Икономика
Дигиталното евро срещу златния български лев (Част 3)
„Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът…“

(Продължение на Част 2)
Съгласно Протоколите към Договора Великобритания и Дания си запазват правото да не преминават към третия етап, дори и да отговарят на необходимите критерии. След като провежда референдум по въпроса за единната валута, Дания решава, че не желае да се присъединява към еврозоната. Швеция също посочва недвусмислено резервите си в това отношение.
С цел да се осъществи докрай изпълнението на разпоредбите на Маастрихтския договор на срещата си на 17 юни 1997 г. в Амстердам Европейският съвет приема две важни резолюции: Първата резолюция, известна още като „Пакт за стабилност и растеж”, задължава държавите-членки да се придържат към рамките на националния си бюджет. Тази финансова дисциплина трябва да се гарантира чрез многостранен контрол и чрез въвеждане на забрана върху прекомерно нарастване на бюджетния дефицит – нещо, което в последвалите години не се спазва. Втората резолюция се отнася до растежа. Тя съдържа указания относно това, доколко държавите-членки и Европейската комисия са твърдо решени да създадат необходимите благоприятни условия за запазване на работните места, тъй като това е един от най-важните политически приоритети на Европейския съюз.
Въвеждането на единната валута е най-амбициозната цел на Европейския съюз. Трудностите по пътя към нейното осъществяване поставят пред изпитание политическата воля на държавите-членки, решени да въведат единната валута. Един от най-важните елементи на тази цел – а именно, в каква степен общественото мнение е бъде готово да приеме това нововъведение, което пряко засяга ежедневието на всеки европейски гражданин – оказва решаващо влияние за прилагането на еврото.
Еврото е единната европейска парична единица, която е приета от 11 страни-членки на 1 януари 1999. Единадесетте страни членки са Белгия, Германия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия и Финландия. Гърция стана дванадесетата страна членка, която прие еврото на 1 януари 2001. От 1 януари 2002 г. повече от 300 милиона европейски граждани го използват ежедневно. Между Договора от Маастрихт, подписан през февруари 1992 г., който поставя началото на въвеждането на единна европейска валута, и разпространението на монети и банкноти в 12 страни-членки на ЕС изминават 12 години. Официалната абревиатура на еврото е ‘EUR’. Тя е регистрирана в Организацията за международни стандарти (ISO). Решението за името на единната европейска парична единица е взето от Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. Там се определя, че наименованието на единната валута е „евро“. Едно евро съдържа 100 цента.
Каква е разликата между ЕВРО и ЕКЮ?
Екю (ECU, European currency unit) е разчетна парична единица, въведена в рамките на европейската валутна система в края на 70-те години. Всяка държава-членка създава резерв от екю, като депозира 20% от златните си резерви и 20% от резервите си в чуждестранна валута във Европейския фонд за валутно сътрудничество. Екюто не беше платежно средство и никога не е имало монети и банкноти екю. Екюто представляваше „кошница“ от валутите, които участваха в него и неговата стойност зависеше от тях.
Дизайнът на еврото отразява някои любопитни особености.
Евробанкнотите са седем – номинали от 5, 10, 20, 50, 100, 200 и 500 евро. Евромонетите са осем – 2 евро, 1 евро, 50 цента, 20 цента, 10 цента, 5 цента, 2 цента и 1 цент. Дизайнът на банкнотите, представен от Робърт Калина от Централната банка на Австрия, е одобрен от Съвета на Европейския валутен институт и от Европейския съвет в Дъблин в края на 1996 г. Знакът за новата единна валута представлява буквата E с две хоризонтални паралелни линии, които минават през нея. Знакът произлиза от гръцката буква € (епсилон), за да напомня за люлката на европейската цивилизация и едновременно да съдържа първата буква от “Европа”. Двете паралелни линии символизират стабилността на еврото. Общият дизайн съдържа много символи, които са свързани с архитектурното наследство на Европа. На едната страна на банкнотите доминират образите на прозорци, портали и арки – като символи на духа на откритост и желание за сътрудничество на Европейския съюз. На обратната страна на всяка банкнота има мостове от различни периоди – метафора за комуникацията между народите на Европа, както и между Европа и останалия свят.
Лицевата страна на монетите, проектирана от белгийския компютърен специалист Люк Люикс, е обща. Тя представлява общо за всички монети „европейско лице“, съдържащо карта на Европейския съюз на фона на траверси, на която са закачени звездите на флага на ЕС. “Европейското лице” на евромонетите е избрано след конкурс за дизайн на три теми: архитектура, абстракция и европейски личности. Другата страна на монетите се избира от всяка страна-членка. Окончателното решение за дизайна на монетите е взето от Европейския съвет в Амстердам през юни 1997 г. Монетите от 1, 2 и 5 цента подчертават ролята на Европа в света, докато монетите от 10, 20 и 50 цента представят Съюза като обединение на нации. Монетите от 1 и 2 евро изобразяват Европа без граници. Националните евромонети са валидни във всяка една от страните на еврозоната.
Предимствата от ползването на еврото могат да се систематизират по следния начин: засилва се ефекта от създаването на вътрешния пазар – засилва се бюджетната дисциплина, налице е свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали, безспорни са предимствата за бизнеса при пътуване в еврозоната. Не се ползват бюра за валутен обмен, не се плащат комисионни, не се губи време в изчисления на различните валути, както и да се търси най-изгодния курс. Евро банкнотите притежават защитни знаци, създадени с най-напредналите съвременни технологии, чрез които много лесно се разпознават фалшифицираните банкноти и по този начин затрудняват извършва-нето на подобни престъпления. По същия начин и евро монетите са осигурени срещу фалшификация. Премахва се валутният риск по отношение на сделките в еврозоната. Намаляват се счетоводните, управленските и транзакционните разходи за сделки в еврозоната. Подобрява се бизнесклимата. По-лесно се сравняват цените в еврозоната, което от своя страна създава предпоставки за защита интересите на потребителите.
Освен тези ползи, за гражданите и бизнеса, за държавата като цяло са налице и редица предизвикателства: На първо място е загубата на независима парична и валутна политика. Това е свързано с отдаването на националния суверенитет в тези области на наднационални институции – Европейската централна банка и Европейската система на централните банки. Загубата на възможност за вземане на суверенни решения в областта на паричната и валутна политика на национално ниво намалява способността на държавата да отговори на специфични проблеми и трудности в националната икономика – напр. в областта на пазара на труда, политиката на доходите и т.н. Друго предизвикателство е спазването на определена бюджетна дисциплина в съответствие с Маастрихтските критерии, което намалява способността на държавата да реагира на вътрешни и външни икономически шокове. Не на последно място е възможността за първоначален инфлационен шок вследствие от техническото преизчисляване на цените в евро, и съответстващо влияние върху реалните доходи и покупателната способност на населението. И на следващо място съществено предизвикателство е увеличаването на дисбаланса в развитието на отделните райони.
Еврокриза.
Днешно време икономическите процеси в европейски и глобален и икономически план се съпътстват от т.нар. криза на еврото. Терминът „криза на еврото“ се отнася до многопластовата и многоизмерна криза в Европейския валутен съюз от 2010 г. насам. Тя включва криза на държавния дълг, банкова криза и икономическа криза. Кризата на еврото е резултат от редица различни фактори, чиято тежест е дискусионна. При това забележително е, че правото на Европейския съюз не предвижда санкции при нарушаване на конвергентните критерии. Още повече, че дори страните основателки на Европейския икономически и валутен съюз дългосрочно ги нарушават. В случая с Гърция вниманието е насочено към изменението на държавния дълг в навечерието на кризата. И в други държави от еврозоната кризата на еврото направи трудно или дори невъзможно преструктурирането на държавния дълг без помощта на трети страни. В някои случаи като основна причина за проблемите с финансирането се разглежда не толкова самият държавен дълг, колкото общият икономически дълг. Институционалните характеристики на еврозоната и последиците от световната финансова криза от 2007 г. насам също допринесоха за дълговата криза. Като важна причина за кризата се смята неуспехът да се разработят подходящи вътрешни механизми за корекции в много държави от еврозоната след премахването на националните валути и свързания с тях механизъм на обменните курсове.
Създаденият през 2010 г. Европейски инструмент за финансова стабилност и неговият наследник – Европейският механизъм за стабилност, приет през 2011 г., осигуриха един политически противоречив спасителен пакет. Европейската централна банка се намеси чрез понижаване на лихвените проценти и чрез ограничени по обем програми за закупуване на (вече емитирани) държавни облигации на вторичния пазар, напр. програма за пазарите на ценни книжа, окончателни парични трансакции, за да предотврати кредитна криза. Като мерки за борба с причините за кризата досега са приети Европейският фискален пакт, програма за действие за борба с макроикономическите дисбаланси и Европейският банков съюз. На фона на рецесията в Европа и дълбоките тектонични политически процеси в световен мащаб изходът от тази криза остава твърде противоречив и с неизвестни последици за световните политически и икономически актьори.
Един много съществен аспект на настоящия етап в световен мащаб е, че историята на развитие на парите навлиза в нов етап, свързан с развитието на дигиталните валути и криптоактивите и тяхната регулация. Развитието на дигиталните валути на централните банки се обуславя от значими фактори, един от които е, че парите в брой се използват все по-малко като средство за разплащане. Централните банки са принудени да отговорят на дигиталната трансформация на бизнеса и еволюцията на платежните инструменти, както и на възможността глобални компании със значителна клиентска база да развиват свои частни дигитални средства за плащане. Налице е разработен проект за дигитално евро на Европейската централна банка, чиято проучвателната фаза трябваше да приключи миналата година. Във връзка с развитието на този проект са създадени работни групи, които да изработят правила, отнасящи се до схемата за дигитално евро, използването му като платежен инструмент, управлението на ликвидността и др. Работи се и по конкретно законодателно предложение на Европейската комисия за дигиталното евро, като в него се очаква да бъде пояснен и възможният статус на дигиталното евро като законно платежно средство. С оглед гарантиране функцията на финансово посредничество, която имат банките в съвременната икономика, се обмисля прилагане на лимит на средствата, които лицата ще могат да държат по сметка за дигитално евро при централната банка. Дигиталното евро има потенциал да създаде основа за интегрирани европейски решения за разплащане на дребно и трансграничен сетълмент, както и за множество допълнителни иновации – напр. токенизирани депозити, смарт договори, условни плащания и др.
Друг важен елемент в глобален мащаб е развитието на криптоактивите и тяхната регулация. В средата на май миналата година, Съветът на Европейския Съюз прие окончателно финалните текстове на Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA-Makets in Crypto-Assets Regulation), като по този начин европейските институции разработиха и приеха мащабна и детайлна правна рамка за пазара на криптоактиви в Европа, като се има предвид, че в тази област опитите за регулация са все още малко. Едновременно с това бе приет и нов Регламент относно информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянето на определени криптоактиви, с което се цели по-добра проследимост на преводите на криптоактиви и противодействие на изпирането на пари.
Имайки предвид всички тези процеси в съвременните реалности в заключение следва да отбележим, че красивата и романтична идея за обединена Европа и европейския интеграционен процес претърпя във времето своите модификации. Те станаха особено осезаеми в началото на първото десетилетие на ХХІ век. Съвременният човек разбира, че историята, в това число и икономическата, не се пише от политиците, а от всички и от всеки, а мислите, думите и делата на всеки дават неотменим отпечатък във времето и пространството. Този отпечатък не може да бъде заличен или подменен с никакви глобални или национални политически декрети или манипулации. Промяната и подмяната на житейските ценности, символи и атрибути в различните времена и епохи не могат да фалшифицират истината, която рано или късно излиза наяве. Но тези актове са сигнали, знаци за всеки един съзнателен българин за неговата позиция по животрептящите и жизненоважни въпроси, засягащи съдбините и бъдещето на България.
Със своите номинали, дизайн и стилистика българските парични знаци отразяват различните периоди в развитието на държавата, състоянието и промените в нейното политическо устройство, икономика, култура и различни обществени сфери. Българските монети и банкноти са част от символиката на държавността и по уникален начин съхраняват и пренасят за бъдещите поколения историческата и културната памет на нацията.
В Докладите за конвергенция на ЕЦБ и ЕК от юни 2022 г., се отбелязва изрично, че бизнес средата в България не е благоприятна за постигането на устойчиво сближаване. Според двете институции страната се нуждае от икономически политики и широкообхватни структурни реформи, ориентирани към подобряване на бизнес средата, финансовата стабилност, институционалното качество и управление.
Следователно присъединяването на Република България към еврозоната е правно регламентирана крайна фаза на евроинтеграционните процеси в рамките на Икономическия и паричен съюз. Съгласно условията, посочени в Договора за функциониране на Европейския съюз, това присъединяване става с решение на Съвета на Европейския съюз (след консултация с Европейския парламент и след обсъждане в Европейския съвет и по предложение на Комисията) за отмяна на дерогацията на страната ни тогава, когато са изпълнени условията за това, посочени в Договора, тоест конвергентните критерии от Маастрихт, включително институционалните. НО: еврото – бидейки политически проект, правните регламентации и процедури не фиксират точна времева рамка за това присъединяване или конкретна дата, а показват, че е налице определен политически процес, който не е завършен и е съпътстван от конкретни политически решения по този въпрос – а те следва да бъдат в името на интересите и пребъдването на България.
Автор: Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова.
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова е доцент по икономика в Стопански факултет на Технически университет – Габрово. Била е гост-професор в Университета по приложни науки, Висшето училище по публична администрация и финанси – Лудвигсбург, Германия, където преподава „Проблеми на Европейския икономически и валутен съюз” в магистърската степен „European Public Management”.
Мотивирана от интереса на своите студенти, тя предлага на широката публика систематизирана информация по актуални въпроси, поднесена по възможно най-достъпен начин на желаещите да я получат. Целта на написаното е да запознае с някои икономически и исторически процеси, свързани с еврото и националната парична единица лев. В него не се засягат партийно политически позиции, не се отразяват специфични дискусионни проблеми, разглеждани в специализираните среди на учени и експерти, съзнателно не се навлиза в детайли и подробности на теоретичната наука.


Икономика
На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации

На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи данъчни декларации от физическите и юридическите лица. Те имат възможност еднократно да коригират данните, които са посочили в годишната си декларация за облагане на доходите на физическите лица или в тази по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане на юридическите.
При откриване на грешка в декларираните данни гражданите и дружествата имат право еднократно и в срок до 30 септември на текущата година, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация.
Физическите лица могат да проверят и да коригират декларираните си данни чрез електронната услуга на НАП „Предварително попълнена данъчна декларация“ достъпна с персонален идентификационен код (ПИК) или електронен подпис (КЕП).
С цел да напомни за тази възможност и необходимостта от корекции, НАП изпраща имейли на граждани, при които е установено разминаване между обявените от тях данни в годишната данъчна декларация и наличните в приходната агенция.
Според информацията в НАП, декларирана от работодатели и/или платци на доходи, през 2025 г. тези лица са получили хонорари, финансово подпомагане от Държавен фонд „Земеделие“, приходи от продажби в Интернет и др., но са пропуснали да ги обявят пред Агенцията или са ги декларирали неточно.
Повече информация за попълването и подаването на коригиращи декларации може да се получи от сайта на НАП , в YouTube канала на приходната агенция , както и на телефоните на Информационния център: 0700 18 700 и +359 2 9859 6801, на цена, съобразно тарифата на съответния оператор.

Икономика
На 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане

Фермерският пазар в Габрово отново събира на едно място местни производители, занаятчии и почитатели на качествената българска продукция. На 26 септември, от 9:00 часа, площад „Възраждане“ ще се превърне в място за срещи, разговори и споделени вкусове, където посетителите ще могат да открият разнообразие от свежи, сезонни и ръчно изработени продукти.
На щандовете традиционно ще присъстват млечни и месни продукти, мед и пчелни изделия, хляб и печива, домашно приготвени сладка, сиропи, вина и още много предложения. Всеки продукт носи своя история – за труда, грижата и традициите, които стоят зад него.
А за всички наши посетители сме подготвили и традиционната ни томбола!
В нея ще можете да спечелите по един продукт от всеки участник на пазара! Български Фермерски пазар е не само възможност за покупка на качествена храна, но и начин да подкрепим местните производители и тяхното развитие, а чрез прекия контакт между производител и клиент изграждаме доверие и даваме възможност посетителите да научат повече за произхода, начина на производство и качествата на продуктите, които избират.
Български Фермерски пазар продължава да утвърждава идеята, че качествената храна, местното производство и личният контакт между хората имат специално място в забързаното ни ежедневие.
Очакваме ви на 26 септември от 9:00 часа на площад „Възраждане“ в Габрово!

Икономика
„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal

На 26 септември Габрово ще бъде домакин на първото издание на Gabrovo Informal — нова нетуъркинг инициатива, която си поставя за цел да събере на едно място предприемачи, професионалисти и хора с идеи от града и региона. Зад инициативата стои Васил Гърбов, създател на уеб агенцията Digital New Era и дългогодишен специалист в областта на дигиталните решения, който след завръщането си в Габрово реши да предложи на местната бизнес общност пространство за истинска, жива комуникация. Събитието няма да следва традиционния формат на сухо раздаване на визитки. В програмата е включен speed networking – формат, който е сравнително нов за Габрово и цели именно да извади участниците от зоната им на комфорт. Присъстващите ще бъдат разделени на групи и в рамките на кратки интервали от време ще имат възможност да се представят и да опознаят повече хора, отколкото биха срещнали на едно обикновено събитие. Организаторите канят на срещата всички – независимо дали търсят бизнес партньори, служители, работа, инвеститори или просто искат да разширят кръга си от познанства. Инициативата е насочена и към младите хора в региона, но не само към тях – идеята е да се съберат различни поколения и различен професионален опит на едно място. Именно това е и темата ни на разговор с Васил, която можете да проследите по-долу:
1. Кой е Васил извън ролята на създател на Gabrovo Informal? С какво се занимаваш и какъв е професионалният ти път до момента?
– Вече седма година се занимавам с уеб дизайн и уеб разработка. През това време натрупах сериозен опит в създаването на креативни уеб решения и уеб базирани системи, а през последните години – и в бизнес автоматизацията.
Ако трябва да определя ролята си днес, бих казал „уеб архитект“, защото в ерата на изкуствения интелект една-единствена специализация вече рядко е достатъчна. Винаги съм бил full-stack в по-широкия смисъл на думата – занимавал съм се с дизайн, маркетинг, UX, анимации, оптимизация, frontend, backend, управление на процеси и менажиране на проекти. Работил съм по доста комплексни проекти и днес всичко това просто се развива с много по-висока скорост.
През 2022 година станах победител в конкурса „Сайт на годината“ в две категории, а през 2023 година получих отличие за принос към дигиталната среда в България. Участвал съм и в редица международни конкурси. Вече четвърта поредна година съм част от журито на „Сайт на годината“, а паралелно с това съм гост-лектор в SoftUni и други образователни институции. За мен споделянето на опит е важна част от професионалното развитие, защото вярвам, че знанията имат най-голяма стойност, когато се предават нататък.
Основател съм и на креативната уеб агенция Digital New Era, която е на повече от четири години. През последната година развиваме нов за нашия пазар модел – „уебсайт като услуга“. Идеята е срещу месечен абонамент бизнесът да получава не просто сайт, а практически цял дигитален екип на разположение: дизайн и разработка, маркетинг, оптимизация, хостинг, поддръжка и бизнес автоматизация.
В момента публично документирам развитието на този бизнес и пътя му към пазарна оценка от над един милион евро. За мен това е интересен експеримент не само от бизнес гледна точка, а и като възможност хората да видят целия процес – решенията, грешките, успехите и реалната работа зад изграждането на продукт и компания.
Като цяло обичам да създавам неща, да решавам проблеми и най-вече да виждам реален резултат от работата си.
2. Каква е причината да вземеш решението да се върнеш, да живееш и да градиш кариера в Габрово?
– Най-простият отговор е, защото съм габровец и обичам града си. Наскоро казах на един приятел, че за мен няма по-голямо богатство от това да живееш на място, на което имаш спомени от детството си. Имам такива спомени на всяка улица, около всяка сграда и във всеки квартал. Това е нещо, което не можеш да си купиш и трудно можеш да създадеш на друго място.
Другата голяма причина е семейството ми. Искам да имам повече време и свобода да бъда със съпругата си и със сина си и, дай Боже, семейството ни да расте. Габрово ми дава точно това усещане за баланс.
Тук имаме тишина, природа, Балкана буквално до нас, история, чист въздух и много възможности на кратко разстояние. Понякога сме толкова фокусирани върху нещата, които градът няма, че забравяме какво всъщност имаме. Живял съм в двата най-големи града в България и мога спокойно да кажа, че никъде не съм се чувствал толкова спокоен и толкова на мястото си, колкото в Габрово.
Затова каквото мога да направя за развитието на средата тук, искам да го направя. На първо място го правя за себе си и за семейството си, но в крайна сметка, ако градът се развива, печелим всички.
3. Как се роди идеята за Gabrovo Informal и какво те накара да я реализираш точно сега?
– Идеята живее в главата ми от около две години. Дълго време обаче не се чувствах достатъчно уверен, че аз съм човекът, който трябва да започне подобна инициатива. Имаше и един логичен въпрос – как да правя нещо за Габрово, ако самият аз не живея постоянно тук?
След като се върнах, нещата започнаха да се нареждат естествено. Срещнах се със стари познати, запознах се с нови хора и постепенно видях колко много активни, интересни и предприемчиви личности има в града, които често просто не се познават помежду си.
Това ми даде мотивацията да започна Gabrovo Informal. Амбицията е с времето инициативата да сплоти бизнес екосистемата не само в Габрово, но и в региона, и да създаде постоянна комуникация между активните хора – предприемачи, професионалисти, специалисти, хора с идеи. И няма нищо лошо да кажа, че го правя и за себе си.
Аз също искам да познавам повече хора в града. Всеки нов контакт може да бъде възможност – за моя бизнес, за нечий друг бизнес, за работа, партньорство, инвестиция или просто за добра идея.
4. Много хора свързват нетуъркинга най-вече с размяна на визитки и бизнес контакти. Кое ще бъде различното при Gabrovo Informal?
– Всъщност бизнес контактите са важна част от идеята и не искам да бягаме от това. Нетуъркингът е точно възможност хората да се срещнат, да говорят за това, което правят, и да видят дали имат общи интереси. Разликата е, че не искам Gabrovo Informal да се превръща в сухо събитие, на което всеки идва, раздава десет визитки и си тръгва.
Искам атмосферата да бъде естествена. Да можеш да говориш за бизнеса си, но и за идея, която имаш, за проект, за проблем, който се опитваш да решиш, или просто за нещо интересно, което правиш. Не организираме тези срещи, за да си запълваме вечерите.
Правим ги, за да се развиваме. А понякога всичко започва от един съвсем нормален разговор.
5. Един от големите проблеми пред бизнеса е намирането на подходящи хора. Може ли подобна общност да се превърне и в по-естествен начин работодатели и професионалисти да се откриват взаимно?
– Определено. Но според мен темата за кадрите е двустранна. Често чуваме бизнеса да казва: „Няма хора.“ От другата страна чуваме хората да казват: „Няма добри работодатели.“
Истината вероятно е някъде по средата. Професионалистите трябва постоянно да се развиват, да се квалифицират и понякога да са готови да направят лични компромиси, за да постигнат нещо.
Но и бизнесът трябва да помисли какво предлага и как възнаграждава добрите хора, които дават много от себе си. Gabrovo Informal може да създаде пространство тези две страни да се срещат по естествен начин. Ако търсиш работа – ела и се запознай с хора.
Ако търсиш служители – също. Ако търсиш партньор, инвеститор или просто съвет – пак. Който търси, обикновено намира. Но първо трябва да излезе от вкъщи.
6. Може ли Gabrovo Informal да бъде полезна и на човек, който няма собствен бизнес и в момента не търси работа или клиенти?
– Разбира се. Gabrovo Informal е за всеки, който иска нещо повече от сухото, сиво и предвидимо ежедневие. Още преди първото събитие виждаме интерес от хора на различна възраст, с различни професии, бизнеси и интереси. Не е нужно да идваш с конкретна цел от типа „тази вечер трябва да намеря клиент“.
Ще дам пример със себе си. На друго нетуъркинг събитие в Габрово се запознах с хора, които съм виждал по улиците буквално от години. Разминавали сме се десетки пъти, но никога не сме имали повод просто да си кажем „Здравей“. Една такава вечер създаде този повод.
И точно това е ценното – срещаш човек, когото иначе може би никога нямаше да заговориш. А никога не знаеш какво може да последва от един такъв разговор.
7. Интересна част от програмата е speed networking-ът. Може ли да споделиш повече за идеята на този формат и как точно ще протече?
– Speed networking-ът е една от частите, за които лично аз най-много се вълнувам. Това не е революционна концепция, но за Габрово е сравнително нов формат. Голямото му предимство е, че те изкарва от зоната на комфорт.
На подобни събития естественият ни инстинкт е да намерим хората, които вече познаваме, и да останем при тях цяла вечер. Speed networking-ът разбива точно това. Ще разделим желаещите да участват на групи. Част от хората ще останат на определени места, а другите ще се придвижват при сигнал.
В рамките на около две минути всеки ще трябва да се представи, да каже с какво се занимава и да чуе отсрещната страна. След това сменяме. В зависимост от броя на участниците вероятно няма да бъдем само по двойки, а в малки групи от четири или шест души. От личен опит мога да кажа колко силен може да бъде този формат. Участвал съм веднъж в speed networking в София. За около половин час се запознах с десет души.
Трима от тях впоследствие станаха мои клиенти и работим заедно и до днес. Тридесет минути, десет нови запознанства, три реални бизнес отношения. Това много добре показва силата на живия контакт.
8. Какво би казал на хората, които искат да дойдат, но се притесняват да заговорят непознати или смятат, че „не са добри в нетуъркинга“?
– Просто елате. Никой не се ражда „добър в нетуъркинга“. И аз съм изпитвал притеснение да заговоря непознат човек. Но притеснението обикновено трае няколко минути, а един разговор може да ви даде нещо за години напред.
Точно затова ще имаме формати като speed networking – за да не се налага човек да стои в единия край на залата и да се чуди: „Сега как да отида и какво да кажа?“ Ние ще създадем повода. От вас се иска просто да дойдете и да кажете: „Здравей, аз съм…“
9. В Габрово често се говори за задържането на младите хора и привличането им обратно към града. Смяташ ли, че създаването и развиването на общност като Gabrovo Informal може да бъде част от решението и как си го представяш?
– Да, но според мен трябва да бъдем много реалистични по тази тема. Културата е важна. Събитията са важни. Образованието, здравеопазването, инфраструктурата и качеството на живот също са изключително важни.
Но ако искаме млади хора да живеят в Габрово, те трябва да имат и икономическа причина да бъдат тук. Трябва да могат да печелят достатъчно, да имат възможности за развитие, да има бизнес, инвестиции и добре платена работа. Колкото и меркантилно да звучи – когато човек може да задоволява нормално материалните си нужди и вижда перспектива пред себе си, много по-лесно може да оцени всичко останало, което един град като Габрово предлага.
На нас ни трябва раздвижване. Нови бизнеси, нови инвестиции, нови работодатели, нови идеи. Не можем да разчитаме само на един инфраструктурен проект, един университет, културните събития или на това, което вече съществува.
И тук виждам една от бъдещите роли на Gabrovo Informal. Защо например един ден общността да не може да събере сто или сто и петдесет автобиографии на квалифицирани хора от определен сектор и да отиде при потенциален инвеститор с конкретно предложение: „В Габрово имаме тези хора, имаме база, имаме подкрепа – елате и инвестирайте“? Това вече е активна позиция. Аз мога да работя дистанционно и това ми позволява да живея комфортно тук. Тогава нека привлечем още такива хора. Нека им кажем: „Елате в Габрово. Можете да работите оттук, а в същото време да имате качество на живот, което големият град трудно предлага.“
Няма една магическа мярка, която ще реши демографския проблем. Но ако всеки направи каквото може в своята сфера, постепенно средата започва да се променя.
10. Като заговорихме за младите хора, Gabrovo Informal само за тях ли е?
– Категорично не. Искаме да съберем различни поколения, защото точно там е стойността. Един млад човек може да има огромна енергия и новаторска идея, но човек с двадесет или тридесет години професионален опит може да му даде перспектива, която няма как да прочете в интернет.
И обратното – утвърден предприемач може да срещне млад човек, който да му покаже нова технология, нов начин на мислене или възможност, за която до този момент изобщо не е подозирал. Не искам да слагаме възрастови ограничения и етикети. Ако си активен, любопитен, имаш идеи, опит или просто желание да срещаш интересни хора – мястото е за теб.
11. Какво би казал конкретно на собствениците на бизнеси в Габрово, които четат това интервю и си мислят: „Аз вече имам достатъчно контакти и стабилен екип, какво повече може да ми даде тази среща?“
– Бих ги попитал: сигурни ли сте, че вече познавате човека, който може да ви даде следващата голяма идея? Няма момент, в който един бизнес да има „достатъчно контакти“. Може в момента да не търсите служители, клиенти или партньори. Но след шест месеца ситуацията може да бъде съвсем различна. Освен това не всяка стойност се измерва в сделка още на следващия ден. Понякога ще срещнеш човек, с когото след две години ще направите проект. Понякога ще чуеш идея, която ще промени начина, по който гледаш на собствения си бизнес. И има още нещо – подкрепата между местните бизнеси.
Трябва да започнем повече да си помагаме и по-малко да гледаме на успеха на другия като на заплаха. Ако един бизнес в Габрово расте, наема повече хора и привлича повече клиенти и инвестиции, част от тази стойност остава в целия град. Никой не е постоянно на върха. Всеки бизнес в даден момент ще има нужда от хората около себе си. Затова според мен е добре да бъдем малко по-смирени, малко по-отворени и много по-сплотени. Ако Габрово върви нагоре, печелим всички.
12. Ако трябва само с едно изречение да убедиш човек, който все още се колебае дали да дойде на 26 септември, какво би му казал?
– Елате поне веднъж – в най-лошия случай ще прекарате една различна вечер, а в най-добрия може да срещнете човек, който да промени посоката на живота или бизнеса ви.
Регистрация за събитието и допълнителна информация могат да бъдат намерени на сайта на инициативата, а въпроси се приемат на имейл hello@gabrovoinformal.com. Медиен партньор на събитието е Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“.

-
Културапреди 7 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 7 дниПредставиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве
-
Новинипреди 7 дниЗапочва основният ремонт на тротоарите по бул. „Столетов“ в Габрово
-
Новинипреди 7 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?
-
Новинипреди 6 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 5 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов






