Свържи се с нас

Икономика

Дигиталното евро срещу златния български лев (Част 2)

„Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът…“

Published

on

(Продължение на Част 1)

Как стана въвеждането на еврото в Европа?

Еврото като една валутна конструкция не бива въведено в Европа за една нощ. То също претърпява своя еволюция, която е резултат от развитието на продължителни, на моменти противоречиви политико-икономически процеси в Европа.

След края на Първата световна война 1918 г. голяма част от Европа е в развалини. По време на войната избухва Октомврийската революция в Русия. Бойните действия завършват с подписването на Версайския договор, а САЩ за пръв път започват да играят решаваща роля в европейските дела. Създава се Лигата на нациите като средство за уреждане на евентуални спорове. Европа в голямата си част добива нов облик. Тя е разделена на 38 държави. Това, както и фактът, че нито САЩ, нито новообразуваният СССР членуват в Лигата на нациите, показва колко крехък остава тогава мирът.

В края на Втората световна война икономиката на Европа е почти съсипана, а много от градовете са разрушени. Военният съюз на западните държави загубва ориентация, а на изток СССР разширява сферата си на влияние. Провалът на следвоенната Московска конференция слага край на военно-временния договор между Запада и СССР. Превратът в Прага през 1948 г. и блокадата на Берлин през пролетта на 1949 г. увеличават напрежението и показват, че Европа е доминирана от две суперсили – Русия и Америка, макар и по различен начин. Западна Европа се бои от мощта на СССР и търси пътища за противодействие.

Седем седмици след капитулацията на нацистка Германия и шест седмици преди атомната бомба над Хирошима представители на 50 нации подписват Хартата на ООН в Сан Франциско, САЩ. През 1946 г. в историческата си реч в Цюрих Уинстън Чърчил, британският министър-председател от времето на войната, се спира на необходимостта от „нещо като Съединени европейски щати”. През лятото на 1947 г. влиза в сила американският план „Маршал” за възстановяване на европейската икономика. На всички държави от континента е предложена помощ, но приемат САМО страните от така наричаната вече „Западна Европа”.

През 1949 г. шест източноевропейски страни – СССР, България, Унгария, Полша, Румъния, Чехословакия и бившата ГДР подписват свое собствено Споразумение за икономическа взаимопомощ (СИВ), което впоследствие надхвърля границите на Европа и обхваща страни като Куба. През 1949 г. се подписва също Североатлантическият пакт, с който се основава НАТО. Варшавският договор се създава през 1955 г. Югославия, която напуска сталинисткия блок през 1948 г., не се присъединява нито към СИВ, нито към Варшавския договор.

Едва след две световни войни европейците се замислят за обединяване по различен начин от този в миналото. На Запад демократичните правителства, решени да не повтарят грешките от края на Първата световна война, търсят нови форми на развитие и избират пътя на икономическата и политическа интеграция.

В периода 1945-1950 г. се утвърждава Организацията за европейско икономическо сътрудничество (основана през 1948 г.) за разпределяне на помощта от Америка по плана „Маршал” (впоследствие наречена Организация за икономическо сътрудничество и развитие – ОИСР), а през 1949 г. е създаден Съветът на Европа. Митническият съюз на страните от Бенелюкс, включващ Белгия, Холандия и Люксембург, се сключва още през 1948 г. като образцов модел на икономическо сътрудничество между различни страни.

Първите стъпки към ново единство е заслуга на Жан Моне. Като председател на Френската национална организация за планиране, този бивш държавен служител предлага въгледобивът и производството на стомана на Франция и Германия да се поставят под ръководството на една наднационална институция.

Планът на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), обявен на 9 май 1950 г. от тогавашния френски външен министър Робер Шуман, означава ново начало за Европа. Планът „Шуман” има за цел да направи невъзможни приготовленията за война, като промишлените отрасли, необходими за производството на оръжия чрез обвързващ договор се поставят под международен контрол; този, план е първата важна стъпка.

Италия и страните от Бенелюкс незабавно подкрепят плана и на 18 април 1951 г. се подписва Парижкият договор между Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембюрг и Холандия. Европейската общност за въглища и стомана и нейната Парламентарна асамблея стават реалност на 10 август 1952 г., а френският държавник Жан Моне – първият президент на Висшия съвет за въглища и стомана.

Същите тези шест страни-основателки по-късно, на 29 май 1956 г., одобряват доклада на белгийския политик Пол Хенри Спаак по въпросите на един общ икономически съюз, както и на съюз в областта на мирната употреба на ядрената енергия. Това довежда до подписването на 25 март 1957 г. от страна на шестте държави на договорите в Рим, с които се създава Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Така се поставя началото на трите европейски общности.

Европейските договори имат за цел да стимулират икономическия растеж, да повишат жизненото равнище, да предотвратят избухването на война, да укрепят мира и свободата и да допринесат за сближаване на европейските народи.

Първоначално общностите – от една страна ЕОВС (Европейската общност за въглища и стомана), а от друга ЕИО (Европейската икономическа общност) и ЕВРАТОМ (Европейската общност за атомна енергия), са отделни институции, Висшият съвет на ЕОВС и Комисията на ЕИО се сливат през 1967 г. и образуват институционната цялост на днешния Европейски съюз (ЕС).

Така се поставя началото на европейския интеграционен процес, който следва да премине последователно през няколко етапа: преференциални съглашения, зона за свободна търговия, митнически съюз, общ пазар, монетарен (паричен, валутен) съюз, икономически съюз, тоест цялостна икономическа интеграция.

С подписването на договора от Маастрихт на 7 февруари 1992 г, когато Европейската общност официално е преименувана в Европейски съюз, икономическата интеграция в Европа, включително и тази във валутната област, навлиза в нов етап. С Европейския съюз се създава вътрешен пазар – на 1 януари 1995 г., основан главно върху принципите на либерализма. На него се отдава изключително значение при осъществяването на Европейския икономически и валутен съюз с въвеждането на единната валута ЕВРО на 1. януари 2002 г.

България и Европейският съюз

На 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева. На 1 януари 2007 г. България става член на Европейския съюз. Като резултат от този процес, във връзка с поетите юридически задължения и в изпълнение на подписаните договорености, в това число и по отношение на Европейския икономически и валутен съюз, България следва да въведе единната европейска валута, при изпълнение на т.нар. конвергентни критерии според договора от Маастрихт и при наличие на определени политически условия, както в България, така и в Европейския съюз.

Логическо допълнение на единния вътрешен пазар е икономическият и валутен съюз, който е важен политически крайъгълен камък по пътя към обединението на Европа. Общата валута, която заменя отделните национални валути, които пък от своя страна са символ на суверенитет в продължение на векове, е дело, което няма прецедент в историята на Европа от времето на Римската империя досега, нито има еквивалент другаде по света.

Появата на единна европейска валута е резултат от продължителни действия. През 1970 г. излиза докладът на Вернер, който предлага създаването на икономически и валутен съюз на три етапа за период от общо десет години. Политическата воля за осъществяването на този съюз обаче се препъва в първата петролна криза и проектът губи ускорение.

Въпреки това през 1972 г. се създава европейската валутна система, известна под термина „европейска валутна змия”. През 1974 г. Съветът на министрите взима решение за осъществяване на висока степен на конвергенция между националните икономики на държавите-членки и приема директива за стабилност, икономически растеж и пълна работна заетост. Въпреки това растящата икономическа нестабилност постепенно подронва основите, върху които почива системата – френският франк, лирата стерлинга и италианската лира излизат от валутната змия.

На срещата на Европейския съвет в Бремен на 6 и 7 юли 1978 г. държавните и правителствени глави решават да създадат Европейска валутна система (ЕВС), която да влезе в сила на 13 март 1979 г. Тя открива възможност за създаване на зона на валутна стабилност в Европа, която благоприятства растежа и инвестициите. Европейската валутна система съдържа три основни елемента: първо, европейската валутна единица екю (European Currency Unit = Европейска валутна единица) като основен елемент на системата и съставена от кошницата от валутите на всички държави-членки; второ, обменен курс и механизми за интервенция (всяка валута има централен обменен курс, свързан с екюто. Този курс служи за определяне на централните обменни курсове на всяка двойка валути. До август 1993 г. двустранните обменни курсове могат да се колебаят в рамките на 2,25% от централния курс, а в изключителни случаи да се повишават до 6% спрямо централния курс. След това прагът на колебанието бива увеличен на 15% при сериозни смущения на валутните пазари; трето, кредитните механизми (в случаите, когато двустранните обменни курсове приближат прага от 15%, централните банки имат неограничени възможности за намеса с цел да гарантират, че прагът няма да бъде преминат).

Европейската валутна система успява да създаде зона на растяща валутна стабилност. Няколко валути обаче остават извън механизма на обменния курс, а на други е разрешено да се колебаят в по-широк диапазон. Липсата на необходимото сближаване на бюджетните политики поражда напрежение, а няколко конкурентни девалвации застрашават единството на единния пазар. С цел да се премахнат нетарифните бариери пред свободното движение на стоки, капитали, услуги и хора и да се завърши изграждането на единния пазар става необходимо колкото се може по-скоро да се въведе единната валута.

Въз основа на доклада, представен от председателя на Европейската комисия Жак Делор на срещата на Европейския съвет в Мадрид през юни 1989 г., Европейският съвет определя общите цели: Общността трябва да започне изпълнението на процес, обхващащ няколко етапа, първият от които да започне на 1 юли 1990 г., а въвеждането на единна валута да бъде кулминацията на този процес. Валутният и икономическият прогрес трябваше да вървят ръка за ръка.

През първата фаза държавите-членки се налага да разработят програми за конвергенция с цел да съдействат за подобряването и конвергенцията на икономическите си резултати, за да може между техните валути да бъдат установени фиксирани обменни курсове. Договорът, който бива подписан на 7 февруари 1992 г. в Маастрихт, прави необратимо преминаването към единната валута, като разработва график на този процес, състоящ се от три етапа. Критериите за преминаване към третия етап, известни като конвергентни критерии или Маастрихтски критерии, са следните:

• Ценова стабилност: процентът на инфлацията не трябва да възлиза на повече от 1,5% от средния процент на инфлация на трите държави-членки, характеризиращи се с най-ниска инфлация;
• Размер на лихвените проценти: лихвените проценти за дългосрочните кредити не трябва да се колебаят с повече от 2% по отношение на средния лихвен процент на трите държави-членки, притежаващи най-нисък лихвен процент за дългосрочните кредити;
• Дефицит: националният бюджетен дефицит трябва да възлиза на 3 или по-малко процента от БВП;
• Дълг: държавният дълг може да надхвърли 60% от БВП само ако тенденцията е към намаляване на това ниво;
• Стабилност на обменния курс: националната валута не трябва да бъде девалвирана през предходните две години и трябва да остане в рамките на предвиденото от Европейската валутна система колебание от 2,25%.

Вторият етап на Икономическия и валутен съюз започва на 1 януари 1994 г. Той е преходен етап, по време на който се прави значително усилие за постигане на икономическа конвергенция. Във Франкфурт е основан Европейският валутен институт (ЕВИ), чиято задача се състои в укрепване на координацията между държавите-членки в областта на тяхната валутна политика, разширяване на употребата на екюто и подготвяне на почвата за създаването на Европейската централна банка през третия етап. На срещата си в Мадрид, състояла се на 15 и 16 декември 1995 г., Европейският съвет „кръщава” бъдещата европейска валута „евро” и приема техническите процедури за нейното създаване.

Третият етап започва на 1 януари 1999 г. През май 1998 г., като вземат под внимание докладите, подготвени от Европейската комисия и от Европейския валутен институт, министрите на финансите на държавите-членки определят кои от държавите-членки отговарят на условията за приемане на единната валута. Комисията е на мнение, че на базата на икономическите прогнози за бъдещето мнозинството държави-членки, трябва да потвърди с квалифицирано мнозинство – и след като се консултира с Европейския парламент – кои държави-членки отговарят на необходимите условия и следователно могат да приемат единната валута.

В началото на третия етап се създава Европейска централна банка (ЕЦБ). Обменният курс между валутите на държавите-участнички се фиксира веднъж завинаги. Банката е независима от националните правителства и управлява валутната политика на всички държави-членки, които са се присъединили към зоната на единната валута. Държавите-членки, които останат извън валутния съюз, ще се присъединят към него, след като икономическите им показатели позволят това или когато вземат политическо решение за присъединяване.

На 1 януари 1999 г. банките и администрациите въвеждат еврото, а на 1 януари 2002 г. еврото влиза в обръщение като монети и банкноти. Дизайнът на монетите е официално представен по време на срещата на Европейския съвет в Амстердам. По време на техническите дискусии е взето под внимание мнението на лицата с непълноценно зрение и на потребителите, що се отнася до формата и състава на монетите.

На 1 юли 2002 г. еврото заменя националните валути в държавите-членки, които са се присъединили към единната валута. Между тези две дати цените се обявяват както в евро, така и в националните валути, за да се помогне на потребителите в Европейския съюз да се запознаят с новата валута и постепенно да привикнат с нея.

*Следва продължение.

Автор: Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова е доцент по икономика в Стопански факултет на Технически университет – Габрово. Била е гост-професор в Университета по приложни науки, Висшето училище по публична администрация и финанси – Лудвигсбург, Германия, където преподава „Проблеми на Европейския икономически и валутен съюз” в магистърската степен „European Public Management”.

Мотивирана от интереса на своите студенти, тя предлага на широката публика систематизирана информация по актуални въпроси, поднесена по възможно най-достъпен начин на желаещите да я получат. Целта на написаното е да запознае с някои икономически и исторически процеси, свързани с еврото и националната парична единица лев. В него не се засягат партийно политически позиции, не се отразяват специфични дискусионни проблеми, разглеждани в специализираните среди на учени и експерти, съзнателно не се навлиза в детайли и подробности на теоретичната наука

Икономика

„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal

Published

on

На 26 септември Габрово ще бъде домакин на първото издание на Gabrovo Informal — нова нетуъркинг инициатива, която си поставя за цел да събере на едно място предприемачи, професионалисти и хора с идеи от града и региона. Зад инициативата стои Васил Гърбов, създател на уеб агенцията Digital New Era и дългогодишен специалист в областта на дигиталните решения, който след завръщането си в Габрово реши да предложи на местната бизнес общност пространство за истинска, жива комуникация. Събитието няма да следва традиционния формат на сухо раздаване на визитки. В програмата е включен speed networking – формат, който е сравнително нов за Габрово и цели именно да извади участниците от зоната им на комфорт. Присъстващите ще бъдат разделени на групи и в рамките на кратки интервали от време ще имат възможност да се представят и да опознаят повече хора, отколкото биха срещнали на едно обикновено събитие. Организаторите канят на срещата всички – независимо дали търсят бизнес партньори, служители, работа, инвеститори или просто искат да разширят кръга си от познанства. Инициативата е насочена и към младите хора в региона, но не само към тях – идеята е да се съберат различни поколения и различен професионален опит на едно място. Именно това е и темата ни на разговор с Васил, която можете да проследите по-долу:

1. Кой е Васил извън ролята на създател на Gabrovo Informal? С какво се занимаваш и какъв е професионалният ти път до момента?
– Вече седма година се занимавам с уеб дизайн и уеб разработка. През това време натрупах сериозен опит в създаването на креативни уеб решения и уеб базирани системи, а през последните години – и в бизнес автоматизацията.

Ако трябва да определя ролята си днес, бих казал „уеб архитект“, защото в ерата на изкуствения интелект една-единствена специализация вече рядко е достатъчна. Винаги съм бил full-stack в по-широкия смисъл на думата – занимавал съм се с дизайн, маркетинг, UX, анимации, оптимизация, frontend, backend, управление на процеси и менажиране на проекти. Работил съм по доста комплексни проекти и днес всичко това просто се развива с много по-висока скорост.

През 2022 година станах победител в конкурса „Сайт на годината“ в две категории, а през 2023 година получих отличие за принос към дигиталната среда в България. Участвал съм и в редица международни конкурси. Вече четвърта поредна година съм част от журито на „Сайт на годината“, а паралелно с това съм гост-лектор в SoftUni и други образователни институции. За мен споделянето на опит е важна част от професионалното развитие, защото вярвам, че знанията имат най-голяма стойност, когато се предават нататък.

Основател съм и на креативната уеб агенция Digital New Era, която е на повече от четири години. През последната година развиваме нов за нашия пазар модел – „уебсайт като услуга“. Идеята е срещу месечен абонамент бизнесът да получава не просто сайт, а практически цял дигитален екип на разположение: дизайн и разработка, маркетинг, оптимизация, хостинг, поддръжка и бизнес автоматизация.

В момента публично документирам развитието на този бизнес и пътя му към пазарна оценка от над един милион евро. За мен това е интересен експеримент не само от бизнес гледна точка, а и като възможност хората да видят целия процес – решенията, грешките, успехите и реалната работа зад изграждането на продукт и компания.

Като цяло обичам да създавам неща, да решавам проблеми и най-вече да виждам реален резултат от работата си.

2. Каква е причината да вземеш решението да се върнеш, да живееш и да градиш кариера в Габрово?
– Най-простият отговор е, защото съм габровец и обичам града си. Наскоро казах на един приятел, че за мен няма по-голямо богатство от това да живееш на място, на което имаш спомени от детството си. Имам такива спомени на всяка улица, около всяка сграда и във всеки квартал. Това е нещо, което не можеш да си купиш и трудно можеш да създадеш на друго място.

Другата голяма причина е семейството ми. Искам да имам повече време и свобода да бъда със съпругата си и със сина си и, дай Боже, семейството ни да расте. Габрово ми дава точно това усещане за баланс.

Тук имаме тишина, природа, Балкана буквално до нас, история, чист въздух и много възможности на кратко разстояние. Понякога сме толкова фокусирани върху нещата, които градът няма, че забравяме какво всъщност имаме. Живял съм в двата най-големи града в България и мога спокойно да кажа, че никъде не съм се чувствал толкова спокоен и толкова на мястото си, колкото в Габрово.

Затова каквото мога да направя за развитието на средата тук, искам да го направя. На първо място го правя за себе си и за семейството си, но в крайна сметка, ако градът се развива, печелим всички.

3. Как се роди идеята за Gabrovo Informal и какво те накара да я реализираш точно сега?
– Идеята живее в главата ми от около две години. Дълго време обаче не се чувствах достатъчно уверен, че аз съм човекът, който трябва да започне подобна инициатива. Имаше и един логичен въпрос – как да правя нещо за Габрово, ако самият аз не живея постоянно тук?

След като се върнах, нещата започнаха да се нареждат естествено. Срещнах се със стари познати, запознах се с нови хора и постепенно видях колко много активни, интересни и предприемчиви личности има в града, които често просто не се познават помежду си.

Това ми даде мотивацията да започна Gabrovo Informal. Амбицията е с времето инициативата да сплоти бизнес екосистемата не само в Габрово, но и в региона, и да създаде постоянна комуникация между активните хора – предприемачи, професионалисти, специалисти, хора с идеи. И няма нищо лошо да кажа, че го правя и за себе си.

Аз също искам да познавам повече хора в града. Всеки нов контакт може да бъде възможност – за моя бизнес, за нечий друг бизнес, за работа, партньорство, инвестиция или просто за добра идея.

4. Много хора свързват нетуъркинга най-вече с размяна на визитки и бизнес контакти. Кое ще бъде различното при Gabrovo Informal?
– Всъщност бизнес контактите са важна част от идеята и не искам да бягаме от това. Нетуъркингът е точно възможност хората да се срещнат, да говорят за това, което правят, и да видят дали имат общи интереси. Разликата е, че не искам Gabrovo Informal да се превръща в сухо събитие, на което всеки идва, раздава десет визитки и си тръгва.

Искам атмосферата да бъде естествена. Да можеш да говориш за бизнеса си, но и за идея, която имаш, за проект, за проблем, който се опитваш да решиш, или просто за нещо интересно, което правиш. Не организираме тези срещи, за да си запълваме вечерите.

Правим ги, за да се развиваме. А понякога всичко започва от един съвсем нормален разговор.

5. Един от големите проблеми пред бизнеса е намирането на подходящи хора. Може ли подобна общност да се превърне и в по-естествен начин работодатели и професионалисти да се откриват взаимно?
– Определено. Но според мен темата за кадрите е двустранна. Често чуваме бизнеса да казва: „Няма хора.“ От другата страна чуваме хората да казват: „Няма добри работодатели.“

Истината вероятно е някъде по средата. Професионалистите трябва постоянно да се развиват, да се квалифицират и понякога да са готови да направят лични компромиси, за да постигнат нещо.

Но и бизнесът трябва да помисли какво предлага и как възнаграждава добрите хора, които дават много от себе си. Gabrovo Informal може да създаде пространство тези две страни да се срещат по естествен начин. Ако търсиш работа – ела и се запознай с хора.

Ако търсиш служители – също. Ако търсиш партньор, инвеститор или просто съвет – пак. Който търси, обикновено намира. Но първо трябва да излезе от вкъщи.

6. Може ли Gabrovo Informal да бъде полезна и на човек, който няма собствен бизнес и в момента не търси работа или клиенти?
– Разбира се. Gabrovo Informal е за всеки, който иска нещо повече от сухото, сиво и предвидимо ежедневие. Още преди първото събитие виждаме интерес от хора на различна възраст, с различни професии, бизнеси и интереси. Не е нужно да идваш с конкретна цел от типа „тази вечер трябва да намеря клиент“.

Ще дам пример със себе си. На друго нетуъркинг събитие в Габрово се запознах с хора, които съм виждал по улиците буквално от години. Разминавали сме се десетки пъти, но никога не сме имали повод просто да си кажем „Здравей“. Една такава вечер създаде този повод.

И точно това е ценното – срещаш човек, когото иначе може би никога нямаше да заговориш. А никога не знаеш какво може да последва от един такъв разговор.

7. Интересна част от програмата е speed networking-ът. Може ли да споделиш повече за идеята на този формат и как точно ще протече?
– Speed networking-ът е една от частите, за които лично аз най-много се вълнувам. Това не е революционна концепция, но за Габрово е сравнително нов формат. Голямото му предимство е, че те изкарва от зоната на комфорт.

На подобни събития естественият ни инстинкт е да намерим хората, които вече познаваме, и да останем при тях цяла вечер. Speed networking-ът разбива точно това. Ще разделим желаещите да участват на групи. Част от хората ще останат на определени места, а другите ще се придвижват при сигнал.

В рамките на около две минути всеки ще трябва да се представи, да каже с какво се занимава и да чуе отсрещната страна. След това сменяме. В зависимост от броя на участниците вероятно няма да бъдем само по двойки, а в малки групи от четири или шест души. От личен опит мога да кажа колко силен може да бъде този формат. Участвал съм веднъж в speed networking в София. За около половин час се запознах с десет души.

Трима от тях впоследствие станаха мои клиенти и работим заедно и до днес. Тридесет минути, десет нови запознанства, три реални бизнес отношения. Това много добре показва силата на живия контакт.

8. Какво би казал на хората, които искат да дойдат, но се притесняват да заговорят непознати или смятат, че „не са добри в нетуъркинга“?
– Просто елате. Никой не се ражда „добър в нетуъркинга“. И аз съм изпитвал притеснение да заговоря непознат човек. Но притеснението обикновено трае няколко минути, а един разговор може да ви даде нещо за години напред.

Точно затова ще имаме формати като speed networking – за да не се налага човек да стои в единия край на залата и да се чуди: „Сега как да отида и какво да кажа?“ Ние ще създадем повода. От вас се иска просто да дойдете и да кажете: „Здравей, аз съм…“

9. В Габрово често се говори за задържането на младите хора и привличането им обратно към града. Смяташ ли, че създаването и развиването на общност като Gabrovo Informal може да бъде част от решението и как си го представяш?
– Да, но според мен трябва да бъдем много реалистични по тази тема. Културата е важна. Събитията са важни. Образованието, здравеопазването, инфраструктурата и качеството на живот също са изключително важни.

Но ако искаме млади хора да живеят в Габрово, те трябва да имат и икономическа причина да бъдат тук. Трябва да могат да печелят достатъчно, да имат възможности за развитие, да има бизнес, инвестиции и добре платена работа. Колкото и меркантилно да звучи – когато човек може да задоволява нормално материалните си нужди и вижда перспектива пред себе си, много по-лесно може да оцени всичко останало, което един град като Габрово предлага.

На нас ни трябва раздвижване. Нови бизнеси, нови инвестиции, нови работодатели, нови идеи. Не можем да разчитаме само на един инфраструктурен проект, един университет, културните събития или на това, което вече съществува.

И тук виждам една от бъдещите роли на Gabrovo Informal. Защо например един ден общността да не може да събере сто или сто и петдесет автобиографии на квалифицирани хора от определен сектор и да отиде при потенциален инвеститор с конкретно предложение: „В Габрово имаме тези хора, имаме база, имаме подкрепа – елате и инвестирайте“? Това вече е активна позиция. Аз мога да работя дистанционно и това ми позволява да живея комфортно тук. Тогава нека привлечем още такива хора. Нека им кажем: „Елате в Габрово. Можете да работите оттук, а в същото време да имате качество на живот, което големият град трудно предлага.“

Няма една магическа мярка, която ще реши демографския проблем. Но ако всеки направи каквото може в своята сфера, постепенно средата започва да се променя.

10. Като заговорихме за младите хора, Gabrovo Informal само за тях ли е?
– Категорично не. Искаме да съберем различни поколения, защото точно там е стойността. Един млад човек може да има огромна енергия и новаторска идея, но човек с двадесет или тридесет години професионален опит може да му даде перспектива, която няма как да прочете в интернет.

И обратното – утвърден предприемач може да срещне млад човек, който да му покаже нова технология, нов начин на мислене или възможност, за която до този момент изобщо не е подозирал. Не искам да слагаме възрастови ограничения и етикети. Ако си активен, любопитен, имаш идеи, опит или просто желание да срещаш интересни хора – мястото е за теб.

11. Какво би казал конкретно на собствениците на бизнеси в Габрово, които четат това интервю и си мислят: „Аз вече имам достатъчно контакти и стабилен екип, какво повече може да ми даде тази среща?“
– Бих ги попитал: сигурни ли сте, че вече познавате човека, който може да ви даде следващата голяма идея? Няма момент, в който един бизнес да има „достатъчно контакти“. Може в момента да не търсите служители, клиенти или партньори. Но след шест месеца ситуацията може да бъде съвсем различна. Освен това не всяка стойност се измерва в сделка още на следващия ден. Понякога ще срещнеш човек, с когото след две години ще направите проект. Понякога ще чуеш идея, която ще промени начина, по който гледаш на собствения си бизнес. И има още нещо – подкрепата между местните бизнеси.

Трябва да започнем повече да си помагаме и по-малко да гледаме на успеха на другия като на заплаха. Ако един бизнес в Габрово расте, наема повече хора и привлича повече клиенти и инвестиции, част от тази стойност остава в целия град. Никой не е постоянно на върха. Всеки бизнес в даден момент ще има нужда от хората около себе си. Затова според мен е добре да бъдем малко по-смирени, малко по-отворени и много по-сплотени. Ако Габрово върви нагоре, печелим всички.

12. Ако трябва само с едно изречение да убедиш човек, който все още се колебае дали да дойде на 26 септември, какво би му казал?
– Елате поне веднъж – в най-лошия случай ще прекарате една различна вечер, а в най-добрия може да срещнете човек, който да промени посоката на живота или бизнеса ви.

Регистрация за събитието и допълнителна информация могат да бъдат намерени на сайта на инициативата, а въпроси се приемат на имейл hello@gabrovoinformal.com. Медиен партньор на събитието е Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“.

Зареди още

Икономика

Мирослав Дончев представя новите стандарти в енергетиката на RENPOWER Bulgaria 2026

Published

on

Управителят на „Интер Пауър“ ще представи практически решения за трансформацията на възобновяемата енергия и системите за съхранение в София.

Габрово отново има своето авторитетно представителство на международната сцена на зелените технологии. Управителят на габровската компания „Интер Пауър“ и член на Управителния съвет на „Соларна Академия България“, Мирослав Дончев, ще бъде сред водещите лектори на престижната международна конференция RENPOWER Bulgaria 2026.

Събитието се организира от глобалната платформа Euroconvention Global и събира на едно място ключови инвеститори, държавни институции, енергийни експерти и технологични лидери.

Форумът е част от глобалното турне RENPOWER Tour 2026, което през тази година преминава през Милано, Атина, Панама, Кито и Гватемала, а на 17 септември негов домакин е хотел Sofia Balkan Palace в столицата.

Фокус върху реалните предизвикателства: Мрежа, пазар и съхранение Основната тема на тазгодишното издание на форума е изграждането на следващото поколение мащабни соларни паркове и системи за съхранение на енергия (BESS) в България.

Мирослав Дончев ще вземе участие във втората работна сесия от 11:00 ч., посветена на най-критичните въпроси пред сектора:

  • Интеграцията на новите мощности в електроенергийната мрежа;
  • Развитието на пазара и капацитета за съхранение;
  • Прехода от чисто количество към качествено управление.

Неговата лекция е озаглавена „От инсталирани мощности към гъвкави мощности“ — тема с изключителна стратегическа важност на фона на безпрецедентно бързото развитие на пазара в страната.

Практически опит и иновативни решения от Габрово
В рамките на участието си Мирослав Дончев ще сподели практически изводи, натрупани от реализацията на над 100 обекта в страната, както и опита от внедряването на специализирания софтуер за енергиен мениджмънт OptiSol.

„За три години България измина пътя от почти нулеви нива до внушителните 5,4 GW мощности за съхранение — цифра, която надхвърля над четири пъти първоначално заложените цели за 2030 година. Технологичната база вече е налична, но решаващият фактор оттук нататък е интелигентното и гъвкаво управление на тези системи,“ подчертава Дончев.

Участието на габровския експерт на този мащабен форум за пореден път доказва, че местният бизнес разполага с технологичен и управленски капацитет, който не само отговаря на глобалните тенденции, но и активно формира бъдещето на енергийния сектор в България.

Зареди още

Икономика

Нова общност за бизнес, работа и идеи събира активните хора на Габрово

Published

on

Нова инициатива с амбицията да обедини предприемачи, професионалисти и хора с бизнес идеи в Габрово ще проведе първата си среща на 26 септември. Организаторите зад Gabrovo Informal твърдят, че градът разполага с достатъчно активни и предприемчиви хора, но им липсва средата, в която да се засекат извън дигиталното пространство.

Събитието, наречено „Вечер №1“, ще се състои от 19.30 до 21.30 часа в заведение Curly, разположено в бизнес комплекс Сиентиа в Габрово. Форматът е замислен като чист нетуъркинг, без гост-лектори, презентации или официална програма, а с акцент върху директния разговор между участниците.

Организаторите са предвидили и структуриран елемент „speed networking“ в рамките на вечерта, при който участниците ще имат възможност за кратки, но насочени разговори с повече хора за по-кратко време. Този формат е познат от бизнес конферентните среди като ефективен инструмент за обмен на контакти.

Gabrovo Informal се обръща към три групи хора: собственици на бизнеси и хора с идея за собствен проект, които търсят партньори, клиенти или екип; професионалисти и фрийлансъри, които искат нови контакти и следваща стъпка в развитието си, и по-опитни участници, готови да споделят съвет и опит с останалите.

Според организаторите целта е да се създаде среда, в която амбицията и предприемчивостта не са изключение, а норма. Входът за събитието е свободен, но регистрацията е задължителна заради ограничения брой места.

Ако интересът в общността се потвърди, организаторите планират месечни срещи с гост-предприемачи и тематични вечери, като дългосрочната цел е изграждането на постоянна общност, в която хората намират бизнес партньори и възможности целогодишно, а не само веднъж месечно.

Регистрация за събитието и допълнителна информация могат да бъдат намерени на сайта на инициативата, а въпроси се приемат на имейл hello@gabrovoinformal.com. Медиен партньор на събитието е Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица