Свържи се с нас

Култура

Стоян Илев представя „С увереност на сомнамбул”

Published

on

Интервю на д-р Деян Боев, уредник в ХГ „Христо Цокев” с гл. ас. д-р Стоян Илев от Факултета по изобразително изкуство, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Деян Боев: Днес разговарям със Стоян Илев, който е главен асистент, с титла доктор във Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Става въпрос за неговия проект „С увереност на сомнамбул”, който той реализира с авторски произведения в пространствата на Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово. Това, което ще ни вълнува като тема, като препратки и като концепция, ще ни го обясни в този директен разговор самият автор. Давам думата на Стоян Илев.

Стоян Илиев: Това е един проект, който разработвам няколко години, но ми отне време да стигна до тази визуалност на нещата. В началото исках, увлечен по сирените, морските нимфи, русалките да създам поредица от голямоформатни произведения с такива създания, но не исках те да звучат илюстративно или прекалено комерсиално. Желанието ми беше по-скоро да потърся своя собствена визия за тези създания и за начина, по който те привличат моряците и хората, които живеят близо до морето и океана. Запитах се по какъв начин – без да рисувам всичките люспи, опашки, коси които стават на вълни и обратното, да потърся някакъв вариант, при който живописта да стои мощно, да има сила, заплаха и едновременно с това да има чар, който да привлича зрителя. Открих това нещо, чрез един по-директен метод на полагане на боята, чрез едно разработване на петно, подобно на Роршах петната, което предоставя разтваряне на боята в пространството. Това изключително привлича окото на зрителя и така колкото и да наблюдава цялото произведение, всъщност погледът му се забива в погледа на тази сирена. Наименованието „С увереност на сомнамбул” дойде доста по-късно – измъкнах го от една книжка на Алберт Шпеер, който е „архитекта на Третия Райх”. В нея той представя своите мемоари и описва периода, в който се среща с Хитлер, периода, в който разработва своята теория The ruin value – за стойността на разрухата и т. н. Той описва срещата си с Хитлер и как сякаш е вярвал на всяка една негова дума „с увереност на сомнамбул”. Авторът обрисува Хитлер с едно голямо обаяние, което е притежавал като оратор, а всъщност знаем, че по някакъв начин той е и „лицето на злото” в историята. Именно това асоциирах с тази заплаха, която идва от т.нар. сирени и техния поглед примамка, чара и привличането, което излъчват към зрителя. Смятам, че това е едно много удачно заглавие.

Деян Боев: С всичко, което ни представихте като концептуално експозе, означава, че ще въведете зрителите в определен психологизъм, който се търси на по-дълбоко ниво. Това, което се отнася за влиянието на медията върху зрителя от една страна, а от друга – влиянието на концепцията или единствено и само живописта като класика, или като съвременни похвати. Г-н Илев, мислите ли, че Вашите творби имат хипнотичен характер, да го наречем?

Стоян Илев: Това времето ще го покаже. Според мен те притежават огромен живописен заряд. Факт е, че аз съм работил в много минимални стойности с четка върху тях – предимно боята е изсипана, излята, отпечатана. Не е механично смесена, а и е дадена възможността тя да се разгърне като боя. Аз не се опитвам да крия, че това е боя и тези форми и образи, подобно на парейдолия, се разкриват пред зрителя. Смятам, че от тази гледна точка те със сигурност притежават чар на нещо, което по-скоро не е виждано по този начин, подредено в някаква технологична степен. Въпреки че има примеси на по-класически методи с оптическо смесване на боята и т.н., но в основата си е този метод на работа с петна Роршах, в който намерих огромен интерес, мога да кажа и любов … Смятам, че да – хипнотичен е по някакъв начин.

Деян Боев: Всеки, който познава творчеството и интересите на Стоян Илев знае, че той е отдаден на живописната практика и че там са вложени неговите интереси, експерименти и творчески търсения. С абсолютната увереност – без значение на сомнамбул или буден човек, без значение на човек в опиянение или в някакъв екстаз, отправям покана към публиката на 17 май от 17.30 часа да заповяда на откриването в Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово. Според мен обликът на тази живопис е изключително в духа на времето. Експериментите на Стоян Илев тепърва предстоят в най-голямата си пълнота. Част от тях ще бъдат представени на габровската публика и гостите на града.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Култура

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите

Published

on

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите в музей „Етър“. Поканата за събитието отправят Община Габрово и Регионален етнографски музей на открито „Етър“, които канят жителите и гостите на града на Празник на пестила 2026, който ще се проведе от 5 до 7 септември в пространствата на музея.

Събитието е сред най-разпознаваемите кулинарни и културни акценти в региона, посветено на традиционния пестил от сини сливи – продукт, включен в световната кулинарна енциклопедия „Арка на вкусовете“.

Официалното откриване на празника ще се състои на 5 септември от 11.00 часа. Пестилът, наричан от мнозина „габровски шоколад“, е част от местната идентичност и от десетилетия се предава като умение между поколенията.

Празникът дава възможност на посетителите да се запознаят с традиционните техники за приготвяне, да видят демонстрации на старинни уреди и да опитат автентични вкусове, характерни за балканджийската кухня.

В рамките на тридневното събитие са предвидени: Алея на вкусовете – разнообразие от кулинарни предложения и местни продукти; III Фестивал на захарните изкуства – изложба и демонстрации на майстори сладкари; Живи демонстрации на приготвяне на пестил и други традиционни практики; Образователна игра с награди „Сливи с късмет“; Богата музикална програма.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица