Йон Андерс, представител на Норвежкия институт за занаяти, взе участие в образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, която се реализира от музей „Етър“ и сдружение „Мещра“. Лекциите и практическите работилници, водени от Йон, бяха посветени на средновековната дърворезба. След завръщането си в Норвегия, Йон публикува своите впечатления от преживяването си в „Пътепис от Етър, България“.

„Имах привилегията да представлявам Норвежкия институт за занаятите заедно с Айвинд Фалк на десетото издание на конференцията „В света на балканската планинска архитектура“, организирана от Музея на открито „Етър“ в сърцето на България. Тази година конференцията събра делегации от България, Чехия, Унгария, Румъния и нас двамата от Норвегия. Форматът съчетава теоретични презентации и лекции с практически работилници, екскурзии и структурирано време за неструктурирани дискусии и културен обмен. За съжаление, по време на пътуването се простудих доста сериозно, затова документацията ми от събитието е малко непълна. По същата причина спомените ми за конкретни детайли може да са неточни, така че всяка фактологична грешка в този текст е изцяло моя отговорност. Въпреки това, самият опит беше много по-силен – формиран както от наблюдението колко много различни и вълнуващи начини има да се решават много сходни технически детайли в нашата застроена среда, така и, не по-малко важно, от откриването колко много е почти идентично между езикови групи, национални граници и климатични зони.

Като пример за това, Айвинд попадна на особено вълнуващ български пример на това, което в Норвегия би се наричало „gvävtak“ или „gvåv“, „kvav“ или „kavletak“, в зависимост от диалектната област, това е техника на покриване, от която в Норвегия съществуват само няколко примера и за която – до този момент – нито един от нас не беше чувал за международен еквивалент. А тук тя се появи като „абсолютно очевидно решение“ (макар и почти изчезнала традиция) в тази планинска област на България. Може би това ще се превърне в тема за бъдещо сътрудничество и обмен? „

Хората имат нужда от къщи, а къщите имат нужда от хора.“

Оле Х. Бремнес, от стихотворението/песента „Folk i husan“

Музеят на открито „Етър“ бе както мястото, така и домакинът на събитието. Преживяването на самия обект ме накара да преосмисля напълно какво може да бъде „добър“ музей на открито. Вече е сравнително широко разпространено схващането, че „едно от най-лошите неща, които могат да се случат на стара къща, е да попадне в музей“ — Балаз Шабо от Унгария представи няколко интересни гледни точки по този проблем. Но самият музей също послужи като богата отправна точка за допълнителни размишления по темата.

Колкото разбрах по време на престоя си в музея, в „Етър“ почти няма стари, пренесени постройки в най-„материалистичния“ смисъл. Има няколко забележителни исторически сгради, които винаги са стояли на мястото си и са били внимателно реставрирани до сегашния им вид, както и други, които включват стари — „автентични“ — елементи в иначе „нови“ реконструкции. По- голямата част от сградния фонд на музея обаче, ми казаха, е бил възстановен на място по исторически проучвателни чертежи. Оригиналите са били съборени през 30-те години на XX век, но за щастие са били внимателно документирани. Това, което посетителите виждат днес, са реконструкции, които не съдържат и частица от оригинален материал, но въпреки това предават впечатляваща картина на това, което е съществувало някога.

В сравнение с примери като дървената църква Гол в Норвежкия музей на културата в Осло, това повдига някои любопитни въпроси — дали църквата наистина е „по-автентична“ само защото съдържа повече оригинален материал? Църквата в музея е получила формата, която е смятано през 1880- те, че трябва да е имала през Средновековието. Затова външната ѝ част се състои почти изцяло от материал от 19-ти век, а „след като църквата е преместена в Норвежкия музей на културата през 1907 г., е поддържана сдържана вътрешна украса, при която разказването се фокусира върху Средновековието“. Така тя не предава нито вътрешния, нито външния си вид преди преместването, а по-скоро разказва историята за това как е бил въображаван Средновековието от края на 19-ти век насам.

Сигурен съм, че има подобни елементи и в „Етър“, но моето впечатление за музея беше по-убедително. Чудя се дали тази достоверност идва от факта, че като реконструкции сградите са оставени да бъдат оформяни по-пълно от текущото им ползване? Може би дори по-интересно от самите сгради беше това, с което музеят ги е запълнил — не само статични експозиции, а доколкото е възможно, живи занаяти в действие. Това не е уникално само по себе си, но пропорцията на „обитаеми“ сгради беше далеч по-голяма, отколкото съм виждал другаде, и усещах, че обитаването органично оцветява сградите в много по-голяма степен. Това беше особено забележимо в селската църква на територията, която служеше както като музейна експозиция, така и едновременно като активно място за молитва (според моето разбиране). Атмосферата, която това създава, е нещо, което рядко (ако изобщо) съм виждал да се възпроизвежда убедително, освен чрез истинска литургична практика.

Разбира се, възможно е просто да бях омагьосан от огромното количество течаща вода и въртящи се колела и зъбни колела на територията на музея — повечето сгради използваха водна енергия по един или друг начин. Водата, която тече, е трудно да не те плени. Не по-малко вълнуващо беше посещението ни извън музея, към живите занаятчийски традиции в Трявна. Там ни направиха обиколка както на музей на дърворезбата, така и на училище по изкуство, дърворезба и дизайн, както и посетихме няколко действащи дърворезбарски ателиета. Подобни преживявания стават още по-богати благодарение на местните домакини, които отварят врати, превеждат и споделят увлекателни истории и релевантен контекст. Много благодаря отново на Айвинд Фалк и Норвежкия институт за занаятите, че ме взеха с тях на това пътуване, както и на нашите прекрасни домакини в „Етър“ за поканата. Това беше чудесно преживяване и страхотна възможност за учене – с нетърпение очаквам следващата възможност да се срещнем!“

Габрово е на път да се върне на картата на международните джазови фестивали у нас, след дълго отсъствие. Амбицията на местната общност, инициативата на читалище „Будителите – 2017“ и подкрепата на Общината и бизнеса правят възможна Седмицата на джаза в Габрово/Swing Dixie Week – Gabrovo.

Четири концертни вечери в енергичния ритъм на джаза и суинга обединява това първо издание, което ще се състои от 25 до 28 август и ще посрещне своята публика с вход свободен. На сцената ще излязат изпълнители от топ величина от страната и чужбина, а съпътстващата програма ще добави образователен акцент и ще присъедини още участници, разчитат организаторите.

Събитието ще припомни мястото на Габрово в родната джаз традиция с приноса на забележителния музикант Манол Цоков, основал в града на Рачо Ковача първия следвоенен джаз клуб в страната преди 60 години и Международния Диксиленд парад през 1983 г.

Оттогава много вода е изтекла и маестрото вече не е сред живите, но следата остава, а децата, израснали покрай него, го продължават. На двама от тях – джаз вокалистите Весела Морова и Цветомир Цанков, са поверени лекториите в първите два дни на фестивала.

Седмицата на джаза откриват Павел Цонев & Бенд (Вероника Гочева – вокал, Павел Цонев – бас китара, Георги Белчев – пиано, Виктор Христов – барабани), които звучат еднакво убедително както в клубните джем сешъни, така и на круизните сцени по света. Павел Цонев е джаз пианист, който се завръща у дома, за да предаде опита си и в момента е вокален педагог в училището за музикални и сценични изкуства в Стара Загора.

За втората фестивална вечер си поемаме дълбоко дъх, защото сърцето на града ще огласят Lady G трио с вечни класики като Dream a Little Dream и суинг от времето на Ела Фицджералд, Дюк Елингтън и Нат Кинг Коул. Музиката на триото Джорджия Павлова, Илко Градев и Стоил Иванов, със специалното участие на Стефан Косев, е жива и танцувална, затова организаторите съветват – сложете удобни обувки!

На 27 август Габрово ще посрещне легендата на британския суинг Ray Gelato и неговия незаменим бенд The Giants. Музикантите връщат интереса към винтидж джаз и суинг ерата като вкарват ново, модерно звучене и така завладяват целия свят. Джаз певецът и тенор саксофонист, който гостува на най-авторитетните джаз фестивали по земното кълбо и свири на редица светски събития, включително пред кралицата на Великобритания и на сватбата на сър Пол Маккартни, ще завърти умовете и сърцата на зрителите пред сцената на централния площад „Възраждане“, където ще се вихрят и танцьорите от Линди Хоп – Русе. Този ретро чар ще допълни изложението на автомобили от ерата на суинга.

Денят на големия концерт ще започне с весел джаз за деца, ще продължи с церемониален маршинг по централната улица „Радецка“ в града и ще събере на едно място деца, които ще „рисуват джаз“.

Преди Ray Gelato в града на Манол Цоков ще свири най-успешната норвежка суинг диксиленд група, вдъхновена от златната епоха на Ню Орлиънс. Създадени в Лондон, обиколили най-големите джаз сцени в Европа, момчетата от Swing’it Dixieband ще преобразят сцената в духа на Великия Гетсби от 20-те години на миналия век. Фестивалната програма засилва познавателния интерес на публиката като в последната вечер предлага среща с изследователя на джаза у нас Владимир Гаджев.

Той ще представи книгата си „История на забавната и танцова музика в България“ и ще прожектира архивни филми за първите джаз фестивали по света. Честта да закрият музикалното събитие се пада на гостите от Stigma Swing Dixie Band (Гърция), чието развитие е пряко и топло свързано с Габрово и Манол Цоков още от 80-те години на миналия век.

Джазмените от град Коринт на полуостров Пелопонес са първият ансамбъл в Гърция с ориентация към ранния джаз – избор, напълно повлиян от Суинг дикси бенд Габрово, гостувал за първи път в Гърция през 1987 година.

След едно дългогодишно партньорство и приятелство, музикантите ще почетат ментора си и ще сложат точка на това първо издание на Седмицата на джаза в Габрово, чийто организатори търсят съпричастност сред местната общност и заявяват амбициите си да надградят започнатото след дългогодишната пауза в международните джаз изяви.

Началото на тази нова традиция слага читалище „Будителите – 2017“, с подкрепата на спонсори, на Фонд „Култура“ към Общината и в духа на кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата през 2032 година.

Заповядайте на музикалните вечери в 19:30 часа на 25, 26 и 28 август в двора на читалището на ул. „Никола Палаузов“ 3, до общинския пазар в Габрово, и на големия концерт на пл. „Възраждане“ в 20 часа на 27 август.

МЕЖДУНАРОДНА СЕДМИЦА НА ДЖАЗА – ГАБРОВО
25–28 август 2025 г.

ПРОГРАМА

Локации:
Двор на НЧ „Будителите 2017“, кв. „Шести участък“
Площад „Възраждане“ – открита градска сцена

Какво ви очаква?
25.08.2025 г.
19:30 ч. в двора на НЧ „Будителите 2017“
100 г. от рождението на Оскар Питърсън – лектория на Цветомир Цанков
Концерт: Павел Цонев Бенд

26.08.2025 г.
19:30 ч. в двора на НЧ „Будителите 2017“
„От Ню Орлеанс до Чикаго – джаз в зародиш “ – Лектория на Весела Морова
Концерт: Lady G (Джорджия Павлова) трио

27.08.2025г.
19:00 ч. Весел джаз за деца – със Swing`it Dixie(Норвегия) в Градинката с мечето (до театъра)
19:15 ч. по ул. Радецка – Маршинг стрийт парад – Stigma Swing Dixie Band
20:00 ч. – площад „Възраждане“ (до Община Габрово) – представяне на ретро автомобили от ерата на суинга
Арт работилница Елиза ”Деца рисуват джаз” Концерт на Swing’it Dixieband (Норвегия) и Ray Gelato & THE GIANDS (UK), със специалното участие на танцьорите от Линди Хоп – гр.Русе

28.08.2025 г.
19:30 ч. в двора на НЧ „Будителите 2017“
Представяне на книгата на Владимир Гаджев „История на забавната и танцова музика в България“
Прожекция на архивни филми за първите Джаз фестивали по света
Концерт: Stigma Swing Dixie Band (Гърция) и Jam Session (джем сешън)
Съпътстващо събитие: фотоизложба в двора на НЧ „Будителите 2017“.

На 12 август, вторник, от 18.00 часа, Интерактивният музей на индустрията в Габрово ще бъде домакин на премиерата на „В края на леглото“ – най-новата поетична книга на Петър Чухов.

Това е 21-вото заглавие в богатата библиография на един от най-ярките гласове в съвременната българска поезия. Събитието ще събере литературни почитатели и културни дейци.

В дискусията ще участват доц. Йордан Ефтимов – литературовед и преподавател в Нов български университет, и Иван Христов – съосновател на TetraDkaTa.com. Организатори са платформата за литература, изкуство и култура TetraDkaTa.com и Интерактивният музей на индустрията – Габрово.

Книгата излиза под знака на издателство „Жанет 45“, с редактор Надежда Радулова и дизайнер Люба Халева. Поетът е високо оценен от редица литературни критици.

„От години съм запленен от поезията на Петър Чухов. Допада ми пестеливият изказ, дълбочината на мисълта и кристалната яснота на посланието…“, споделя философът и поет Цочо Бояджиев.

Литературната критичка Амелия Личева добавя: „…тази книга е някак различна, по-притихнала, по-тъжна, по-отказваща да тушира страховете… Целенасочено отстъпеното място на леглото остава празно.“

„В края на леглото“ е повече от представяне на нова книга – това е покана за среща с тишината между думите и истината зад тях.

*Снимка: Петър Чухов, фотограф – Ясин Алсбей.