Свържи се с нас

Култура

Наградиха лауреатите и участниците от конкурса „История, патрони и дарители на моето училище“

Published

on

Лауреатите и участниците в Шестия ученически конкурс „История, патрони и дарители на моето училище“ бяха наградени. Това се случи в Актовата зала на Национална Априловска гимназия, където се състоя тържествената церемония. Конкурсът тази година беше на тема: „Каквото можах – направих, по-хубаво нека направят могъщите“.

Той е част от празничните събития, включени в календара на Априловите дни на културата. Организира се от НАГ и Фондация „Радетел“. В него участват ученици от габровските училища и от 12 области на страната.

В настоящото издание бяха представени учебни заведения от Велико Търново, Чирпан, Враца, Шумен, София, Свищов, Бургас, Тетевен, Пловдив, Смядово, Павликени , село Дебрен и др.

Учениците се състезаваха в следните категории: разказ, историческо есе и видеофилм. Представени бяха 50 разработки, прегледани и оценени от професионално жури.

Директорът на НАГ Елвира Христова приветства гостите и участниците, и откри тържествената церемония. Д-р Елена Сербинова, основател на фондация „Радетел“, представи пред присъстващите на събитието презентация за рода на Рашееви, чийто наследник е тя. С богат снимков материал разказа за разнообразната благотворителна и доброволческа дейност на нейните роднини Иван и Никола Рашееви.

След тържественото начало бяха обявени и връчени наградите.

В категория разказ Първо място спечели Милен Кирчев от ПГТ „Д-р Васил Берон“ – Велико Търново с разказ за патрона на училището. Негов научен ръководител е Бистра Стефанова. Второ място зае Десислава Ангелова от НАГ, с разказа „Пътят към величието“. На 3 място бе класирана Мария Данева, също от НАГ, с разказа „Соколов писък“.

В категория историческо есе първо място не бе присъдено. С второ място бе отличена Адриана Кънева от НАГ за есето си „Каквото можах – направих, по –хубаво нека направят могъщите“. Неин научен ръководител е Владилена Катевска, преподавател в НАГ.

Журито присъди две 3-ти места: на Александра Манева, СУ „Пейо Кр.Яворов“ – Чирпан, с есето „Помним и се гордеем…На великия наш творец“, с научен ръководител Недка Петрова, и на Александър Александров от СУ „Козма Тричков“ – Враца, за есето „Училище! Колко много нещо се съдържа в тази дума“ и научен ръководител Горица Маджарска.

Поощрителни награди получиха Михаела Бързанова от СУ „Йоан Екзарх Български“ – Шумен за „Мъжката гимназия – гордостта на шуменското образование“ и Ива Стърчикова от СУ „Пенчо П.Славейков“ – София за „СУ Пенчо П.Славейков – 145 години храм на образованието“. Техни научни ръководители са: Андрей Соколов и Александра Иванова.

В категория за кратък видеоклип, с Първо място бе отличен Преслав Колев от НАГ за филма си „Благодетели и дарители“. Второ място спечели екипът, в състав: Александрина Димитрова, Ния Найденова, Антоанета Николова – „Личността зад името. Една история с неочаквано развитие“, от СУ „Козма Тричков“ – Враца. Научен ръководител е Горица Маджарска.

С второ място бе отличена и Галена Василева от ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“- Велико Търново за „Патронът на моето училище. Една личност устояла на историята“. Неин научен ръководител е Драгомир Дачев. Трето място зае Александра Павлова ПДТГ „Димитър Хадживасилев“ – Свищов. Научен ръководител на участничката е Альоша Кушлов.

Всички участници и техните научни ръководители получиха грамоти. За трета поредна година Фондация „Радетел“ дарява еднократна стипендия, в размер на 400.00 лв, за ученик с изявени дарби, отлични учебни резултати, ангажираност с извънкласни и извънучилищни инициативи.

По предложение на Педагогическия съвет носител на стипендията за 2024 г е Преслав Николай Колев, ученик от 11 „б“ клас. Тази година за пръв път бе учредена от г-жа Елена Сербинова едногодишна стипендия за ученик от 10 клас, с принос към Априловската гимназия.

По предложение на Педагогическия съвет пръв носител на едногодишната стипендия е Виктория Красимирова Димова, ученичка от 10 „д“ клас. Виктория издига авторитета на Националната Априловска гимназия и съдейства за нейното национално и международно признание, което личи от това, че през изминалите години е участвала в поредица от дейности като: доброволец към Младежки център – Габрово и Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, член на Младежки парламент – Габрово /представител на предприемачеството и обществено значимите дейности за мандат от 1 година от април 2023 г. до април 2024г./, член на читателски клуб „Книжни червеи“ към МЦ Габрово, участничка в ДФА „Габровче“ и ДФФ „Габровски гласчета“. Свири и на пиано. Виктория се включва с желание и с мотивация в различни конкурси (по БЕЛ, физика, народно пеене и др.) и олимпиади(БЕЛ, история, физика, география, химия, математика и др.). Навсякъде се представя достойно и защитава името „Априловец“.

По време на церемонията, с почетна грамота беше отличена госпожа Снежана Рачевиц, дългогодишен директор на НАГ и председател на фондация „Радетел“. Нейните функции поема госпожа Елвира Христова, настоящ директор на училището.

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица