Новини
Стартира подписка за промяна герба на Габрово
Стартира подписка за добавяне на думата „любов“ към герба на Габрово. Това съобщи на пресконференция Николай Косев, председател на Инициативния комитет на създадената Местна гражданска инициатива.
Идеята е мотото от „Трудъ и постоянство“ да се промени на „Любов, трудъ и постоянство“, какъвто е бил девизът на големия български индустриалец от началото до средата на XX век Пенчо Семов.
Инициатива за промяна герба на Габрово е свързана с предстоящата през месец октомври 150-годишнина от рождението му, обясни Николай Косев.
Според председателя на Инициативния комитет, сега е моментът, в който обществото има най-голяма необходимост да добави към герба думата „любов“, която да сложи край на разделението и омразата, заобикалящи ни в днешно време.
С уважение Косев припомни, че инициативата за промяна девиза на Габрово не е нова. Тиражирана е в медийното пространство през годините от Ивелина Елмазова, но до нейната реализация така и не се е стигнало.
След съгласуване с Община Габрово, предстои да бъдат оповестени пунктовете за събиране на подписи, информира още Николай Косев.
По думите му стана ясно, че ще има и възможност подписката да е достъпна и в интернет, за да може да се подпишат повече хора.
Ще бъде създаден официална страница в социалната мрежа фейсбук, на която ще бъде обявявана повече информация. Събраните подписи ще бъдат внесени в Общинския съвет на Габрово.
В Инициативния комитет, стоящ зад идеята за промяна на герба на Габрово, са личности, интелектуалци и знакови лица от различни сфери на обществения живот, свързани с Габрово.
Това са: Емил Михов – историк, археолог, сценарист и режисьор на документални филми, посветени на габровски индустриалци – Иван Хаджиберов, Стефан Бобчев, Пенчо Семов и др.; Мариана Проданова – културолог, изследовател в областта на нематериалното индустриално наследство; Маргарита Стоянова – дългогодишен журналист и общественик, кореспондент на радио „Дарик“ за региона; Росица Бинева – Уредник в РЕМО „Етъра“, историк, професионални интереси,
свързани с материалното и нематериалното културно наследство на балканджиите
и изучаването на водните съоръжения в района на Централна Стара планина; член
на женско благотворително дружество “Майчина грижа“; Проф. Володя Попов – историк и археолог, директор на регионален исторически музей – Плевен; Проф. д.н. Иван Кабаков – заместник-декан на Философски факултет в СУ „Св.Климент Охридски“, преподавател в катедра „История и теория на културата“.


Икономика
Проектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)

Проведе се публично обсъждане на проект на бюджета на Община Габрово за 2026 година.
Съгласно нормативната процедура проектобюджетът ще бъде входиран в Общински съвет до края на текущата седмица и ще бъде разгледан от съветниците през месец септември.
По време на обсъждането бяха изслушани предложенията на присъстващи граждани.
Сред исканията им бяха асвалтиране на няколко улици в различни квартали на града, благоустрояване на пространства, нови детски площадки, актуализиране разписанието на градския транспорт, видеонаблюдение на места, които са с потенциално рисков характер.
За част от отправените питания и предложения, гражданите получиха веднага отговор и коментар.

Култура
Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Новини
Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

-
Новинипреди 4 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Културапреди 2 дниНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Новинипреди 3 дниОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Кримипреди 4 дниПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Новинипреди 4 дниГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди 3 дниКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото
-
Икономикапреди 9 часаПроектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)









