Култура
Стоян Илев представя „С увереност на сомнамбул”

Интервю на д-р Деян Боев, уредник в ХГ „Христо Цокев” с гл. ас. д-р Стоян Илев от Факултета по изобразително изкуство, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Деян Боев: Днес разговарям със Стоян Илев, който е главен асистент, с титла доктор във Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Става въпрос за неговия проект „С увереност на сомнамбул”, който той реализира с авторски произведения в пространствата на Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово. Това, което ще ни вълнува като тема, като препратки и като концепция, ще ни го обясни в този директен разговор самият автор. Давам думата на Стоян Илев.
Стоян Илиев: Това е един проект, който разработвам няколко години, но ми отне време да стигна до тази визуалност на нещата. В началото исках, увлечен по сирените, морските нимфи, русалките да създам поредица от голямоформатни произведения с такива създания, но не исках те да звучат илюстративно или прекалено комерсиално. Желанието ми беше по-скоро да потърся своя собствена визия за тези създания и за начина, по който те привличат моряците и хората, които живеят близо до морето и океана. Запитах се по какъв начин – без да рисувам всичките люспи, опашки, коси които стават на вълни и обратното, да потърся някакъв вариант, при който живописта да стои мощно, да има сила, заплаха и едновременно с това да има чар, който да привлича зрителя. Открих това нещо, чрез един по-директен метод на полагане на боята, чрез едно разработване на петно, подобно на Роршах петната, което предоставя разтваряне на боята в пространството. Това изключително привлича окото на зрителя и така колкото и да наблюдава цялото произведение, всъщност погледът му се забива в погледа на тази сирена. Наименованието „С увереност на сомнамбул” дойде доста по-късно – измъкнах го от една книжка на Алберт Шпеер, който е „архитекта на Третия Райх”. В нея той представя своите мемоари и описва периода, в който се среща с Хитлер, периода, в който разработва своята теория The ruin value – за стойността на разрухата и т. н. Той описва срещата си с Хитлер и как сякаш е вярвал на всяка една негова дума „с увереност на сомнамбул”. Авторът обрисува Хитлер с едно голямо обаяние, което е притежавал като оратор, а всъщност знаем, че по някакъв начин той е и „лицето на злото” в историята. Именно това асоциирах с тази заплаха, която идва от т.нар. сирени и техния поглед примамка, чара и привличането, което излъчват към зрителя. Смятам, че това е едно много удачно заглавие.
Деян Боев: С всичко, което ни представихте като концептуално експозе, означава, че ще въведете зрителите в определен психологизъм, който се търси на по-дълбоко ниво. Това, което се отнася за влиянието на медията върху зрителя от една страна, а от друга – влиянието на концепцията или единствено и само живописта като класика, или като съвременни похвати. Г-н Илев, мислите ли, че Вашите творби имат хипнотичен характер, да го наречем?
Стоян Илев: Това времето ще го покаже. Според мен те притежават огромен живописен заряд. Факт е, че аз съм работил в много минимални стойности с четка върху тях – предимно боята е изсипана, излята, отпечатана. Не е механично смесена, а и е дадена възможността тя да се разгърне като боя. Аз не се опитвам да крия, че това е боя и тези форми и образи, подобно на парейдолия, се разкриват пред зрителя. Смятам, че от тази гледна точка те със сигурност притежават чар на нещо, което по-скоро не е виждано по този начин, подредено в някаква технологична степен. Въпреки че има примеси на по-класически методи с оптическо смесване на боята и т.н., но в основата си е този метод на работа с петна Роршах, в който намерих огромен интерес, мога да кажа и любов … Смятам, че да – хипнотичен е по някакъв начин.
Деян Боев: Всеки, който познава творчеството и интересите на Стоян Илев знае, че той е отдаден на живописната практика и че там са вложени неговите интереси, експерименти и творчески търсения. С абсолютната увереност – без значение на сомнамбул или буден човек, без значение на човек в опиянение или в някакъв екстаз, отправям покана към публиката на 17 май от 17.30 часа да заповяда на откриването в Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово. Според мен обликът на тази живопис е изключително в духа на времето. Експериментите на Стоян Илев тепърва предстоят в най-голямата си пълнота. Част от тях ще бъдат представени на габровската публика и гостите на града.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Култура
Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.
Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.
„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.
Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.
„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Култура
Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.
Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.
За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.
Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.
Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

-
Новинипреди 4 дниАлександър Петров от „Габрово 91“ стана държавен шампион по бокс за ученици
-
Новинипреди 5 дниЙотова и Вълчев печелят и в област Габрово на балотажа
-
Новинипреди 5 дниПБ -Габрово благодари на избирателите за гласуваното доверие
-
Новинипреди 5 дниТВ „Канал Фокус“ с плакет за принос в съвременната журналистика
-
Новинипреди 5 дниУспешен уикенд за шахматистите от ШК „Орловец 1997“ в два турнира в страната
-
Културапреди 5 дниГалина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“
-
Любопитнопреди 5 дниКак да изпратите само нужните страници от голям PDF файл?
-
Любопитнопреди 4 дниLidl и издателство Мармот превръщат осъзнатото хранене в детско приключение










