. Осигуряване на лични асистенти и подобряване на състоянието на държавните социални домове. За Пенсионната система предвиждаме промени във втори стълб на пенсионно осигуряване – ДЗПО, така че да работи в полза на хората, а не да облагодетелства частни компании, и контрола върху осигурителните вноски. Затягане и осъществяване на строг контрол от страна на държавните органи за изпълнение на закона и задължаването на работодателите да осигуряват работниците на реалната работна заплата, която получават. Подобряване формулите за изчисление на пенсиите.
Бюджет и финанси – Най-важно за българските граждани е запазване на българския лев. Икономическите показатели на страната ни показват, че тя не е готова за приемане на еврото, което се потвърждава от два доклада – на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия (ЕК). Облагане на свръхпечалбите в банковия сектор и ограничаване размера или отпадане на голям брой от банковите такси. Гарантиране правото за плащане в брой и вдигане на лимита за разплащанията в брой. Диференцирани ДДС ставки, специално за лекарствата, запазване на по-ниското ДДС за учебниците и детските храни.
Икономика – промяна в концесионната политика (Българският народ трябва да печели повече от своите подземни богатства). Диверсификация на пазарите и засилен стокообмен и с нови страни, освен досегашните ни главни партньори. Подпомагане развитието на отрасли с висока добавена стойност. Осигуряване на нуждите на пазара на труда. Намиране на по-евтини суровини и ресурси за българската индустрия.
Образование и наука – Премахване на системата на делегирани бюджети за училищата и детските градини. Качествен и здравословен обяд за всяко учещо дете. Национална програма за възстановяване и модернизиране на ученическите столове. С наше предложение беше забранена пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация в българското училище, сега е време да предложим и забрана на достъпа на чуждестранни НПО или такива, субсидирани от чужди правителства, до системата на образованието.
Здравеопазване – Премахване търговския статут на държавните болници и доплащанията от пациентите за прегледи и лечение. Разширяване на мрежата от общински болници и премахване на финансирането на частните болници от Здравната каса. Лечението и лекарствата за деца до 18-годишна възраст да се поемат изцяло от държавата, включително за лечение на деца в чужбина. Възстановяването на стоматологичната помощ. Стимулиране на отварянето на аптеки в отдалечени и труднодостъпни населени места чрез икономически стимули за фармацевтите, които откриват аптеки в тези райони. Тези стимули включват намаляване на корпоративния данък и възможност за държавно финансиране при необходимост. Поставяне на автомати за лекарства без рецепта и денонощен достъп до тях. Навременна и адекватна бърза помощ. Бърз и адекватен достъп до лечение на редки болести.
Младежки дейности и спорт – Изграждане и обновяване на спортната инфраструктура и модернизиране на спортните съоръжения. Създаване на условия за развитие на масовия спорт. Привличане на училищата като партньори в програма спорт за всяко дете с приоритет на детско-юношеския и ученически спорт. Модернизация на спортните училища. Създаване на възможности за децата и младежите за развитие на таланти и дарби, обмяната на опит с връстници от други страни като държавна политика, а не под контрола на чужди фондации.
Култура – Повишаване поетапно на бюджета за култура до достигането на 4,5 % от брутния вътрешен продукт. Подобряване на материалната база на културните институти и адекватни срокове при усвояване на средства по капиталовите програми. Достойно заплащане за културните дейци и програми за подпомагането на такива след пенсионирането им. Развитие на българското кино. Достъп до изложения в чужбина на българските издатели. Запазване и развитие на читалищата като средища на културата. Увеличение на държавните средства за археология, за възстановяване и поддържане на български исторически и културни паметници.
Земеделската политика на “Възраждане” е приоритетно ориентирана към малките и средни земеделски производители. Насочена е към намаляване на административната тежест върху земеделските и лични стопанства. Възстановяване на поливното земеделие и поставяне на „Напоителни системи“ под постоянен мониторинг от специална комисия с представители от областите, ресорните министерства и Народното събрание.. Ограничаване на строежа на фотоволтаични централи върху земеделски земи държавна и общинска собственост. Промяна в управлението в системата на горите.
Екология Рестрикции за незаконни сметища – по-строги промени в Закона за управление на отпадъците и наредбите към него. Въвеждане на персонална отговорност. Изграждане на нови депа за битови и строителни отпадъци. Изграждане на нови пречиствателни станции – контрол на изхвърлянето на отпадни води във водните басейни. Ефективно управление на туристическите зони в защитени територии, за да може туристическият сектор да се развива не за сметка на околната среда и обратното, за да се избегне обратният ефект, в който развитието на туризма е възпрепятствано от законови ограничения.
В сферата на транспорта “Възраждане” предвижда запазване на държавния контрол върху стратегически обекти от национално значение като: БДЖ, НКЖИ (Национална компания “Железопътна инфраструктура”) и летища. Запазване на българските пощи като държавен субект, гарантиращ пощенски услуги и социална дейност на цялата територия на страната. Защита на интересите на българските превозвачи.
Министерство на вътрешните работи – Увеличение на полицаите на терен в по-малките населени места, включително и в селата, чрез задължителен минимален брой. Съсредоточаване на ресурса на МВР в борба с битовата, криминалната престъпност и купуването и продаването на гласове. Административна реформа в МВР за намаляване на административния персонал за сметка на увеличение на оперативните и разследващите полицаи на терен.
Правосъдна система – Създаване на реално наказателно правораздаване и прекратяване на сегашното формално и неработещо правосъдие, изразяващо се с формални присъди, ниски или никакви имуществени санкции, липса на превенция на престъпната дейност и липса на превъзпитание на осъдените. Правосъдие за хората – реформа в правосъдната система, която да позволи на първо място равен, лесен и бърз достъп до правосъдие и защита на правата на гражданите чрез: Намаление на съдебните такси, реорганизация за по-бързо правосъдие и най-вече чрез създаване на механизми за текущ независим контрол на издаваните съдебни актове, като гаранция за некорумпираност и компетентност на магистратите. Създаване на възможност на гражданите, пострадали от престъпления, да ангажират по-широк кръг от институции, които да защитят правата им, а не това да зависи само от субективната преценка на един прокурор. Борба срещу корупцията и конфликта на интереси в съдебната власт – чрез създаване на реални механизми за перманентна проверка и контрол на действията, поведението и стандарта на живот на магистратите и реални санкции при случаи на корупция и при уронване на престижа на съдебната власт, като превенция на „гнилите ябълки“ и като гаранция за тяхната неподкупност и независимост. Промяна на сегашния начин на назначаване на ръководните органи в съдебната власт, с цел пресичане на тяхното политизиране и изграждане по законов път на механизми, които да недопускат създаване на зависимости в съдебната система.
“Възраждане” залага на балансирана външната политика – Изграждане на партньорства както на Изток, така и на Запад, там, където другите партии рушат, ние изграждаме мостове. Защита на правата на българите в Северна Македония и спазването на ангажиментите по договора за добросъседство и преговорната рамка. Сваляне на наложените санкции и насърчаване на инфраструктурните и геополитически проекти, възстановяване на икономическите, политическите и културни връзки с Руската Федерация. Преговори за дерогация по сектори – енергетика, селско стопанство, транспорт, екология. Предоговаряне на условията за членство на България в Европейския съюз (ЕС). Укрепване на границата на Република България и защитата ѝ като външна граница на ЕС. Предоговаряне на пакта за миграция; Политика за българите в чужбина Реинтеграция на завръщащите се в страната ни сънародници. Подобряване на нивото на български език при децата, живеещи извън границите на страната. Закрила на българите зад граница и задълбочаване на връзките с българската диаспора. Създаване на работни срещи между граждански организации и сдружения със съвета за координация на политиката за българи извън страната. Пропорционално разпределение на консулски служби в държавите с големи български диаспори и отваряне на такива там, където има недостатъчно.
Европейски въпроси и Шенген Предоговаряне на условията за членство в ЕС във всички раздели. Запазване на страната от нашествие и принудително приемане на мигранти, неприемайки условията по „Пакта за миграция“. Организиране на референдум за запазване на българския лев. Запазване на българската енергетика от „Зелената сделка“, която цели затварянето на централите “Марица-изток” и АЕЦ “Козлодуй”, заменяйки ги с частни фотоволтаични централи, изградени върху плодородни земи. Поставяне на основи за по-често използване на референдуми по въпроси, свързани с дългосрочни перспективи пред страната ни.
Енергетика – Запазване на Минно-енергийния комплекс “Марица-изток” в неговата цялост и работните места. Подновяване на проекта АЕЦ „Белене“. Разширяване на АЕЦ “Козлодуй”. Създаване на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България. “Възраждане” е ПРОТИВ: Ядрени отпадъци да бъдат съхранявани в България и да се превръщаме в ядрено бунище. Либерализацията на пазара на битовите потребители. Строеж на ВЕИ върху плодородните български земи и изсичането на гори за фотоволтаични паркове. Слънчевите панели имат място по фасади на сгради и площи за застрояване, не за сметка на природата.
Регионално развитие и благоустройство – Пътна инфраструктура – довършване на АМ „Хемус“, довършване на АМ „Струма“, довършване на скоростен път Видин – Ботевград, започване на АМ „Черно море“. Програма за саниране на жилищата в България. Изграждане на ВиК инфраструктура в малките населени места, под 10 хил. Жители. Изграждане на канала Дунав-Черно море.
Туризмът и превръщането му в един от приоритетите на страната – това ще доведе до увеличаване на БВП чрез развитие на лека промишленост (хранително-вкусова промишленост, напитки, мебели). 12-месечен туризъм ще осигури постоянна трудова заетост. Това ще стане чрез: Развитие на културен и археологически туризъм, развитие на религиозен туризъм, Развитие на винен туризъм. Развитие на градски туризъм. Развитие на климатолечение. Облекчени процедури за кандидатстване и издаване на електронни туристически визи, съобразено с общата визова политика на ЕС.
Отбрана – Закриване на американските бази на територията на Република България. Референдум за членството в НАТО. Насърчаване на българския ВПК и създаване на смесени предприятия с водещи компании в оръжейната индустрия; Осигуряване на допълнителни социални придобивки за военнослужещите. Повишаване престижа на военнослужещите в българското общество.
Пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление Намаляване на броя необходими подписи за инициатива на референдум. Удължаване на сроковете за организиране на подписки. Електронно събиране на подписи за свикване на референдуми. Облекчаване на финансовите изисквания за организаторите на инициативи. Разширяване обхвата на въпросите, които могат да бъдат подлагани на референдуми и подписки.
Електронно управление
Намаляване административната тежест в общините и държавната администрация чрез дигитализиране на процесите. Привеждане на всички електронни системи в еднаквост и да се гарантира тяхната цялостност (интегритет).
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „Възраждане“, във връзка с изборите за 51 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Възраждане“ е под номер 12 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

-
Кримипреди 4 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 3 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 2 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 2 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Кримипреди 3 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 2 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Културапреди 2 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди един денБългарски фермерски пазар в Габрово









