Свържи се с нас

Новини

31 години от възстановяването на ЖБД „Майчина грижа“ – Габрово

Published

on

На 6 август 1869 г. – Преображение Господне, по инициатива на Димитър Енчев, главен учител в Габровското училище, съвместно с по-интелигентни и изявени жени от Габрово, се основава Женско дружество, първоначално с името „Майчина любов“. Ако в началото дейността на Дружеството е била само просветна, то на по-късен етап се разширява и става благотворителна и приема името Женско благотворително дружество „Майчина грижа“.

Дълга и богата е неговата история, за която сме разказвали не веднъж. След 1944 г. всички женски дружества преминават към ОФ организации и ЖБД „Майчин грижа“ престава да съществува, за да възкръсне за нов живот през 1992 г. През 2019 г. отбелязахме тържествено 150 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, а през 2022 г. – 30 години от неговото възстановяване – на 17 ноем. 1992 г.

Основните дейности на дружеството са подпомагане на физически лица в неравностойно социално положение и подпомагане на обществени организации, имащи същите цели. Подпомагане на даровити деца за участие в национални и международни конкурси и осигуряване на стипендии, утвърждаване на Сдружението като притегателен център за културно и духовно общуване в региона, са сред водещите цели.

Дружеството участва активно във всички благотворителни акции на Община Габрово и в редица обществено значими инициативи в града. Работило е по следните проекти: „Габрово срещу рака у жените”, „Деца помагат на деца”; проект „Традициите не остаряват” съвместно с Габровската търговско- промишлена палата и Европейски инфоцентър и др.

В продължение на 10 години ЖБД „Майчина грижа” изпълнява проект, съвместно с побратимения град Тун, Швейцария, за осигуряване безплатен обяд на социално слаби ученици от І до ІV клас на габровските училища.

След 2011 г., в продължение на няколко години, проектът се реализира със собствени средства, набирани чрез организиране на кулинарни изложби, благотворителни концерти, балове и изложби.

Към днешна дата Дружеството има два Благотворителни фонда за деца в неравностойно социално положение: Фонд „Стефана Богдан Генчева“ – за стипендии на талантливи деца и Фонд “Д-р Тота Венкова – възрожденката” – за стипендия на зрелостник с отличен успех от Националната Априловска гимназия, който се поддържа от родственика на д-р Тотаа Венова, г-н Иван Несторов.

От 2021 г. Дружеството дава еднократна стипендия (награда) на 1 зрелостник с отличен успех от всички 4 гимназии и 2 средни училища в Габрово. За периода 2020-2023 г. осъществява няколко проекта, сред които създаването и експонирането на месингова паркова скулптурна композиция на Александър Керков, първият композитор на фанфарна музика в България и известен габровски музикант, музикален педагог и зевзек, наричан е Вечният музикант, създателят на фанфарни училищни музики, които с право са наречени „украшение и гордост на Габрово”.

Неговата дейност е тясно свързана с тази на Дружеството. Първата фанфарна музика е при Девическото професионално училище на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”. Той, заедно с неговия оркестър „Джаз Керков“, е свирил благотворително на всички маскин балове и вечеринки.

Проектът има обединяващ общността, ефект и ще допринесе за засилване на чувството на гордост и принадлежност на гражданите към общността, ще поддържа жива градската памет и предаването на знанието за миналото, което е от значение и пример за възпитанието на днешните и бъдещите поколения.

Скулптурната фигура на Александър Керков е първият паметен знак в Габрово с QR код, който води до интересния и високоинформативен сайт за него и за проекта – http://www.kerkov.mgrija- gabrovo.org/.

Сред реализираните проекти е и „Електронен пътеводител на паметните знаци (паметници, паметни плочи, улици и др.) на дарители, благодетели и меценати в Габрово.“

Той се осъществява с подкрепата на учениците от Националната Априловска гимназия от Клуб „Млади възрожденци” и от габровските културни институции и организации. Този пътеводител ще ви отведе на локации, на които габровци са изразили своята почит към заслужили личности за развитието на града и благотворители, чийто жест е висше проявление на духовността.

Това са хора с различен профил – хора на науката, търговията, индустрията и обикновени работници, но всички те са с висока обществена отговорност и съпричастност към нуждаещите се. Цялата информация ще откриете на специалния сайт https://www.daritelite.mgrija-gabrovo.org/

Чрез проект „За качествено здраве на село“, бяха извършени медицински прегледи на възрастни хора в 22 кметства и кметски наместничества, с 128 населени места в Габровска община, където няма здравна служба и няма график за посещение на медицински персонал. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Община Габрово и на дарители и от медицински екип от Диагностично-медицински център 1 – Габрово.

Четвъртата реализирана инициатива бе Училище за родители, свързана с провеждането на лекторска дейност от специалисти от национален и регионален мащаб, обучения за отглеждане, възпитание и психологично здраве на децата и др. теми.

През 2022 г. бе развита активна доброволческа дейност, в помощ на пострадалите от войната в Украйна, за подпомагане на зависимите млади хора от Терапевтичен център „Св. Илия“ и др. инициативи.

Финансирането на дейността се осъществява от дарители и от нашите инициативи като: благотворителни концерти, изложби и кулинарни базари.

„Благодарим от сърце на всички наши дарители за проявената щедрост и подкрепа, с което поддържа вечно жива българската традиция на християнско милосърдие. Благословени да са тези, които помагат на хората в нужда и пазят тяхното достойнство!“, споделя Стефка Василева, председател на ЖБД „Майчина грижа“.

На церемонията на НЧ „Будителите 2017“ за награждаване на победителите на ежегодния конкурс „Събитие на Габрово в областта на културата“ за 2021 година, Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ получи отличието „Съвременен будител“ – за принос в развитие на културата.

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица