Психологически анализ на резултатите от анкетно проучване
на Регионален съвет на КНСБ – Габрово за проявите
на стреса на работното място.

Проблемът за стреса се разглежда като основен фактор в живота на хората, който е определящ за тяхното усещане за благополучие и щастие. Когато става дума за работното място факторът стрес има негативно влияние върху работоспособността, степента на мотивираност, резултатност и ангажираност с целите на работния процес.

Стресът като термин е неврофизиологична реакция на организма на физически, психични и др. дразнители от средата – бива положителен и отрицателен (стрес и дистрес). Обикновено се приема като негативно явление.

Вследствие на съпровождащите го неприятни преживявания и емоции организмът реагира с промяна на физиологичните показатели – учестен пулс, повишено кръвно налягане и т.н.

Когато се анализират резултатите на изследването се има предвид това, че анкетираните, в зависимост от своя пол, възраст, образование, сфера на дейност и т.н. възприемат по различен начин подадената информация и съответно отговарят на въпросите съобразно своите субективни нагласи.

Особеностите от гледна точка на полови, културални, възрастови и др. различия, социална роля в съчетание със служебно положение, изпълнявана длъжност и отговорности са определящи за това как човек преживява и осмисля мястото си в служебен план.

Това се отразява на неговите взаимодействия в колектива, то се формира от приоритетите му, отношението и значимостта на работния процес в собствените му представи.

Важен аспект при изследването също така е и способността на анкетираните да оценяват сами себе си и доколко субективната им преценка е коректна и адекватна на реалните им преживявания, тоест степента на социална желателност и конформизъм.

Наличието на отговори, съдържащи хумор, насмешливо несериозно отношение показва един специфичен аспект в поведението и цялостната нагласа към проблемите от психично естество. Темата за психичното здраве все още е табу, психичните разстройства в съзнанието на хората стоят скрити и дори отхвърлени като срамни и стигматизиращи.

Това се дължи на недостатъчно развитата здравна култура на хората, както и на отхвърлянето на психичното като съществен фактор, оказващ влияние върху здравето и благосъстоянието. Дори при анонимното проучване има един такъв момент, при който участникът съзнателно или не се самонаблюдава и коригира в отговорите, които дава.

Причините са многопластови и се коренят във възпитание, заучени модели от детството и личностова структура. Друг съществен момент, особено когато се касае за прояви на тормоз и насилие на работното място е способността човек да разпознава тези прояви и съответно склонността да неглижира и толерира неприемливо поведение спрямо себе си. Много голяма част от хората се стремят да отговорят на обществените изисквания, често с цената на личния си комфорт – това се наблюдава в поведението на жените в по-голяма степен, както и това, че те поставят грижата за другите на първо място.

Големият процент жени, които са попълнили анкетата дава една определена рамка на изследването. Това е определящо за анализа и дава отговор за тенденциите, които са характерни за жените в ежедневието им.

На въпроса за това на кой аспект влияе отрицателно работата преобладаващите отговори са в полета – лично време, съвместяване лично и служебно време. Това е именно проблемната област, тъй като най често жените са тези, които са ангажирани с домакинството и грижата за децата и този факт не се променя, независимо от служебното им положение.

Основни стресови фактори на работното място според анкетираните са свързани с характера на работата (обем, изисквания) и с взаимоотношенията с колеги и работодател.

Като цяло анкетираните смятат, че липсват агресивни и негативни прояви на работното място, но обръщат особено внимание върху проявите на обезценяващо и унижаващо отношение, както и тормозът по-скоро във вербалната му форма, отколкото като физическа.

На въпроса относно дискриминационни прояви най-голям процент дават отговор, че не се чувстват дискриминирани. По останалите показатели има различни проценти по пол, възраст и т.н. Този категоричен отговор би могъл да говори за две неща – или субективно те наистина не се усещат дискриминирани или не могат да разпознаят това в отношението към себе си.

Моделите на приемане и уважение на различията се усвояват в семейната среда. Ако съществуват негативни тенденции те се повтарят и затвърждават. Така голяма част от хората приемат определено отношение, хумор и обезценяване и по силата на масовостта то бива налагано и толерирано на принципа „Така правят всички”.

Автор: Габриела Гатева,
психолог и сътрудник към Регионалния съвет на КНСБ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/