Свържи се с нас

Култура

Стоян Илев представя „С увереност на сомнамбул”

Published

on

Интервю на д-р Деян Боев, уредник в ХГ „Христо Цокев” с гл. ас. д-р Стоян Илев от Факултета по изобразително изкуство, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Деян Боев: Днес разговарям със Стоян Илев, който е главен асистент, с титла доктор във Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Става въпрос за неговия проект „С увереност на сомнамбул”, който той реализира с авторски произведения в пространствата на Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово. Това, което ще ни вълнува като тема, като препратки и като концепция, ще ни го обясни в този директен разговор самият автор. Давам думата на Стоян Илев.

Стоян Илиев: Това е един проект, който разработвам няколко години, но ми отне време да стигна до тази визуалност на нещата. В началото исках, увлечен по сирените, морските нимфи, русалките да създам поредица от голямоформатни произведения с такива създания, но не исках те да звучат илюстративно или прекалено комерсиално. Желанието ми беше по-скоро да потърся своя собствена визия за тези създания и за начина, по който те привличат моряците и хората, които живеят близо до морето и океана. Запитах се по какъв начин – без да рисувам всичките люспи, опашки, коси които стават на вълни и обратното, да потърся някакъв вариант, при който живописта да стои мощно, да има сила, заплаха и едновременно с това да има чар, който да привлича зрителя. Открих това нещо, чрез един по-директен метод на полагане на боята, чрез едно разработване на петно, подобно на Роршах петната, което предоставя разтваряне на боята в пространството. Това изключително привлича окото на зрителя и така колкото и да наблюдава цялото произведение, всъщност погледът му се забива в погледа на тази сирена. Наименованието „С увереност на сомнамбул” дойде доста по-късно – измъкнах го от една книжка на Алберт Шпеер, който е „архитекта на Третия Райх”. В нея той представя своите мемоари и описва периода, в който се среща с Хитлер, периода, в който разработва своята теория The ruin value – за стойността на разрухата и т. н. Той описва срещата си с Хитлер и как сякаш е вярвал на всяка една негова дума „с увереност на сомнамбул”. Авторът обрисува Хитлер с едно голямо обаяние, което е притежавал като оратор, а всъщност знаем, че по някакъв начин той е и „лицето на злото” в историята. Именно това асоциирах с тази заплаха, която идва от т.нар. сирени и техния поглед примамка, чара и привличането, което излъчват към зрителя. Смятам, че това е едно много удачно заглавие.

Деян Боев: С всичко, което ни представихте като концептуално експозе, означава, че ще въведете зрителите в определен психологизъм, който се търси на по-дълбоко ниво. Това, което се отнася за влиянието на медията върху зрителя от една страна, а от друга – влиянието на концепцията или единствено и само живописта като класика, или като съвременни похвати. Г-н Илев, мислите ли, че Вашите творби имат хипнотичен характер, да го наречем?

Стоян Илев: Това времето ще го покаже. Според мен те притежават огромен живописен заряд. Факт е, че аз съм работил в много минимални стойности с четка върху тях – предимно боята е изсипана, излята, отпечатана. Не е механично смесена, а и е дадена възможността тя да се разгърне като боя. Аз не се опитвам да крия, че това е боя и тези форми и образи, подобно на парейдолия, се разкриват пред зрителя. Смятам, че от тази гледна точка те със сигурност притежават чар на нещо, което по-скоро не е виждано по този начин, подредено в някаква технологична степен. Въпреки че има примеси на по-класически методи с оптическо смесване на боята и т.н., но в основата си е този метод на работа с петна Роршах, в който намерих огромен интерес, мога да кажа и любов … Смятам, че да – хипнотичен е по някакъв начин.

Деян Боев: Всеки, който познава творчеството и интересите на Стоян Илев знае, че той е отдаден на живописната практика и че там са вложени неговите интереси, експерименти и творчески търсения. С абсолютната увереност – без значение на сомнамбул или буден човек, без значение на човек в опиянение или в някакъв екстаз, отправям покана към публиката на 17 май от 17.30 часа да заповяда на откриването в Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово. Според мен обликът на тази живопис е изключително в духа на времето. Експериментите на Стоян Илев тепърва предстоят в най-голямата си пълнота. Част от тях ще бъдат представени на габровската публика и гостите на града.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица