(Продължение на Част 2)

Съгласно Протоколите към Договора Великобритания и Дания си запазват правото да не преминават към третия етап, дори и да отговарят на необходимите критерии. След като провежда референдум по въпроса за единната валута, Дания решава, че не желае да се присъединява към еврозоната. Швеция също посочва недвусмислено резервите си в това отношение.

С цел да се осъществи докрай изпълнението на разпоредбите на Маастрихтския договор на срещата си на 17 юни 1997 г. в Амстердам Европейският съвет приема две важни резолюции: Първата резолюция, известна още като „Пакт за стабилност и растеж”, задължава държавите-членки да се придържат към рамките на националния си бюджет. Тази финансова дисциплина трябва да се гарантира чрез многостранен контрол и чрез въвеждане на забрана върху прекомерно нарастване на бюджетния дефицит – нещо, което в последвалите години не се спазва. Втората резолюция се отнася до растежа. Тя съдържа указания относно това, доколко държавите-членки и Европейската комисия са твърдо решени да създадат необходимите благоприятни условия за запазване на работните места, тъй като това е един от най-важните политически приоритети на Европейския съюз.

Въвеждането на единната валута е най-амбициозната цел на Европейския съюз. Трудностите по пътя към нейното осъществяване поставят пред изпитание политическата воля на държавите-членки, решени да въведат единната валута. Един от най-важните елементи на тази цел – а именно, в каква степен общественото мнение е бъде готово да приеме това нововъведение, което пряко засяга ежедневието на всеки европейски гражданин – оказва решаващо влияние за прилагането на еврото.

Еврото е единната европейска парична единица, която е приета от 11 страни-членки на 1 януари 1999. Единадесетте страни членки са Белгия, Германия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия и Финландия. Гърция стана дванадесетата страна членка, която прие еврото на 1 януари 2001. От 1 януари 2002 г. повече от 300 милиона европейски граждани го използват ежедневно. Между Договора от Маастрихт, подписан през февруари 1992 г., който поставя началото на въвеждането на единна европейска валута, и разпространението на монети и банкноти в 12 страни-членки на ЕС изминават 12 години. Официалната абревиатура на еврото е ‘EUR’. Тя е регистрирана в Организацията за международни стандарти (ISO). Решението за името на единната европейска парична единица е взето от Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. Там се определя, че наименованието на единната валута е „евро“. Едно евро съдържа 100 цента.

Каква е разликата между ЕВРО и ЕКЮ?
Екю (ECU, European currency unit) е разчетна парична единица, въведена в рамките на европейската валутна система в края на 70-те години. Всяка държава-членка създава резерв от екю, като депозира 20% от златните си резерви и 20% от резервите си в чуждестранна валута във Европейския фонд за валутно сътрудничество. Екюто не беше платежно средство и никога не е имало монети и банкноти екю. Екюто представляваше „кошница“ от валутите, които участваха в него и неговата стойност зависеше от тях.

Дизайнът на еврото отразява някои любопитни особености.
Евробанкнотите са седем – номинали от 5, 10, 20, 50, 100, 200 и 500 евро. Евромонетите са осем – 2 евро, 1 евро, 50 цента, 20 цента, 10 цента, 5 цента, 2 цента и 1 цент. Дизайнът на банкнотите, представен от Робърт Калина от Централната банка на Австрия, е одобрен от Съвета на Европейския валутен институт и от Европейския съвет в Дъблин в края на 1996 г. Знакът за новата единна валута представлява буквата E с две хоризонтални паралелни линии, които минават през нея. Знакът произлиза от гръцката буква € (епсилон), за да напомня за люлката на европейската цивилизация и едновременно да съдържа първата буква от “Европа”. Двете паралелни линии символизират стабилността на еврото. Общият дизайн съдържа много символи, които са свързани с архитектурното наследство на Европа. На едната страна на банкнотите доминират образите на прозорци, портали и арки – като символи на духа на откритост и желание за сътрудничество на Европейския съюз. На обратната страна на всяка банкнота има мостове от различни периоди – метафора за комуникацията между народите на Европа, както и между Европа и останалия свят.

Лицевата страна на монетите, проектирана от белгийския компютърен специалист Люк Люикс, е обща. Тя представлява общо за всички монети „европейско лице“, съдържащо карта на Европейския съюз на фона на траверси, на която са закачени звездите на флага на ЕС. “Европейското лице” на евромонетите е избрано след конкурс за дизайн на три теми: архитектура, абстракция и европейски личности. Другата страна на монетите се избира от всяка страна-членка. Окончателното решение за дизайна на монетите е взето от Европейския съвет в Амстердам през юни 1997 г. Монетите от 1, 2 и 5 цента подчертават ролята на Европа в света, докато монетите от 10, 20 и 50 цента представят Съюза като обединение на нации. Монетите от 1 и 2 евро изобразяват Европа без граници. Националните евромонети са валидни във всяка една от страните на еврозоната.

Предимствата от ползването на еврото могат да се систематизират по следния начин: засилва се ефекта от създаването на вътрешния пазар – засилва се бюджетната дисциплина, налице е свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали, безспорни са предимствата за бизнеса при пътуване в еврозоната. Не се ползват бюра за валутен обмен, не се плащат комисионни, не се губи време в изчисления на различните валути, както и да се търси най-изгодния курс. Евро банкнотите притежават защитни знаци, създадени с най-напредналите съвременни технологии, чрез които много лесно се разпознават фалшифицираните банкноти и по този начин затрудняват извършва-нето на подобни престъпления. По същия начин и евро монетите са осигурени срещу фалшификация. Премахва се валутният риск по отношение на сделките в еврозоната. Намаляват се счетоводните, управленските и транзакционните разходи за сделки в еврозоната. Подобрява се бизнесклимата. По-лесно се сравняват цените в еврозоната, което от своя страна създава предпоставки за защита интересите на потребителите.

Освен тези ползи, за гражданите и бизнеса, за държавата като цяло са налице и редица предизвикателства: На първо място е загубата на независима парична и валутна политика. Това е свързано с отдаването на националния суверенитет в тези области на наднационални институции – Европейската централна банка и Европейската система на централните банки. Загубата на възможност за вземане на суверенни решения в областта на паричната и валутна политика на национално ниво намалява способността на държавата да отговори на специфични проблеми и трудности в националната икономика – напр. в областта на пазара на труда, политиката на доходите и т.н. Друго предизвикателство е спазването на определена бюджетна дисциплина в съответствие с Маастрихтските критерии, което намалява способността на държавата да реагира на вътрешни и външни икономически шокове. Не на последно място е възможността за първоначален инфлационен шок вследствие от техническото преизчисляване на цените в евро, и съответстващо влияние върху реалните доходи и покупателната способност на населението. И на следващо място съществено предизвикателство е увеличаването на дисбаланса в развитието на отделните райони.

Еврокриза.
Днешно време икономическите процеси в европейски и глобален и икономически план се съпътстват от т.нар. криза на еврото. Терминът „криза на еврото“ се отнася до многопластовата и многоизмерна криза в Европейския валутен съюз от 2010 г. насам. Тя включва криза на държавния дълг, банкова криза и икономическа криза. Кризата на еврото е резултат от редица различни фактори, чиято тежест е дискусионна. При това забележително е, че правото на Европейския съюз не предвижда санкции при нарушаване на конвергентните критерии. Още повече, че дори страните основателки на Европейския икономически и валутен съюз дългосрочно ги нарушават. В случая с Гърция вниманието е насочено към изменението на държавния дълг в навечерието на кризата. И в други държави от еврозоната кризата на еврото направи трудно или дори невъзможно преструктурирането на държавния дълг без помощта на трети страни. В някои случаи като основна причина за проблемите с финансирането се разглежда не толкова самият държавен дълг, колкото общият икономически дълг. Институционалните характеристики на еврозоната и последиците от световната финансова криза от 2007 г. насам също допринесоха за дълговата криза. Като важна причина за кризата се смята неуспехът да се разработят подходящи вътрешни механизми за корекции в много държави от еврозоната след премахването на националните валути и свързания с тях механизъм на обменните курсове.

Създаденият през 2010 г. Европейски инструмент за финансова стабилност и неговият наследник – Европейският механизъм за стабилност, приет през 2011 г., осигуриха един политически противоречив спасителен пакет. Европейската централна банка се намеси чрез понижаване на лихвените проценти и чрез ограничени по обем програми за закупуване на (вече емитирани) държавни облигации на вторичния пазар, напр. програма за пазарите на ценни книжа, окончателни парични трансакции, за да предотврати кредитна криза. Като мерки за борба с причините за кризата досега са приети Европейският фискален пакт, програма за действие за борба с макроикономическите дисбаланси и Европейският банков съюз. На фона на рецесията в Европа и дълбоките тектонични политически процеси в световен мащаб изходът от тази криза остава твърде противоречив и с неизвестни последици за световните политически и икономически актьори.

Един много съществен аспект на настоящия етап в световен мащаб е, че историята на развитие на парите навлиза в нов етап, свързан с развитието на дигиталните валути и криптоактивите и тяхната регулация. Развитието на дигиталните валути на централните банки се обуславя от значими фактори, един от които е, че парите в брой се използват все по-малко като средство за разплащане. Централните банки са принудени да отговорят на дигиталната трансформация на бизнеса и еволюцията на платежните инструменти, както и на възможността глобални компании със значителна клиентска база да развиват свои частни дигитални средства за плащане. Налице е разработен проект за дигитално евро на Европейската централна банка, чиято проучвателната фаза трябваше да приключи миналата година. Във връзка с развитието на този проект са създадени работни групи, които да изработят правила, отнасящи се до схемата за дигитално евро, използването му като платежен инструмент, управлението на ликвидността и др. Работи се и по конкретно законодателно предложение на Европейската комисия за дигиталното евро, като в него се очаква да бъде пояснен и възможният статус на дигиталното евро като законно платежно средство. С оглед гарантиране функцията на финансово посредничество, която имат банките в съвременната икономика, се обмисля прилагане на лимит на средствата, които лицата ще могат да държат по сметка за дигитално евро при централната банка. Дигиталното евро има потенциал да създаде основа за интегрирани европейски решения за разплащане на дребно и трансграничен сетълмент, както и за множество допълнителни иновации – напр. токенизирани депозити, смарт договори, условни плащания и др.

Друг важен елемент в глобален мащаб е развитието на криптоактивите и тяхната регулация. В средата на май миналата година, Съветът на Европейския Съюз прие окончателно финалните текстове на Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA-Makets in Crypto-Assets Regulation), като по този начин европейските институции разработиха и приеха мащабна и детайлна правна рамка за пазара на криптоактиви в Европа, като се има предвид, че в тази област опитите за регулация са все още малко. Едновременно с това бе приет и нов Регламент относно информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянето на определени криптоактиви, с което се цели по-добра проследимост на преводите на криптоактиви и противодействие на изпирането на пари.

Имайки предвид всички тези процеси в съвременните реалности в заключение следва да отбележим, че красивата и романтична идея за обединена Европа и европейския интеграционен процес претърпя във времето своите модификации. Те станаха особено осезаеми в началото на първото десетилетие на ХХІ век. Съвременният човек разбира, че историята, в това число и икономическата, не се пише от политиците, а от всички и от всеки, а мислите, думите и делата на всеки дават неотменим отпечатък във времето и пространството. Този отпечатък не може да бъде заличен или подменен с никакви глобални или национални политически декрети или манипулации. Промяната и подмяната на житейските ценности, символи и атрибути в различните времена и епохи не могат да фалшифицират истината, която рано или късно излиза наяве. Но тези актове са сигнали, знаци за всеки един съзнателен българин за неговата позиция по животрептящите и жизненоважни въпроси, засягащи съдбините и бъдещето на България.

Със своите номинали, дизайн и стилистика българските парични знаци отразяват различните периоди в развитието на държавата, състоянието и промените в нейното политическо устройство, икономика, култура и различни обществени сфери. Българските монети и банкноти са част от символиката на държавността и по уникален начин съхраняват и пренасят за бъдещите поколения историческата и културната памет на нацията.

В Докладите за конвергенция на ЕЦБ и ЕК от юни 2022 г., се отбелязва изрично, че бизнес средата в България не е благоприятна за постигането на устойчиво сближаване. Според двете институции страната се нуждае от икономически политики и широкообхватни структурни реформи, ориентирани към подобряване на бизнес средата, финансовата стабилност, институционалното качество и управление.

Следователно присъединяването на Република България към еврозоната е правно регламентирана крайна фаза на евроинтеграционните процеси в рамките на Икономическия и паричен съюз. Съгласно условията, посочени в Договора за функциониране на Европейския съюз, това присъединяване става с решение на Съвета на Европейския съюз (след консултация с Европейския парламент и след обсъждане в Европейския съвет и по предложение на Комисията) за отмяна на дерогацията на страната ни тогава, когато са изпълнени условията за това, посочени в Договора, тоест конвергентните критерии от Маастрихт, включително институционалните. НО: еврото – бидейки политически проект, правните регламентации и процедури не фиксират точна времева рамка за това присъединяване или конкретна дата, а показват, че е налице определен политически процес, който не е завършен и е съпътстван от конкретни политически решения по този въпрос – а те следва да бъдат в името на интересите и пребъдването на България.

Автор: Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова.

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова е доцент по икономика в Стопански факултет на Технически университет – Габрово. Била е гост-професор в Университета по приложни науки, Висшето училище по публична администрация и финанси – Лудвигсбург, Германия, където преподава „Проблеми на Европейския икономически и валутен съюз” в магистърската степен „European Public Management”.

Мотивирана от интереса на своите студенти, тя предлага на широката публика систематизирана информация по актуални въпроси, поднесена по възможно най-достъпен начин на желаещите да я получат. Целта на написаното е да запознае с някои икономически и исторически процеси, свързани с еврото и националната парична единица лев. В него не се засягат партийно политически позиции, не се отразяват специфични дискусионни проблеми, разглеждани в специализираните среди на учени и експерти, съзнателно не се навлиза в детайли и подробности на теоретичната наука.