Икономика
Дигиталното евро срещу златния български лев (Част 1)
„Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът…“

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова е доцент по икономика в Стопански факултет на Технически университет – Габрово. Била е гост-професор в Университета по приложни науки, Висшето училище по публична администрация и финанси – Лудвигсбург, Германия, където преподава „Проблеми на Европейския икономически и валутен съюз” в магистърската степен „European Public Management”.
Мотивирана от интереса на своите студенти, тя предлага на широката публика систематизирана информация по актуални въпроси, поднесена по възможно най-достъпен начин на желаещите да я получат. Целта на написаното е да запознае с някои икономически и исторически процеси, свързани с еврото и националната парична единица лев. В него не се засягат партийно политически позиции, не се отразяват специфични дискусионни проблеми, разглеждани в специализираните среди на учени и експерти, съзнателно не се навлиза в детайли и подробности на теоретичната наука.
Живеем в сложен двойствен или дуалистичен свят, в който първичният материализъм и прагматизъм са гарнирани на моменти от сложни мистерии и загадки. Ориентирането в него за представителя на съвременната цивилизация е сложно и зависи от степента на неговата осъзнатост, образованост и грамотност.
Дали светът, в който живеем е театрална сцена, на която се разиграват пиеси, отчасти трагедии в Шекспиров стил? И ние главни или второстепенни герои сме на тази сцена, статисти или част от реквизита? Или просто седим на първия ред в зрителната зала и очакваме вдигането или падането на завесата?
Да си припомним, че литературните творби се наричат трагедии, не защото героите в тях умират, а защото идеалите на главните герои претърпяват крушение. Техният трагизъм се изразява в тяхното незнание как да възстановят хармонията в живота и как да съществуват в такъв свят.
Но нека се върнем към прагматичната реалност, към предизвикателството, застанало пред нас: единната европейска валута ЕВРО. Какво е еврото и какво означава то за нас?
В „букварите“ по „Макроикономика“ се казва, че еврото е единната европейска валута, функционираща в еврозоната или в европейския икономически и валутен съюз, който към момента се състои от 20 държави членки на Европейския съюз.
Съвременният човек, обсебен от материалистични цели и стремежи, удавен в морето от информация и повлиян от въздействието на дигитализацията и от възможни манипулации, е затруднен в ориентацията си в тях. Истината е, че всяко събитие или процес днес имат своя предистория и свои корени в миналото. От тук и моето внушение, че „историята е наука за бъдещето”. Защото нейното познаване дава разбиране за случващото се днес и позволява съвременните процеси в глобален или национален план да бъдат осмислени, осъзнати и превъплътени в адекватни и реалистични действия.
Ако се стигне до осъществяване на предначертаните политически намерения, и бъде въведена единната европейска валута ЕВРО, то това би означавало изпращане на националната валута БЪЛГАРСКИ ЛЕВ в миналото. Затова с цел да разбираме случващото се в нашата реалност и ориентирането ни в нея, следва да се върнем назад, а това изисква да се върнем още по-назад.
Името на националната парична единица произхожда от думата „левъ“ – остаряла форма на думата „лъв“, употребявана в българските земи през ХVІІІ и ХІХ век. Интересно е да се хвърли малко повече светлина върху символа на лъва и неговата роля във времената на миналото в България. Известна е могъщата сила на универсалния език на символизма, който не е изчезнал, не е загубен или забравен, а по-скоро съзнателно изтласкан от полето на възприятие на съвременния човек. Още от дълбока древност лъвът символизира сила, смелост, мъжество, власт и се възприема като атрибут на могъщество и достойнство. В митологията лъвовете са посланици на боговете, непобедими и с несломим дух; те олицетворяват материален успех и разкош, въплъщават онези положителни качества, към които се стремят хората. В българската народна традиция лъвът също е символ на висша божествена мощ, на благородство, благоразумие и справедливост. С времето се утвърждава образът на лъва като символ на българската държавна мощ, затова той присъства в символиката на българските царе и военачалници. Образът на лъва е съхранен в народностната ни символика през всички исторически превратности – започвайки от пренасянето му в днешните земи от прабългарите заедно с други тотемни символи, премине се през паметниците, останали от Средновековието и Възраждането, през Паисиевата „История славянобългарска“, според която българите имали лъв на царския печат – символ на смелостта и непобедимостта на българските войни, които се биели „като лъвове“, през изображенията на лъва върху почти всички знамена от национално-освободителните борби, въстаническите облекла – калпаците и копчетата на униформите. Лъвът присъства като хиралдически образ и в националния герб. Тоест, българската народностна идея се утвърждава във времената редом с изображенията на лъва върху знамена, гербове, печати и други атрибути на държавността, следователно редом с лъва като национален символ.
Българската парична единица ЛЕВ отразява различните периоди и особеностите в развитието на държавата и българската държавност. В достъпните информационни източници се посочва, че златно покритие, деноминация и паричен съвет (валутен борд) съпътстват историята на паричната ни единица. Ясно е показано, че съвременната история на българските парични знаци започва след възстановяването на българската държава през 1878 г. Преди Освобождението 1878 г. в стопанския оборот на страната се използват различни чуждестранни монети – турски, румънски, руски, сръбски сребърни монети.
През 1879 г. се създава Българска народна банка, централната банка на България, а през 1880 г. се приема Закон за правото на рязане на монети в Княжество България, утвърден с Указ на Княз Александър І. С него на практика се създава българската парична единица „лев“, разделен на сто части – „стотинки“. Българска народна банка налага употребата на лева в българските земи и успява да изтласка чуждестранните монети от паричното обращение до края на 1886 г. чрез закони за преустановяване ползването на румънски сребърни монети (1884 г.) и на руски монети (1886 г.). При въвеждането на лева той се приравнява към златния френски франк и се възприема биметален стандарт (сребро и злато), с което България на практика приема принципите на Латинския паричен съюз. Първите монети на Княжество България са медните, през 1882 г. започва сеченето на сребърни български монети, а през 1894 г. – и на златни. Това са първите български златни монети с номинали 10, 20 и 100 лв., златните монети на Фердинанд, по времето, когато той все още е титулуван „Български княз“ и са сечени в годината, в която той се сдобива с престолонаследник.
До края на Балканската война се секат монети от злато, сребро и медни сплави, постепенно започват да се секат и разменни монети от неблагородни метали и сплави – в обращение през 1917 г. навлизат цинкови, а по-късно и алуминиеви монети. В навечерието на Втората световна война се секат железни монети. До 1952 г. всички български монети се секат в чужбина. През 1951 г. се създава българският Монетен двор и през 1952 г. в него България за първи път сама започва да сече монети. В българския Монетен двор и до днес се секат разменните и възпоменателните монети. Възпоменателните монети са предимно от сплави мед, сребро и злато и са посветени на различни исторически събития и личности, постижения в различни области и др.
През 1885 г. е приет закон, който предоставя на БНБ монополно право да издава банкноти в страната. Според същия закон всички държавни учреждения са задължени да приемат българските банкноти. Първите български банкноти са със златно покритие в размер 1/3 от номинала, като в това съотношение БНБ е задължена да приема тяхната обмяна. Първите български банкноти от 20 и 50 лв. са отпечатани през 1885 г. През 1891 г. е приет закон, позволяващ на БНБ да издава и банкноти със сребърно покритие в размер 1/3 от номинала.
През следващите години златният стандарт периодично се отменя и възстановява, а съотношението в сребърния стандарт се променя. След Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, в началото на 1919 г. със закон се преустановява обменяемостта на левове срещу злато и сребро. Златното покритие на българския лев се възстановява със закон през 1924 г., но същият закон отменя правото на БНБ да издава банкноти със сребърно покритие.
Златният стандарт е парична система, при която стойността на парите съответства на дадено количество злато. При златния стандарт парите са или монети, съдържащи определено количество злато, или банкноти, за които се гарантира замяната им със злато, в идеалния случай в предварително определено количество. Паричните единици, използващи златен стандарт, имат постоянен обменен курс една спрямо друга. С изключение на Швейцария, днес в нито една страна не се прилага златният стандарт. Когато говорим за пари днес, в обръщение са т.нар. „книжни“ или фиатни пари (fiat money), намиращи се извън т.нар. златен стандарт. Независимо от това, на практика съществуват и функционират паралелно още две парични системи – тази на дигиталните пари и на криптовалутите.
Във времето на златния стандарт златните резерви на БНБ й позволяват да поддържа курса на лева спрямо чуждата валута почти на пропорционално равнище, т.е. 1 златен лев е равен на 1 златен франк. Т.нар. книжни пари са с принудителен курс, те задължително се приемат от кредитора като законно платежно средство без да се разменят за благородни метали. Такива в България се въвеждат за първи път през 1919 г. Стойността при металните пари се е определяла с оглед стойността на метала, от който са изработени – главно според тяхното тегло. Следователно Централната банка на България, която има близо 150 годишна история, познава такива времена, когато златният български лев е бил сред най-силните европейски валути. БНБ е тази, която съумява тогава дори през военновременните години да съхрани покупателната способност на лева.
Когато след 1989 г. в България започва преходът към пазарно стопанство, новоприетият Закон за БНБ възстановява двустепенната банкова система, състояща се от търговски банки и централна банка, и потвърждава монополното право на БНБ да емитира българските монети и банкноти. След либерализацията на цените и последвалата инфлация в периода 1991 г. – 1994 г. се емитират парични знаци с високи номинали – от 20, 50, 100, 200, 500, 1000 и 2000 лв. Кризата в края на 1996 г. води до нов период на много висока инфлация и през 1996 г. – 1997 г. БНБ спешно пуска в обращение по две емисии банкноти с номинална стойност 1000, 2000, 5000 и 10 000, а също и банкнота с номинална стойност 50 000 лв. През 1997 г. в страната е въведен валутният борд (паричният съвет) и курсът на лева е фиксиран първоначално към германската марка при курс 1000 лева = 1 германска марка, а след това към еврото. Така се постига ценова стабилност, която дава възможност през 1999 г. да се извърши деноминация на лева. В обращение са пуснати нови банкноти от 1, 2, 5, 10, 20, 50, 100 лв., както и монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 ст. и разменни монети от 1 и 2 лв. След деноминацията на лева от 5 юли 1999 г. курсът става 1 лев = 1 германска марка, а след премахването на германската марка в края на същата година левът се привързва към еврото при курс 1,95583 лева = 1 евро. На практика с фиксирането на лева към еврото, частично еврото е въведено в България още тогава. Ето защо формулировки в печата, медиите или специализирани издания, че България била приета в чакалнята на еврозоната през лятото на 2020 г. са де юре верни, но фактически неточни.
Какво е паричният съвет или валутният борд, каква е неговата същност и „къде се намира той“?
Неговата същност надлежно е характеризирана в учебниците по „Макроикономика“: В края на 1996 и началото на 1997 г. макроикономиката на България изпадна в тежка криза. Тя се характеризираше с хиперинфлация, рязък спад на производството, силна обезценка на лева, намаляване на валутния резерв до критични нива. БНБ изгуби контрол върху финансовата и банковата система, а инструментите на паричната политика престанаха да действат. Единственият възможен изход от създалата се ситуация беше въведеният в средата на 1997 г. паричен съвет, чиито принципи по принцип представляват нова парична система. Паричният съвет е система на парична политика, която се въвежда в страни с дефицитен платежен баланс, голяма външна задлъжнялост, лоша финансова дисциплина и нестабилна банкова система. На практика той е атестат за неумението на държавата да управлява икономиката. Тя е принудена да прибягва до дългосрочна външна помощ за финансиране на дефицита в платежния баланс и поради това нейните кредитори й предписват задължителни условия, определят параметрите на икономиката, за да й отпуснат финансова помощ. Всъщност това е набор от правила за финансовите взаимоотношения между стопанските агенти и държавата, които са присъщи на пазарната икономика и би трябвало да се спазват, без да е нужен паричен съвет. Правилата се свеждат до следното – предприемачите, домакинствата и държавата да не потребяват повече, отколкото са им приходите. Паричният съвет забранява провеждането на парична политика. Следователно централната банка не финансира бюджета, не рефинансира финансовите посредници и не провежда политика на открития паричен пазар. Курсът на лева беше фиксиран към германската марка (1000/1), а резервните пари са изцяло покрити с валутни активи. Това дава възможност централната банка да изпълнява ангажимента си за безусловен и неограничен обмен на левове срещу марки, а след въвеждането на единната европейска валута – и срещу евра – по фиксирания валутен курс, който не е променян до настоящия момент. Особеност на прилагането на паричния съвет в България е, че неговите функции се изпълняват от управление „Емисионно“ на БНБ. В тези условия централната банка на страната си постави за основна задача усъвършенстването на банковия надзор и следенето на банковата система за недопускане на финансови кризи. БНБ продължава да изпълнява функциите на фискален агент на правителството като обслужва касовото изпълнение на държавния бюджет и пазара на държавни ценни книжа. Паричният съвет не е кредитор от последна инстанция, което означава, че той не отговаря за невъзвръщаемите кредити на стопанските агенти. Защитен е от политически натиск, защото правилата на паричната политика са предписани със закон. Приходите и разходите в републиканския бюджет по принцип следва да бъдат балансирани. Съществуват стабилни източници за външно финансиране на задлъжнялостта на държавата. Системата може да функционира обаче само в условия на политическа стабилност. Паричният съвет променя съществено функционалния механизъм на макроикономиката, защото правителството не може да влияе върху паричната маса, лихвените проценти и валутния курс.
Осезаемите резултати от въвеждането на паричен съвет в България могат да бъдат систематизирани по следния начин: първо, увеличиха се както левовите, така и валутните депозити на населението; второ, намали се делът на твърдата валута в широките пари; трето, голямо количество обездвижени пари се включиха в паричния оборот; четвърто, значително спаднаха темповете на инфлацията; пето, драстично спаднаха равнищата на лихвените проценти; шесто, чувствително се подобри събираемостта на задълженията към бюджета което стана ясно от промяната на отношението на данъчните постъпления към БВП при отчитане на измененията в данъчните ставки; седмо, активно се развива процесът на изравняване на вътрешните цени с международните; осмо, нормализираха се плащанията по вътрешния дълг и бюджетните разходи.
*Прочетете Част 2 на „Дигиталното евро срещу златния български лев“.


Икономика
„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal

На 26 септември Габрово ще бъде домакин на първото издание на Gabrovo Informal — нова нетуъркинг инициатива, която си поставя за цел да събере на едно място предприемачи, професионалисти и хора с идеи от града и региона. Зад инициативата стои Васил Гърбов, създател на уеб агенцията Digital New Era и дългогодишен специалист в областта на дигиталните решения, който след завръщането си в Габрово реши да предложи на местната бизнес общност пространство за истинска, жива комуникация. Събитието няма да следва традиционния формат на сухо раздаване на визитки. В програмата е включен speed networking – формат, който е сравнително нов за Габрово и цели именно да извади участниците от зоната им на комфорт. Присъстващите ще бъдат разделени на групи и в рамките на кратки интервали от време ще имат възможност да се представят и да опознаят повече хора, отколкото биха срещнали на едно обикновено събитие. Организаторите канят на срещата всички – независимо дали търсят бизнес партньори, служители, работа, инвеститори или просто искат да разширят кръга си от познанства. Инициативата е насочена и към младите хора в региона, но не само към тях – идеята е да се съберат различни поколения и различен професионален опит на едно място. Именно това е и темата ни на разговор с Васил, която можете да проследите по-долу:
1. Кой е Васил извън ролята на създател на Gabrovo Informal? С какво се занимаваш и какъв е професионалният ти път до момента?
– Вече седма година се занимавам с уеб дизайн и уеб разработка. През това време натрупах сериозен опит в създаването на креативни уеб решения и уеб базирани системи, а през последните години – и в бизнес автоматизацията.
Ако трябва да определя ролята си днес, бих казал „уеб архитект“, защото в ерата на изкуствения интелект една-единствена специализация вече рядко е достатъчна. Винаги съм бил full-stack в по-широкия смисъл на думата – занимавал съм се с дизайн, маркетинг, UX, анимации, оптимизация, frontend, backend, управление на процеси и менажиране на проекти. Работил съм по доста комплексни проекти и днес всичко това просто се развива с много по-висока скорост.
През 2022 година станах победител в конкурса „Сайт на годината“ в две категории, а през 2023 година получих отличие за принос към дигиталната среда в България. Участвал съм и в редица международни конкурси. Вече четвърта поредна година съм част от журито на „Сайт на годината“, а паралелно с това съм гост-лектор в SoftUni и други образователни институции. За мен споделянето на опит е важна част от професионалното развитие, защото вярвам, че знанията имат най-голяма стойност, когато се предават нататък.
Основател съм и на креативната уеб агенция Digital New Era, която е на повече от четири години. През последната година развиваме нов за нашия пазар модел – „уебсайт като услуга“. Идеята е срещу месечен абонамент бизнесът да получава не просто сайт, а практически цял дигитален екип на разположение: дизайн и разработка, маркетинг, оптимизация, хостинг, поддръжка и бизнес автоматизация.
В момента публично документирам развитието на този бизнес и пътя му към пазарна оценка от над един милион евро. За мен това е интересен експеримент не само от бизнес гледна точка, а и като възможност хората да видят целия процес – решенията, грешките, успехите и реалната работа зад изграждането на продукт и компания.
Като цяло обичам да създавам неща, да решавам проблеми и най-вече да виждам реален резултат от работата си.
2. Каква е причината да вземеш решението да се върнеш, да живееш и да градиш кариера в Габрово?
– Най-простият отговор е, защото съм габровец и обичам града си. Наскоро казах на един приятел, че за мен няма по-голямо богатство от това да живееш на място, на което имаш спомени от детството си. Имам такива спомени на всяка улица, около всяка сграда и във всеки квартал. Това е нещо, което не можеш да си купиш и трудно можеш да създадеш на друго място.
Другата голяма причина е семейството ми. Искам да имам повече време и свобода да бъда със съпругата си и със сина си и, дай Боже, семейството ни да расте. Габрово ми дава точно това усещане за баланс.
Тук имаме тишина, природа, Балкана буквално до нас, история, чист въздух и много възможности на кратко разстояние. Понякога сме толкова фокусирани върху нещата, които градът няма, че забравяме какво всъщност имаме. Живял съм в двата най-големи града в България и мога спокойно да кажа, че никъде не съм се чувствал толкова спокоен и толкова на мястото си, колкото в Габрово.
Затова каквото мога да направя за развитието на средата тук, искам да го направя. На първо място го правя за себе си и за семейството си, но в крайна сметка, ако градът се развива, печелим всички.
3. Как се роди идеята за Gabrovo Informal и какво те накара да я реализираш точно сега?
– Идеята живее в главата ми от около две години. Дълго време обаче не се чувствах достатъчно уверен, че аз съм човекът, който трябва да започне подобна инициатива. Имаше и един логичен въпрос – как да правя нещо за Габрово, ако самият аз не живея постоянно тук?
След като се върнах, нещата започнаха да се нареждат естествено. Срещнах се със стари познати, запознах се с нови хора и постепенно видях колко много активни, интересни и предприемчиви личности има в града, които често просто не се познават помежду си.
Това ми даде мотивацията да започна Gabrovo Informal. Амбицията е с времето инициативата да сплоти бизнес екосистемата не само в Габрово, но и в региона, и да създаде постоянна комуникация между активните хора – предприемачи, професионалисти, специалисти, хора с идеи. И няма нищо лошо да кажа, че го правя и за себе си.
Аз също искам да познавам повече хора в града. Всеки нов контакт може да бъде възможност – за моя бизнес, за нечий друг бизнес, за работа, партньорство, инвестиция или просто за добра идея.
4. Много хора свързват нетуъркинга най-вече с размяна на визитки и бизнес контакти. Кое ще бъде различното при Gabrovo Informal?
– Всъщност бизнес контактите са важна част от идеята и не искам да бягаме от това. Нетуъркингът е точно възможност хората да се срещнат, да говорят за това, което правят, и да видят дали имат общи интереси. Разликата е, че не искам Gabrovo Informal да се превръща в сухо събитие, на което всеки идва, раздава десет визитки и си тръгва.
Искам атмосферата да бъде естествена. Да можеш да говориш за бизнеса си, но и за идея, която имаш, за проект, за проблем, който се опитваш да решиш, или просто за нещо интересно, което правиш. Не организираме тези срещи, за да си запълваме вечерите.
Правим ги, за да се развиваме. А понякога всичко започва от един съвсем нормален разговор.
5. Един от големите проблеми пред бизнеса е намирането на подходящи хора. Може ли подобна общност да се превърне и в по-естествен начин работодатели и професионалисти да се откриват взаимно?
– Определено. Но според мен темата за кадрите е двустранна. Често чуваме бизнеса да казва: „Няма хора.“ От другата страна чуваме хората да казват: „Няма добри работодатели.“
Истината вероятно е някъде по средата. Професионалистите трябва постоянно да се развиват, да се квалифицират и понякога да са готови да направят лични компромиси, за да постигнат нещо.
Но и бизнесът трябва да помисли какво предлага и как възнаграждава добрите хора, които дават много от себе си. Gabrovo Informal може да създаде пространство тези две страни да се срещат по естествен начин. Ако търсиш работа – ела и се запознай с хора.
Ако търсиш служители – също. Ако търсиш партньор, инвеститор или просто съвет – пак. Който търси, обикновено намира. Но първо трябва да излезе от вкъщи.
6. Може ли Gabrovo Informal да бъде полезна и на човек, който няма собствен бизнес и в момента не търси работа или клиенти?
– Разбира се. Gabrovo Informal е за всеки, който иска нещо повече от сухото, сиво и предвидимо ежедневие. Още преди първото събитие виждаме интерес от хора на различна възраст, с различни професии, бизнеси и интереси. Не е нужно да идваш с конкретна цел от типа „тази вечер трябва да намеря клиент“.
Ще дам пример със себе си. На друго нетуъркинг събитие в Габрово се запознах с хора, които съм виждал по улиците буквално от години. Разминавали сме се десетки пъти, но никога не сме имали повод просто да си кажем „Здравей“. Една такава вечер създаде този повод.
И точно това е ценното – срещаш човек, когото иначе може би никога нямаше да заговориш. А никога не знаеш какво може да последва от един такъв разговор.
7. Интересна част от програмата е speed networking-ът. Може ли да споделиш повече за идеята на този формат и как точно ще протече?
– Speed networking-ът е една от частите, за които лично аз най-много се вълнувам. Това не е революционна концепция, но за Габрово е сравнително нов формат. Голямото му предимство е, че те изкарва от зоната на комфорт.
На подобни събития естественият ни инстинкт е да намерим хората, които вече познаваме, и да останем при тях цяла вечер. Speed networking-ът разбива точно това. Ще разделим желаещите да участват на групи. Част от хората ще останат на определени места, а другите ще се придвижват при сигнал.
В рамките на около две минути всеки ще трябва да се представи, да каже с какво се занимава и да чуе отсрещната страна. След това сменяме. В зависимост от броя на участниците вероятно няма да бъдем само по двойки, а в малки групи от четири или шест души. От личен опит мога да кажа колко силен може да бъде този формат. Участвал съм веднъж в speed networking в София. За около половин час се запознах с десет души.
Трима от тях впоследствие станаха мои клиенти и работим заедно и до днес. Тридесет минути, десет нови запознанства, три реални бизнес отношения. Това много добре показва силата на живия контакт.
8. Какво би казал на хората, които искат да дойдат, но се притесняват да заговорят непознати или смятат, че „не са добри в нетуъркинга“?
– Просто елате. Никой не се ражда „добър в нетуъркинга“. И аз съм изпитвал притеснение да заговоря непознат човек. Но притеснението обикновено трае няколко минути, а един разговор може да ви даде нещо за години напред.
Точно затова ще имаме формати като speed networking – за да не се налага човек да стои в единия край на залата и да се чуди: „Сега как да отида и какво да кажа?“ Ние ще създадем повода. От вас се иска просто да дойдете и да кажете: „Здравей, аз съм…“
9. В Габрово често се говори за задържането на младите хора и привличането им обратно към града. Смяташ ли, че създаването и развиването на общност като Gabrovo Informal може да бъде част от решението и как си го представяш?
– Да, но според мен трябва да бъдем много реалистични по тази тема. Културата е важна. Събитията са важни. Образованието, здравеопазването, инфраструктурата и качеството на живот също са изключително важни.
Но ако искаме млади хора да живеят в Габрово, те трябва да имат и икономическа причина да бъдат тук. Трябва да могат да печелят достатъчно, да имат възможности за развитие, да има бизнес, инвестиции и добре платена работа. Колкото и меркантилно да звучи – когато човек може да задоволява нормално материалните си нужди и вижда перспектива пред себе си, много по-лесно може да оцени всичко останало, което един град като Габрово предлага.
На нас ни трябва раздвижване. Нови бизнеси, нови инвестиции, нови работодатели, нови идеи. Не можем да разчитаме само на един инфраструктурен проект, един университет, културните събития или на това, което вече съществува.
И тук виждам една от бъдещите роли на Gabrovo Informal. Защо например един ден общността да не може да събере сто или сто и петдесет автобиографии на квалифицирани хора от определен сектор и да отиде при потенциален инвеститор с конкретно предложение: „В Габрово имаме тези хора, имаме база, имаме подкрепа – елате и инвестирайте“? Това вече е активна позиция. Аз мога да работя дистанционно и това ми позволява да живея комфортно тук. Тогава нека привлечем още такива хора. Нека им кажем: „Елате в Габрово. Можете да работите оттук, а в същото време да имате качество на живот, което големият град трудно предлага.“
Няма една магическа мярка, която ще реши демографския проблем. Но ако всеки направи каквото може в своята сфера, постепенно средата започва да се променя.
10. Като заговорихме за младите хора, Gabrovo Informal само за тях ли е?
– Категорично не. Искаме да съберем различни поколения, защото точно там е стойността. Един млад човек може да има огромна енергия и новаторска идея, но човек с двадесет или тридесет години професионален опит може да му даде перспектива, която няма как да прочете в интернет.
И обратното – утвърден предприемач може да срещне млад човек, който да му покаже нова технология, нов начин на мислене или възможност, за която до този момент изобщо не е подозирал. Не искам да слагаме възрастови ограничения и етикети. Ако си активен, любопитен, имаш идеи, опит или просто желание да срещаш интересни хора – мястото е за теб.
11. Какво би казал конкретно на собствениците на бизнеси в Габрово, които четат това интервю и си мислят: „Аз вече имам достатъчно контакти и стабилен екип, какво повече може да ми даде тази среща?“
– Бих ги попитал: сигурни ли сте, че вече познавате човека, който може да ви даде следващата голяма идея? Няма момент, в който един бизнес да има „достатъчно контакти“. Може в момента да не търсите служители, клиенти или партньори. Но след шест месеца ситуацията може да бъде съвсем различна. Освен това не всяка стойност се измерва в сделка още на следващия ден. Понякога ще срещнеш човек, с когото след две години ще направите проект. Понякога ще чуеш идея, която ще промени начина, по който гледаш на собствения си бизнес. И има още нещо – подкрепата между местните бизнеси.
Трябва да започнем повече да си помагаме и по-малко да гледаме на успеха на другия като на заплаха. Ако един бизнес в Габрово расте, наема повече хора и привлича повече клиенти и инвестиции, част от тази стойност остава в целия град. Никой не е постоянно на върха. Всеки бизнес в даден момент ще има нужда от хората около себе си. Затова според мен е добре да бъдем малко по-смирени, малко по-отворени и много по-сплотени. Ако Габрово върви нагоре, печелим всички.
12. Ако трябва само с едно изречение да убедиш човек, който все още се колебае дали да дойде на 26 септември, какво би му казал?
– Елате поне веднъж – в най-лошия случай ще прекарате една различна вечер, а в най-добрия може да срещнете човек, който да промени посоката на живота или бизнеса ви.
Регистрация за събитието и допълнителна информация могат да бъдат намерени на сайта на инициативата, а въпроси се приемат на имейл hello@gabrovoinformal.com. Медиен партньор на събитието е Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“.

Икономика
Мирослав Дончев представя новите стандарти в енергетиката на RENPOWER Bulgaria 2026

Управителят на „Интер Пауър“ ще представи практически решения за трансформацията на възобновяемата енергия и системите за съхранение в София.

Габрово отново има своето авторитетно представителство на международната сцена на зелените технологии. Управителят на габровската компания „Интер Пауър“ и член на Управителния съвет на „Соларна Академия България“, Мирослав Дончев, ще бъде сред водещите лектори на престижната международна конференция RENPOWER Bulgaria 2026.
Събитието се организира от глобалната платформа Euroconvention Global и събира на едно място ключови инвеститори, държавни институции, енергийни експерти и технологични лидери.
Форумът е част от глобалното турне RENPOWER Tour 2026, което през тази година преминава през Милано, Атина, Панама, Кито и Гватемала, а на 17 септември негов домакин е хотел Sofia Balkan Palace в столицата.
Фокус върху реалните предизвикателства: Мрежа, пазар и съхранение Основната тема на тазгодишното издание на форума е изграждането на следващото поколение мащабни соларни паркове и системи за съхранение на енергия (BESS) в България.
Мирослав Дончев ще вземе участие във втората работна сесия от 11:00 ч., посветена на най-критичните въпроси пред сектора:
- Интеграцията на новите мощности в електроенергийната мрежа;
- Развитието на пазара и капацитета за съхранение;
- Прехода от чисто количество към качествено управление.
Неговата лекция е озаглавена „От инсталирани мощности към гъвкави мощности“ — тема с изключителна стратегическа важност на фона на безпрецедентно бързото развитие на пазара в страната.
Практически опит и иновативни решения от Габрово
В рамките на участието си Мирослав Дончев ще сподели практически изводи, натрупани от реализацията на над 100 обекта в страната, както и опита от внедряването на специализирания софтуер за енергиен мениджмънт OptiSol.
„За три години България измина пътя от почти нулеви нива до внушителните 5,4 GW мощности за съхранение — цифра, която надхвърля над четири пъти първоначално заложените цели за 2030 година. Технологичната база вече е налична, но решаващият фактор оттук нататък е интелигентното и гъвкаво управление на тези системи,“ подчертава Дончев.
Участието на габровския експерт на този мащабен форум за пореден път доказва, че местният бизнес разполага с технологичен и управленски капацитет, който не само отговаря на глобалните тенденции, но и активно формира бъдещето на енергийния сектор в България.

Икономика
Нова общност за бизнес, работа и идеи събира активните хора на Габрово
Нова инициатива с амбицията да обедини предприемачи, професионалисти и хора с бизнес идеи в Габрово ще проведе първата си среща на 26 септември. Организаторите зад Gabrovo Informal твърдят, че градът разполага с достатъчно активни и предприемчиви хора, но им липсва средата, в която да се засекат извън дигиталното пространство.
Събитието, наречено „Вечер №1“, ще се състои от 19.30 до 21.30 часа в заведение Curly, разположено в бизнес комплекс Сиентиа в Габрово. Форматът е замислен като чист нетуъркинг, без гост-лектори, презентации или официална програма, а с акцент върху директния разговор между участниците.
Организаторите са предвидили и структуриран елемент „speed networking“ в рамките на вечерта, при който участниците ще имат възможност за кратки, но насочени разговори с повече хора за по-кратко време. Този формат е познат от бизнес конферентните среди като ефективен инструмент за обмен на контакти.
Gabrovo Informal се обръща към три групи хора: собственици на бизнеси и хора с идея за собствен проект, които търсят партньори, клиенти или екип; професионалисти и фрийлансъри, които искат нови контакти и следваща стъпка в развитието си, и по-опитни участници, готови да споделят съвет и опит с останалите.
Според организаторите целта е да се създаде среда, в която амбицията и предприемчивостта не са изключение, а норма. Входът за събитието е свободен, но регистрацията е задължителна заради ограничения брой места.
Ако интересът в общността се потвърди, организаторите планират месечни срещи с гост-предприемачи и тематични вечери, като дългосрочната цел е изграждането на постоянна общност, в която хората намират бизнес партньори и възможности целогодишно, а не само веднъж месечно.
Регистрация за събитието и допълнителна информация могат да бъдат намерени на сайта на инициативата, а въпроси се приемат на имейл hello@gabrovoinformal.com. Медиен партньор на събитието е Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“.

-
Новинипреди 6 дниОбластният честити първия учебен ден
-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново
-
Кримипреди 6 дниКомисар Николай Ангелов е новият заместник-директор на ОДМВР – Габрово
-
Новинипреди 6 дниТаня Христова поздрави ученици, учители и родители за първия учебен ден
-
Новинипреди 6 дниЕвтим Милошев откри новата учебна година в Тревненската школа
-
Икономикапреди 5 дниМирослав Дончев представя новите стандарти в енергетиката на RENPOWER Bulgaria 2026
-
Новинипреди 6 дниКулата на Общината ще светне в зелено на 15 септември
-
Новинипреди 6 дниПриемен ден на Томислав Дончев в Габрово







