Свържи се с нас

Новини

31 години от възстановяването на ЖБД „Майчина грижа“ – Габрово

Published

on

На 6 август 1869 г. – Преображение Господне, по инициатива на Димитър Енчев, главен учител в Габровското училище, съвместно с по-интелигентни и изявени жени от Габрово, се основава Женско дружество, първоначално с името „Майчина любов“. Ако в началото дейността на Дружеството е била само просветна, то на по-късен етап се разширява и става благотворителна и приема името Женско благотворително дружество „Майчина грижа“.

Дълга и богата е неговата история, за която сме разказвали не веднъж. След 1944 г. всички женски дружества преминават към ОФ организации и ЖБД „Майчин грижа“ престава да съществува, за да възкръсне за нов живот през 1992 г. През 2019 г. отбелязахме тържествено 150 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, а през 2022 г. – 30 години от неговото възстановяване – на 17 ноем. 1992 г.

Основните дейности на дружеството са подпомагане на физически лица в неравностойно социално положение и подпомагане на обществени организации, имащи същите цели. Подпомагане на даровити деца за участие в национални и международни конкурси и осигуряване на стипендии, утвърждаване на Сдружението като притегателен център за културно и духовно общуване в региона, са сред водещите цели.

Дружеството участва активно във всички благотворителни акции на Община Габрово и в редица обществено значими инициативи в града. Работило е по следните проекти: „Габрово срещу рака у жените”, „Деца помагат на деца”; проект „Традициите не остаряват” съвместно с Габровската търговско- промишлена палата и Европейски инфоцентър и др.

В продължение на 10 години ЖБД „Майчина грижа” изпълнява проект, съвместно с побратимения град Тун, Швейцария, за осигуряване безплатен обяд на социално слаби ученици от І до ІV клас на габровските училища.

След 2011 г., в продължение на няколко години, проектът се реализира със собствени средства, набирани чрез организиране на кулинарни изложби, благотворителни концерти, балове и изложби.

Към днешна дата Дружеството има два Благотворителни фонда за деца в неравностойно социално положение: Фонд „Стефана Богдан Генчева“ – за стипендии на талантливи деца и Фонд “Д-р Тота Венкова – възрожденката” – за стипендия на зрелостник с отличен успех от Националната Априловска гимназия, който се поддържа от родственика на д-р Тотаа Венова, г-н Иван Несторов.

От 2021 г. Дружеството дава еднократна стипендия (награда) на 1 зрелостник с отличен успех от всички 4 гимназии и 2 средни училища в Габрово. За периода 2020-2023 г. осъществява няколко проекта, сред които създаването и експонирането на месингова паркова скулптурна композиция на Александър Керков, първият композитор на фанфарна музика в България и известен габровски музикант, музикален педагог и зевзек, наричан е Вечният музикант, създателят на фанфарни училищни музики, които с право са наречени „украшение и гордост на Габрово”.

Неговата дейност е тясно свързана с тази на Дружеството. Първата фанфарна музика е при Девическото професионално училище на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”. Той, заедно с неговия оркестър „Джаз Керков“, е свирил благотворително на всички маскин балове и вечеринки.

Проектът има обединяващ общността, ефект и ще допринесе за засилване на чувството на гордост и принадлежност на гражданите към общността, ще поддържа жива градската памет и предаването на знанието за миналото, което е от значение и пример за възпитанието на днешните и бъдещите поколения.

Скулптурната фигура на Александър Керков е първият паметен знак в Габрово с QR код, който води до интересния и високоинформативен сайт за него и за проекта – http://www.kerkov.mgrija- gabrovo.org/.

Сред реализираните проекти е и „Електронен пътеводител на паметните знаци (паметници, паметни плочи, улици и др.) на дарители, благодетели и меценати в Габрово.“

Той се осъществява с подкрепата на учениците от Националната Априловска гимназия от Клуб „Млади възрожденци” и от габровските културни институции и организации. Този пътеводител ще ви отведе на локации, на които габровци са изразили своята почит към заслужили личности за развитието на града и благотворители, чийто жест е висше проявление на духовността.

Това са хора с различен профил – хора на науката, търговията, индустрията и обикновени работници, но всички те са с висока обществена отговорност и съпричастност към нуждаещите се. Цялата информация ще откриете на специалния сайт https://www.daritelite.mgrija-gabrovo.org/

Чрез проект „За качествено здраве на село“, бяха извършени медицински прегледи на възрастни хора в 22 кметства и кметски наместничества, с 128 населени места в Габровска община, където няма здравна служба и няма график за посещение на медицински персонал. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Община Габрово и на дарители и от медицински екип от Диагностично-медицински център 1 – Габрово.

Четвъртата реализирана инициатива бе Училище за родители, свързана с провеждането на лекторска дейност от специалисти от национален и регионален мащаб, обучения за отглеждане, възпитание и психологично здраве на децата и др. теми.

През 2022 г. бе развита активна доброволческа дейност, в помощ на пострадалите от войната в Украйна, за подпомагане на зависимите млади хора от Терапевтичен център „Св. Илия“ и др. инициативи.

Финансирането на дейността се осъществява от дарители и от нашите инициативи като: благотворителни концерти, изложби и кулинарни базари.

„Благодарим от сърце на всички наши дарители за проявената щедрост и подкрепа, с което поддържа вечно жива българската традиция на християнско милосърдие. Благословени да са тези, които помагат на хората в нужда и пазят тяхното достойнство!“, споделя Стефка Василева, председател на ЖБД „Майчина грижа“.

На церемонията на НЧ „Будителите 2017“ за награждаване на победителите на ежегодния конкурс „Събитие на Габрово в областта на културата“ за 2021 година, Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ получи отличието „Съвременен будител“ – за принос в развитие на културата.

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица