Свържи се с нас

Новини

22 март е Световният ден на водата

Темата на Световния ден на водата е „Използвайте водата за мир“.

Published

on

Световният ден на водата, който се отбелязва всяка година на 22 март има за цел да повиши осведомеността и да насочи вниманието на обществеността към предприемане на действия за справяне с кризата с водата и канализацията. Инициативата се координира от механизма на ООН за достъп до вода (UN-Water), който се управлява от един или повече членове и партньори, с определен мандат.

Темата е предложена предварително от координационния механизъм на ООН за достъп до вода и е съобразена с годишната публикация на Докладът за развитието на световните води на ООН, публикуван от ЮНЕСКО от името на механизма на ООН за достъп до вода.

През 2024 г. темата на Световния ден на водата е „Използвайте водата за мир“, а заглавието на Доклада за развитие на световните води е „Използване на водата за мир и просперитет“. Кампанията за Деня на водата се нарича „Вода за мир“. „Вода за мир“ – обяснение Водата може да създаде мир или да предизвика конфликт.

Когато водата е оскъдна или замърсена, или когато хората имат неравен или изобщо нямат достъп до водни ресурси, може да възникне напрежение между различни общности и държави. Повече от 3 милиарда души по света зависят от водоеми, които пресичат национални граници.

Освен това, от 153 страни, които споделят реки, езера и водоносни хоризонти със своите съседи, само 24 страни съобщават, че имат сключени споразумения за сътрудничество за всички споделени води.

Въздействието на изменението на климата нараства и това поражда спешна необходимост държавите да се обединят около защитата и опазването на един от най-ценните ресурси – водата. С нарастването на населението, водата ще става все по-важна в борбата срещу бедността и влошаване състоянието на околната среда.

Сътрудничеството по отношение на водата може да изгради жизненоважна устойчивост срещу екстремните метеорологични явления и да помогне на населението за смекчаване изменението и адаптиране към променящия се климат. Общественото здраве и просперитет, хранителните и енергийни системи, икономическата продуктивност и целостта на околната среда разчитат на добре функциониращ и справедливо управляван воден цикъл.

Това означава, че защитата от дискриминация и гарантирането на равенство при осигуряване на достъп до вода и канализация може да има положителен ефект в обществото.

Мирното сътрудничество относно водата може да прелее в мирно сътрудничество във всички сектори. Като работим заедно за балансиране на човешките права и нужди на всеки, водата може да бъде стабилизираща сила и катализатор за устойчиво развитие. С течение на времето е имало много повече случаи на сътрудничество, отколкото конфликти за вода, но има още много какво да се направи.

Трябва да действаме въз основа на разбирането, че водата не е само ресурс, който трябва да се използва и за който трябва да се конкурираме – това е човешко право, присъщо на всеки аспект от живота. На местно и национално ниво, различни потребители на вода – по-специално на вода и канализационни услуги, енергетика, храна и промишленост – трябва да си сътрудничат чрез интегриран управленски подход относно водните ресурси и насърчаване на кръговата икономика.

На ниво басейн държавите трябва да разработят споразумения и да създадат институции за мирно управление на водните ресурси, които пресичат международните граници. Сътрудничеството в областта на трансграничните води е от съществено значение за мира и просперитета.

Правителствата трябва да си сътрудничат двустранно, регионално или глобално, например чрез подписване и прилагане на Конвенцията на ООН за водите и Конвенцията за водните течения. Всички имаме роля. Като индивиди можем да използваме водата по-внимателно, намалявайки стреса върху околната среда и водната инфраструктура. Всички можем да се обединим около водата и да използваме водата за мир, полагайки основите на по-стабилно и проспериращо бъдеще.

Новини

В Янковци на 3 март направиха първа копка на храм „Св. Паисий Светогорец“

Published

on

В деня на националния празник на България – 3 март, в габровското село Янковци беше отслужен Архиерейски водосвет и бе направена първа копка на православния храм „Св. Паисий Светогорец“.

Събитието събра десетки жители и гости на селото, които споделиха празничния ден, обединени от надеждата за изграждането на ново духовно средище.

Трите основни камъка на бъдещата църква бяха положени с благословията на Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, в съслужение със свещеници от Габровската духовна околия.

С церемонията бе поставено официалното начало на строителството на новия Божи дом в центъра на селото. Изграждането на храма се осъществява със съдействието на Община Габрово и със средства, осигурени от дарител.

Инициативата е дългоочаквана от местната общност, която вижда в бъдещия храм място за молитва, вяра и духовна опора. Изборът на датата – 3 март, символ на свободата и националното единство придаде допълнителен смисъл на събитието.

За жителите на Янковци началото на строежа се превърна в празник не само на вярата, но и на общността.

Очаква се църквата „Св. Паисий Светогорец“ да се превърне в духовно средище за поколения напред, обединяващо хората около християнските ценности и традиции.

Зареди още

Новини

Кристиян Василев от Габрово се завърна с медал от шахматен турнир

Published

on

11-годишният състезател на ШК „Орловец 1997“-Габрово Кристиан Василев спечели бронзов медал в XI Детски турнир „Свобода“, който се проведе в Радневo.

С 4 победи и едно равенство Кристиян се нареди трети във възрастовата група на 12-годишните и десети в генералното класиране от 50 деца от цялата страна.

Освен престижните отличия, класираните състезатели получиха и награди от организаторите на турнира.

Зареди още

Новини

148 години от Освобождението! Честит Национален празник, българи!

Published

on

Днес, 3 март, цяла България тържествено отбелязва 148 години от Освобождението от османска власт.

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, край Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на Руско-турската освободителна война, а България е призната за автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска.

Според Санстефанския мирен договор площта на освободената държава е над 170 000 кв. км. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).

За най-голямо съжаление, Великите сили не допускат съществуването на голямата по територия и население България. Само няколко месеца по-късно, през юни 1878 г., на Берлинския конгрес България е разпокъсана на 5 отделни части – Автономно Княжество България, Източна Румелия, Македения и Одринска Тракия (върнати на Османската империя), Северна Добруджа (дадена на Румъния) и Нишко, Пиротско и Вранско (дадени на Сърбия).

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Честит национален празник, България!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица