Свържи се с нас

Новини

Честит Гергьовден – Ден на храбростта и българската армия!

Published

on

На този ден честваме паметта на Свети Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-тачените светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря”. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет. Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден.

Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, подходящи за празника. В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник.

Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез и Адрелес, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан-празнува се на 6 май и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на попас), като стадото се подкарва със зелена пръчка.

На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата и с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница).

По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък” с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените.

Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината. Традиционно на Гергьовден се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото: Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни. В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, тоалетна, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти”), където не се стъпва.

На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката).

След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода”), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки”). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка – с нея лекуват децата от уруки.

В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина. Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място. Тя обикновено е общоселска.

Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни.

На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата. Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите”, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие.

Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

Крими

Спипаха още една фалшива шофьорска книжка в Габрово

Published

on

За по-малко от седмица, трета фалшива шофьорска книжка хвана полицията в Габрово. Нарушението било разкрито вчера, 16 февруари, сутринта около 08.30 часа, в района на пл.“Капитан Дядо Никола“ в областния град.

Тогава екип на „Пътна полиция“ спрял за проверка „Фолксваген Голф“, собственост и управляван от 25-годишна габровка. Жената представила свидетелство за управление на МПС – белгийски образец, чиито елементи видимо се различавали от оригинален документ.

При извършената справка било установено, че документ с посочения номер не съществува.

По случая е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308 от Наказателния кодекс.

Припомняме, че на 11 февруари, само в рамките на час, полицейските служители в Габрово засякоха други двама водачи, шофирали с неистински свидетелства.

След проверката се оказа, че 56-годишен габровец кара с книжка, издадена на хърватски гражданин, а 43-годишен мъж от Разград шофира с „немска“, чийто номер е като „числата от последния тираж на тотото“.

Зареди още

Култура

Среща – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ

Published

on

Ивелина Радионова е родена в Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет, гр. Варна. Автор е на стихосбирките „България в сърцето ми”, „Златни нишки”, „Копнеж по слънце”, „В тебе аз ще остана”, „Все ти пиша, Любов”, „Вълшебство за Коледа“, „България навеки“, „Цвете за теб“, повестите „Обич“ и „Алтъна” и сборниците с разкази „ Йова разказва“, „Писано с огън“, „До Боянския майстор“ и „Наричат ме България“, както и на романа „Приключенията на Ардин“.

Носител е много награди в международни и национални конкурси. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. В съвременния свят, където технологиите често заменят магията и естествената връзка с природата, детската книга „Приключенията на Ардин“ се появява като малък, но силен оазис на чудото и добротата. Тя не е просто сборник от приказки – това е пътешествие, което води децата в свят на открития, приятелства и ценности, изградени върху любов към природата и състрадание към всички живи същества.

Главният герой, Ардин, е дете със специален дар – способността да разбира езика на животните. Момчето се сприятелява с умна и забавна сврака и заедно се впускат във вълнуващи приключения. В края на всяка история Ардин записва поука в тетрадка – символ на мъдростта и личното развитие, която насърчава децата да наблюдават, мислят и разсъждават върху света около тях. Книгата се отличава с ценни послания и деликатно чувство за хумор.

Подходяща е за деца на възраст от 5 до 12 години, но също така е и ценен инструмент за родители и педагози, които искат да възпитават малките човеци в доброта, смелост и емпатия. Тя съчетава класическия чар на приказките с модерен, вдъхновяващ и образователен подход, който прави четенето удоволствие и вълнуващо изживяване за цялото семейство.

Срещата – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ ще се проведе днес, 17 февруари, от 17.15 ч. в читалня д-р „Петър Цончев“ на РБ „Априлов- Палаузов“- Габрово.

Зареди още

Любопитно

Михаил Вешим отбеляза 80 г. „Стършел“ в Севлиево

Published

on

Навръх 15 февруари най-старото българско хумористично издание, което излиза без прекъсване от 1946 г. насам – вестник „Стършел“, отбеляза своята 80-годишнина. Юбилеят обаче не беше отбелязан с формална церемония в столицата, а по необичаен и изключително личен начин – със среща с читатели в Севлиево.

Главният редактор на изданието Михаил Вешим гостува в града по покана на фестивала „Арт Будилник“ – събитие, превърнало се в културен акцент по време на Седмицата на любовта и виното. В голямата зала на Народно читалище „Развитие 1870“ десетки почитатели на сатиричната журналистика се събраха, за да чуят истории за силата на хумора, за ролята му в различните обществени епохи и за хората, превърнали „Стършел“ в институция.

Вешим припомни знакови моменти от историята на легендарния седмичник и имената на големите български автори, публикували на страниците му. Особен интерес сред местната публика предизвика фактът, че най-дългогодишният главен редактор на „Стършел“ – писателят Христо Пелитев – е родом от севлиевския край.

Пелитев ръководи изданието повече от две десетилетия (1965–1988) и остава в историята като ярък сатирик и публицист, допринесъл за утвърждаването на вестника като водещо хумористично издание в България.

„Стършел“ е преживял различни политически и обществени времена, но винаги е запазвал мисията си – да критикува абсурда чрез смях и ирония, подчерта Михаил Вешим. Самият той работи във вестника от 1982 г., а от 2003 г. е негов главен редактор, като паралелно развива успешна литературна кариера с хумористични романи.

Срещата с писателя-сатирик беше само един от акцентите в богатата програма на „Арт Будилник“, който тази година предложи 14 събития със свободен вход за жителите и гостите на Севлиево. Фестивалът, организиран под егидата и с подкрепата на Община Севлиево, съчета театър, музика, кино, литература, визуални изкуства и инициативи за деца, превръщайки града в сцена за културни срещи.

Официалното откриване на 9 февруари започна с концерт-спектакъла „Безнадежден случай“ и прожекция на филма „Париж на Богдана“ с участието на легендите на българската музика Богдана Карадочева и Стефан Димитров.

Ден по-късно публиката аплодира театралната комедия „Семейството“ на „Creativa“ от афиша на театър „Сълза и смях“ с Христо Гърбов, Васил Драганов, Христо Николов и Деси Бакърджиева. Сред силните акценти беше изложбата „Три поколения четки, три поколения любов“, представяща творби на Любен Бояджиев, Венелин Анев и Ева Кирова.

Експозицията проследява приемствеността в българското изобразително изкуство от 60-те години на XX век до днес. Фактът, че Любен Бояджиев е ученик на Владимир Димитров-Майстора и представител на Кюстендилската живописна школа, придаде допълнителна художествена стойност на събитието.

На 12 февруари журналистът Георги Тошев представи биографични книги и филм за иконите на българското кино Невена Коканова и Цветана Манева. Особено емоционална се оказа вечерта на 13 февруари, когато вокалната формация Upstream Voices отбеляза своята 25-годишнина с концерт под ръководството на вокалния педагог Ценка Горалова.

Празничната атмосфера продължи със сценичното присъствие на звездите от „Гласът на България“ Дани Павлова и Цена Коев, които впечатлиха не само с вокалите си, но и с жест към града – снимки с тениски „I love Sevlievo“ и непосредствен контакт с публиката. Програмата на 14 февруари включи детска арт работилница „Любовта е…“, спектакъла „Снежанка и седемте джуджета“ на Бургаския куклен театър, моноспектакъла „Боже мой“ на Народния театър „Иван Вазов“ с Христо Мутафчиев и вечерния маскен бал „Срещни любовта с чаша вино“.

Финалният ден съчета кукления спектакъл „Нероден Петко“, срещата с Михаил Вешим и прожекцията на българския филм „Рожден ден“. По време на фестивала беше разпространяван и специален фестивален вестник, популяризиращ културните и историческите обекти на Севлиево – още един жест към паметта и идентичността на града.

„Арт Будилник“ се организира от едноименното сдружение, създадено през 2022 г. от телевизионната водеща Елизабет Методиева, режисьора Мартин Геновски и актрисата София Бобчева. Мисията им е да децентрализират културния живот и да осигурят свободен достъп до качествени събития извън големите градове. От екипа отправиха специални благодарности към Община Севлиево, кмета д-р Иван Иванов и неговия екип за подкрепата и партньорството, направили фестивала възможен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица