Свържи се с нас

Новини

Ново поколение лазер за лечение на урологични заболявания в габровската болница

Published

on

МБАЛ “Д-р Тота Венкова“ разполага с ново поколение лазер за лечение на широк спектър урологични заболявания. Това съобщи д-р Георги Атанасов, началник на Урологичното отделение. „ Инвестиция в бъдещето – така мога да определя новия лазерен апарат, с който разполага Урологичното отделение в МБАЛ “Д-р Тота Венкова“, коментира специалистът.

Апаратурата решава голям набор от здравословни проблеми. В Северна България няма друго лечебно заведение, което да притежава апарат от такъв висок клас. Лазерът се използва за лекуване на бъбречно-каменна болест, премахват се камъни, разположени в пикочния мехур, уретера и дори в бъбреците. С тази техника значително се подобряват способите за безкръвно лечение на бъбречно- каменната болест.

Преди се е използвало литотриптер, което е позволявало да се разбиват камъни, с размер до 2 см. Още при първата операция с лазера е бил премахнат камък, с размер от 5-6 см.

Другото приложение на лазерните операции е при доброкачествената простатна хиперплазия. Лазерът е златен стандарт за лечение на заболяването, което се характеризира с увеличение на простатната жлеза.

Той дава възможност да се лекуват пациенти, които в миналото трябваше да бъдат оперирани по класически отворен способ. Приложението му е при пациенти със значително увеличени обеми на простатната жлеза.

„По-малко увеличените простатни жлези се лекуват по друг безкръвен метод, който също се извършва в Габрово, т.е. ние сме обхванали всеки един вариант за лечение на доброкачествената простатна хиперплазия,“, обясни още д-р Георги Атанасов.

Д-р Атанасов работи над 20 години в габровската болница, където започва професионалният му път. Споделя, че да е уролог е сбъдната му мечта, а голямата му цел е да предлага грижа и иновации за пациентите.

“Урологията се промени изключително много в последните две десетилетия. Навлезе нова техника, видоизмени се и се модернизира. Мога смело да кажа, че това е една от най- напредничавите специалности, тъй като използването на скалпел и електронож вече е абсолютна отживелица. Отворените и класическите операции все по-рядко се правят“, коментира още д-р Атанасов.

Той уточни, че специализациите му в белгийската болница OLV, с която МБАЛ “Д-р Тота Венкова“ има партньорство, са подпомогнали значително развитието му като професионалист. Принос за изграждането му има и съвместната работа с гостуващия доктор Фонтейн.

“Като областна болница се стремим да поддържаме европейско равнище. Доказателство за това е фактът, че новият лазер в Урологичното отделение в Габрово е със същите параметри като този, който използват в партньорската ни болница в Белгия. Това се забелязва от пациентите и от младите колеги, които избират да се развиват в МБАЛ “Д-р Тота Венкова“.

Към момента имаме двама специализанти. Доктор Симеон Стефанов беше за 1 месец на специализация във белгийската болница, където се обучава да работи с лазера. Другият млад колега е доктор Стилиян Ибовски.

За позитиви на професията си той определя ежедневните победи в името на здравето- да се постави правилната диагноза, да се приложи най-адекватното лечение, да се покаже човешко отношение.

„Важно е да предоставяме навременна и коректна информация на пациентите, както и да се проследява развитието на заболяването. Индивидуалното отношение се прилага в комбинация с изпитани от опита методи, за да постигнем оптимален резултат“, разясни д-р Атанасов.

Прилагането на тези прости принципи, богатата експертиза на лекарите и съвременната техника нарежда отделението след най-добре развиващите се в Северна България.

Новини

Политическите партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на РИК

Published

on

Представителите на парламентарно представените партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на Районната избирателна комисия – Габрово за предстоящите избори за президент и вицепрезидент на Република България на 25 октомври. Консултациите, свикани от Областния управител Кристина Сидорова, се проведоха днес, 28 август, в Областна администрация – Габрово.

В началото на срещата областният управител предложи РИК – Габрово да бъде с трима заместник-председатели. Предложението беше прието, а участниците постигнаха съгласие за ръководния състав на комисията. Елена Колева ще бъде председател на РИК – Габрово, а заместник-председатели ще бъдат Мария Недева, Васил Найденов и Салие Боз. За секретар е определена Ива-Мария Мариянова.

В състава на комисията ще влязат още осем членове, с което общият ѝ състав ще бъде 13 души.

В края на срещата областният управител Кристина Сидорова се обърна към представителите на политическите партии и коалиции: „Радвам се, че постигнахме съгласие. В предложения състав на РИК – Габрово освен хора с опит, които са били дългогодишни членове на комисията, има и нови лица, които вярвам ще подпомогнат работата й да бъде още по – ефективна. Искрено се надявам този състав да работи добре и в конструктивен дух, както е било и досега, за да проведем честни и прозрачни избори в област Габрово.“

Зареди още

Икономика

Проектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)

Published

on

Проведе се публично обсъждане на проект на бюджета на Община Габрово за 2026 година.

Съгласно нормативната процедура проектобюджетът ще бъде входиран в Общински съвет до края на текущата седмица и ще бъде разгледан от съветниците през месец септември.

По време на обсъждането бяха изслушани предложенията на присъстващи граждани.

Сред исканията им бяха асвалтиране на няколко улици в различни квартали на града, благоустрояване на пространства, нови детски площадки, актуализиране разписанието на градския транспорт, видеонаблюдение на места, които са с потенциално рисков характер.

За част от отправените питания и предложения, гражданите получиха веднага отговор и коментар.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица