Свържи се с нас

Новини

31 години от възстановяването на ЖБД „Майчина грижа“ – Габрово

Published

on

На 6 август 1869 г. – Преображение Господне, по инициатива на Димитър Енчев, главен учител в Габровското училище, съвместно с по-интелигентни и изявени жени от Габрово, се основава Женско дружество, първоначално с името „Майчина любов“. Ако в началото дейността на Дружеството е била само просветна, то на по-късен етап се разширява и става благотворителна и приема името Женско благотворително дружество „Майчина грижа“.

Дълга и богата е неговата история, за която сме разказвали не веднъж. След 1944 г. всички женски дружества преминават към ОФ организации и ЖБД „Майчин грижа“ престава да съществува, за да възкръсне за нов живот през 1992 г. През 2019 г. отбелязахме тържествено 150 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, а през 2022 г. – 30 години от неговото възстановяване – на 17 ноем. 1992 г.

Основните дейности на дружеството са подпомагане на физически лица в неравностойно социално положение и подпомагане на обществени организации, имащи същите цели. Подпомагане на даровити деца за участие в национални и международни конкурси и осигуряване на стипендии, утвърждаване на Сдружението като притегателен център за културно и духовно общуване в региона, са сред водещите цели.

Дружеството участва активно във всички благотворителни акции на Община Габрово и в редица обществено значими инициативи в града. Работило е по следните проекти: „Габрово срещу рака у жените”, „Деца помагат на деца”; проект „Традициите не остаряват” съвместно с Габровската търговско- промишлена палата и Европейски инфоцентър и др.

В продължение на 10 години ЖБД „Майчина грижа” изпълнява проект, съвместно с побратимения град Тун, Швейцария, за осигуряване безплатен обяд на социално слаби ученици от І до ІV клас на габровските училища.

След 2011 г., в продължение на няколко години, проектът се реализира със собствени средства, набирани чрез организиране на кулинарни изложби, благотворителни концерти, балове и изложби.

Към днешна дата Дружеството има два Благотворителни фонда за деца в неравностойно социално положение: Фонд „Стефана Богдан Генчева“ – за стипендии на талантливи деца и Фонд “Д-р Тота Венкова – възрожденката” – за стипендия на зрелостник с отличен успех от Националната Априловска гимназия, който се поддържа от родственика на д-р Тотаа Венова, г-н Иван Несторов.

От 2021 г. Дружеството дава еднократна стипендия (награда) на 1 зрелостник с отличен успех от всички 4 гимназии и 2 средни училища в Габрово. За периода 2020-2023 г. осъществява няколко проекта, сред които създаването и експонирането на месингова паркова скулптурна композиция на Александър Керков, първият композитор на фанфарна музика в България и известен габровски музикант, музикален педагог и зевзек, наричан е Вечният музикант, създателят на фанфарни училищни музики, които с право са наречени „украшение и гордост на Габрово”.

Неговата дейност е тясно свързана с тази на Дружеството. Първата фанфарна музика е при Девическото професионално училище на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”. Той, заедно с неговия оркестър „Джаз Керков“, е свирил благотворително на всички маскин балове и вечеринки.

Проектът има обединяващ общността, ефект и ще допринесе за засилване на чувството на гордост и принадлежност на гражданите към общността, ще поддържа жива градската памет и предаването на знанието за миналото, което е от значение и пример за възпитанието на днешните и бъдещите поколения.

Скулптурната фигура на Александър Керков е първият паметен знак в Габрово с QR код, който води до интересния и високоинформативен сайт за него и за проекта – http://www.kerkov.mgrija- gabrovo.org/.

Сред реализираните проекти е и „Електронен пътеводител на паметните знаци (паметници, паметни плочи, улици и др.) на дарители, благодетели и меценати в Габрово.“

Той се осъществява с подкрепата на учениците от Националната Априловска гимназия от Клуб „Млади възрожденци” и от габровските културни институции и организации. Този пътеводител ще ви отведе на локации, на които габровци са изразили своята почит към заслужили личности за развитието на града и благотворители, чийто жест е висше проявление на духовността.

Това са хора с различен профил – хора на науката, търговията, индустрията и обикновени работници, но всички те са с висока обществена отговорност и съпричастност към нуждаещите се. Цялата информация ще откриете на специалния сайт https://www.daritelite.mgrija-gabrovo.org/

Чрез проект „За качествено здраве на село“, бяха извършени медицински прегледи на възрастни хора в 22 кметства и кметски наместничества, с 128 населени места в Габровска община, където няма здравна служба и няма график за посещение на медицински персонал. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Община Габрово и на дарители и от медицински екип от Диагностично-медицински център 1 – Габрово.

Четвъртата реализирана инициатива бе Училище за родители, свързана с провеждането на лекторска дейност от специалисти от национален и регионален мащаб, обучения за отглеждане, възпитание и психологично здраве на децата и др. теми.

През 2022 г. бе развита активна доброволческа дейност, в помощ на пострадалите от войната в Украйна, за подпомагане на зависимите млади хора от Терапевтичен център „Св. Илия“ и др. инициативи.

Финансирането на дейността се осъществява от дарители и от нашите инициативи като: благотворителни концерти, изложби и кулинарни базари.

„Благодарим от сърце на всички наши дарители за проявената щедрост и подкрепа, с което поддържа вечно жива българската традиция на християнско милосърдие. Благословени да са тези, които помагат на хората в нужда и пазят тяхното достойнство!“, споделя Стефка Василева, председател на ЖБД „Майчина грижа“.

На церемонията на НЧ „Будителите 2017“ за награждаване на победителите на ежегодния конкурс „Събитие на Габрово в областта на културата“ за 2021 година, Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ получи отличието „Съвременен будител“ – за принос в развитие на културата.

Крими

Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

Published

on

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.

Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.

За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Зареди още

Новини

Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

Published

on

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.

Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.

„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.

Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.

Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Зареди още

Култура

Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Published

on

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.

Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.

Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.

Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.

Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.

Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.

Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.

Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица