Свържи се с нас

Култура

Стоян Илев представя „С увереност на сомнамбул”

Published

on

Интервю на д-р Деян Боев, уредник в ХГ „Христо Цокев” с гл. ас. д-р Стоян Илев от Факултета по изобразително изкуство, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Деян Боев: Днес разговарям със Стоян Илев, който е главен асистент, с титла доктор във Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Става въпрос за неговия проект „С увереност на сомнамбул”, който той реализира с авторски произведения в пространствата на Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово. Това, което ще ни вълнува като тема, като препратки и като концепция, ще ни го обясни в този директен разговор самият автор. Давам думата на Стоян Илев.

Стоян Илиев: Това е един проект, който разработвам няколко години, но ми отне време да стигна до тази визуалност на нещата. В началото исках, увлечен по сирените, морските нимфи, русалките да създам поредица от голямоформатни произведения с такива създания, но не исках те да звучат илюстративно или прекалено комерсиално. Желанието ми беше по-скоро да потърся своя собствена визия за тези създания и за начина, по който те привличат моряците и хората, които живеят близо до морето и океана. Запитах се по какъв начин – без да рисувам всичките люспи, опашки, коси които стават на вълни и обратното, да потърся някакъв вариант, при който живописта да стои мощно, да има сила, заплаха и едновременно с това да има чар, който да привлича зрителя. Открих това нещо, чрез един по-директен метод на полагане на боята, чрез едно разработване на петно, подобно на Роршах петната, което предоставя разтваряне на боята в пространството. Това изключително привлича окото на зрителя и така колкото и да наблюдава цялото произведение, всъщност погледът му се забива в погледа на тази сирена. Наименованието „С увереност на сомнамбул” дойде доста по-късно – измъкнах го от една книжка на Алберт Шпеер, който е „архитекта на Третия Райх”. В нея той представя своите мемоари и описва периода, в който се среща с Хитлер, периода, в който разработва своята теория The ruin value – за стойността на разрухата и т. н. Той описва срещата си с Хитлер и как сякаш е вярвал на всяка една негова дума „с увереност на сомнамбул”. Авторът обрисува Хитлер с едно голямо обаяние, което е притежавал като оратор, а всъщност знаем, че по някакъв начин той е и „лицето на злото” в историята. Именно това асоциирах с тази заплаха, която идва от т.нар. сирени и техния поглед примамка, чара и привличането, което излъчват към зрителя. Смятам, че това е едно много удачно заглавие.

Деян Боев: С всичко, което ни представихте като концептуално експозе, означава, че ще въведете зрителите в определен психологизъм, който се търси на по-дълбоко ниво. Това, което се отнася за влиянието на медията върху зрителя от една страна, а от друга – влиянието на концепцията или единствено и само живописта като класика, или като съвременни похвати. Г-н Илев, мислите ли, че Вашите творби имат хипнотичен характер, да го наречем?

Стоян Илев: Това времето ще го покаже. Според мен те притежават огромен живописен заряд. Факт е, че аз съм работил в много минимални стойности с четка върху тях – предимно боята е изсипана, излята, отпечатана. Не е механично смесена, а и е дадена възможността тя да се разгърне като боя. Аз не се опитвам да крия, че това е боя и тези форми и образи, подобно на парейдолия, се разкриват пред зрителя. Смятам, че от тази гледна точка те със сигурност притежават чар на нещо, което по-скоро не е виждано по този начин, подредено в някаква технологична степен. Въпреки че има примеси на по-класически методи с оптическо смесване на боята и т.н., но в основата си е този метод на работа с петна Роршах, в който намерих огромен интерес, мога да кажа и любов … Смятам, че да – хипнотичен е по някакъв начин.

Деян Боев: Всеки, който познава творчеството и интересите на Стоян Илев знае, че той е отдаден на живописната практика и че там са вложени неговите интереси, експерименти и творчески търсения. С абсолютната увереност – без значение на сомнамбул или буден човек, без значение на човек в опиянение или в някакъв екстаз, отправям покана към публиката на 17 май от 17.30 часа да заповяда на откриването в Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово. Според мен обликът на тази живопис е изключително в духа на времето. Експериментите на Стоян Илев тепърва предстоят в най-голямата си пълнота. Част от тях ще бъдат представени на габровската публика и гостите на града.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица